Решение по дело №1004/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260078
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20195300901004
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260078

 

гр.Пловдив, 15.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав

 

СЪДИЯ: Росица Кюртова

секретар: Боряна Костанева,

като разгледа докладваното от съдията т.дело №1004 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът И.А.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Е.И., съдебен адрес ***, твърди, че ответникът (с предишно наименование „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ЕООД) се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№9332/2011 г. на РС Пловдив, за сумата 17 450 евро, частично от 188 239,96 евро, дължима по запис на заповед, издаден от ищеца, действащ като ЕТ „С. – И.С.“ (заличен търговец) на 05.11.2007 г., в полза на ответното дружество, авалиран от И.С., платим на предявяване не по-късно от 10.01.2013 г., ведно със законна лихва от 19.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 682,58 лв. – държавна такса, и 949,56 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане чрез нотариална покана на 19.05.2011 г. Въз основа на изпълнителния лист ответникът е инициирал изпълнително производство – образувано е изп.д№351/2011 г. на ЧСИ Стефан Горчев. Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца с покана за доброволно изпълнение по това дело на 26.06.2013 г. и е влязла в сила на 11.07.2013 г., след като срещу нея не е подадено възражение в срока по чл.414 ГПК. Последното валидно извършено изпълнително действие по изп.д.№351/2011 г. е извършено на 17.04.2015 г. Считано от този момент, на 17.04.2018 г. е изтекла погасителната давност за главното вземане. В периода от 17.04.2015 г. до 17.04.2017 г. изп.д.№351/2011 г. е „перемирано“, като същото е прекратено от съдебния изпълнител едва на 21.02.2019 г. Впоследствие, ползвайки същия изпълнителен титул, ответникът е образувал ново изп.дело - №590/2019 г. по описа на същия ЧСИ. Ищецът счита, че не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителния лист и понастоящем е образувано изп.дело №590/2019 г. на ЧСИ Стефан Горчев, тъй като главното вземане е погасено по давност. Позовава се на разпоредбите на чл.531, ал.1 и чл.537 ТЗ, въз основа на които счита, че погасителната давност е тригодишна. Счита, че изтичането на давността е новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК – настъпило е след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Въз основа на изложените фактически твърдения, формулира петитум на установителен иск, с които да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№9332/2011 г. на РС Пловдив.   

Ответникът “М ЛИЗИНГ”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №53, представлявано от И.Н.К.и К.В.Г., оспорва исковете. Признава, че са издадени посочените от ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№9332/2011 г. на ПРС за посочените от ищеца вземания, както и, че е образувано изп.дело въз основа на издадения изпълнителен лист при ЧСИ Стефан Горчев. Възразява, че ищецът е подал възражение по чл.414 ГПК против заповедта за изпълнение, по повод което е постановено влязло в сила решение на ОС Пловдив по т.д.№894/2013 г., с което установителните искове по реда на чл.422 ГПК са изцяло уважени. Признава, че първото изп.дело е прекратено и впоследствие е образувано изп.д.№590/2019 г. при същия ЧСИ въз основа на процесния изпълнителен лист. Възразява, че докато е траел съдебният процес по чл.422 ГПК давност не е текла на основание чл.115, б.ж) ЗЗД. Така е било до влизане в сила на решението по т.д.№894/2013 г. на ПОС, а именно – до 14.10.2014 г. От този момент е започнала да тече нова давност, която според ответника е 5-годишна на основание чл.117 ЗЗД. Така 5-годишният срок от 14.10.2014 г. не е изтекъл към момента на завеждане на второто изп.дело – на 08.10.2019 г. С молбата за образуване на това изп.дело, в която е направено искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и възбрани върху недвижими имоти на същия, давността е прекъсната. Поддържа, че действието, прекъсващо давността, е това на кредитора, инициирал производството, а не на съдебния изпълнител. Така молбата за образуване на изп.дело, към която е приложен изпълнителен лист и е посочин начин на изпълнение, представлява надвежно действие на кредитора към принудително удовлетворяване на вземането му, което съгласно чл.116, б.в) ЗЗД прекъсва давността на вземането. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че по ч.гр.д.№9332/2011 г. на РС Пловдив е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с кредитор „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ЕООД, ЕИК *********, гр.София, и длъжник ищецът И.А.С., за следните суми: 17 450 евро, дължими по запис на заповед, целият на стойност 188 239,96 евро, издаден от И.С. като ЕТ „С. – И.С.“ на 05.11.2007 г., платим на предявяване, което следва да се извърши не по-късно от 10.01.2013 г., предявен за плащане, ведно със законна лихва от 19.05.2011 г. до изплащане на вземането; 682,58 лв. – държавна такса, и 949,56 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 13.06.2011 г. на кредитора е издаден и изпълнителен лист за горните вземания.

От вписванията в търговския регистър се установява, че настоящият ответник е правоприемник на кредитора по горните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като правоприемството е в резултат от вливане, вписано на 07.08.2014 г. Установява се също така, че ЕТ „С. – И.С.“  понастоящем е заличен търговец.

Установява се, че по молба на кредитора от 12.07.2011 г. срещу ищеца е образувано изп.д.№351/2011 г. по описа на ЧСИ №825 с район на действие ОС Пловдив. Производството е започнало с имуществено проучване на длъжника, възложено на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ. На 26.06.2013 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с препис от заповедта за изпълнение.

С решение от 18.07.2014 г. на ОС Пловдив по т.д.№894/2013 г. е признато за установено, че вземането по заповедта за изпълнение, произтичащо от запис на заповед, съществува. От текста на решението се установява, че същото е постановено по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК. След справка в деловодната програма на ПОС се установява, че т.д.№894/2013 г. е образувано по искова молба, подадена на 27.11.2013 г. Решението е влязло в сила на 14.10.2014 г.

Установява се, че по време на висящността на горното исково производство, ЧСИ е бил сезиран с молби от взискателя по изп.д.№351/2011 г. за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, които молби датират от 17.03.2013 г. и 17.05.2013 г., като с рапореждане от 12.06.2013 г. такъв запор е наложен.

С разпореждане от 21.03.2015 г. ЧСИ е наложил запори върху пенсия на длъжника, върху банкови сметки на същия, както и върху леки автомобили. Запорните съобщения до третите лица са връчени между 23 и 26.03.2016 г., а на 30.04.2015 г. е извършен опис на МПС.

С постановление от 03.10.2019 г. изп.д.№351/2011 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Установява се, че с молба от 07.10.2019 г. ответникът е поискал отново образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, като този път е образувано изп.д.№590/2019 г. по описа на същия ЧСИ. С молбата за образуване на изп.дело ответникът е посочил конкретен изпълнителен способ, а именно – възбрана върху пет на брой подробно индивидуализирани недвижими имоти в община Асеновград.

С разпореждане от 10.10.2019 г. ЧСИ е наложил възбрана върху описаните от взискателя имоти на длъжника, като същият ден е отправил искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията гр.Асеновград. Установява се, че възбраната е вписана в имотния регистър на 16.10.2019 г. (л.175) С разпореждане от 24.01.2020 г. е насрочен опис на недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК същият иск може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За такова производство се приема и това по чл.422 ГПК, а ищецът претендира, че вземанията по заповедта за изпълнение са погасени по давност, като погасителната давност е изтекла след приключване на производството по т.д.№894/2013 г. на ПОС, в което същите вземания са били установявани. Ето защо, съдът намира, че няма пречка искът да бъде разгледан.

По основателността на същия, съдът намира следното:

Процесното вземане е възникнало от запис на заповед и по отношение погасителната му давност са приложими специалните правила на чл.537 и чл.531 ТЗ, според които исковете по менителница/запис на заповед се погасяват с тригодишна давност. Давността тече от падежа. В конкретния случай самият запис на заповед не е представен по делото, но от заповедта за изпълнение, издадена въз основа на същия, може да се заключи, че записът е с падеж на предявяване. Няма преки данни и кога същият е предявен на длъжника, но заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 19.05.2011 г., считано от която дата е присъдена и законна лихва за забава от заповедния съд, следователно най-късно към този момент записът на заповед е бил предявен (с оглед задължението на заповедния съд да следи и извърши проверка относно това изискуемо ли е вземането). Считано от този момент погасителната давност изтича на 19.05.2014 г., ако междувременно не е спирана или прекъсвана.

Съгласно чл.116, б.б) ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането. По делото се установява, че кредиторът е предявил иск по реда на чл.422 ГПК в резултат от подадено от длъжника възражение. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно процесният иск следва да се счита предявен от 19.05.2011 г., когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК. Считано от този момент давността е прекъсната, а по време на исковия процес такава не е текла по силата на правилото на чл.115, ал.1, б.ж) ЗЗД, според което давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Следва да се отбележи, че и по време на висящност на исковия процес кредиторът е проявил активност като взискател в изпълнителното производство, като неколкократно е искал предприемане на принудителни действия чрез запор върху трудово възнаграждение на длъжника, а на 21.03.2015 г. съдебният изпълнител е наложил и запори върху банкови сметки и леки автомобили на длъжника, за които са връчени запорни съобщения на третите задължени лица и е извършен опис на МПС на 30.04.2015 г. Следователно, кредиторът е инициирал принудително изпълнение и по време на исковия процес, поради което не може да бъде упрекнат в бездействие.

Давност не е текла до 14.10.2014 г., когато исковият процес е приключил с влязло в сила съдебно решение, с което вземанията са установени за съществуващи в отношенията между страните. От тази дата съгласно чл.117 ЗЗД е започнала да тече нова давност, която не е три години, както поддържа ищецът, а е петгодишна, тъй като съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Новата 5-годишна давност започва да тече на 14.10.2014 г. и изтича на 14.10.2019 г.

Междувременно първото изпълнително производство е прекратено поради перемпция и на 07.10.2019 г., няколко дни преди изтичане на давността, кредиторът е поискал образуване на ново изп.дело. Принципно, молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността, защото сама по себе си не представлява действие на принудително изпълнение. В конкретната молба, обаче, е направено и искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, като е посочен способ за изпълнение и кредиторът ясно е заявил, че желае принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо недвижими имоти на длъжника, които е индивидуализирал подробно в същата молба. Съгласно чл.116, б.в) ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Давността е период от време, в който кредиторът бездейства. Ако в рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие, тя се прекъсва. Такова действие според съда е молбата до съдебния изпълнител за налагане на възбрана върху недвижими имоти и насочване на изпълнението спрямо същите. Ето защо давността е прекъсната на 07.10.2019 г., или най-късно на 10.10.2019 г., когато съдебният изпълнител е уважил молбата на взискателя, наложил с нарочно разпореждане исканата възбрана и предприел действия по нейното вписване.  В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по смисъла на чл.116, б.в) давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. В конкретния случай е предприето изпълнение спрямо недвижими имоти чрез налагане на възбрана в рамките на давностния срок, поради което възраженията на ответника в тази насока се приемат за основателни. Погасителната давност на процесните вземания не е изтекла, съответно иска за установяване на същото е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но такива не се претендират, ето защо и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.А.С., ЕГН **********,***, предявен против “М ЛИЗИНГ”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №53, представлявано от И.Н.К.и К.В.Г., за признаване за установено по отношение последното дружество, че И.А.С. не му дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№9332/2011 г. на РС Пловдив, и е образувано изп.дело №590/2019 г. по описа на ЧСИ №825 с район на действие ОС Пловдив, а именно – 17 450 евро по запис на заповед, целият на стойност 188 239,96 евро, издаден от И.С. като ЕТ „С. – И.С.“ на 05.11.2007 г., платим на предявяване, което следва да се извърши не по-късно от 10.01.2013 г., предявен за плащане, ведно със законна лихва от 19.05.2011 г. до изплащане на вземането; 682,58 лв. – държавна такса, и 949,56 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

 

 

СЪДИЯ: