М О Т
И В И :
Против подсъдимия Р.Д.И. е
предявено обвинение за това, че през периода 12.12.2009г. - 13.05.2011г. в гр.Свиленград, при условията на
продължавано престъпление, като ****** и ******** на “**** - *” ЕООД гр.Свиленград
с БУЛСТАТ ********* и като ********* ******** на „**** *** **” ЕООД
гр.Свиленград с БУЛСТАТ ******- посредствен извършител, чрез Д.И. П. от
гр.Свиленград и Е. Р. ***– ****** и ****** на „** **** **” ЕООД гр.Свиленград с
БУЛСТАТ ****** в различни данъчни периоди, както и чрез счетоводителя М.К. ***:
1. Потвърдил неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС - справка-
декларация с вх.№ 26001042470/14.01.2010г. за данъчен период м.декември
2009г. на фирма „Рос Комерс 73” ЕООД
гр.Свиленград, подадена по електронен път в ТД на НАП гр.Хасково, като декларирал
в раздел „В”, клетка 50 от СД- резултат
за периода - ДДС за внасяне в размер на
1 904.90лв, вместо да посочи за внасяне действително установения ДДС в
размер на 28 835.61лв.
- потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.І от ЗДДС - справка- декларация с вх.№
26001046317/12.02.2010г. за данъчен период м.януари 2010г. на фирма „Рос Комерс
73” ЕООД гр.Свиленград, подадена по ел. път в ТД на НАП гр.Хасково, като
декларирал в раздел „В”, клетка 50 от СД- резултат за периода - ДДС за внасяне
в размер на 262.78лв., вместо да посочи за внасяне действително установения ДДС
в размер на 89 436.40лв.
- потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.І от ЗДДС-
справка –декларация с вх.№ 26001050981/12.03.2010г за данъчен период м.февруари
2010г. на „Рос Комерс 73” ЕООД, подадена по ел. път в ТД на НАП гр.Хасково,
като декларирал в раздел „В”, клетка 60 от СД-
резултат за периода - ДДС за
възстановяване в размер на 171.66лв,
вместо да посочи за внасяне действително установения ДДС в размер на
94 289.87лв.
- потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.І от ЗДДС -
справка- декларация с вх.№ 26001056549/14.04.2010г. за данъчен период м.март
2010г. на „Рос Комерс 73” ЕООД гр.Свиленград, подадена по ел.път в ТД на НАП
гр.Хасково, като декларирал в раздел
„В”, клетка 60 от СД- резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 3
110.04лв., вместо да посочи за внасяне действително установения ДДС в размер на
5 474.97лв.
- потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.І от ЗДДС-
справка- декларация с вх.№ 26001050973/12.03.2010г. за данъчен период
м.февруари 2010г. на „Ив Рос- 1” ЕООД гр.Свиленград, подадена по ел.път в ТД на
НАП гр.Хасково, като декларирал в раздел „В”, клетка 60 от СД - резултат за
периода - ДДС за възстановяване в размер на 726.88лв., вместо да посочи за
внасяне действително установения ДДС в размер на 210 540.59лв.
- потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.І от ЗДДС-
справка – декларация с вх. № 26001056542/14.04.2010г. за данъчен период м.март
2010г. на „Ив Рос 1” ЕООД гр.Свиленград, подадена по ел.път в ТД на НАП
гр.Хасково, като декларирал в раздел „В”, клетка 50 от СД- резултат за периода-
ДДС за внасяне в размер на 4 236.96лв., вместо да посочи за внасяне действително
установения ДДС в размер на
167 809.66лв.
- потвърдил неистина в декларация, която се
изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС- справка – декларация с вх. №
26001058755/12.05.2010г. за данъчен период м.април 2010г. на „Ив Рос-1” ЕООД гр. Свиленград,
подадена по ел. път в ТД на НАП гр.Хасково, като декларирал в раздел „В”,
клетка 60 от СД- резултат за периода-
ДДС за възстановяване в размер на 4 237.87 лв., вместо да посочи за
внасяне действително установения ДДС в размер на 67 648.40лв.
- потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС-
справка- декларация с вх.№ **********/13.05.2011г. за данъчен период м.май
2010г., на фирма „Ив Рос-1” ЕООД гр.Свиленград, подадена по ел. път в ТД на НАП
гр.Хасково, декларирал в раздел „В”, клетка 60 от СД- резултат за периода - ДДС
за възстановяване в размер на 726.32лв., вместо да посочи за внасяне
действително установения ДДС в размер на 43 363.07лв., както и че
2. Ползвал при
водене на счетоводството на „Ив
Рос-1” ЕООД и „Рос Комерс 73” ЕООД документи с невярно съдържание: ЕАД за внос на стоки от Турция, издадени на
фирмите „Ив Рос – 1” ЕООД и „Рос Комерс 73” ЕООД и фактури към тях, а именно:
ЕАД с вх.№ 09BG003106H0002228/12.12.2009г., ЕАД с вх.№
09BG003106H0002327/16.12.2009г., ЕАД с вх.№09BG003106H0002442/23.12.2009г., ЕАД
с вх.№ 09BG003106H000132/14.01.2010г., ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000159/
14.01.2010г., ЕАД с вх.№
10BG003106H0000175/19.01.2010г., ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000215/22.01.2010г.,
ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000223/27.01.2010г., ЕАД с вх.№
10BG003106H0003026/06.02.2010г., ЕАД с вх.№10BG003106H0000390/15.02.2010г. на
Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000405/15.02.2010г. на Митница
Свиленград, ЕАД за внос с вх.№ 10BG003106H0000381/13.02.2010г. на Митница
Свиленград, ЕАД за внос с вх.№ 10BG003106H0000456/19.02.2010г. на Митница
С-град, ЕАД за внос с вх.№
10BG003106H0000464/19.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД за внос с вх.№
10BG003106H0000480/24.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000547/25.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД за внос с вх.№
10BG003106H0000563/26.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000571/26.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000282/03.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000290/05.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000357/10.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000520/24.02.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№
10BG003106H0000611/01.03.2010г. на
Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000697/03.03.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000654/03.03.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000761/04.03.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД за внос с вх.№ 10BG003106H0000753/04.03.2010г. на
Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0005322/06.03.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0000788/06.03.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД
с вх.№ 10BG003106H0000620/
01.03.2010г. на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0008053/31.03.2010г.
на Митница Свиленград ЕАД с вх.№
10BG003100H0008532/04.04.2010г., ЕАД с вх.№ 10BG003100H0010020/ 18.04.2010г., ЕАД
с вх.№ 10BG003106H0001097/16.04.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003106H0001188/30.04.2010г.
на Митница Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003100H0011950/02.05.2010г. на Митница
Свиленград, ЕАД с вх.№ 10BG003100H0013687/16.05.2010г. на Митница Свиленград,
фактура № 0024155/11.12.2009г. на фирма „Платини Текстил Алев Сибел Санджаклъ”,
фактура №0024156/15.12.2009г. на фирма „Платини Текстил Алев Сибел Санджаклъ”,
фактура №0024157/22.12.2009г. на фирма „Платини Текстил Алев Сибел Санджаклъ”, фактура №0024158/13.01.2010г. на фирма
„Платини Текстил Алев Сибел Санджаклъ”, фактура № 529590/13.01.2010г. на фирма
„Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджарет”,
ф-ра № 529595/16.01.2010г. на фирма „Енеслер Орме Текстил Санай Ве
Тиджарет, фактура с № 529619/05.02.2010г. на фирма „Енеслер Орме Текстил Санай
Ве Тиджарет”, фактура №529635/23.02.2010г. на фирма „Енеслер Орме Текстил Санай
Ве Тиджарет”, фактура № 064509/13.02.2010г. на фирма „ Юзей Кимия Ве Макина Сан
Тиджарет Лимитед”, фактура № 876094/12.02.2010г. и фактура №876095/12.02.2010г.
на фирма „Сайгън Текстил Тиджарет Ве Санай Лимитет Ширкети”, фактура №
064518/18.02.2010г. на фирма „Юзей Кимия Ве Макина Санайи Тиджарет Лимитед”,
фактура №170210613757/17.02.2010г. на фирма „Сейкон Електроник Санайе Ве
Тиджарет”, фактура № 529635/23.02.2010г. на фирма „Енеслер Орме Текстил
Казъласлан- Б.О.”, фактура №15325- 15326/25.02.2010г. на фирма „Юнювер Текстил
Диш Тиджарет Лимитед”, фактура №0024160/25.02.2010г. на фирма „Платини Текстил
Алев Сибел Санджаклъ Текстил”, фактура №0024161/02.03.2010г. на фирма „Платини
Текстил Алев Сибел Санджаклъ Текстил”, фактури с № 143/02.02.2010г.,
№144/02.02.2010г. и №145/02.02.2010г. на фирма „Йозтуран Електрик М.Т.Лимитед”,
фактура с № 15322- 15323/23.02.2010г. на фирма „Юнювар Текстил Санай Ве
Тиджарет Лимитед Ширкети”, фактура №15314/09.02.2010г. на фирма „Юнювар Текстил
Сан Ве Тиджарет Лимитед Шеркети” , фактура №15312/04.02.2010г. на фирма „Юнювар
Текстил Санай Ве Тиджарет Лимитед Ширкети”, фактура №15328/02.03.2010г. на
фирма „Юнювар Текстил Санай Ве Тиджарет Лимитед Ширкети”, фактура №
011138/27.02.2010г. на фирма „Оккъран Текстил Гъда Санайи Ве Тиджарет”,
фактура № 011151/29.03.2010г. на фирма „Оккъран Текстил Гъда Санайи Ве
Тиджарет”, фактура №064534/24.02.2010г. на фирма „Юзей
Кимия Ве Макина санай Тиджарет Лимитед”,фактура № 64545/02.03.2010г. на фирма
„Кимия Ве Макина Сан Тиджарет Лимитед”, фактура № 064551/03.03.2010г. на фирма
„Юзей Кимия Ве Макина Саннайи Дъш Тиджарет Лимитед”, фактура №
15331/05.03.2010г. на фирма „Юнювар Текстил Дъш Тиджарет Лимитед”, фактура
№064551/03.03.2010г. на фирма „Юзей Кимия Ве Макина Санайи Тиджарет Лимитед”,
фактура № 064558/05.03.2010г. на фирма „Юзей Кимия Ве Макина Тиджарет Лимитед”,
фактура №064545/02.03.2010г. на фирма „Юзей Кимия Ве Макина Санайи Тиджарет
Лимитед”, фактури с № 011775, №011777, №011778 от 26.02.2010г. на „Еднолична фирма
за козметична промишленост и търговия Еркул Козметик” Истанбул, фактура №
012315/14.04.2010г. на фирма „Еднолична фирма за козметична промишленост и
търговия Еркул Козметик”, фактури с № 12444/27.04.2010г., №12445/27.04.2010г.,
№12446/27.04.2010г. и №12447/27.04.2010г. на фирма „Еднолична фирма за
козметична промишленост и търговия Еркул Козметик”, фактура
№529677/03.04.2010г. на фирма „Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджарет”, фактура
№599683/17.04.2010г., фактура №529695/01.05.2010г. на фирма „Енеслер Орме
Текстил Санай Ве Тиджарет”, фактура № 983054/15.05.2010г. на фирма „Енеслер Орме
Текстил Санай Ве Тиджрат”, както и
3. При
представяне на информация пред органите по приходите на фирмите „Ив Рос-1” ЕООД гр.Свиленград и „Рос Комерс 73” ЕООД гр.Свиленград ползвал
документи с невярно съдържание- отчетни регистри, изискуеми съгласно чл.125
ал.5, вр.ал.3, вр.чл.124 ал.1 от ЗДДС- дневници за покупки на „Ив Рос 1” ЕООД
за м.февруари 2010г., м.март 2010г., м.април 2010г. и м.май 2010г., дневници за
покупки на „Рос Комерс 73” ЕООД за
м.декември 2009г., м.януари 2010г., м.февруари 2010г. и м.март 2010г., в които
отразил неверни данни относно действителната стойност на закупени и внесени от
Турция стоки по гореописаните ЕАД за внос и фактури и с това избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 218
036.85 лв. ДДС за „Рос Комерс 73” ЕООД и 489 361.72лв. ДДС за „Ив Рос-1”
ЕООД или общо 707 398.57 лв. ДДС -престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1, предл.
2-ро, т.2, пр.1-во и т.6, пр.2-ро,
вр.чл.26 ал.І от НК.
Подсъдимият Р.И. не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Дава обяснения, в които отрича знание или участие в инкриминираното ползване на
неверни документи при деклариране на описаните в обвинителния акт вносни
сделки, като поддържа теза за неправомерни действия на трети лица при
невъзможност за субективни представи от негова страна, изводима от
документалната изрядност на вносната документация и установяващото се тъждество
на документите, представени на входящата и вътрешна митница. По негово и на
защитника му искане съдебното следствие беше проведено по правилата на глава 27
от НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК след даденото съгласие да бъде
проведен разпит само на експертите и част от свидетелите, а именно: Г.К.Г., К.А.А.,
С.н.м., Р.Х.О., Д.К.А., Е.З.Г., Е.Т.Л., М.К.Д., М.Р.К., М.К.А., М.Д.К., Б.Г.К.,
С.А.Т., Д.Т.б., Д.Х.Д., Х.Г.Х., А.С.Ш., Ч.Д.С., Е.Н.Ш., М.П.А., А.Е., М.Т., К.О.,
М.Ч.К., Я.Й., Ф.С., К. Й.и Т.М.Д., а показанията на останалите свидетели да
бъдат използвани според съдържанието на съставените в хода на досъдебното
производство протоколи. След преценка на валидността и процесуалната
законосъобразност на извършените действия по разследването и в частност на
действията по приложение на доказателствените способи при разпита на
свидетелите, за които даденото съгласие по чл.371 т.1 от НПК се отнася, както и
на съответствието на съставените протоколи с изискванията на чл.129 от НПК,
съдът одобри даденото съгласие, а след приобщаване по реда на чл.283 от НПК
използва при постановяването на своя акт дадените от същите свидетели показания
съгласно обективираното в хода на досъдебното производство съдържание.
Преценката на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие,
приложени по досъдебното дело, както и писмените доказателствени средства,
съдържащи се по НОХД № 506/2012 година и приобщени по реда на чл.283 от НПК,
установява следното:
Подсъдимият Р.Д.И. е роден и живее постоянно в гр.*******. През 2009/2011
година се занимавал с *******, управлявайки ***** на две ****** *****: “** ** - *” *****, гр.**** с БУЛСТАТ *****,
чийто **** на ***** и ***** бил и „*** ** **” , гр.***** с БУЛСТАТ *****, което
представлявал по силата на пълномощно. Второто дружество, макар и оповестено в
Търговския регистър като учредено и управлявано от ******** Д.И. П. от гр.******* и Е. Р. ***, на практика
се стопанисвало изцяло от И., който се занимавал с дружествените работи,
извършвал търговската дейност, сключвал договори. Свидетелките П. и Д. нямали
отношение към търговските работи, като формалното си участие в дружеството
обясняват с близките си отношения с подсъдимия /л.202 и 203 от т.2/.
И двете ******* **** подсъдимия търговски дружества имали идентичен предмет
на дейност, а приоритетната търговска работа, която И. извършвал, била внос на „групажни
стоки“ от РепубликаТурция и продажбата на същите в страната. Този вид внос,
придобил популярност сред търговците с наименованието „карго“, представлявал закупуване от вносителя /лично или чрез
другиго/ на стоки от различни търговци в
чужбина, които издавали една или няколко
фактури, в които чуждият търговец /в случая турски/ се посочвал като продавач,
а дружеството на подсъдимия като купувач. Впоследствие при оформянето на
митническата документация за износ търговецът от Турция се обозначавал като
„износител“, а дружеството на И. – като „вносител“ на стоките. На практика
обаче стоките не се закупували от вносителя, който бил само техен формален
„получател“. Внесеното било предварително закупено /платено, обособено,
опаковано и оставено на склад/ от други български търговци, които с цел преодоляване
на митническите процедури формирали т.нар. „групаж“ и възлагали преноса на стоките
от Турция в България на друг търговец, който пред митниците се оповестявал като
вносител, а във вътрешния търговски оборот – като продавач. Дължимия към
митниците ДДС се заплащал от собствениците на стоките, които предавали на
„вносителя“ преди или след извършването на вноса определена сума, включваща
данъка, разходите за транспорт и възнагарждение за услугата /свид. Е.З. и Д.А./.
По описания начин в периода 2009-2010 година Р.И. внасял стоки, закупени от турските дружества „Платини Текстил Алев Сибел
Санджаклъ”, „Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджарет”, „ Юзей Кимия Ве Макина
Сан Тиджарет Лимитед”, „Сайгън Текстил Тиджарет Ве Санай Лимитет Ширкети”,
„Сейкон Електроник Санайе Ве Тиджарет”, „Енеслер Орме Текстил Казъласлан- Б.О.”,
„Юнювер Текстил Диш Тиджарет Лимитед”, „Йозтуран Електрик М.Т.Лимитед”,
„Оккъран Текстил Гъда Санайи Ве Тиджарет”, „Еднолична фирма за козметична
промишленост и търговия Еркул Козметик” Истанбул, Р. Турция. Търговските
контакти не били обвързани с писмен договор за покупко- продажба. За всяка
сделка били издавани само фактури, носещи подпис единствено на продавача.
Фактурите били изпълнени върху бланка, изработена от фирмата-доставчик.
Бланката не била унифицирана за всички доставчици, а се изработвала от всеки
търговец и се отличавала с уникалност относно състава на реквизитите, наличие
или липса на лого, графичен дизайн на логото, поставяне или отсъствие на
надпис, следващ логото, обозначаване на серия на документа, съдържание на
стоковата таблица, съдържание на данни за данъчна регистрация, информация за
печатница и други. Графични различия съществували също относно размера на
документа, начина на попълване на стоковата таблица и текстовите реквизите на
същата. Всеки търговец полагал върху фактурата изработен от него щемпел с
текстово или комбинирано с графичен елемент изображение /техническа експертиза
на л.76 от т.64/.
Превозът на стоките от Република Турция се осъществявал с товарни автомобили,
собственост на дружествата „Арка” ООД гр.Хасково, управлявано от ***** Д.Г. А.и
„Ейми 94” ЕООД с управител ****** Е.З.Г.. Най-често стоките били товарени от
склад, нает от „Арка” ООД, и намиращ се в кв.*****”, паркинг „**** ** ****“ в
гр.Истанбул. Превозните средства
/товарни композици/ се управлявали от наети шофьори, които в преобладаващия
брой от случаите били свидетелите Р.Х.О., Д.Х.Д. /***** в „М. Г. Т.“/, Х.Г.Х., А.С.Ш. и Е.Т.Л..
Свидетелите О., Х. и Л., **** в предприятието на „Арка ООД“, гр.Хасково,
извършвали превози на стоки от Република Турция по начин, указан им от
свидетелката А., а именно: Спирали превозното средство на горепосочения паркинг
в гр.Истанбул, където се намирали множество складове /депа/ на чуждите
търговци. Последните след предварителна договорка с А. товарели стоката,
опакована в пакети или чували, а след това се отправяли към вътрешната митница
„Халкале“, на чиято територия били разположени офиси на множество спедиторски
компании. Шофьорите предварително били инструктирани към кой офис да се
насочат, а там им били предоставяни следните документи: попълнена бланка на
ТИР-карнет, ЧМР /товарителница/, фактура и при необходимост АТР-сертификат.
Оригиналът на фактурата се прикрепял към АТР-сертификата, а копия от нея и ЧМР
се прилагали към съпътстващите ТИР-карнета бланки /воалети/, които били четири
на брой – два за турските митнически органи /вътрешна и външна митница/, един
за българска входяща митница – МП „Капитан Андреево“ и един за вътрешна
митница. След въвеждането на стоките на територията на България превозните
документи се предоставяли на служител от МП „Капитан Андреево“, който задържал
част от ТИР-карнета /един воалет с прикрепени към него копие от фактура и ЧМР/
и насочвал стоките към вътрешна митница. Въведените в митническата територия на
страната ни стоки се декларирали под
съответен митнически режим- „внос“ за поставяне под режим „допускане за
свободно обръщение“, което изисквало подаване на ЕАД /Единен административен
документ/ с приложени към него ТИР-карнет, ЧМР, фактура и АТР-сертификат. Декларирането
ставало пред Митническо бюро „ЦМУ-жп гара Свиленград“ Свиленград или МБ
„Свободна зона“ към Митница Свиленград. За целта шофьорите предавали
документите или лично на подсъдимия или на упълномощени от него лица, които
извършвали фактическите действия по
подаване на ЕАД и приложенията му. Представители на „Ив Рос 1” ЕООД и „Рос Комерс
73” ЕООД за целите на декларирането били свидетелите М.К.Д., Д.Т.Б., С.А.Т.,
като деклариране извършвал и лично подсъдимият И. /за "Ив Рос 1"
ЕООД/. Посочените пълномощници
получавали придружаващите стоките документи от шофьорите след преминаване на
камиона през МП „Капитан Андреево“, като за свидетелите Д.Б. и М.Д. това било
практика, а за свидетеля Т. – изключение, тъй като той обичайно приемал
изготвената вече декларация за внос, която представял пред митническото
учреждение. След това свидетелите-пълномощници отнасяли документите в офис,
стопанисван от подсъдимия, в който работели свидетелките М.Д.К., Ч.Д.С. и Е.Н.Ш..
Те извършвали техническа работа по оформянето на вносната декларация, като
използвали програмен продукт и съдържащи се в него образци на документа.
Обичайно свидетелките получавали данните за транспортираната стока
предварително, т.е. още при отпътуването на камиона от Република Турция и преди
пристигането му на входящия митнически пункт. Сведенията за превозваната стока,
отразени върху опис на артикулите и копие от фактурата, пристигали по факс или
електронна поща. Тази практика била стандартна за вносителите и основното й
предназначение било да улесни и ускори декларирането, като спести време за
въвеждане в декларцията на отделните артикули. Обичайно било описът на стоките
и копие от инвойс-фактурата да се изпращат по факс или имейл от турския
спедитор след оформянето на износа и предоставяне на документите на шофьора
/свид.Д.А., свид.С./. Така, получавайки предварителния списък на стоките,
свидетелките К., С. и Ш., попълвали ЕАД, а след това изчаквали пристигането на
подсъдимия в офиса, който им предоставял екземпляр на фактура, както и
останалите документи за товара. Следвало сравняване на данните от фактурата със
записаните вече стоки и окончателно оформяне на ЕАД.
През инкриминирания период подсъдимият решил да се възползва от практиката
за предварително изпращане на фактурите. Целта му била да занижи размера на
дължимия при вноса ДДС, като удостовери пред митническите органи по-ниска от
действителната цена, на която стоките са били закупени от чуждия търговец. За
да постигне това, било необходимо да бъдат променени данните във фактурата
относно цената на внесените стоки. Постигането на тази цел било улеснено и от
редица други фактори, свързани с организацията в митниците по деклариране на
вноса – представяне на износната декларация не се изисквало при декларирането,
при липса на оригинална фактура се приемало копие, утвърдените за страната
минимални цени при внос на даден артикул се актуализирани през относително
големи периоди и те се влияели от извършването на сравнителен анализ на вноса в
различните митници. Наред с това проверката на истинността на представения
документ – фактура или заместващ я документ, изисквало време, а и било
обусловено от преценката на митническия инспектор, който при съмнение за
занижена стойност следвало да уведоми Началника на митницата, а той отново по
своя преценка да постанови акт за определяне на друга, по-висока, митническа
стойност. Деклариране на цени, различни от действителните при закупуването на
стоката, било възможно и заради липсата на допълнителни гаранции, свързани с
документалния състав на приложенията към ЕАД – липсвало изискване екземпляри от
товарителницата /ЧМР/ и фактурата да бъдат прикрепени към воалета на
ТИР-карнета, както и върху всеки документ да бъде поставян печат на износното
митническо учреждение. Не без значение било и обстоятелството, че в периода
2009-2010 година служители на спедиторски фирми /в това число и на фирма
„Мидланд“/ разполагали с пропуск за района на ГКПП „Капитан Андреево“, което им
давало възможност да осъществяват връзка с шофьорите на идващите от Турция
камиони още преди установяването им за проверка на входящия МП „Капитан
Андреево“ /показания на свидетелите К.А., С.М., М.А., Г.К.Г./. Практиката „два
комплекта фактури“ била позната на митническите служители, но усложнената
административна процедура по установяването на действителната стойност на
стоките, респ. на истинността на документите, препятствала прекратяването й. До
завишаване на деклирараната фактурирана цена /митническа стойност/ се стигало
само в случаите на постановен нарочен административен акт, каквито спрямо
представляваните от подсъдимия дружества инцидентно били издавани.
Използвайки всички описани недостатъци на
установените в митниците стандарти, подсъдимият изготвял „втори комплект
фактури“, в които променял данните относно цената на изнесените от РТурция
стоки. След като получел по електронен път фактурата, той изготвял друга
фактура, като модифицирал получения документ в съответната част или изработвал
изцяло нов документ, използвайки образец на бланката, с какъвто вече
разполагал. След това по неустановен начин предавал документа на шофьора, който
го представял на входящия митнически пункт. Именно тази фактура, стойността от
която свидетелките К., Ш. и С. нанасяли в изготвянето ЕАД, се представяла пред
митническото учреждание в процеса на декларирането. Въз основа на тази стойност
/в случаите на нейното възприемане от митниците/ се определял размера на
дължимия данък добавена стойност. Впоследствие съответното ЕАД и фактурата се
представяли при счетоводителя, който ги отразявал в дневника за покупки, а
по-късно и в ежемесечната Справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС пред
данъчната служба по месторегистрацията- ТД на НАП- Хасково. Счетоводството на
„Ив Рос-1 ЕООД“ и „Рос Комерс 73 ЕООД“, гр.Свиленград се водело в счетоводна
къща с фирма „** *******“, в която свидетелката М.К. заемала длъжността „******
*******“, а свидетелката М.А. – длъжността „**** ******“. Те получавали от
подсъдимия завераната от митническото учреждание декларация /ЕАД/, към която
била приложена съответната фактура и отразявали сделката /вноса/ в съответните
счетоводни регистри, в това число в дневника за покупки за съответния месец.
Били осчетоводявани и разплащанията към доставчика /турския търговец/, които в
преобладаващия брой от случаите били в брой
и удостоверени с подписан от доставчика разходен ордер. По-редки били
случаите, при които плащането на покупната цена ставало по банков път. В регламентирания от закона
срок – 14-то число на следващия сделките месец, от счетоводителите били
изпращани по електронен път справките-декларации по ЗДДС. Свидетелките К. и А.
нямали повод да се съмняват в истинността на предоставяните им от подсъдимия
документи, които впоследствие те оповестявали пред данъчната администрация по
силата на дадените им пълномощия за това.
По изложения механизъм подсъдимият И. декларирал по-ниска от действителната
цена на внесени чрез представляваните от него търговски структури стоки, както
следва:
1.
На 12.12.2009г. с
товарен автомобил с рег. № ************подсъдимият като представител на „Рос Комерс 73” ЕООД извършил внос на стоки от
Република Турция през ГКПП Капитан Андреево. Пред Митница Свиленград представил
ЕАД с № 09BG003106Н0002228/12.12.2009г., в който е отразил, че стоките,
посочени във фактура №
0024155/11.12.2009г. /л.13, том 62/ и опаковани в 34 броя колети с общо тегло
1 663.00 кг., е на стойност 2 430.44 евро с левова равностойност в
размер на 4 753.53 лв.
В действителност в издадената на 11.12.2009г. от турското дружество-продавач
с фирма „Платини текстил Алеф Сибел Санджаклъ” фактура с № 0024155/11.12.2009г.
/том 49 л. 89/ стойността на същите стоки е визирана на 22 000.00 евро и
левова равностойност в размер на 43 028.26 лв. Тази стойност била посочена
и пред Митническо управление на РТурция в издадената износна МД № 09341300ЕХ529708
(том 49,л.80,81), в която е отразен износ на същата стока с общо тегло 1 663.00
кг. за „Рос Комерс 73” ЕООД, гр.
Свиленград.
Митническите служители възприели невярната стойност по представената им
фактура като митническа стойност по чл.35 от ЗМ, върху която съгласно чл. 55 и
чл. 56 от ЗДДС Митница Свиленград определила и начислила дължимият размер на
ДДС, а след заплащането му вносът бил одобрен и разрешено вдигане на стоката.
Разликата между действителната и декларираната стойност била в размер на
38 274.73 лв. , а между дължимия и начислен ДДС - 7 654.95 лв.
2.
На 16.12.2009г. бил
деклариран извършен с товарен автомобил рег. № **********внос от „Рос Комерс 73” ЕООД на стоки от РТурция през
ГКПП „Капитан Андреево“. Пред Митница Свиленград били представени ЕАД с № 09BG003106Н0002327/16.12.2009г.
и фактура № 0024156/15.12.2009г. / том
62, л. 19 и 21/ за опаковани в 34 броя колети и тегло от 1 076.00 кг. стоки
на стойност 1949.50 евро с левова равностойност в размер на 3 812.89 лв.
В издадената на 15.12.2009 г. от турското дружество „Платини текстил Алеф
Сибел Санджаклъ” фактура с № 0024156/15.12.2009г. /том 49 л. 89/ била отразена стойност на стоките, равняваща
се на 22 000.00 евро /левова
равностойност в размер на 43 028.26 лв./, каквато била оповестена и пред
пред Митническо управление на РТурция в
издадената износна МД № 09341300ЕХ534793 от 15.12.2009 година (том 49,л.75,77),
отразяваща износ на стока с общо тегло 1010.07 кг. с получател „Рос Комерс 73” ЕООД, гр.
Свиленград.
Митническите служители възприели
като вярна стойността на внесените стоки според данните в представената им фактура и съобразно нея
съгласно чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС
начислили дължимият размер на ДДС, а след заплащането му вносът бил
разрешен. Така не била обложена разликата между реалната стойност и невярно
декларираната, възлизаща на 33 739.05 лв., както и бил заплатен ДДС в
по-малко с 6 747.81 лв.
3.
На 23.12.2009г. бил
оповестен внос от „Рос Комерс 73 ЕООД“, извършен с товарен автомобил рег. № **********от Турция през ГКПП „Капитан
Андреево“. Пред Митница Свиленград подсъдимият
представил ЕАД с № 09BG003106Н0002442/23.12.2009г., в който отразил, че внесената
стока е закупена от търговец, издал фактура № 0024157/22.12.2009г. /том 62, л.
7/. Според сведенията в същата фактура закупеното било опаковано в 24 колети с
общо тегло 3 054.00 кг. , а общата му стойност се равнявала на
3 803.00 евро или 7 438.02 лева. Не такава била цената в действително
издадената от турското дружество
„Платини текстил Алеф Сибел Санджаклъ” фактура с № 0024157/22.12.2009г. /том 49
л. 85/. Тя се равнявала на 40 700.00 евро /левова равностойност в размер на
79 602.28 лв./. Износът на стоките, с идентично тегло, бил оповестен пред
Митническото управление на Р. Турция в Износна МД № 09341300ЕХ545651 (том
49,л.75,77). Отново декларираната от подсъдимия стойност била възприета за
вярна от митническите органи, които върху по-ниската със 72 164.26 лева цена на стоките, начислили
и събрали ДДС в размер, по-малък от дължимия
с 14 432.85 лева.
На неустановена дата през
месец декември 2009 година подсъдимият Р.И. представил в офиса на счетоводителя М. А. гореописаните митническите декларации /ЕАД/ за внос на стоки от Турция и
приложените към тях фактури, които вече бил оповестил пред митническата
администрация. Свидетелката осчетоводила тези документи, включила ЕАД в отчетния регистър и в дневника
за покупки за същия месец. Въз основа на същите сведения била изготвена Справка-
декларация с вх.№ 26001042470/14.01.2010г., отразяваща дължимия от „Рос Комерс 73 ЕООД“ ДДС за данъчния период
м.декември 2009 година. Декларацията била подадена от счетоводителя по електронен път в ТД
на НАП, офис гр.Хасково (том 40Б,л.22). В нея в раздел „В”, клетка 50 размерът на ДДС за внасяне
бил определен на 1 904.90 лв, който бил в по-малко от действителния
с 28 835.61 лева.
4.
Като ******* на
търговското дружество „*** ***** ** ****“ на 14.01.2010 година с товарен
автомобил рег. № **********подсъдимият извършил внос на стоки от РТурция през
ГКПП „Капитан Андреево“. Вносът бил деклариран пред Митница Свиленград с ЕАД №
09BG003106Н000132/14.01.2010 г., в който било отразено закупуване на внесените
стоки с фактура № 0024158/13.01.2010г. Декларирано било тегло от 1898.00 кг. и
обща стойност според фактурираната в размер на 1440.36 евро с левова
равностойност от 2817.10 лв. Действителната цена на стоките в издадената на 13.01.2010г.
от турското дружество „Платини текстил Алеф Сибел Санджаклъ” фактура с №
0024158/13.01.2010г. се равнявала на 67 000.00 евро, съответно на 131 040.61
лева и тя била оповестена пред
Митническото управление на РТурция
в издадената износна МД № 10341300ЕХ14499/13.01.2010 г., отразяваща износа
на стоки с идентични тегло и получател. Митническите служители, възприемайки невярната
стойност в представената им от подсъдимия фактура, дефинирали същата като митническата стойност, въз основа на
която изчислили ДДС в по-малко с 25 644.70 лв. от действително дължимия.
5.
На същата дата - 14.01.2010г.
с друг товарен автомобил - с рег. № **********, подсъдимият извършил внос на
стоки с получател „Рос Комерс 73” ЕООД. И този внос бил от Република Турция
през ГКПП „Капитан Андреево“. За него И. ***00159/14.01.2010г. и фактура № 529590/13.01.2010г., според
които опакованите в 682 бр. колети с
тегло 23 200.00 кг. стоки били на стойност 10 799.76 евро и левова
равностойност от 22 122.49 лв.
Различна била стойността във фактурата, която турският търговец в
качеството си на „износител“ представил пред митническата администрация и
съхранявал в своето счетоводството. Тази фактура, носеща същия номер и издадена
също на 13.01.2010 година от турското дружество „Енеслер Орме Текстил Санай Ве
Тиджаред” гр. Истанбул, сочела, че опакованите в 682 бр. колети с тегло 23 200.00 кг. стоки са на обща стойност 71
502.30 евро /или 139 846.34 лева/.
Възприета като вярна от Митница Свиленград, оповестената от подсъдимия
по-ниска цена на стоките дала основание за определяне и на по-ниска митническа
стойност /при разлика от 118 723,85 лева/ и съответно на по-нисък размер
на дължимия ДДС – с разлика от 23 744,77 лева.
6.
На 19.01.2010г. с
товарен автомобил с рег. № **********и като ***** на „*** **** **” ***** подсъдимият
извършила внос на стоки от Турция през ГКПП „Капитан Андреево“. Декларирал го пред
Митница Свиленград с ЕАД № 10BG003106Н0000175/19.01.2010г., в който отразил, че
стоките закупил с фактура № 529595/16.01.2010г., както и че транспортирането им
е извършено в 878 бр. опаковки /колети/ с нетно тегло от 22 135.00 кг. Според сведенията във фактурата стойността
на внесеното се равнявала на 10 606.70 евро или на 20 744.90 лв. Тези сведения били неверни, защото не
съответствали на тези, съдържащи при турското дружество „Енеслер Орме Текстил
Санай Ве Тиджаред” гр. Истанбул, което издало фактура с № 529595/16.01.2010г. Според
последните цената на стоките била 13 229.50 евро, левовата равностойност
на която се равнява на 25 874.65 лв. И в този случай митническите
служители възприели за отговаряща на действителната оповестената от подсъдимия
цена на внесените стоки и така начислили ДДС, в по-малко с 1 025,95 лева
от размера, който би бил определен при достоверност на декларираната от
подсъдимия информация.
7.
Поредният внос от Турция
подсъдимият извършил на 22.01.2010г. с товарен автомобил рег. № *******и
получател на стоките „Рос Комерс 73” ЕООД. Пред Митница Свиленград той
представил ЕАД № 10BG003106Н0000215/22.01.2010г., в който закупуването на
стоката в съседната ни държава удостоверил с фактура № 529599/21.01.2010г. Съгласно деклирараното стоките били опаковани
в 602 броя колети с нетно тегло 23 830.00 кг., а стойността им била 12 524.40
евро или 24 495.60 лева. Издател на фактурата било турското дружество
„Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджаред” гр. Истанбул, като данните в съхранявания от него документ със
същия номер и дата на издаване /№ 529599/21.01.2010г./, а и идентичен купувач,
сочели продажна цена от 67 266.70
евро или 131 562.23 лева. Вместо
нея, подсъдимият оповестил горепосочената по-ниска стойност на закупеното,
което довело до определяне на дължимия при вноса ДДС в занижен спрямо
действителния размер. Разликата, която не постъпила в бюджета, се равнявала на
21 413,33 лева.
8.
На 27.01.2010г. с
товарен автомобил с рег. № *******и оповестен получател „Рос Комерс 73” ЕООД подсъдимият
извършил внос от Турция през ГКПП „Капитан Андреево“ на стоки, които пред
Митница Свиленград декларирал с ЕАД с № 10BG003106Н0000223/27.01.2010г. В
документа посочил, че сделката в чуждата държава е обективирана във фактура № 529602/25.01.2010г.,
а превозът осъществен в 542 броя колети с нетно тегло 21 508.00 кг. Според
същата фактура стойността на закупеното се равнявала на 10 535.65 евро с левова равностойност от
20 605.94 лева. Не такава била цената на стоките според фактура с №
529602/25.01.2010 г., намираща се при търговеца-продавач, а именно турското
дружество „Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджаред” гр. Истанбул. Съгласно
последния документ „Рос Комерс 73 ЕООД“ закупило стоки на стойност
55 548.90 евро. При тези данни левова равностойност на внесеното била в
размер на 108 644.20 лв. Като
декларирал по-ниската от двете стойности подсъдимият постигнал определяне на
по-ниска митническа облагаема основа, а от там и по-нисък размер на начисления
за вноса ДДС. Разликата от 88 038,26 лева между определената по правилото
на чл.55 от ЗМ стойност и действителната цена на вноса довела до неплащане на ДДС от 17 607
лева.
На неустановена дата през месец януари на 2010г. подсъдимият представил
в счетоводството гореописаните митнически декларации – ЕАД и приложените към
тях фактури. Без да уведоми счетоводителя А. за невярното съдържание на
фактурираната цена, а от там и на декларираната и определена митническа
стойност, И. възложил осчетоводяване на първичните документи. Свидетелката А.
изпълнила това, като описала документите във вторичната счетоводна материя, в
това число в отчетния регистър и дневника за покупки за месец януари 2010
година. На 12.02.2010 година А.
изготвила и изпратила в данъчната администрация
Справка-декларация, която била входира с № 26001046317. В раздел „В”, клетка 50
от същата - „резултат за периода - ДДС
за внасяне“ била посочена сумата 262.78лв., вместо действително дължимата –
89 699,18 лева. Разликата между двете стойности се равнявала на
89 436.40лв.
9.
Извършен на 02.02.2010
година с товарен автомобил рег.№ ************и получател „Рос Комерс 73” ЕООД
внос от Турция подсъдимият декларирал с ЕАД с № 10BG003106Н0000282/03.02.2010
г., в който посочил, че опакованите в 549 бр. колети с общо тегло 18025.00 кг. стоки
е закупил от турски търговец, издал
фактури № 143, 144, 145/02.02.2010г. Според приложения към ЕАД екземпляр
от тези фактури общата цена на внесеното била 14 951.65 евро и левова
равностойност от 29 242.89 лв. Фактурите, издадени от турския търговец
„Йозтуран Електрик М.Т. Лимитед“, носещи същия номер, дата и артикули, имали
различно съдържание относно цената на стоките. Посочената стойност на
продаденото по трите фактури възлизала на 16 000 евро /или 31 293,28
лева/. Износът на същите стоки е удостоверен в митническа декларация №
046773/02.02.2010 година, представена пред Митническото управление на РТурция, в която стоките се описани с
идентични на внесените белези -
опаковани в 549 бр. колети с общо
тегло 18025.00 кг., с получател „Рос Комерс 73” ЕООД, гр.
Свиленград и закупени по фактури № 143, 144, 145/02.02.2010г. на „Йозтуран
Електрик М.Т. Лимитед“. И в този случай митническите служители на Митница
Свиленград възприели невярната цена като
облагаема основа и така определели дължимия за вноса ДДС в по-малко с 410,08
лева.
10.
Поредният внос на стоки
от Република Турция подсъдимият направил на 04.02.2010г. с товарен автомобил с
рег. № **********. Съгласно оформената вносна документация получател било „Рос
Комерс 73” ЕООД. Внесените стоки били декларирани с ЕАД с № 10BG003106Н0000290/04.02.2010
г., към който била приложена фактура № 15312/04.02.2010 година, според която
стоките, опаковани в 447 броя колети и с
общо тегло 18 569.65 кг., били закупени за сумата 9 690.75 евро или
18 953.46 лв. от продавача ”Юнювар Текстил Санайи ве Тиджирет Лимитед
Ширкети”. Същият продавач, оповестен като износител в представената на
04.02.2010 г. пред Митническото управление на РТурция износна МД № 051117/04.02.2010 за 447 бр. колети с общо тегло 18 569.65 кг. и получател „Рос Комерс 73” ЕООД, гр.
Свиленград, представил при износа екземпляр от фактура № 15312/04.02.2010г.,
според която стойността на продаденото била
56 689.56 евро /с левова равностойност 110 875.14 лв./. Към момента на
извършеното от И. деклариране разликата в общата цена на внесеното не била
установена от митническите служители, които приели за вярно записаното в ЕАД,
дефинирали посочената там цена като „митническа стойност“ и начислили ДДС в
занижен с 18 384,33 лева размер.
11.
Внос на стоки отново от
Турция подсъдимият извършил на 06.02.2010г. с товарен автомобил с рег. № *******.
Получателят на стоките било „Рос Комерс 73” ЕООД, като представител на което
подсъдимият подал ЕАД с № 10BG003106Н0003026/06.02.2010г., с
който декларирал закупуването на стоките по договор, удостоверен с фактура № 529619/05.02.2010г. Товарът бил
описан като 751 бр. колети с нетно тегло 22861.00 кг., а стойността му- 10246.12 евро или 20 039.67 лв. Съхраняваната при посочения
във фактурата съконтрахент - турското дружество „Енеслер Орме Текстил Санай Ве
Тиджаред” гр. Истанбул, фактура с № 529619/05.02.2010г. сочела друга стойност
на закупеното - 63 426,10 евро /124 050,67 лева/, както и различия в броя
на опаковките и тяхното тегло – съответно 719 бр. колети и 21232.00 кг. Отново
Митница Свиленград определила като „митническа стойност“ декларираната от
подсъдимия по-ниска цена, което довело до начисляване и събиране на ДДС в
по-нисък с 20 802,20 лева размер.
12.
Последвалия на 10.02.2010г. внос от „Рос
Комерс 73 ЕООД“, извършен с товарен автомобил рег. № **********подсъдимият
оповестил пред митниците с ЕАД с №
10BG003106Н0000357/10.02.2010 г. /л.122 том 20/, в който записал, че внасените
от Турция стоки, транспортирани в 236
бр. колети с общо тегло 13892.25 кг. са
придобити в чуждата държава по сделка, обективирана във фактура №
15314/09.02.2010г. и са на стойност 8 083.15 евро /или 15 809.27 лв./.
Предшестващият вноса износ на същите стоки /с идентичен брой на опаковките и
тегло/ бил деклариран пред турските митнически власти с МД № 058465/09.02.2010
година. Съгласно този документ износителят-доставчик по фактура №
15314/09.02.2010г. ”Юнвар Текстил Дъш Тиджарет
Лимитед” продал на дружеството-вносител стоки срещу цена от 51 415.44 евро /или 100 559.86 лв./.
При липсата на представи за несъответстващото съдържание на представената от
подсъдимия фактура с издадената от турския търговец такава служителите в
Митница Свиленград начислили следващия вноса ДДС според декларираното, което
намалило същия данък с 16 950,12
лева. с оглед определената по-ниска с 84 750,59 лева облагаема база.
13.
Като представител на
„Рос Комерс 73 ЕООД“ подсъдимият декларирал внос и на 24.02.2010 година. Транспортът
бил извършен с товарен автомобил рег. № *******,
след преминаването на който през ГКПП „Капитан Андреево“ и входящия митнически
пункт, в съответното митническо бюро към
Митница Свиленград подсъдимият представил ЕАД с № 10BG003106Н0000520/24.02.2010
г. В този документ записал, че представляваното от него дружество внася стоки, траспортирани в 655 бр. колети с тегло
23 105.20 кг., а като удостоверяващ придобиване на стоките способ посочил
и приложил фактури с № 15322/23.02.2010 г. и № 15323/23.02.2010 г. Общата стойност на внесеното съгласно двете
фактури са равнявала на 10 224.30 евро и левова равностойност от
19 996.99 лв.
Съхраняваната от Митническо управление
на РТурция информация сочела, че с получател „Рос Комерс 73 ЕООД“, гр.Свиленград
на 23.02.2010 година е бил заявен износ съгласно две митнически декларации: МД
№ 082988/23.02.2010 г. за стоки, опаковани в 197 бр. колети с общо тегло 10730.15 кг., закупени съгласно фактура № 15322/23.02.2010г.
от ”Юнювар Текстил Санайи ве Тиджарет Лимитед
ширкети” за сумата 35 724.15 евро /69 870.36
лв./ и МД № 082995/23.02.2010 г. за
стоки, опаковани в 458 бр. колети с общо
тегло 12375.00 кг. и закупени от „Рос Комерс 73” ЕООД, гр.
Свиленград съгласно фактура № 15323/23.02.2010г. на ”Юнювар Текстил Санайи ве Тиджарет Лимитед
ширкети” за сумата 58 781.25 евро /114 966.13
лв./. Според двете износни декларации и описани в тях фактури общата стойност
на стоките възлизала на 94 905.40 евро /184 836.50 лв./. Вместо нея,
митническите служители при Митница Свиленград начислили за вноса ДДС, базирайки се на декларираната
от подсъдимия по-ниска цена на закупеното, която различавайки се с
164 839,51 лева от действителната довела
до определяне на данъка при по-нисък с 32 967,90 лева размер.
14.
Преди горепосочената
дата и в периода 13.02.2010г.-26.02.2010
година подсъдимият извършил общо девет на брой вносни сделки, но вече като
представител на другото регистрирано и ******* от него ****** – „** **-* ******,
гр.*****. Стоките по първия внос били транспортирани на 13.02.2010 година с
товарен автомобил с рег. № ********** и въведени в страната ни от Турция през ГКПП Капитан Андреево. Пред
Митница Свиленград подсъдимият декларирал вноса с ЕАД с № 10BG003106H0000381/13.02.2010г.
(л.189, том 20), в който отразил, че „Ив Рос - 1” ЕООД, внася от Турция 710
броя колети с тегло от 20 208.00 кг. Стойността на стоките според същия ЕАД
била 7 427.46 евро и левова равностойност от 14 526.85 лв., удостоверена с приложена
фактура с № 64509/12.02.2010 г., издадена от доставчика „Дъш Тиджарет лимитед
Юзей Кимия ве Макина Санай“. Съгласно съдържащите се в митническото учреждение
на РТурция сведения стоки със същото тегло, но с различна цена, били изнесени
за получателя „Ив Рос-1 ЕООД“ на 12.02.2010 г. Износът бил деклариран с две
митнически декларации, към които били приложени две фактури, издадени от две
различни търговски дружества: издадената от „Джихан Текстил Юрюнлери Санай“ фактура
№ 96041/12.02.2010г. за стока, опакована в 579 бр. колети с общо тегло
16 177.00 кг. на обща стойност 87 729.46 евро, била представена към МД с № 067185/12.02.2010 г., а издадената от
„Дъш Тиджарет лимитед Юзей Кимия ве Макина Санай“ фактура с № 64509/12.02.2010
г. за стока, опакована в 131 бр. колети с общо тегло 4 031.00 кг. и обща
стойност от 3 701.11 евро, била приложена към износна МД с №
067132/12.02.2010 г. Според тези данни общата стойност на стоките по двете
износни декларации се равнявала на 91 430.570 евро /или178 822.65 лв./.
Представяйки само едната от фактурите и описвайки в ЕАД различна от цената по
износа стойност, подсъдимият предизвикал определянето на митническата стойност
по чл.35 от ЗМ в по-нисък от реалния размер, което от своя страна довело до
определяне на дължимия ДДС в несъответстващ на действителната цена размер. Този
размер бил по-малък с 32 859,16 лева
На 15.02.2010г. подсъдимият депозирал пред Митница Свиленград две
декларации за внос на стоки, транспортиранис товарен автомобил с рег. № *******.
Получателят на стоките било „Ив Рос - 1” ЕООД , а декларациите ЕАД с № 10BG003106Н0000390/15.02.2010 г. и
ЕАД с № 10BG003106Н0000405/15.02.2010г. (л.205 и 208 т.20), в които е отразено:
Първата от тях касаела стоки, опаковани в 29 бр. колети, с общо тегло
1 566.00 кг., закупени по фактура № 876094/12.02.2010г. с издател ”Сайгън
Текстил Тиджарет ве Санай Лимитет Ширкети” на стойност 1 010.70 евро, а втората за стоки, опаковани в 229 бр. колети, с общо тегло 6 152.00
кг., закупени по фактура № 876095/12.02.2010г. (л.209, том 20), с издател
”Сайгън Текстил Тиджарет ве Санай Лимитет Ширкети” на стойност 2 153.20 евро. Броят на описаните от
подсъдимия колети и общо тегло на стоките било идентично с това, отразено в
износния документ – митническа декларация с № 068623/13.02.2010г. /л.155-
л.162, том 41, л.141- л.148, том 47/. Цената на стоките обаче, описана в
износни документ, както и в приложените към него фактури с №№ 876094 и
876095/12.02.2010г била различна – 44 267 щатски долара, а не
декларираната от И. с двата ЕАД
3 163,90 евро. Левовата равностойност на разликата в тези стойности /след
съответното превалутиране/ отново не била обложена, което довело до занижаване
с 11 368,48 лева на дължимия ДДС.
15.
Пореден внос подсъдимият
извършил на 19.02.2010г. Стоките по него били превозени с товарен автомобил с
рег. № **********, а оповестеният им получател отново било „** ** - *” ЕООД,
като ****** на което подсъдимият депозирал пред Митница Свиленград ЕАД с № 10BG003106Н0000456/19.02.2010
г., където декларирал, че „Ив Рос - 1” ЕООД, внася от Турция стоки, разпределени
в 757 броя колети с тегло 22 860.00 кг. Според митническите документи
/декларации и приложенията им/, съхранявани в турското митническо учреждение
стоки с посоченото тегло били изнесени за получетеля „Ив Рос-1 ЕООД“ съгласно
следните митнически декларации: МД № 074971/18.02.2010 г. за стоки по фактура №
99455/18.02.2010 г., МД № 074810/18.02.2010 г. за стоки по фактура №
96044/18.02.2010 г. и МД № 075110/18.02.2010 година за стоки по фактура №
64518/18.02.2010 г. Общата стойност на изнесеното се равнявала на
102 579,01 евро, докато тази на декларираното пред Митница Свиленград била
7 427.46 евро /левова равностойност 14 526.85 лв./. Към представеното
ЕАД подсъдимият приложил само две фактури – с №№ 99455 и 96044/18.02.2010 г.
Описаната в деклариращия документ по-ниска покупна цена била възприета от
митниците като „митническа стойност“, на чиято база бил определен и ДДС за
вноса – с 37 007,50 лева по-малко от дейсвително дължимия /с оглед
разликата от 185 037,50 лева/.
16.
На 19.02.2010г. с
товарен автомобил с рег. № **********подсъдимият извършил внос на стоки с
получател „Ив Рос - 1” ЕООД. Вносът отново бил от Турция, а въвеждането на
стоките станало през МП „Капитан Андреево“. Декларирането пред Митница Свиленград
станало с изготвен ЕАД с № 10BG003106Н0000464/19.02.2010 г., в който
подсъдимият отразил, че опакованите в 1561 броя колети, с общо тегло 9 779 кг.
стоки са закупени за сумата 4 418,40 щатски долара, посочена във фактура №
613757/17.02.2010г. на доставчика ”Сейкон Електроник Санайе”. Левовата
равностойност според декларираното възлизала на 6 114.93 лв. Посочената от
подсъдимия фактура, удостоверяваща сделката в чуждата държава, била описана в
износна декларация с № 001087/18.02.2010 г., според която стоките /в идентични
тегло и брой опаковки/ били с цена 56 400 щатски долара, т.е.
80 818,38 лева. Служителите към Митница Свиленград не установили
несъответната на теглото, а и на броя на колетите стойност, декларирана пред
тях, вместо което възприели същата като действителна и така определили ДДС за
вноса с 14 940,69 лева по-малко от дължимия /според обвинението
невнесеният данък в този случай се равнява на 14 897.40 лв./.
17.
Следващият внос от
РТурция подсъдимият извършил на 24.02.2010г. с товарен автомобил с рег. № **********.
Получателят на стоките било „Ив Рос - 1” ЕООД, входящият митнически пункт
„Капитан Андреево“. Представената от И. *** декларация - ЕАД с № 10BG003106Н0000480/24.02.2010
г. /л.94 т.21/ удостоверявала закупуване на стоките по силата на договор,
обективиран във фактура № 529635/23.02.2010г. /л.96, том 21/. Било заявено и
транспортиране на стоките в 839 броя колети с нетно тегло 20 682.75 кг.
Според приложената фактура покупната цена се равнявала на 7 084.26 евро /или 13 855.61 лева/. Издател на фактурата според
декларираното от И., а и според износната документация, било турското дружество „Енеслер Орме Текстил
Санай Ве Тиджаред” гр. Истанбул. Записано като „износител“ в МД №
0012021/23.02.2010 г., чрез свой представител то заявило износ на 719 броя опаковки с общо нетно тегло
20 682.75 кг. на стойност 64 116.53 евро. Като представил пред
Митница-Свиленград други данни относно стойността на стоките, подсъдимият
създал условия митническата стойност да бъде определена в размер, различаващ се
от действителната договорена цена по смисъла на чл.35 от ЗМ, което предизвикало
определяне на ДДС, занижен с 22 309,08 лева спрямо действително
дължимия.
На 25.02.2010г. подсъдимият внесъл от Турция стоки с товарен автомобил с
рег. № **********. Получател на стоките според придружаващите товара документи
било „Ив Рос - 1” ЕООД. Посоченото
превозно средство преминало през ГКПП „Капитан Андреево“ и съответното му
входящо митническо учреждение. Пред Митница Свиленград подсъдимият представил
ЕАД с № 10BG003106Н0000547/25.02.2010 г. (том 21 л.270- л.271), в който
посочил, че опакованите 552 броя колети с общо тегло 22 362.00 кг., е
закупил за сумата 10 043.23 евро /или 19 642.85 лв./ от чуждия
търговец. Всъщност търговците-продавачи били две турски дружества: ”Джихан
Текстил Юрюилери Санайн Дъш Тиджарет Лимитед” и ”Юзей Кимия ве Макина Санайи
Тиджарет Лимитед”, които издали съответно фактура
№ 96056/24.02.2010г. и фактура № 64534/24.02.2010г. Според първата
цената на закупеното от „Ив Рос-1 ЕООД“ се равнявала на 98 748.50 евро, а
според втората - 1 818.30 евро.
Всеки един от търговците бил оповестене като износител – първият в МД №
1084937/24.02.2010 г., вторият – в МД № 084980/24.02.2010 г. Общата стойност на
стоките по двете декларации била 100 566,30 евро. Като декларирал цена,
равняваща се на 19 624,85 лева, подсъдимият създал условия за определяне
на по-ниска облагаема база, заради което дължимия ДДС бил определен и в
по-малък от реалния размер. Разликата между заплатения данък и дължимия била на
стойност 35 409,74 лева.
18.
По същия начин бил
намален данъка и за извършения на 26.02.2010г. внос, след извършването на който
„Ив Рос-1 ЕООД“ получил от РТурция транспортираните с товарен автомобил рег. № **********стоки. Подсъдимият декларирал
същите с ЕАД с № 10BG003106Н0000563/26.02.2010 година (том 5, л.2, папка 27), в
който е записал, че опакованата в 706 бр. колети с общо тегло 23 086.80
кг. стока е на стойност 11 512.30 евро /или 22 516.10 лв./. Като установяващи
тази стойност, идентична според декларацията на договорената в чуждата държава
цена, подсъдимия представил две фактури
- №№ 15325 и 15326/25.02.2010 година, издадени от ”Юнвер Текстил Диш
Тиджаред Лимитед”. Същите фактури били
описани и в износния документ, съхраняван от турското митническо учреждение –
МД № 086819/25.02.2010 година, в който била описана само първата от двете
фактури, но с посочена в нея цена на стоките от 44 473,60 евро, макар за
по-малки количество и тегло. Митническите служители в Митница-Свиленград
възприели за вярно деклариранато от И., определили ДДС съобразно посочената от
него цена и обложили вноса с 12 893,34 лева в по-малко от действително
дължимото.
19.
На същата дата - 26.02.2010 г. подсъдимият извършил внос на стоки от Турция с товарен
автомобил рег. № **********. Като
представител на получателя „Ив Рос - 1” ЕООД той декларирал внесеното пред
Митница Свиленград с ЕАД с № 10BG003106Н0000571/26.02.2010 г. (том 5, л.6,
папка 27), в който отразил, че внесените стоки са опаковани в 4 броя колети с
общо тегло 206.00 кг. и са на стойност 144.12 евро /или 281.87 лв./.
Договорената с чуждия търговец цена подсъдимият удостоверил с Фактура №
24160/25.02.2010 г., издадена от ”Юнвер Текстил Диш Тиджаред Лимитед”. Не тази била цената на стоките
обаче според фактурата /с идентичен издател и пореден номер/, приложена към
износната документация. В последната към МД № 086638/25.02.2010 г. била
представена фактура № 24160/25.02.2010 г., в която цената на продадените стоки
възлизала на 9 200 евро. Количеството и теглото на товара по износа били
идентични с тези по декларирания внос. Оповестената от подсъдимия цена от
281,87 лева била приета от митниците като действителна и така въз основа на нея
бил определен ДДС в размер, по-нисък с 3 542,35 лева от този, който би бил
наложен при заявяване на реално договорената цена.
На неустановена по делото дата подсъдимият И. предоставил
на счетоводителя М.А. описаните по-горе ЕАД и приложените към тях фактури. В
изпълнение на възложените й функции свидетелката осчетоводила представените й
документите, като включила Единните административно документи за внос в
дневника за покупки на „Ив Рос-1 ЕООД“, гр.Свиленград и „Рос Комерс 73 ЕООД“,
гр.Свиленград за месец февруари 2010 година, отразила ги в счетоводните
регистри, в които описала и представените й от И. фактури. На 12.03.2010 година
А. изготвила две справки-декларации, в които било декларирано ДДС за внасяне от
двете дружества за данъчния период месец февруари 2010 година. Декларациите
били подадени от подсъдимия в съответната на седалището на търговците данъчна
администрация, която ги регистрирала както следва: Справка- декларация с вх.№ 26001050981/12.03.2010г за данъчен период м.февруари 2010г. на „Рос Комерс
73” ЕООД и Справка- декларация с вх.№ 26001050973/12.03.2010г. за същия данъчен период за „Ив Рос-1 ЕООД“. В първата справка-декларация в раздел „В”,
клетка 50 от СД- „резултат за периода“ –
И. посочил ДДС за възстановяване в размер на 171.66 лева. Това,
което не декларирал бил действително дължимия данък, базиран върху реалната
покупна цена и равняващ се на 89 514,63 лева. Във втората
справка-декларация /относно „Ив Рос-1 ЕООД“/ затаеният дължим данък възлизал
на 170 287,05 лева, след като подсъдимият невярно
отразил резултата за периода, декларирайки в раздел „В”, клетка 50 от
справката-декларация /“резултат за периода“/ - ДДС за възстановяване в размер
на 726.88лв.
20.
През месец март на 2010
година подсъдимият продължил търговската си дейност, свързана с внос на стоки
от РТурция. В този данъчен период той оповестявал като страна в търговското
правоотношение ******* от него дружество „** ***-* ***“, гр.******, което било
манифестирано и като субект на данъчното правоотношение след декларирането на
данъчното събитие. Така на 01.03.2010г. с товарен автомобил с рег. № **********
подсъдимият внесъл от Турция стоки, които пред Митница Свиленград декларирал
представен ЕАД с № 10BG003106Н0000620/01.03.2010 г. (том 5, л.114, папка 27), в който заявил, че
полученото е опаковано в 1039 бр. колети с общо тегло 13988.00 кг. и е закупено
по фактури с № № 011775, 011776, 011777, 011778/26.02.2010г., сумираната цена
по които възлизала на 33 316.31 щатски долари /или 47 472,74 лв./.
Износът на същите стоки /с напълно идентично тегло и опаковки/ бил деклариран
пред турските митници с МД № 090779/26.02.2010, според която получателят „Ив Рос-1” ЕООД, гр. Свиленград бил посочен
като купувач по фактури с № № 011775, 011776, 011777, 011778/26.02.2010г.,
издадени от ”Еднолична фирма за
козметична промишленост и търговия Еркул”, гр. Истанбул. Общата покупна цена
съгласно тези фактури се равнявала на
94 674.22 щатски долари /или 137 271,94 лева/. Както и в
останалите случаи подсъдимият посочил пред Митница-Свиленград не тази цена, а
горецитираната по-ниска, която фигурирала в съставените от него неверни по
съдържание фактури. Неконстатирането на лъжливото документиране от митническите
служители довело до начисляване на дължимия за вноса ДДС в несъответен на
действителната покупна цена размер, който бил занижен с 17 959,84 лева /а
според обвинението с 17 793,05 лева/.
21.
Следващият внос
подсъдимият направил на 03.03.2010г., когато през ГКПП „Капитан Андреево“ с
товарен автомобил с рег. № **********пренесъл стоки, чийто получател било „Ив
Рос - 1” ЕООД. Пред Митница Свиленград представен ЕАД с № 10BG003106Н0000697/03.03.2010
г., в който посочил, че опакованото в 56 бр. колети с общо тегло 2140.00 кг. е
с пазарна цена от 1 334.40 евро /или 2 609.86 лв./, а последната
удостоверил с фактура № 0024161/02.03.2010 г., издадена от ”Алев Сибел
Санджаклъ Текстил”. Това турско
търговско дружество действително било продавача на стоките, които подсъдимият
изнесъл от Турция и това било заявено пред турското Митническото управление в износна МД № 095900/02.03.2010 г., според
която стойността на стоките /с идентично тегло и брой опаковки/ възлизала
на 96 400.00 евро /или 188 542.01 лв./.
Приложеният към износната документация документ – фактура, също била с идентичен
номер и издател на тази, депозирана пред българската митница, която обаче
възприемайки декларираната от подсъдимия цена на закупеното като „митническа
стойност“, обложила вносната сделка с ДДС в размер, по-малък с 37 082,53
лева от дължимия /според обвинението с 37 186.43 лв./
22.
На същата дата /03.03.2010г./
И. декларирал и друг внос – на стоки, превозени с товарен автомобил с рег. № **********и
получени от „Ив Рос - 1” ЕООД. В представения пред Митница Свиленгра ЕАД с №
10BG003106Н0000654/03.03.2010 г. той отразил, че внесеното е закупено от Турция
по сделка, обективирана във фактура № 64545/02.03.2010 г., и е опаковано в 703 бр. колети с общо тегло
23 885.00 кг. Според приложената фактура цената на стоките се равнявала на
9 703.20 евро при левова
равностойност 18 977.81 лв. Пред турската митница за същите стоки били
съставени две износни митнически декларации: МД № 095361/02.03.2010 г.за износ на стоки,
опаковани в 632 бр. колети с общо тегло 11318.00 кг. с получател „Ив Рос-1”
ЕООД, гр. Свиленград, към която била приложена фактура № 96062/02.03.2010 г, издадена от
”Джихан Текстил Юрумлери Санайи Дъш Тиджарет Лимитед”, сочеща стойност от
96 853.91 евро, и МД № 095398/02.03.2010 г. за износ на стоки, опакована в
71 бр. колети с общо тегло 1528.00 кг., и получател „Ив Рос-1” ЕООД, гр.
Свиленград, към която била приложена фактура № 64545/02.03.2010 г., издадена от
”Юзей Кимия Ве Макина Санайи Тиджарет Лимитед” с посочена стойност
2 572.55 евро. Или общата стойност по двете износни декларации, съответно
двете фактури, се равнявала на 99 426,46 евро /194 461,25 лева/. След
като пред Митница Свиленград оповестил само едната от двете фактури /с №
64545/02.03.2010 г./ и то със съдържание, различно от действителното,
подсъдимият предизвикал определяне на ДДС за вноса в размер, по-малък с
35 096,68 лева от съответния на реалната покупна цена.
23.
По същия начин
подсъдимият процедирал и при вноса, извършен на 04.03.2010г., когато през ГКПП
„Капитан Андреево“ с товарен автомобил с рег. № *****били превозени получените
от „Ив Рос - 1” ЕООД стоки. Пред Митница Свиленград И. представил ЕАД с №
10BG003106Н0000761/04.03.2010 г., с който декларирал, че внесените стоки е
закупил по договор, обективиран във фактура № 15328/02.03.2010 г. Посочил още,
че отделните артикули са опаковани в 255 бр. колети с общо тегло 13 969.00
кг., а цената им е 7 656.45 евро /14 974.71 лв./ съгласно
договореното с турския търговец ”Юнвер Текстил Дъш Тиджарет Лимитет“.
Последният, посочен като износител в МД № 095205/02.03.2010 г., приложил от
своя страна към износната документация също фактура с пореден №
15328/02.03.2010 г. за стоки в 255 броя колети и тегло 13 969 кг, в която
обаче фигурирала друга продажна цена – 55 774,25 евро. Без представи за
това разминаване между действителната цена на закупеното и цената, отразена в
представената им от подсъдимия фактура, митническите служители определили
дължимия за вноса ДДС, вземайки предвид декларираното и така обложили вносната
сделка с 18 822,04 лева по-малко.
24.
На 06.03.2010г. с
товарен автомобил с рег. № ************подсъдимият внесъл стоки, за чийто
получател посочил „Ив Рос - 1” ЕООД. След като стоките били транспортирани през
ГКПП „Капитан Андреево“, И. ги декларирал пред Митница-Свиленград с ЕАД с №
10BG003106Н0005322/06.03.2010 г., в който като придобивен способ посочил сделка
по фактура № № 15331, 15332/05.03.2010 г., а товарът описал като 761 броя
колети с общо тегло 22 446.10 кг. Според декларираното покупната цена,
респ. стойността на стоките се равнявала на 9 806.00 евро /или
19 178.86 лева/. Продавачът на стоките в чуждата държава съгласно
представената от подсъдимия фактура било турското търговско дружество ”Юнвар Текстил Дъш Тиджарет Лимитед”, което към съставената и
съхранявана в турското митническо учреждение МД № 103094/05.03.2010г. приложило
фактура с № 15331/05.03.2010 г., удостоверяваща продажбата на стоките.
Износната документация сочела брой на опаковки 761 и тегло от 22 446,10 кг
на превозвания товар, а също и стойност, равна на отбелязаната в представената
от турския търговец продажна цена, а именно 34 371,20 евро. Визираната във
фактурата, приложена от И. към ЕАД, цена била различна от тази, но именно тя
била приета като „митническа стойност“ от служителите към Митница-Свиленград,
които въз основа на нея определили дължимия за вноса ДДС, който разбираемо бил
с 9 608,84 лева в по-малко от дължимия /според обвинението разликата е 9 609.07
лв./.
25.
На 31.03.2010г. с
товарен автомобил с рег. № ************подсъдимият извършил внос на стоки от
Турция, като в този случай за получател той посочил „Рос Комерс 73” ЕООД. Като ***** на **** *****
И. ***.03.2010 г., в който описал превозвания товар като 4868 броя колети с
общо тегло 17640.00 кг. Към деклариращия
документ той приложил фактура с №
011151/29.03.2010г., издадена от ”Оккаран Текстил Гъда Санайи ве Тиджарет” и
удостоверяваща покупна цена от 16 790.56 щатски долари /или 24 621.00 лв./.
Износната документация, съхранявана от турските митници, също сочела, че стоки
с идентични тегло и опаковки са били изнесени за получателя „Рос Комерс 73
ЕООД“, гр.Свиленград, но приложената към МД № 017872/29.03.2010 фактура с №
011151/29.03.2010 г. удостоверявала продажна цена от 26 585.05 евро /или
51 995,83 лева/. Вместо нея, като митническа стойност била приета
посочената от И. по-ниска цена на закупеното и така дължимия за вноса ДДС бил
определен в по-нисък с 5 474,97 лева размер.
На неустановена дата в периода месец март–14.04.2010 година подсъдимият Р.Д.И.
предоставил в канцеларията на МК „Консулт” ЕООД описаните по-горе документи –
ЕАД и фактури към тях, отнасящи се до извършените през месец март на 2010
година вносни сделки от търговците „Рос Комерс 73 ЕООД“ и „Ив Рос-1 ЕООД“. Счетоводителят М.К.А. включила декларациите в дневниците за покупки през
месец март на двете дружества и така отразила същите, както и фактурите, в
счетоводните регистри по чл.124 от ЗДДС, а след това изготвила Справки-декларации
по чл.125 от същия закон, в които бил отразен платения по реда на чл.90 от ЗДДС
данък, определен от митническото учреждение по гореописаните „митнически
стойности“ /за „Рос Комерс 73” ЕООД -том 40А,л.253 и за „Ив Рос - 1” ЕООД -том 40А,л.127/. Подсъдимият подал справките-декларации от името на дружествените
управители: справка- декларация с вх.№ 26001056549/14.04.2010г. за данъчен период м.март 2010г. за „Рос
Комерс 73” ЕООД гр.Свиленград и справка-декларация 26001056542/14.04.2010г. за същия данъчен
период за „Ив Рос 1” ЕООД гр.Свиленград, които били изпратени от счетоводителя по електронен път в ТД
на НАП гр.Хасково. В първата от посочените справки-декларации /в раздел „В“ клетка „60“/ бил посочен данък
за възстановяване от 3 110,04 лева, вместо да се посочи за внасяне
5 474,97 лева, а във втората СД /в раздел „В“, клетка 50/ бил посочен за
внасяне ДДС в размер на 4 236,96 лева, вместо да се отрази за внасяне още
118 403,14 лева.
През месец април на 2010 година
подсъдимият извършил четири вносни сделки, в които както и през предходните
данъчни периоди декларирал по-ниска от действителната цена, срещу която стоките
били закупени от турските търговци. Така на 04.04.2010 година той внесъл с товарен автомобил рег. № **********
стоки с получател „Ив Рос - 1” ЕООД. Стоките били превозени през ГКПП „Капитан
Андреево“, а пред Митница Свиленград били декларирани с ЕАД с №
10BG003100Н0008532/04.04.2010г. (том 34, папка 34, л.183 ДП), в който било
отразено, че същите са закупени по фактура № 529677/03.04.2010г. /л.185, том
34/ и са опаковани в 807 бр. колети с нетно тегло 20 277.25 кг. Съгласно
декларираното стойността на закупеното се равнявала на 8 168.50 евро /или 15 976.20 лв./.
Приложената към износната документация на турското митническо учреждение
фактура със същия номер и издател /продавач/ турското дружество „Енеслер Орме Текстил Санай
Ве Тиджаред” гр. Истанбул съдържала друга цена на продаденото, идентично по
брой опаковки и тегло с внесеното от подсъдимия. Според съдържанието на тази
фактура покупната цена възлизала 62 859.48 евро /или 122 942.46 лв./.
Дължимия за вноса ДДС обаче бил определен съобразно по-ниската декларирана от И.
цена и така той бил остойностен с 21 393,25 лева по-малко от този, който
би бил наложен при декларирането на реалната покупна цена.
На 15.04.2010г. с товарен
автомобил с рег. № ********** в митническата територия на страната били
въведени стоки с получател „Ив Рос - 1” ЕООД. Превозът бил извършен през ГКПП
„Капитан Андреево“, а пред Митница Свиленград подсъдимият представил ЕАД с № 10BG003106Н0001097/16.04.2010 година,
в който е отразил, че се внася от Турция стока опакована в 1034 бр колети с
общо тегло 14037.00 кг., закупена съгласно фактура № 12315/14.04.2010г. /том
29, папка 16, л.258/, на стойност 31 651.30 щатски долара с левова
равностойност в размер на 46 412,20 лв. Сведенията от износна МД №
174055/14.04.2010, касаеща износ на стоки, опаковани в 1034 бр. колети с общо тегло 14037.00 кг. за
„Ив Рос-1” ЕООД, гр. Свиленград по фактура № 12315/ 14.04.2010г. на
”Еднолична фирма за козметична промишленост и търговия Еркул”, гр.Истанбул,
сочели, че стойността на закупеното от същото търговско дружество възлиза на
77 745.06 щатски долари /111 945.88 лв./, т.е. стойност, надвишаваща
декларираната от И.. Разбираемо обаче дължимия за вноса ДДС бил начислен върху
заявената в ЕАД по-ниска цена и това довело до заплащане на данъка при
условията на чл.90 от ЗДДС в размер, по-нисък с 13 106,74 лева /според
обвинението с 13 274.17 лв./.
1.
На 18.04.2010г. подсъдимият
извършил внос с товарен автомобил с рег. № **********. Съгласно придружаващите
превоза документи /товарителница и ТИР-карнет/ получателят бил „Ив Рос - 1”
ЕООД. Пред Митница Свиленград и. представил ЕАД с №
10BG003100Н0010020/18.04.2010г. (папка 7, л.201, т.34), в който посочил, че
стоката е придобита по сделка, обективирана във фактура № 599683/17.04.2010г. /л.186,
том 34/, след което била опакована в 911 бр. колети с нетно тегло
22 578.20 кг. Стойността на стоките според декларираното и приложената
фактура възлизала на 9 389.40 евро и левова равностойност в размер на
18 364.07 лв. Издател на същата фактура било турското дружество „Енеслер
Орме Текстил Санай Ве Тиджаред” гр. Истанбул, като според съхранявания в
счетоводството му екземпляр от този документ, продадените на „Ив Рос-1 ЕООД“
стоки били на различна стойност -
66 892.42 евро /или 130 830.20 лв./. Възприета като база, върху която
следва да бъде наложена ставката по ЗДДС, декларираната от И. по-ниска цена
довела да начисляване на данъка в по-малък с 22 493,23 лева размер.
2.
На 30.04.2010г. И.
декларирал внос на стоки, въведени в страната ни с товарен автомобил с рег. № ************и
получени от „Ив Рос- 1” ЕООД. Съгласно депозирания пред Митница Свиленград ЕАД
с № 10BG003106Н0001188/30.04.2010 година /л.47, папка 14 от том 26/ подсъдимият
оповестил пред митниците, че опакованите в 801 бр. колети с общо тегло 11969.00
кг. стоки е закупил за сумата 29 847.95 щатски долари /левова
равностойност 43 823.65 лв./, което удостоверил с Фактура №
12447/27.04.2010 г., издадена от ”Еднолична фирма за козметична промишленост и
търговия Еркул”, гр. Истанбул. Такъв документ посоченото дружество действително
било издадало при сключване на продажната сделка с И., но този документ, макар
и носещ същите идентификационни белези, сочел продажна цена, различна от
отразената в представената от И. фактура. Тази цена била 66 133.77 щатски
долара /или 97 099,58 лева/. Декларираната от И. договорена цена била
възприета от Митница-Свиленград като „митническа стойност“ съгласно чл.35 от ЗМ
/отм/, респ. като данъчна основа по чл.55 от ЗДДС, при което облагането на
вноса било занижено с 10 655,18 лева.
На неустановена дата в периода април-12.05.2010 година И. представил
описаните по-горе ЕАД и фактури на счетоводителя А., която ги отразила в
счетоводните ригистри по чл.124 от ЗДДС /дневници на покупки за месец април на
„Ив Рос-1 ЕООД“, след което оформила Справка-декларация по чл.125 от същия
закон, която подписана от подсъдимия била изпратена в ТД на НАП, офис Хасково
по електронен път. Там справката-декларация била входирана с №
26001058755/12.05.2010 година (том 40А,л.274), като в раздел „В“ клетка
„50“ бил посочен ДДС за внасяне
4 237,87 лева. При вярност на декларираното от подсъдимия относно
стойността на внесените от него стоки за данъчния период месец април на 2010
година данъкът за внасяне би бил увеличен с 67 648,40 лева.
3.
По гореописания начин
подсъдимият извършил два вноса през месец май на 2010 година. При първият от
тях, на 02.05.2010г., транспортирал стоките с товарен автомобил с рег. № ********** , а
като техен получател оповестил в придружаващите ги документи „Ив Рос - 1” ЕООД.
Внесените от Турция стоки И. ***.2010г. (папка 7, л.201), в който отразил, че
същите са закупени съгласно фактура № 529695/01.05.2010г. /л.104, том 10/ и
опаковани в 865 бр. колети с нетно тегло 22 040.75 кг. Според посоченото в
тази фактура цената, срещу която внесеното било придобито, се равнявала на
11 240.78 евро /или 21 985.05 лв./. Издател на фактурата било турско
търговско дружество с фирма „Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджаред” гр.
Истанбул, което в своето счетоводство съхранявало фактура с №
529695/01.05.2010г. и купувач по нея „Ив Рос-1 ЕООД“, като според този документ
стоките /с идентични опаковки и тегло/ били продадени на представляваното от
подсъдимия ******* за сумата 68 326.33 евро /или 133 634.68 лв./. При
липсата на сведения за разминаванията в двата документа относно размера на
договорената продажна цена митническата администрация преценила, че декларираната
от И. следва да бъде приета за реална и на тази база считана за „митническа
стойност“, върху която следва да бъде определен дължимия за вноса ДДС. Така
заплатеният преди издаване на разрешението за вдигане на стоката данък бил
определен в размер, по-нисък с 22 329.83
лв.
4.
Последният внос, който И.
декларирал по описания вече начин бил извършен на 16.05.2010 г., когато
превозът на внесените стоки станал с товарен автомобил рег. № **********.
Получател отново бил „Ив Рос - 1” ЕООД, а подсъдимият като негов представител
оповестил внесеното според задължителните индивидуализиращи го белези пред
Митница-Свиленград с ЕАД № 10BG003100Н0017687/16.05.2010г. (л.47- л.49,
том 9). Към деклариращия документ той приложил фактура № 983054/15.05.2010г. /л.52,
том 9/, сочеща закупуване на стоки, опаковани в 860 броя колети с нетно тегло
21 508.25 кг. срещу цена от 12 904.95 евро /или 25 239.89 лв./.
Доставчикът на стоките /респ. техен продавач/ съгласно фактурата бил турски
търговец с фирма „Енеслер Орме Текстил Санай Ве Тиджаред”, гр.Истанбул, който
съхранявал в счетоводството си издадения при сделката документ с идентичен
номер и опис на артикули, опаковки и тегло, но с цена, различна от тази,
фигурираща в представения от И. документ. Според фактурата у турския търговец
договорената продажна цена била 66 675.58
евро /или 130 406.10 лв./. Отново дължимия за вноса ДДС бил определен
съобразно съобщената от подсъдимия информация и така митническото учреждение
начислило данъка върху несъответстваща на действителната покупна цена основа
или с 21 033,24 лева по-малко.
Двете извършени през месец май на 2010 година вносни сделки били
декларирани пред данъчната администрация година по-късно. За тях И. представил
съответните ЕАД и фактури на счетоводителя А. през месец май на 2011 година,
когато свидетелката ги включила в счетоводните регистри по чл.124 от ЗДДС и
изготвила справка-декларация по чл.125 от същия закон. Последната била
изпратена по електронен път в ТД на НАП и входирана с № **********/13.05.2011г. (том 40Б,л.10), като в нея в
раздел „В“ клетка „60“ подсъдимият посочил „данък за възстановяване в размер на
726,32 лева“, вместо да отрази ДДС за внасяне в размер на 43 363,07 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява на първо място от
писмените доказателствени средства – митнически декларации /ЕАД/ и фактури /том
26-34 с приложени отделни папки/, предоставени от Митница-Свиленград, износни
митнически декларации и фактури, предоставени от митническото учреждение на
Република Турция в изпълнение на отправената към същата държава молба за правна
помощ /том 40, 46, 47, 48 от ДП/, представените от ТД на НАП копия от
справки-декларации и отчетни регистри /т.40а и т.40б/. За изясняване на
фактите, съществени за предмета на доказване, допринасят заключенията на
тройната съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническата и графическа
експертиза, а също и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие и
в хода на досъдебното производство свидетели /том 2, 7, 8 и 21/, в това число
сведенията, представени от свидетелите М.Т.и К. Й., чийто разпит е проведен по
делегация от орган в изпълняващата държава съобразно установените в нея
процесуални правила за удовлетворяване на отправени молби за правна помощ.
Анализът на гласните доказателствени източници налага на първо място
обособяването им в няколко групи съобразно фактите, които установяват и
значимостта на тези факти към предмета на доказване. Към първата група следва
да бъдат отнесени показанията на свидетелите М.Р.К., М.К.А., М.Д.К., Ч.Д.С. и Е.Н.Ш..
Първите две от тези свидетелки са ********, които изготвяли описаните по-горе
счетоводни документи /счетоводни регистри и справки-декларации/ по силата на
договор с подсъдимия, а останалите – ****** по трудов договор в офиса на И.,
където били изготвяни проекто-декларациите за всеки един внос. Показанията на
тези свидетели са конкретни, ясни и логични, представените сведения са
последователни и взаимно допълващи се и затова недаващи поводи за съмнения в
тяхната истинност. Важен за предмета на делото е описаният от К., С. и Ш.
начин, по който са били изготвяни ЕАД, предавани впоследствие на подсъдимия или
на негов пълномощник /свид.Б./***. Този начин беше описан в началото на
настоящото изложение и следва да бъде отнесен към механизма на невярното
документиране и неговата доказателствена обезпеченост във връзка обаче с
останалите доказателства, имащи отношение към тази част от инкриминираната
дейност. Безпротиворечиви са и показанията на свидетелите Р.О., Е.Л., Д.Д., А.Ш.
и Х.Х.. Това са лицата, наети по трудов или друг вид договор в качеството на
шофьори, извършвали превозната дейност по гореописаните вносни сделки, като О.,
Х. и Л. работели в предприятието на управляваното от свидетелката А. дружество
„Арка“ ООД, а останалите били наемани инцидентно при транспортирането на
стоките от Турция. Всички тези свидетели са категорични в показанията си, че на
входящия митнически пункт „Капитан Андреево“ са предоставяли този набор от
придружаващите превоза документи, в това число и фактури, който им е бил предоставян
от чуждия спедитор, респ. този, който те представяли на изходящата турска
митница. След като свидетелите подробно описват движението си в турската
държава и дейностите, извършвани във връзка с транспорта на стоките, те
изключват възможна подмяна или корекция на предоставените им от турския
спедитор или търговец книжа, обяснявайки това с обстоятелството, че копия от
фактурата и товарителницата /ЧМР/ били прикрепени към всяка от четирите части
/воалети/ от тир-карнета, като те били предназначени, респ. представяни на
входящите и изходящи митнически учреждения и именно този комплект от документи
били предавани на служителя от всяка митница, вследствие на което едва след
преминаването на МП „Капитан Андреево“ и оставяне на съответните документи там шофьорите
осъществявали контакт с подсъдимия, негов представител или български спедитор
за оформянето на митническите формалности пред Митница-Свиленград. Свидетелите
отричат да се носели у себе си „два комплекта“ с документи, както и
предварително да се изпращали данните от фактурата на подсъдимия или негов
служител. Последните твърдения, макар несъмнено точни и непротиворечиви, не
могат да не бъдат преценявани през призмата на възможната обремененост от
отношенията работник-работодател, сложени между свидетелите от една страна и
подсъдимия, от друга, а също – в аспекта на гарантираното право на лицата да не
свидетелстват за факти, които биха ги уличили в
противоправно поведение. Такава оценка безспорно следва да бъде дадена и
на показанията, представени от свидетелите Д.А. и Е.З. – собственици на
превозните средства, с които са били превозвани стоките и действителни титуляри
на т.нар. „карго превози“. В показанията на свидетелката А. е забележим
стремежът за дистанциране от дейността, извършвана от И., която позиция,
разколебана от вътрешното противоречие между заявеното непознаване на
митническия ред и осигуряването на пари за плащане на ДДС за вноса, дава повод
за резервираност при оценката на представените факти, което допълнително
подкрепят показанията на свидетелите, именувани от прокурора като „търговци“ –
том 7, 8 и 21 от ДП. В представеното пред органа на досъдебното производство Е.Р.Т.,
Х.И.Х., Н.Н.К, А.Б.Г., М.С.М., Ж.С.М., М.М.Р., Б.М.Д., Н.Г.Д., А.А.И., Б.А.А., О.Р.Т.,
Р.А.Н., Н.Н.Ф., К.М.С., Е.Ю.С., Ж.А.Д., З.Т.К., Н.Т.М., И.А.Ш.,М.Р.Б., С.И.Е.,М.С.К.,
П.П.С.,С.М.А., Е.Д. С., Д.М. В., Г.Л. Ш., Н.Ф.Ю.,С.А.Р., Р.Н.Г.,Й.И.Й., А.К.Х.,Б.С.А.,
А.А.А.,С.Т.К., Н.Ю.А.,П.П.С., М.А.А.,К.И.И., В.А.Г. еднопосочно и ясно
заявяват, че превозът на стоките, закупени от тях в Турция, са възлагали именно
на А., плащали са стоките в неин офис в гр.Истанбул, получавали са ги от склад
на същата в България. И макар отношенията И.-А., както и дейността на
последната, да нямат пряко отношение към предмета на делото, представянето им
от свидетелката по начин, конфронтиран с останалите доказателства, е
показателен за това колко достоверни са нейните показания. Това, което е
съществено в казаното от А., е обстоятелството, че тя не отрича практиката на
предварително получаване на сведенията от издадената в Турция фактура и
обяснява това като обичаен за вносителите похват за по-бързо и по-лесно
оформяне на митническата декларация. Сочи, че най-често данните от фактурата се
получавали по и-мейл и се нанасяли в съответния формуляр до пристигането на
превозното средство в страната ни.
Споменатите по-горе свидетели-търговци, за чиито показания не се
установяват причини за заинтересованост или предубеденост, макар да
свидетелстват само за вноса от 26.05.2010 г. /след който е започнало
разследването/, представят обстоятелства, касаещи както отношенията им със
свидетелката А., така и сведения за цените, срещу които са закупили стоките в
Турция, начинът, по който са били извършвани разплащанията с чуждия търговец /в
офис на А. или лично на търговеца/, лицето, на което са възлагали превоза, и
начина, по който са били определяни и плащани възнагражденията за него. Поводи
за съмнения в истинността им не сочат и показанията на свидетелките Т.А./л.76
т.2/ и Ц.Л./л.66 и л.191 от т.2/, разказващи за отправените им от подсъдимия
предложения за промяна на „ползвания вносител“ с цел „улесняване на вноса“ и
„безпроблемното му оформяне пред митницата“ срещу възнаграждение „на камион“,
платимо лично на И..
Показанията на свидетелите К.А., М.А., С.М., Ф.А. /л.53 т.2/ и Г.К.Г. се
обединяват и обуславят от длъжностите, които тези лица са заемали в *****-****
през инкриминирания период. Първите двама от тях са работели като „***** ******“,
М. и А. са заемали длъжността „***** на *****-*****“ /А. в периода 2008-април
2010 г., М. от месец май 2010 година/, а Г. – длъжността „******-****** на *****
******“ в периода 2002-2016 година. Всички те еднопосочно и детайлно обясняват
механизма на деклариране на стоки, внесени от РТурция, сочат необходимите
документи, които следва да придружават депозирания от вносителя ЕАД, а относно
цените, респ. митническата стойност, отбелязват следното: цените на стоките, по
които бил деклариран вноса, се определяли съобразно посоченото в представената
фактура. Освен това митниците поддържали база-данни, съдържаща показатели за
цените, въз основа на които ставало обмитяването в различни митнически
учреждения. Базата-данни се актуализирала през период от три до пет месеца.
Именно въз основа на заложените в базата цени се извършвала преценка за
„деклариране при занижени стойности“, в който случай по решение на Началника на
Митницата се издавало решение за прилагане на митническото законодателство, с
което митническата стойност се определяла съобразно цените на сходни или
идентични на внесените стоки, въведени в митническата територия през близък на
изследвания период. Еднопосочни в показанията си, свидетелите М. и Г. заявяват,
че познават практиката „два комплекта фактури“ – един за турските митници и
един за българските митници. Твърдят, че нямат представи за механизма, по който
биват изготвяни фактурите, различни от представените при износа, но
предполагат, че това може да стане както в чужбина, така и в България, като във
втория случай шофьорът бива снабдяван с фактурата непосредствено след
преминаването на турския граничен пункт и преди установяването му на входящото
митническо учреждение от получателя на стоките или от спедитор, улеснение за
което било ситуирането на спедиторски фирми на самия граничен район, а също и
липсата на изискване за прикрепване към воалета /ТИР-карнета/ на копие от
фактурата и товарителницата. Свидетелите М.Д., Д.Б. и С.Т., контактували с
шофьорите непосредствено след пристигането им в страната, логично отричат да са
предоставяли на шофьора друг набор от документи, в частност фактури, различни
от придружаващите товара от Турция. Дистанцират се и от познаване на подобна
практика и квалифицират действията си като изцяло технически и сведени до
получаване на документите от шофьора, отнасянето им на свидетелките С., Ш. и К.
и депозиране на изготвяния от последните ЕАД пред митническите власти. Т. и Д.,
макар да подписвали и депозирали в митническото бюро ЕАД и придружаващите го
документи като представители на управляваните от подсъдимия дружества, не се
интересували от цените, посочени във фактурата, нито знаели за предварително
изпращане на издадените в Турция документи. Тези показания следва да бъдат
ценени критично, не само заради възможното и разбираемо затаяване на факти,
свързани с инкриминираното невярно документиране, но и заради очевидното им
противоречие с житейската логика, предполагаща представи у тази група свидетели
поне за предварителното изпращане на копие от фактурата, което, както
свидетелката А. потвърждава, е било обичаен за вносителите похват за ускоряване
на декларирането и последващото освобождаване на стоките за свободно обръщение.
В същата посока са и показанията на свидетелките С., Ш. и К.. Ето защо и при
установеното почти ежедневно деклариране и обусловените от него контакти на Т.,
Д. и Б. със служителките в офиса на подсъдимия, непознаването на практиката за
получаване на фактурата преди товара, следва да се счита за изключено, а от тук
и достоверността на показанията на тримата свидетели – за съмнителна. Такава оценка се налага и за
показанията на свидетеля Е.З.Г., който в разказа за отношенията си с подсъдимия
умело избягва отговор на въпроса „защо е използвал дружествата на И. като
формален вносител на негови стоки“, макар да признава /в прочетените по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания от ДП/, че причината за това са били
по-благоприятните цени, на които вносът е бил деклариран, както и „благоразположението“,
с което подсъдимият се е ползвал „като местна фирма от гр.Свиленград“. И в този
случай отсъствието на представи относно причината за по-ниска митническа
стойност на вноса трудно би могло да се приеме като действително, доколкото
свидетелят Е.Г. не е бил неопитен търговец-вносител /както установяват
показанията му/, и нещо повече – бил е очевидец на търговския оборот между
истинските купувачи и турските търговци, което логично предполага разбираемо
затаеното знание за различията между реалната договорена и декларирана цена. Ето защо, дори при абстрахиране от
необяснимото „използване за обмитяване“ на дружествата на И. и договорките за
плащане на суми, поддържаното от Г. пълно дистанциране от механизмите за
постигане на „ниска митническа стойност“, е хипотеза, която формалната логика
не подкрепя.
Заключението на счетоводната експертиза съдът прецени като обективно и
компетентно, като възприе констатациите, които експертите правят в депозирания
в хода на съдебното следствие вариант. Следва да се посочи, че в случая
експертизата има предимно помощен характер, доколкото тя обобщава фактите,
изводими от преките по характера си доказателствени източници - ЕАД и приложени към тях фактури /т. 27-34/,
износни декларации с приложени фактури /том 40-41/, справки-декларации и
счетоводни регистри /том 40а и 40б/. При формулиране на предмета на
експертизата съдът изключи от задачата следните ЕАД: 10BG003106Н0000611/01.03.2010 г. , ЕАД: 10BG003106Н0000753/04.03.2010 г. и ЕАД: 10BG003106Н0000788/06.03.2010 г., доколкото тези документи отсъстват в обстоятелствената част на
обвинителния акт и затова изследването им се явява безпредметно. При
проведеното в съдебното заседание от 06.10.2010 година изслушване на експертите
бяха установени някои несъответствия между писмените констатации и съдържанието
на счетоводните документи, приложени по делото, и това наложи някои
допълнителни разяснения относно обстоятелствената част на заключението. Така,
експертите уточняват, че ЕАД: 10BG003106Н00003026 е регистрирано в Митница Свиленград на
06.02.2010 г., ЕАД: 10BG003106Н0000520 – на 24.02.2010 г., ЕАД: 10BG003106Н0000456 – от 19.02.2010 г., ЕАД: 10BG003106Н0000620 - е от 01.03.2010 г. /а не 26.02.2010
г./, ЕАД: 10BG003106Н0001188 е регистрирана на 30.04.2010 г. /а не на 27.04.2010 г./. Уточняват
още, че декларирания с ЕАД: 10BG003106Н00008532/04.04.2010 г. внос е извършен на 04.04.2010 г., а не на 24.02.2010 г., както е
посочено в обвинителния акт. Посочва се още от експертите, че при декларирането
на вноса с ЕАД: 10BG003106Н0000520/24.02.2010 г. са използвани две фактури - с №№ 15322 и 15323/23.02.2010 г., а
съгласно съдържанието на ЕАД: 10BG003106Н0000563/26.02.2010 г. приложените фактури също били две - с №№ 15325 и 15326/25.02.2010 г., втората
от които обаче не се намирала в материалите по делото, а само била цитирана в
деклариращия документ. Относно фактури с №№ 96041/12.02.2010 г. и
64509/12.02.2010 г. се отбелязва, че те са цитирани в две различни износни
декларации, а не в една, както е записано в заключението /№ 067185/12.02.2010
г. и № 067132/12.02.2010 г./. В доклада
си експертите правят и уточнението, че верният номер на фактурата, приложена
към ЕАД: 10BG003106Н0010020/18.04.2010 г. е „599683“, а не „529683“. Относно вноса, деклариран с ЕАД: 10BG003106Н0000620/01.03.2010 г. /на „Ив Рос-1 ЕООД“/, се сочи,
че промяната в датата на документа /01.03.2010 година, вместо приетата в
писменото заключение 26.02.2010 година/ води и до промяна в
справката-декларация, към която този ЕАД следва да бъде отнесен, съответно
действително е бил отразен, и това е СД № 26001056542/14.04.2010 година. В
устния доклад експертите отстраняват и неяснотата в таблицата, представяща
депозираните от И. справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, като изясняват,
че неправилно са посочили СД №
26001056549/14.04.2010 г. в таблицата, касаеща търговеца „Ив Рос-1 ЕООД“, а там
пък не са отразили СД № 26001058755/12.05.2010 г., която следвало да бъде
отнесена към недекларираната стойност „67 648,40 лева“, неправилно
записана към СД № **********/13.05.2011 година, в която недекларирания ДДС се равнявал на
43 363,07 лева.
Така направените от експертите корекции съдът оцени като отстраняващи
някои неясноти и грешки в експертното заключение и в същото време -
нерефлектиращи върху обосноваността и коректността на изследването. Следва да
се приеме, че допуснатите технически неточности са напълно оправдани предвид
обема на възложените задачи и затова те не налагат изводи за некомпетентност
или необективност, обуславящи назначаването на допълнителна или нова
експертиза. От друга страна, макар чрез устния доклад да се внасят някои
изменения върху писмените констатации, не може да се счита, че те променят
същността на експертния извод, както защото корекциите засягат основно
съобразителната част, която има само помощен характер, така и защото те не
нарушават изискването за съответствие между писмена и устна форма в степен,
несъвместима с процесуалните изисквания за прилагане на доказателствения
способ.
Като компетентно съдът оцени и заключението на съдебно-техническата
експертиза /л.77-83 от т.64/, изследвала графичните белези, текстово
съдържание, полиграфическо и техническо изпълнение на част от инкриминираните
фактури и извършила проверка за съответствие с предоставените от
търговците-издатели на документа сравнителни образци. Така за процесната
фактура с № 064545/02.03.2010 г. /приложена към ЕАД…654/03.03.2010 г./ са
констатирани различия от сравнителния образец по състав на бланката, начин на
отпечатване на същата, наличието на отпечатък от кръгъл печат с емблема, както
и разминавания в разположението на едноименните елементи на положения текстови
щемпел. Отбелязано е от експерта
съвпадение на частни идентификационни признаци, форма и размер на положеното
лого в сравняваните документи /фактури/ и констатирана възможност за изпълнение
на изцяло идентичното негово изображение чрез използване на специален софтуер.
Различия относно постоянните развизити на бланката, начина на отпечатване на
променливите реквизити, наличието на кръгъл отпечатък с емблема и серия на
документа, както и несъответствие с текстовото съдържание на отпечатъка от
щемпел, е установено и при изследването на фактури с №№ 15325-15326/25.02.2010
г., 15312/04.02.2010 г., 15314/09.02.2010 г., 15322-15323/23.02.2010 г.,
15328/02.03.2010 г. и 15331-15322/05.03.2010 г. Идентични са изводите и за
фактура с № 11151/29.03.2010 г.
/приложение към ЕАД с № ….8053/29.03.2010 г./, като в този случай освен
различия в състава и техническото изпълнение на бланката, е установено и
разминаване в съдържанието на стоковата таблица, както и в съдържанието на
откопирания текстови щемпел. При фактура с № 613757/17.02.2010 г. /записана в
заключението като № 170210613757/, която е била приложена към ЕАД с №
…464/19.02.2010 г., експертът е установил монтаж на документа от части на други
два документа, а след сравнителен анализ с образците – несъответствие в състава
и печата на бланката, съдържанието на стоковата таблица и такива различия в графиката
на щемпела, даващи основание за категоричен извод, че последният не изхожда от
изработения в турското дружество шаблон. Такива различия са установени в
графичните и текстови характеристики и на фактури с №№ 876095/12.02.2010 г. и
876094/12.02.2010 г., за които обаче е посочено, че положеният текстови
отпечатък от щемпел напълно съвпада с този върху сравнителните образци,
налагащо извод за полагане на оригинален шаблон върху инкриминирания документ.
Противен на това е изводът относно фактури с №№ 529695/01.05.2010 г. и
529635/23.02.2010 г., при които е констатирана разлика както в постоянните и
променливи реквизити на бланката и съдържанието на стоковата таблица, така и
несъответствие с всеки един от използваните от турския търговец отпечатъци на
текстови щемпел. Разминаване между поставения щемпел върху инкриминираните
документи и сравнителния материал експертът не установява при фактури с №№
24157/22.12.2009 г., 24155/11.12.2009 г. и 24156/15.12.2009 г., но и в този
случай констатира липса на съвпадение относно визуализацията на бланката
/постоянните реквизити/, начина на отпечатване на номера на фактурата,
наименованието на графите в стоковите таблици и тяхното попълване. Такива
изводи са направени и за фактури с № 11775-11778/26.02.2010 г., № 12447/27.04.2010
г. и № 12315/14.04.2010 г., за които обаче не е даден отговор за съответствие
на положения текстови щемпел с използвания от търговеца, поради недостатъчност
на предоставения сравнителен материал.
Съмнения за некомпетентност при изпълнението на възложеното изследване не
поставя и заключението на техническата /компютърна/ експертиза /т.60 и 61 от
ДП/. Последната, след преглед на иззети от офисното помещение на подсъдимия
компютърни конфигурации, е установила инсталиране на обичайния софтуерен пакет „Microsoft Office - Word и Excel“, както и на
обработващия фактури продукт „Prosystems“. Посочено е в заключението, че и в двата компютъра е създаден
потребителски профил с име „technovision“. С този профил били създадени част от намерените файлове с документи, а
друга част от файловете били създадени с различен профил /на друг компютър/, а
след това били модифицирани на изследваните компютри с профила „technovision“. В устния
доклад експертът Х. пояснява, че техническото изследване на документните
файлове не дава възможност да бъде даден отговор на въпроса – коя част от
документа е била променена при модифицираните документи. Посочва още, че било
възможно последните /променени документи/ да са получени по електронна поща и
впоследствие прехвърлени в текстообработващата програма, като индикатор за
модификацията било несъответствието между датата на създаване на документа и
датата на последната промяна, а показател за създаването на документа на
изследвания компютър – отбелязването на името на потребителския профил „technovision“ върху
откопирания екземпляр. Експертът потвърждава, че приложените към заключението
му копия на документи са изготвени от него в процеса на техническото
изследване, като те изхождат от запаметяващите сегменти на двете компютърни
устройства.
Обясненията, които подсъдимият даде в последното съдебно заседание, съдът
оцени в аспекта на характерното за тях двояко значение – като доказателствено
средство в частта, в която представените сведения се подкрепят от други
доказателствени източници, и като средство за защита относно фактите, останали
изолирани от останалия доказателствен материал. Така съдът кредитира казаното
от подсъдимия относно механизма, по който е бил извършван т.нар. „карго-внос“ и
лицата, участващи в него; относно дейността на двете представлявани от него
търговски дружества, както и относно начина на деклариране, осчетоводяването на
първичните документи, техническото оформяне на ЕАД, изготвянето на
справките-декларации и депозирането им пред митническата администрация. Като
недостоверни се възприеха обясненията на И. относно липсата на представи за
съществуващите различия в съдържанието на фактурите, представени пред турските
митници и тези, приложени към депозирания пред Митница-Свиленград ЕАД, като
по-подробни съображения в тази връзка съдът ще изложи по-долу.
Сведенията, съдържащи се в класифицирания том от делото, съдът прие като
неотносими към предмета на доказване. На първо място, те изхождат от справки,
които са били изготвени по оперативен път без каквито и да е данни за поводът,
по който е било предприето оперативното разследване и събирането на информация
за дейността на определени лица, сред които е бил и подсъдимият И.. Справките
са изготвени от служител на ДА „НС“, като в тях отсъства препращане към такива
източници, които могат да бъдат оценени като базиращи се на приложени
оперативни способи по чл. 5-10в от ЗСРС, за разрешаването на каквито също
липсват данни. Доколкото обаче за престъплението по чл.255 от НК /уредено в
глава седма от НК/ използването на СРС като способ за събиране на доказателства
по реда на чл. 172 и сл. от НПК не е възможно, както и не е допустимо
експлоатирането на такива способи по оперативен път съгласно ограничението в
чл. 3 от ЗСРС, то дори и при наличието на разрешение за приложение на такива
способи, съдържащата се в справката информация не би била годно доказателствено
средство, което да подлежи на оценка в настоящото производство.
Анализът на установяващото се от обсъдените по-горе доказателствени
източници налага следните фактически и правни изводи: предявеното против
подсъдимия обвинение съдържа три от регламентираните в наказателната норма
форми на изпълнителна дейност, водещи до избягване на плащане на данъчно
задължение, в случая на задължение за плащане на данък върху добавената
стойност, дължим при внос съгласно разпоредбата на чл.16 и чл.54 от ЗДДС – потвърждаване на неистина
в подадени декларации, използване на
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, както и използване
на такива документи при предоставяне на информация пред органите по приходите.
Съгласно възприетата от обвинението хронология на инкриминираните събития, а и
с оглед типичната за престъпния състав усложненост на престъпната дейност при
визираната двуактност на всеки един от изпълнителните способи, първият въпрос,
на който следва да бъде даден отговор, е въпросът за верността на първичните
счетоводни документи – фактури, които подсъдимият е прилагал към депозираните
от него ЕАД, доколкото те съгласно разпоредбата на чл.35 от Закона за митниците
и установените правила за работа в митническата администрация към изследвания
момент, са представлявали документалното основание за формиране на
„митническата стойност“, а тя от своя страна е предопределяла данъчната основа,
върху която е бил изчисляван дължимия при вноса ДДС /чл.55 от ЗДДС/. Преценката
на обсъдените по-горе доказателствени източници и налагащите се от тях
фактически заключения сочат безспорна доказаност на инкриминираното ползване на
неверни фактури като приложения към деклариращия документ /ЕАД/, а от тук и
невярност на самия ЕАД, възпроизвеждащ съдържанието на първичния документ. Няма
спор по делото, а и се установява от съпоставката между документите, изпратени
от държавата по износа /Република Турция/ и тези, представени от
Митница-Свиленград, че отсъства идентичност между фактурите, които съпътстват
износните декларации /подробно описани по-горе/, и тези фактури, които
подсъдимият съгласно разпоредбата на чл.101 от ППЗМ /отм/ е приложил към
декларациите си по чл.98 ал.1 от същия правилник, като разминаването касае
съществен за облагането елемент – договорената цена, която купувачът /вносителят/
е платил или се е задължил да плати на продавача. В преобладаващия брой от
гореописаните случаи съдържанието на представената пред нашите митници фактура
визира съвпадение с приложената към износния документ относно вида на
артикулите, броя на опаковките /колети/ и теглото на стоките, а в други случаи
несъответствие е налице и относно тези индивидуализиращи вноса белези, което
макар и без съществено значение за съставомерния резултат, е допълнителен
индикатор за невярността на документа. Констатираните от счетоводната
експертиза различия на договорената продажна цена в еднаквите по сериен номер,
дата на издаване и наименование на търговеца-продавач /износител/ фактури от
двете категории /изхождащи съответно от турските и българските митници/ намират
своето логично обяснение във фактите, които установяват заключенията на
техническите експертизи /графическа и компютърна/, както и потвърждение в
показанията на свидетелите, наречени от прокурора „търговци“. Инкриминираното съставяне, респ. ползване, на „два
комплекта фактури“, макар и косвено, се подкрепя и от показанията на
свидетелите Г.К.Г., С.М., Д.А., Т.А., Ц.Л., А.А., М.К., Ч.С. и Е.Ш.. Не може да
има съмнение, че установеното от вещите лица-счетоводители несъответствие в
цената на стоките касае фактури, представени при внос, съответен на
документирания пред турските митници износ – извод, който налага както
идентичността в индивидуализиращите фактурите белези /сериен номер, дата,
издател, артикули, тегло/, така и липсата на каквито и да е сведения по делото
депозираните в РТурция и по-късно изследвани от експертизата фактури да са били
ползвани при други, различни от инкриминираните вносни сделки или пък удостоверения
в прилежащите към фактурите декларации износ да не е бил реализиран именно чрез
транспортирането на стоките през ГКПП „Капитан Андреево“. Този извод не се
разколебава и от обстоятелството, че при част от изготвените ЕАД броят на
представените фактури не е бил идентичен с този по износните декларации. Това
са ЕАД № …381/13.02.2010 г., към който не е бил представена фактура №
96041/12.02.2010 г., съпътстваща износните книжа, ЕАД № …456/19.02.2010 г., към
който не са приложени фактури №№ 99455/18.02.2010 г. и 96044/18.02.2010 г., ЕАД
№ …654/03.03.2010 г., към който не е приложена фактура № 96062/02.03.2010 г.,
ЕАД №…5322/06.03.2010 г. – с липсваща фактура № 15322/06.03.2010 г. /описана обаче
в декларацията/, ЕАД № …563/26.02.2010 г., към който липсва фактура с №
15326/25.02.2010 г., макар такава да е била записана в самата декларация. Очевидно е, че във всички тези случаи се касае
за „затаяване“ на единия от документите, придружаващи товара, което обаче не
изключва, напротив – потвърждава невярното документиране на придобивната
сделка, доколкото депозирания пред митницата документ в тези случаи несъмнено
се е разминавал с действителното положение не само в частта, отнасяща се до
покупната цена, но и в частта относно обективиращия закупеното от
търговеца-издател материален носител. Установените от графическата експертиза
несъответствия между изследваните копия от фактури /сравнителни образци,
изпратени от Турция/ и представените от И. *** допълнително свидетелстват за
това, че депозираните с процесните ЕАД удостоверяващи покупката документи не
изхождат от лицето, което се сочи за техен издател. Описаните от експерта
различия в състава на бланката /относно постоянните и променливите реквизити/,
наличието или отсъствието на графични елементи /емблеми/, серия на документа
/съответно налична в сравнителния образец и липсваща в процесния документ/,
както и графични, а и текстови разминавания в отпечатъците на текстовия щемпел,
а дори в един от случаите - изработване на документ от други два такива, са
показателни за механизма, по който съдържанието на издадената в чуждата държава
фактура е било променяно или пък използвано за изработването на изцяло нов
документ чрез прилагане на популярни и леснодостъпни технически похвати, в това
число софтуерни продукти. Последното намира своята доказателствена опора в
констатациите на компютърната експертиза, установила при изследването на
иззетите от офиса на И. компютърни конфигурации /л.6 т.16, л.67 т.3 от ДП/
модифицирани файлове, както и файлове на документи, изначално изработени на
ползвания в офиса компютърен състав – факти, напълно синхронизиращи с показанията
на свидетелите К., Ш., С. и А. за предварително получаване на фактурата от
чуждата държава по факс или и-мейл. И макар самото съставяне на неверните
документи да е извън предмета на доказване, а изготвянето на тези документи на
територията на РБългария да е само хипотеза, доколкото това е могло да бъде
извършено и в офиса на свид.А. в гр.Истанбул /в каквато насока са и обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите „търговци“/, наличието на
модифицирани файлове е илюстрация за настъпилата промяна в първоначалния
документ и следователно – доказателство за инкриминираната манипулация в
съдържанието на същия. В крайна сметка установеното от съдебните експертизи и
писмените доказателствени средства, и допълнително от показанията на посочените
свидетели, към които следва да се добави и казаното от свидетелите Г.Г., С.М., Т.А.,
А.А., не налагат извод, различен от този, че при декларирането на вносните
сделки, описани по-горе, подсъдимият е ползва фактури, чието съдържание е било
невярно относно важен за определянето на „митническата стойност“ белег –
цената, която е била заплатена или която И. се е задължил да заплати. В тази
насока не може да бъде пренебрегнато и казаното от свидетелите, изброени
по-горе /търговците/, които макар да дават показания само за вноса от
26.05.2010 година, сочат цена, която са платили за закупените от тях стоки
/защото именно те са били действителните купувачи, а не подсъдимият/,
значително надхвърляща стойностите, фигуриращи в процесните фактури. Не може да
не бъде взета предвид и констатацията в счетоводната експертиза, че по ЕАД № 10BG003106H0000215/22.01.2010 г., с
който е деклариран внос на стойност 24 495,60 лева, в счетоводството на
„Ив Рос-1 ЕООД“ са били отразени плащания към чуждия търговец-продавач,
равняващи се на 101 623,87 лева – сума, очевидно надвишаваща оповестената
покупна цена.
Поддържаното в обясненията на И. несъзнаване на невярното съдържание на
фактурите, което той извежда от постигната договореност с карго-превозвачите за
„изрядност“ на документите, следва да се
приеме за защитна версия, неподкрепена от доказателствата и правилата на
формалната логика. Без да отрича функцията си на единствен управляващ и
представляващ двете търговски дружества, създадени и работещи само за целите на
„формалния внос“, подсъдимият лансира тезата си за незнание на действителната
покупна на внесените стоки, респ. на цената, при която стоките са били заявени
при техния износ от Турция – теза, която би била възможна, ако И. беше трето за
вноса лице или лице, различно от посоченото като получател в износната
документация и приложените към нея фактури. Липсата на преки контакти с
турските търговци, което всъщност се установява от показанията на свидетелите М.Т.
и К. Й., също не е обстоятелство, изключващо представите за установената
двойнственост във фактурирането, доколкото подсъдимият е договарял условията на
вноса не с действителните купувачи на стоките, а със свидетелите Л., А., А., З.,
а те от своя страна лично /за свид.З./ или чрез трети лица /за останалите/ са
осигурявали документалната форма на покупката в чуждата държава, формирането на
т.нар. “групаж“ /както превозен, така и документален/, а впоследствие са
финансирали плащането на ДДС. Както самият подсъдим твърди, случаите на
завишаване на митническата стойност по административен ред са били чести и
затова твърдяната неинформираност относно цената на стоките, следва да се
приеме за изцяло хипопетична и житейски нелогична, каквито всъщност са и
заявените от подсъдимия мотиви да се заеме с дейността „формален внос“,
единствено с цел улесняване на карго-превозвачите и получаване на неголямо
възнаграждение срещу това и то при пълно абстрахиране от икономическите и
документални параметри на дейността.
Последното, съпоставено с изпълнението на законово регламентираното задължение
за деклариране на всички обстоятелства, свързани с вноса, не могат да обосноват
поддържаното предоверяване на лицата-превозвачи, потърсили услугите на И. именно
като „местен вносител“, ползващ се с благоразположението на митническата
администрация. Фактът, че занятието „внос“ не е било новост за подсъдимия,
работил преди като „пълномощник“ на други вносители и „митнически агент“,
допълнително опровергава версията за гласувано доверие на трети лица при
отсъствие на представи за тяхната дейност и най-вече на дейността по изготвяне
на „два комплекта“ фактури, презназначени съответно за изходящата и входящата
митница. Не може да не се има предвид и това, че като вносител на стоките
подсъдимият безспорно е разполагал и е имал възможност да се запознае със
съдържанието на износната митническа декларация, която шофьорът е носел у себе
си и впоследствие е предавал на И. или на упълномощения от него посрещач на
превозното средство. Фактът, че тази декларация не е била част от
задължителните реквизити към представения пред митницата ЕАД не изключва нито
получаването й от И., нито познаване на съдържанието й, което пък от своя
страна по несъмнен начин доказва представите за съществуващото ценово
разминаване с получената /или пък предоставена на шофьора/ фактура. В този
смисъл следва да се приеме, че именно липсата на административна практика за депозиране
на износния документ пред нашата митница е бил недостатъкът на
административната процедура по оповестяване на вноса, който И. е използвал в
престъпната си дейност и който в същото време е улеснил и благоприятствал тази
дейност в един сравнително дълъг период.
Няма спор по делото, че съставените неверни фактури и невярно декларираните
в ЕАД цени на внесените стоки са били предоставени на счетоводителя М.А., която
извършвала необходимите операции по тяхното осчетоводяване, в това число и
включването им в счетоводните регистри по чл.124 от ЗДДС – отразяване в
дневниците за покупки за данъчните периоди месец декември 2009 година и
месеците януари, февруари, март, април и май на 2010 година. Свидетелката А.
изготвяла и необходимата съгласно изискването на чл.125 ал.1 от ЗДДС
справка-декларация за всеки данъчен период, която подавала до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период. Така били изготвени и представени в
ТД на НАП-офис Хасково Справки-декларации, входирани както следва: СП вх.№
26001042470/14.01.2010 г. за данъчен период месец декември на „Рос Комерс 73
ЕООД“, гр.Свиленград; СП вх. № 26001046317/12.02.2010 г. за месец януари на
2010 г. на „Рос комерс 73 ЕООД, гр.Свиленград; СП вх.№ 26001050981/12.03.2010
г. за месец февруари на 2010 г. за „Рос Комерс 73 ЕООД“, гр.Свиленград; СД вх.№
26001056549/14.04.2010 г. за месец март на 2010 г. за „Рос Комерс 73 ЕООД“,
гр.Свиленград; СД вх.№ 26001050973/12.03.2010 г. за месец февуари на 2010 г. за
„Ив Рос-1 ЕООД“, гр.Свиленград; СД вх.№ 26001056542/14.04.2010 г. за месец март
на 2010 г. за „Ив Рос-1 ЕООД“, гр.Свиленград; СД № 26001058755/12.05.2010 г. за
месец април на 2010 г. за „Ив Рос-1 ЕООД“, гр.Свиленград; СД №
**********/13.05.2011 г. за данъчен период месец май на 2010 година на „Ив
Рос-1 ЕООД“, гр.Свиленград.
Така, като представял неверните фактури на свидетелката А., а тя от своя
страна ги отразявала в счетоводните регистри, подсъдимият е осъществил
визираната в т.6 на ал.1 от чл.255 НК изпълнителна дейност, а именно ползвал
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на двете
управлявани от него търговски дружества. Инкорпорирано в дневниците за покупки
за посочените данъчни периоди, невярното съдържание на фактурите относно
цената, срещу която стоките са били закупени или подсъдимият се е задължил да
плати, е довело до невярност и на тези вторични по характера си счетоводни
документи – счетоводни регистри по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС, които
представени пред данъчната администрация в изпълнение на регламента по чл.125
ал.5 от същия закон, са довели до невярното й информиране относно важен за
облагането с ДДС елемент – цената, срещу която стоките са били придобити в
чуждата държава. Последното действие, съставомерно също по т.6 на ал.1 от чл. 255 НК на самостоятелно основание, е причинило инкриминираното укриване на ДДС,
доколкото съдържащата се в счетоводните регистри информация представлява тази
документална материя, въз основа на която данъчният орган извършва проверка за
верността на декларираното и издава своето окончателно заключение за размера на
дължимия данък. Независимо от тази съпоставимост между сведенията в
представената справка-декларация и тези в счетоводните регистри по чл.124 ал.1
от ЗДДС, е налице и изпълнителната форма по т.2 на чл.255 ал.1 от НК -
потвърдена неистина в справките-декларации, описани по-горе. Тези декларации,
като поставящи началото на административната процедура документи и в същото
време обобщаващи валидните за нея събития, представляват съществения за
облагането информационен носител, чиято невярност
пряко кореспондира със съставомерния резултат. Ето защо съдът възприе
предложената от обвинението правна квалификация на извършеното и призна
подсъдимия за виновен по трите визирани в обвинителния акт изпълнителни форми,
довели до неплащане на действително дължим ДДС.
При определяне на размера на укрития данък съдът взе предвид следното: На
първо място следва да се посочи, че бяха възприети посочените в заключението на
счетоводната експертизи стойностни разлики между платения и действително установяващия
се размер на данъка, като се отчете, че в някои от случаите, които ще бъдат
посочени по-долу, същите се разминават с предложените от обвинението. На второ
място, съдът намери, че от предмета на обвинението следва да бъдат изключени
три от декларациите /ЕАД/, след като установи, че те присъстват в
диспозитивната част на обвинителния акт, но липсват в неговата
обстоятелствената част, при което обвинението за тях очевидно е фактически
неаргументирано и по тази причина не би могло да бъде включено в предмета на
доказване, още по-малко в осъдителната част на съдебния акт. Тези три ЕАД са
следните: ЕАД № 10BG003106H0000611/01.03.2010 г. /за „Рос Комерс 73 ЕООД“/ и ЕАД № 10 BG003106Н0000753/04.03.2010
г. и ЕАД № 10 BG003106Н0000788/06.03.2010 г. /за „Ив Рос-1 ЕООД“/. И тъй като неплатеният
за „Рос Комерс 73 ЕООД“ данък по първия ЕАД се равнява на 4 775,24 лева
съдът извади тази стойност от визираната в обвинителния акт 218 036,85
лева и така прие за доказан размер на укрития данък от 213 261,61 лева, за
който подсъдимият беше признат за виновен. Относно „Ив Рос-1 ЕООД“: от
посочената в обвинителния акт стойност, равняваща се на 489 361,72 лева,
се извади сбора от неплатеното по ЕАД №№ 753/04.03.2010 г. и 788/06.03.2010
година /или общо 67 199,57 лева/. При възлагането на допълнителната задача
на счетоводната експертиза изключването на тези две декларации беше изрично
указано и съобразявайки се с това, експертите изчисляват разликата между
декларирания и дължимия ДДС през разглежданите данъчни периоди на 399 911,74
лева, т.е. изваждането на сумата от 67 199,57 лева е заложено и в самото
заключение. Отчетено беше обаче, че за някои от декларациите, касаещи „Ив Рос-1
ЕООД“, установената в експертното заключение разлика в стойностите надвишава
възприетата от обвинението – ЕАД № 464/19.02.2010 г. /с 43,29 лева/ и ЕАД №
620/01.03.2010 г. /със 166,79 лева/ и затова, съобразявайки се с рамките на
последното, при постановяването на своя акт съдът намали установения от вещите
лица размер с общо 210,08 лева и прие, че укритият за това дружество ДДС е
399 701,66 лева. Така беше установено, че неправомерно избегнатото данъчно
задължение за двете дружества възлиза на 612 963,27 лева. За останалата
част - до 707 398,57 лева, поради недоказаност на обвинението, подсъдимият
беше оправдан.
Оправдателната част на присъдата засяга и използването на някои от
първичните счетоводни документи /фактури/ при инкриминираното деклариране. Това
са следните фактури: фактура № 529635/23.02.2010г., издадена от
„Енеслер Орме Текстил Казълслан – Б.О.”; фактура № 15326/25.02.2010г.,
издадена от „Юнювер Текстил Диш Тиджарет
Лимитед”; фактура № 011138/27.02.2010г., издадена от „Оккъран Текстил Гъда
Санайи Ве Тиджарет”; фактура № 064551/03.03.2010г., издадена от „Юзей Кимия Ве
Макина Саннайи Дъш Тиджарет Лимитед”; фактура № 064551/03.03.2010г., издадена
от „Юзей Кимия Ве Макина Санайи Тиджарет Лимитед”; фактура №
064558/05.03.2010г., издадена от „Юзей Кимия Ве Макина Тиджарет Лимитед”;
фактури с № 12444/27.04.2010г., №12445/27.04.2010г., №12446/27.04.2010г.,
издадени от „Еднолична фирма за козметична промишленост и търговия Еркул
Козметик”. Първата от тях фигурира на два пъти
/дублира се/ в диспозитива на обвинителния акт, но с различен издател. Фактури
с №№ 011138/27.02.2010 г., 064551/03.03.2010 г. и 064558/05.03.2010 г. се
отнасят до ЕАД, за които поради липса на факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт подсъдимият беше оправдан. Останалите фактури, макар да са
били издадени по повод продажбата на внесените стоки, не са били представени
като приложения към деклариращия документ, а една от тях /с № 15326/25.02.2010
г./ експертизата установява, че не се открива сред материалите по делото и сред
представените пред данъчния орган счетоводни документи. Всичко това обоснова извода, че всъщност
подсъдимият не се е възползва от тези документи при обосновката на
представените пред данъчния орган справки-декларации, заради което и беше
признат за невиновен по тази част от обвинението.
Посочения по-горе размер на укрития данък несъмнено покрива признака
„особено големи размери“, визиран в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК, според
която „данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет
хиляди лева. От друга страна, неплатеният данък при всеки един деклариран от
подсъдимия внос /с изключение на два от случаите/ надхвърля и критерия за
„големи размери“ съгласно същата разпоредба, заради което следва да се приеме,
че всяко едно деяние /с изключение на
ЕАД № 175/19.01.2010 г. и ЕАД № 282/03.02.2010 г./ само по себе си
осъществява признаците на престъпния състав, защото е предизвикало тези
общественоопасни последици, които законът е възприел като накърняващи защитения
обект. Ако пък извършеното бъде преценено на плоскостта на всеки данъчен
период, т.е. от гледна точка на укрития данък за всеки данъчен период, а не с
отделния ЕАД, то през всеки един от процесните данъчни периоди /освен с една от
СП/ е бил укрит и неплатен данък, надвишаващ сумата от 12 000 лева.
Независимо от това, разглежданото престъпление следва да бъде оценено като едно
продължавано по характера си такова, защото всяко едно от деянията е извършено
при една и съща обстановка, при еднородност на вината и през непродължителен
период от време, като всяко следващо е било продължение на предходното, както в
обективен, така и в субективен план. Тук следва да се посочи, че занижаването
на данъчното задължение чрез неистинното деклариране, невярно счетоводно
отразяване и информиране на данъчния орган, не е било подчинено на конкретния
представляван от подсъдимия данъчен субект, а на целта за документално
формиране на изгодна за самия подсъдим /или трети лица/ данъчна основа, при
което лишено от основание би било диференцирането на престъпната дейност
съобразно данъчно задълженото лице /дружество/, чиято роля несъмнено е била вторична,
а не решаваща за престъпния замисъл. Ето защо следва да се приеме, че в случая
е безспорна тази идентичност в съставомерните параметри на всички разглеждани
деяния, която разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК свързва с единната продължавана
престъпна дейност, обединителен елемент за която, както вече се посочи, е както
обективната, така и субективната страна на извършеното. Наличието на субективни
представи у подсъдимия относно всеки един обективен елемент аргументират извод за пряк
умисъл като форма на вината. По-горе бяха обсъдени доказателствата, които
установяват оспореното от И. знание за невярното съдържание на представените от
него фактури пред митническата администрация, а от там и за невярното
съдържание на счетоводните регистри, които са възпроизвеждали съдържанието на
тези документи, а впоследствие чрез счетоводителя данните от тях са били
пренасяни в изискуемите справки-декларации. Несъвместимото с управлението на
двете дружества и най-вече с коментираните вече детайли на фактическото и документално
осъществяване на вноса, твърдение на
подсъдимия, че у него са отсъствали представи за разминаването между фактурите,
представени пред турските и българските митници, категорично доказва
предвиждането на престъпния резултат и целта за неговото постигане.
Установената причина за създаването на двете дружества, както и обсъдените вече
отношения между подсъдимия, карго-превозвачите и търговците /действителни
получатели на стоките/ не налагат извод, различен от този, че извършваната от И.
„търговска работа“ е била подчинена изцяло на стремежа внесените от Турция
стоки да бъдат декларирани на цени, значително по-ниски от реалните и така да
бъде постигнат изгоден при вноса стопански ефект.
Имайки предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в това, че в
периода 12.12.2009 година /датата на първия инкриминиран внос/ - 13.05.2011
година /датата на последната представена пред данъчния орган
справка-декларация/, при условията на продължавано престъпление и като *******
на двете ***** ***** той лично и опосредствено чрез собствениците на капитала
на „*** ***/ *** ******, гр.******, както и чрез счетоводителя М.А., е
потвърдил неистина в справки-декларации за месеците декември на 2009 година и
януари до май на 2010 година, а също е ползвал при водене на счетоводството на
двете търговски дружества документи с невярно съдържание - ЕАД и фактури към
тях, както и при представяне на информация пред органите по приходите ползвал
документи с невярно съдържание – отчетни регистри дневници на покупки за
посочените данъчни периоди, в които отразил неверни данни относно
действителната стойност на закупените и внесени от Република Турция стоки и
така избегнал плащане на данък добавена стойност в особено големи размери –
213 261,61 лева за „Рос Комерс 73 ЕООД“, гр.Свиленград и 399 701,66
лева за „Ив Рос-1 ЕООД“, гр.Свиленград или общо 612 963,27 лева ДДС –
престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 предл.1-во и т.6 предл.2-ро вр. чл.26
ал.1 от НК.
При определянето на размера на наказанието се прецени следното: предвидената
за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 от НК отговорност включва две
кумулативно предвидени наказания – лишаване от свобода за срок от три до осем
години и конфискация на част или цялото имущество. Установяващите се по делото
факти от значение за инвидидуализацията на отговорността сочат следното: към
момента на извършване на престъплението подсъдимият не е бил осъждан. Както
многократно вече се посочи, основното му занятие е била упражняваната от него
търговска дейност, учредена за целите на вноса. Не се доказаха по делото, а и
не се твърдят от защитата, имуществени, семейни или други социални
неблагополучия, които да са провокирали престъпната дейност или да са дали
конкретен повод за нейния замисъл, заради което следва да се приеме, че тя е
била генерирана от целта да се набавят средства по непозволен от закона път.
Макар изложените дотук данни, към които следва да се добави и нелошата
характеристика на подсъдимия, да не сочат висока обществена опасност на
личността, обществената опасност на самото деяние следва да бъде квалифицирана
като значителна и надвишаваща обичайната за този род прояви, доколкото размерът
на укрития ДДС многократно надхвърля критерия за „особено големи размери“, а
престъплението е извършено през един сравнително дълъг период от време, сочещ на
упоритост в постигането на престъпното намерение. От друга страна обаче, не
може да не бъде взето предвид, че осъществяването на престъплението през този
немалък период не се е дължало само и единствено на използваната от подсъдимия
комбинативност и добра организираност на невярното документиране. Безспорно за
това е допринесла и създадената в митническата администрация организация по декларирането
на вноса, която не е изисквала представяне на износния документ и в същото
време не е гарантирала навременна, обективна и последователна проверка за
достоверността на декларираната митническа стойност. Не може да не се отчете и
това, че сред улесняващите престъплението фактори е било и поведението на трети
лица, в това число такива, имащи отношение към работата на митническите органи
и дейността на техните служители. Последните обстоятелства безспорно следва да
бъде оценени като смекчаващи, въпреки че техният брой и значение да не могат да
бъдат оценени като съществено влияещи върху отговорността, защото макар да са
благоприятствали извършването на престъплението, те не са били решаващият
фактор за неговия замисъл. Налице е обаче обстоятелство, което следва да бъде
квалифицирано като изключително смекчаващо вината. Това е продължителността на
наказателното производство, която към настоящия момент се равнява на повече от
седем години /началото на процеса датира от 26.05.2010 година, независимо че
последната инкриминирана СП е била подадена едва на 13.05.2011 година/. Този
период, в който е протекъл наказателния процес, не се дължи на поведението на
подсъдимия И.. Напротив, спазването на взетите спрямо него мерки за процесуална
принуда и изразеното съгласие за провеждане на съдебното следствие по облекчен
процесуален ред, са допринесли за ускоряване на производството, а не са
причинили забавянето му, което следва да се приеме, че се дължи на обективни
причини. От друга страна, посочената продължителност на процеса несъмнено
следва да бъде оценена като надхвърляща разумната и затова нуждаеща се от
репарация. В рамките на настоящото производство адекватната компенсация за забавеното
правораздаване е възможно да стане чрез смекчаване на отговорността на
подсъдимия и приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е. определяне на наказанието
под най-ниския предвиден в закона размер. Ето защо и при отчитане на посочените
по-горе факти, влияещи върху обществената опасност на дееца и на самото
престъпление, съдът намери, че наказание „лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца“ е подходящата санкция, която ще постигне преследваните от
закона поправителни и превъзпитателни цели. Тази санкция е в унисон и с
очакваната лична и генерална превенция, ефективността на която във всички
случаи предполага баланс между репресивната намеса и възможната модификация на
социалните нагласи на осъдения. На следващо място, съдът прецени, че за да
бъдат постигнати тези цели, така наложеното наказание не е необходимо да бъде
изтърпяно ефективно, защото превъзпитанието на подсъдимия може да стане и без
изолирането му от обществото. Ето защо и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок,
чиято продължителност след съобразяване с горепосочените цели определи на
„четири години“. На последно място, следва да се посочи, че на основание чл.55
ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „конфискация“,
като в тази връзка отчете както липсата на данни за подлежащо на отнемане
имущество на подсъдимия, така и отсъствието на необходимост от засягане на
имуществените права на подсъдимия при реализацията на визираните в закона
поправителни ефекти.
Съдът отчете също, че настоящото деяние и деянието, за което И. е бил
признат за виновен със Споразумение № 84/24.09-.2015 година по НОХД № 398/2015
година по описа на Районен съд-Харманли се намират в условия на съвкупност.
Сега разглежданото престъпление е извършено в периода 12.12.2009 г. –
13.05.2011 година, а това по НОХД № 398/2015 г. на РС-Харманли – на 31.07.2015
година. Следователно, налице са предпоставките на чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК по
двете осъждания да бъде определено едно общо наказание в размера на по-тежкото,
което в случая се явява сега наложеното „лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца“. Определеното общо наказание също не е наложително да бъде
изтърпяно, заради което и спрямо него съдът приложи разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК, като определи изпитателен срок от „четири години“. Към това наказание
съдът присъедини наказанието „глоба в размер на 5 000 лева“, наложено като
кумулативна санкция с горепосоченото споразумение.
Относно веществените доказателства:
Относно CD - оптичен носител, съдържащ сравнителна таблица
съгласно постановление №38/01.12.2010г., Оптичен носител maxell с надпис „Дискети”, 12 броя оптични носители от компютърна
експертиза, 1 бр. твърд диск Western
Digital WD800JD,
сериен номер WD-WMAM9LZ91450 от компютърна експертиза, 12 бр. DVD оптични носители /от обект 13 и обект 14, иззети от офиса на „Ив Рос-1” и „Рос Комерс 73”/– съдът постанови да останат към
материалите по делото, а Договор за счетоводни услуги от 23.12.2008г.
между „Ив Рос-1”
ЕООД и „МК- Консулт” ЕООД, Пълномощно
с нотариална заверка на 02.11.2009г., Пълномощно
от Р.Д.И., издадено на „МК Консулт” ЕООД, Пълномощно от Д.И. П., издадено на
„МК – Консулт”
ЕООД, нотариално заверено
на 02.12.2009г., Пълномощно
от „Ив Рос-1”
ЕООД, издадено на М.О.Г., нотариално
заверено на
09.06.2009г., Временно
разрешение за митнически агент № 509-1/25.05.2009г., Писмо от Митница Свиленград изх.№ И47-0007/02.07.2009г., Удостоверение за регистрация на „Ив
Рос-1 ЕООД по ЗДДС, Фактура с № 12315/14.04.2010г. /ксерокопие/ - да се върнат
на подсъдимия Р.Д.И. след влизане на присъдата в сила.
Относно разноските: На основание чл.189 ал.3 от НПК
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия. Същите се равняват на 11 799,10 лева и представляват
разходите, направени от бюджета на ОСлО при ОП-Хасково и на ОС-Хасково за
изплатени възнаграждения на експертите. Ето защо, съдът осъди подсъдимия И. да
заплати посочената сума по сметката на
бюджета на Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: