Р
Е Ш Е Н И Е
№
260757 27.11.2020
г. ГРАД БУРГАС
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви
граждански състав
В публичното заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2085/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано
по повод подадена искова молба от В.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.И.С., против „Спийд Интернешънъл транспорт“
ЕООД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ………………….., представлявано от
Управителя Д.Д.Д., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 350,00 лева, представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение за м.февруари 2020 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 1200 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от
1350,00 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от
510,00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за девет работни
дни, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че считано от
30.05.2018 г. е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „…………….“,
като същото е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед за
прекратяване №008-20/03.04.2020 г. Ищцата твърди, че определеното й с трудов
договор №34-18/30.05.2018 г. възнаграждение е било в размер на 1000 лева с
периодичност на изплащане веднъж месечно до 25-то число и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка
година трудов стаж при настоящия работодател. Твърди се още, че освен
договореното трудово възнаграждение, на ищцата е било заплащано ежемесечно
допълнително такова в размер на 150 лева, увеличено от м.април 2019 г. на
350,00 лева. Според изнесените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не
са били изплатени част от дължимото за м.февруари 2020 г. трудово
възнаграждение, дължимото за м.март 2020 г. трудово възнаграждение, както и
дължимите обезщетения по чл.221 и чл.224 от КТ.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и с пълномощник, поддържат исковете, които изменят по размер, а след
приетото по реда на чл.214 от ГПК изменение, същите се считат предявени за
следните суми: 350,00 лева – неизплатена част от трудовото й възнаграждение за
м.февруари 2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното й изплащане, 1205,13 лева – неизплатено трудово възнаграждение за
м.март 2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, 991,80 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата и 425,08 лева – обезщетение по чл.224 от КТ за 9 дни платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателонто
изплащане на сумата.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател, чрез пълномощник е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковите по размер, а иска за обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ за неоснователен с твърдението, че същото е изплатено на
ищцата. Представя писмени доказателства.
В
съдебно заседание отговорът се поддържа от пълномощника на ответната страна, който
претендира и разноски.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ
на предявените обективно съединени искове е по чл128, т.2, вр.чл.124, ал.1,
вр.чл.270 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.224,
ал.1 от КТ.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно, че са се
намирали в трудово правоотношение, като ищцата е заемала при ответника
длъжността „………………..“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00
лева. Безспорно е и това, че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл са приетите като
доказателства Трудов договор №34-18/30.05.2018 г. и Заповед за прекратяване №008-20/03.04.2020
г., връчена на ищцата на 06.04.2020 г., с която е разпоредено на ищцата да се
изплатят след приспадане на дължимия данък, обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ, вр.чл.327,
ал.1, т.2 от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение и по чл.224 от КТ за
неизползван отпуск за 2019 г. за 4 работни дни и за 2020 г. – за 5 работни дни.
Ищцата признава, че е получила
дължимото по трудов договор възнаграждение за м.февруари 2020 г. и търси
разликата от 350,00 лева, а ответникът признава, че не й е заплатил дължимото
по трудов договор възнаграждение за м.март 2020 г., както и обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ.
По делото в качеството на свидетел е
разпитан Т.Н., от показанията на който става ясно, че докато е работел при
ответника е получавал допълнително възнаграждение, договорено с Т.П.. На същият
е известно, че такова допълнително възнаграждение е било договорено и с ищцата.
По делото е извършена съдебно-графологическа
експертиза, от неоспореното заключение на която става ясно, че подписът срещу
„получил сумата“ в РКО№011/26.05.2020 г. е положен от ищцата.
От заключението на в.л.К. по
изготвената от нея съдебно-икономическа експертиза става ясно, че нетното
трудово възнаграждение за м.март 2020 г. възлиза на сумата от 855,13 лева,
обезщетението по чл.221 от КТ е в нетен размер на сумата от 991,80 лева, а по
това по чл.224 от КТ е в нетен размер на сумата от 425,08 лева. Видно от
заключението, размерът на договорената в трудовия договор работна заплата за
м.февруари 2020 г. е изплатен на ищцата с платежно нареждане по банков път.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1,
т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
В настоящия случай работодател на
ищцата е „Спийд Интернешънъл транспорт“ ЕООД, което дружество, съгласно
справката в ТР, се представлява считано от 13.08.2013 г. от Д.Д.Д.. Същият е и едноличен собственик на капитала му.
От събраните по делото доказателства
по несъмнен начин се установи, че работодателят е в забава по отношение на
задължението си да заплати на ищцата дължимото за м.март 2020 г. възнаграждение,
което съгласно заключението на в.л.К. възлиза на сумата от 855,13 лева. До този
размер претенцията на ищцата е основателна и доказана и следва да се уважи,
ведно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на иска.
Що се отнася до претенциите на ищцата
за неизплатено възнаграждение в размер на 350,00 лева за м.февруари 2020 г. и
за разликата от 350,00 лева до претендирания размер от 1205,13 лева за
дължимото за м.март 2020 г. възнаграждение, то същите са неоснователни и следва
да се отхвърлят като такива. Не се твърди от ищцата разликата от 350 лева да е
била договорена с работодателя. Няма доказателства, че такава й е била
изплащана, поради което и дори и да се приемат за достоверни твърденията на
ищцата, то договорената с Т.П. разлика от 350,00 лева не представлява
субективно право на работника и няма основание за включването й към дължимото
трудово възнаграждение.
По иска за заплащане на обезщетение по
чл.224 от КТ.
Съгласно нормата на чл.224 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, което се изчислява по реда на чл.177 от КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че за девет работни дни
неизползван платен годишен отпуск задължението на ответника за заплащане на обезщетение
възлиза на сумата от 425,08 лева, за която няма данни да е платена, а и
ответникът не оспорва, че я дължи,
поради което и претенция на ищцата се явява основателна и доказана по размер,
поради което и като такава следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По иска за заплащане на обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.221 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, какъвто е и настоящият, работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Вещото лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че обезщетението възлиза на
сумата от 991,80 лева и тъй като са налице доказателства, че тази сума е
получена в брой от ищцата срещу подпис, то претенцията й следва да се отхвърли
като неоснователна, ведно с акцесорната претенция за законната лихва, считано
от предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно в
размер на 172,30 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно
в размер на 284,62 лева.
Воден от горното и на основание чл.235
от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Спийд Интернешънъл транспорт“ ЕООД,
ЕИК ………………., седалище и адрес на управление в …………………, представлявано от
Управителя Д.Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., сумата от 855,13
лева (осемстотин петдесет и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща
дължимо за м.март 2020 г. трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска на 30.04.2020 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 1205,13
лева, или за сумата от 350,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА „Спийд Интернешънъл транспорт“ ЕООД,
ЕИК …………………, седалище и адрес на управление в …………………., представлявано от
Управителя Д.Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., сумата от 425,08
лева (четиристотин двадесет и пет лева и осем стотинки), представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 9 работни дни за 2020 г., ведно с
дължимата законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска на
30.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на В.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.С.,
за осъждане на „Спийд Интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК ……………., седалище и
адрес на управление в ……………….., представлявано от Управителя Д.Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Т., да й заплати сумата от 350,00 лева, представляваща
дължимо за м.февруари 2020 г. възнаграждение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Н.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., за осъждане на „Спийд
Интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление в ……………….,
представлявано от Управителя Д.Д.Д., съдебен адрес ***,
чрез адв.Т.Т., да й заплати
сумата от 991,80 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Спийд
Интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………….,
представлявано от Управителя Д.Д.Д., съдебен адрес ***,
чрез адв.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., сумата от 172,30
лева (сто седемдесет и два лева и тридесет стотинки) – разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., да заплати на „Спийд
Интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК ……………., седалище и адрес на управление в ……………….,
представлявано от Управителя Д.Д.Д., сумата от 284,62
лева (двеста осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) – разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 27.11.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.