Решение по дело №587/2023 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К. Г. Г. от [населено място] чрез адв. С. М. от АК - Хасково, против Заповед № 2/24.04.2023 г. на Кмета на О. М..

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон, на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. В тази връзка се твърди, че процесната сграда представлявала „Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар“ съгласно разрешение за строеж № 12 от 09.08.2017г. издадено от Община Маджарово, конструктивно становище съгласувано от гл. архитект на Община Маджарово от 09.08.2017г. и одобрени проекти. Действително в сградата имало изграден санитарен възел, но се използвала именно за склад, в който се държали инструменти, дървен материал, уреди и мебели, които жалбоподателят носил от [държава], където живеел и работел от около 20 години. Когато си идвал в България, той отсядал в апартамента на родителите си в [населено място], [улица], ***.

Сочи се, че процесната сграда никога не се била ползвала като жилищна сграда без да е била въведена в експлоатация. Жалбоподателят бил получил два констативни акта, с един и същи номер и от една и съща дата, с единия от които се констатирало нарушение по чл.178 от ЗУТ, а с втория на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Между констатациите в двата акта имало противоречие, тъй като в единия се твърдяло, че за жилищната сграда няма издадени строителни книжа и одобрени проекти, а в другия че жилищната сграда не е въведена в експлоатация. Дублирането на номерата на констативните актове и на датата на издаването им затруднявало правото на защита при подаване на възражения срещу тях. Освен това от номерацията им не можело да се извлече извода, кой констативен акт е издаден първо, което също всявало объркване у оспорващия при упражняване правото му на защита. Не отговаряло на действителното положение и твърдението в констативния акт, че ползвател е братът на оспорващия, както и че строежа представлява жилищна сграда. Касаело се за дървена конструкция изградена върху бетонов фундамент, в която имало обособени 3 санитарни помещения и санитарен възел. Двете помещения нямали прозорци и нямало как да бъдат „спални“ както се твърдяло в констативния протокол и обжалваната заповед.Сградата била с височина до 3.60 м. и констатациите, че е по-висока на места на отговаряло на действителното положение. Твърдението, че сградата не отговаряла на изискванията на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, също било невярно, тъй като била построена в местност, която била много релефна и поземления имот бил с денивелация. Поради това се наложило да се изгради фундамент, въз основа на който да се изравни терена, като от тази основа не се надвишавала предвидената в чл. 42, ал. 3 ЗУТ височина. На следващо място, сградата не се ползвала като жилище и никой не живеел в нея. В нея имало складирани мебели, но те не се ползвали, а били на временно съхранение. Срещу констативен акт № 1/15.03.2023 г. жалбоподателят подал възражение с вх. № 889/04.04.2023 г., с което оспорил констатациите в акта, но не било взето под внимание, нито били обсъдени и оборени доводите му в оспорената заповед. предмет на настоящото обжалване. Освен това проверката в имота се извършила, без да бил сезиран административният орган за това писмено, без присъствието на собствениците по време на проверката.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Маджарово, чрез процесуалния си представител – адв. И. И. от АК – Хасково, я оспорва като неоснователна, поради което се иска тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], *** г. на нотариус с район на действие – РС Харманли, се установява, че К. Г. е собственик на УПИ XIв кв. 16 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място] с площ от 800 кв.м. В нотариалния акт е обективирано, че имотът е незастроен(л.51).

С Виза за проектиране № 11/22.03.2017 г. на Гл. архитект на О. М. в същия имот е предвидено застрояване на „Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар и тоалетна"(л.53), за което е изготвено и одобрено Конструктивно становище от 09.08.2017г.(л.55 и сл.).

Въз основа на гореописаните документи и подадено заявление от К. Г., е издадено Разрешение за строеж № 12/09.08.2017 г. на Гл. архитект на Община Маджарово, с което е разрешен строеж “Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар“, VI –та категория, влязло в сила на 26.08.2017 г. (л.49)

На 24.02.2023 г. Й. К. К. е подал жалба до началника на РДНСК-Хасково(л.48) във връзка с незаконно построена къща в западната част на [населено място], обитавана от К. Г. и брат му С. Г.. Жалбата е препратена на Кмета на О. М. с писмо изх. № МО-218-00-109 от 01.03.2023г. на Началника на РДНСК-Хасково, с оглед разпореждане на проверка по изнесените данни.

Със Заповед № 49/08.03.2023 г., с която Кметът на О. М. е назначил работна група в състав инж. И. О. и З. П., която да извърши проверка по документи и на място на реализирания строеж в УПИ XI в кв. 16 по плана на [населено място](л.46).

Проверката е осъществена на 15.03.2023г. и резултатите от нея са обективирани в Констативен акт № 1 от 15.03.2023г. В същия е посочено, че в нарушение на чл. 178, ал.6 от ЗУТ, строежът се ползва като жилищна сграда, без да е въведен в експлоатация.

С Констативен акт № 1 от 15.03.2023г. на същата работна група по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ е посочено, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като същият е извършен без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

Двата констативни акта са получени от К. Г. на 29.03.2023г., като е депозирал възражение вх. № 889/04.04.2023 г. срещу констативният акт по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ.

Със Заповед № 1/19.04.2023 на Кмета на Община Маджарово(л.36), на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - жилищна сграда, намиращ се в УПИ XI, кв. 16 по плана на [населено място], собственост на К. Г.. От представеното известие за доставяне се установява, че заповедта е получена от жалбоподателя на 04.05.2023 г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 2 от 24.04.2023г. на Кмета на О. М. е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж. Със същата е определен 7 – дневен срок от датата на връчване на заповедта на собственика доброволно да преустанови ползването на строежа, като при неспазване на този срок е определен друг 7 - дневен срок за принудителното й изпълнение, като доставчиците на електрическа енергия и вода да прекъснат захранването.

Заповедта е връчена на адресата си на 02.05.2023г., а жалбата срещу нея е депозирана в съда на 12.05.2023г.

За изясняване на релевантните за спора факти по искане на жалбоподателя и ответника бяха събрани гласни доказателства.

От разпита на св. В. Т. познат на жалбоподателя, се установява че последният е закупил имот – парцел в [населено място] и е започнал да строи . Строителството се извършвало в продължение на две-три години. През това време жалбоподателят живеел в [държава] и строителството извършвал когато се завръщал в България по времето, през което бил в отпуск . Неговият брат също му помагал. Свидетелят сочи, че построили сградата за да я ползват като склад. Пояснява, че сградата била построена от дървен материал, отдолу на фундамент, вдигнат над земята. В сградата имало санитарен възел – тоалетна и бойлер, последно свидетелят влизал преди да била завършена сградата и тогава нямало обособена кухня. Не бил виждал някои да живее в сградата. Пояснява, че последно е влизал в сградата преди две-три години. Минавал на 30-40 метра, защото под сградата започнали друго строителство и нямал видимост. Тогава забелязал, че отвън било боядисвано, но не можел да каже дали са извършвани премахвания на тераси, парапети.След завършване на строителството свидетелят не бил влизал в сградата.

Свидетелят Г. Ф. познат на жалбоподателя сочи, че знае, че последния притежава постройка в [населено място] - построена била от дървен материал, сложен на бетонна основа. Свидетелят сочи, че е виждал вътре мебели. Когато бил влизал в сградата наличните мебели не били пригодени за живеене. Имало санитарен възел, три помещения, кухня нямало. Последно бил до сградата лятото на 2024г., а вътре в същата влизал последно може би пролетта на 2024г. Според него тогава в сградата не е имало обособена кухня и мебелите не са били пригодени за живеене.

Св. И. О. – главен експерт „Устройство на територията“ в О. М. обяснява че са извършени проверки на процесния строеж, по две процедури. Едната за незаконен строеж, а втората за забрана ползването на жилищната сграда. Проверките били извършени през м. март 2023г.Установени били отклонения от строителството и същите били описани в констативните актове и заповедите към тях.За въпросния строеж имало издадено разрешение за строеж от VI категория , при проверката установили, че строежът всъщност представлява жилищна сграда , за която няма издадени строителни книжа. По данни на брата на собственика, който им осигурил достъп до обекта, последния се ползвал от него Сградата била обзаведена, имала кухня, със зона за хранене, баня, тоалетна, веранди, сателитна телевизия, климатик. След влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж, проверка не били правили, но при минаване в близост до обекта през м. декември 2024г., свидетелят забелязал, че било започнало премахване на верандите.

Относно релевантните по делото обстоятелства, а именно тези, свързани с вида, характеристиките и предназначението на строежа, съдът счита, че следва да се кредитират единствено показанията на свид. И. О., тъй като не само са логични и последователни, в резултат на непосредствени възприятия, но кореспондират както на събраните в производството пред административния орган и приети по делото писмени доказателства - неоспорения Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, но и на събраните в съдебното производство писмени доказателства, както и на установеното с влязлото в сила съдебно решение №977/05.03.2024г. постановено по адм.дело № 586 от 2023г. по описа на АдмС-Хасково (л.182)предмет на разглеждане по което е била издадената заповед № 1/19.04.2023 на Кмета на Община Маджарово(л.36), на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на процесния строеж като незаконен.

По искане на страните, по делото е допусната съдебно-техническа експертиза , заключението по която е прието без оспорване от страните.

От така приетото заключение което съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява, че на място в УПИ XI, кв.16 по плана на [населено място], община Маджарово е изградена едноетажна постройка с размери 7.08м./10м., която отстои на 3.00м. от оградата по югозападната имотна граница и на 6.60м. от оградата по уличната регулация. От външна страна вещото лице е установило, че носещата конструкция е дървена, с двускатен покрив със стрехи и покривно покритие от битумна хидроизолация, без комини. Пред югозападната и югоизточната фасада прилежащия терен е с бетонова настилка до границите на имота. Пред североизточната и северозападната фасади, теренът е моделиран – насипан и заравнен до нивото на бетоновата настилка. Установената при съставянето на КА №1 от 15.03.2023г. веранда по североизточната фасада е премахната, както и покривът над нея. Всички отвори за врати и прозорци по югоизточната и североизточната фасада са затворени с дървени плоскости. Демонтирани са вратите и стъклопакетите на прозорците. Вещото лице е посочило също, че входът за вътрешното пространство е от северозапад, влиза се в помещение, през което се достига до вътрешен коридор, от където се достига до три други помещения и баня с WC.Всички вътрешни врати са демонтирани, с изключение на тази за банята. Изпълнени са вътрешни Ел. и ВиК, банята е завършена с необходимото обзавеждане и санитарно оборудване. Един ВШ е демонтиран. При огледа на място вещото лице е установило, че ток и вода няма, а вътре в помещенията са складирани демонтирани шкафове, свалените стъклопакети, инструменти и други вещи.

При преглед на документацията вещото лице е констатирало, че процесния строеж е изграден въз основа на Разрешение за строеж № 12 от 09.08.2017г. за обект“Временна постройка с обслужващо предназначение-склад за инвентар“ по чл.147, ал.1, т.1от VI - категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Разрешен е като свободно застрояване в имота, както е и изпълнен на място. За строежа не се изисква съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Друга строителна документация или данни за съществен технически надзор или ръководство на строежа , както и налични дневници за строителството не са били установени. Измерените от вещото лице на 28.02.2025г. на място височини на фасадите на реализираното строителство не надвишават проектните параметри съгласно одобреното конструктивно становище, веранда и навес не са установени, а реализираното строителство е изпълнено на изискуемите минимални отстояния от имотните граници. издадените строителни книжа не съдържат проектното разпределение на помещенията и функционалното им предназначение, поради което сравнение с реализираното на място строителство не може да бъде направено. Вещото лице сочи, че към датата на огледа в този си вид, наличната сграда осъществява функции за съхранение и складови нужди. Сградата е фасадно завършена и покрита, няма необходимите условия за живеене, текущия статут на сградата съгласно издадените строителни книжа е „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар“ и може да се ползва както такава.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, от надлежнo легитимирано лице с правен интерес - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в законоустановения срок за това по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, с оглед разпоредбите на чл. 178, ал.6 от ЗУТ и местонахождението на имота.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни фактически и правни основания, т.е. той е надлежно мотивиран, както и е индивидуализиран в необходимата степен обектът, който според органа представлява строеж невъведен в експлоатация по съответния ред.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в тази връзка оплаквания не могат да бъдат споделени. Ответникът е бил надлежно сезиран с писмо с изх. № МО-218-00-109/01.03.2023 г. на началника на РДНСК-Хасково, към което е била приложена жалба с вх. № МО-218-00-390/24.02.2023 г. от Й. К.. За извършената проверка на имота и сградата на жалбоподателя е съставен констативен акт по чл.178, ал.6 от ЗУТ от служители за контрол по строителството в администрацията на Община Маджарово, като достъп до имота за извършване на проверката е осигурен от С. Г. – брат на собственика. На 29.03.2023 г. актът е връчен лично на К. Г., видно от представено по делото известие за доставяне, който факт се признава изрично в жалбата, като той е подал в срок писмени възражения, но само срещу КА от 15.03.2023г. по чл. 225а от ЗУТ. Независимо от това и обратно на изложеното в оспорването, това възражение е обсъдено в мотивите на заповедта. Не е налице и твърдяното противоречие между Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, доколкото те съдържат еднакви констатации и формираните в тях правни изводи не си противоречат, а са в пълен синхрон, като с единия от тях е започнато административно производство за премахване на процесния строеж, а другият е за започване на административно производство за забрана на ползването му. Правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, тъй като той го е упражнил с подаването на жалба както против Заповед № 1/19.04.2023 на Кмета на О. М. въз основа на която е било образувано адм.дело № 586/2023. по описа на АдмС-Хасково, така и против Заповед № 2/24.04.2023 на Кмета на Община Маджарово, забраняваща ползването на строежа, въз основа на която е образувано настоящото адм. д. № 587/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Следователно, в случая не е налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 178, ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177. Единственото изключение от това правило касае строежите от VI та категория и обектите по чл. 147а от ЗУТ. Безспорно нормата на чл. 147а от ЗУТ в случая е неотносима.

Основния спорен по делото въпрос е дали процесният строеж е V-та или VI-та категория , респ. дали същия към датата на издаване на обжалвана заповед(който е релевантния момент за преценка законосъобразността й на основание чл. 142 , ал.1 от АПК) е представлявал жилищна сграда или „Временна постройка с обслужващо предназначение – склад за инвентар“. В настоящия случай не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че обектът – предмет на заповедта, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че е бил разрешен като временен строеж с обслужващо предназначение от шеста категория. Oт Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 178, ал.6 от ЗУТ, обаче се установява, че всъщност той представлява жилищна сграда и е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, от ЗУТ, както и че три от фасадите на сградата са с по-голяма височина от предвидената в чл. 42, ал. 3 ЗУТ, а вътре е имало обособени всекидневна с кухненски бокс, 3 спални и WC, което е възприето от административния орган. Следва да се има предвид, че констативният акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК ред по отношение на удостоверените с него обстоятелства, обвързва съда с материална доказателствена сила. От друга страна, събраните в настоящото производство и кредитирани от съда показания на свид. И. О. - длъжностното лице, съставило Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 178, ал.6 от ЗУТ след посещение на място, напълно съответстват на описаното в него. След като към датата на издаване на заповедта изпълненият строеж е нарушавал максимално допустимите височини, по три от фасадите съобразно посоченото в КА, а от описаното в същия разпределението на помещенията в сградата, както и тяхното обзавеждане, може да се направи обоснован извод, че същата е предназначена за постоянно обитаване, а помещенията в нея са били обединени функционално и пространствено в едно цяло и то по начин, който е за задоволяване на жилищни нужди. Следователно, в случая са били налице жилищна сграда и жилище по смисъла на легалните дефиниции, дадени в § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ. Наред с това, както се посочи по-горе в мотивите на решението, със Заповед № 1/19.04.2025г. на Кмета на О. М. е наредено премахването на процесния строеж, който е преценен за представляващ жилищна сграда от V-та категория и изпълнен без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 148 от ЗУТ. Тази заповед е била предмет на оспорване по адм.дело № 586/2023г., с постановеното по което решение № 977/05.03.2025г. жалбата на К. Г. Г. е била отхвърлена. Решението е оставено в сила с Решение № 8919 от 17.07.2024г. постановено по адм.дело № 4732 от 2024г. на ВАС. Този съдебен акт на основание чл. 177, ал.1 от АПК има сила за страните по делото, но по аргумент от чл.297, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл.144 от АПК, силата на присъдено нещо на цитираното решение на Административен съд, [населено място] обвързва и настоящия съдебен състав да приеме, за доказано, че към датата на издаване на обжалваната заповед процесният строеж е представлявал жилищна сграда, а не склад за инвентар и е представлявал строеж от V – та , а не от VI –та категория и съответно е следвало преди да бъде разрешено ползването му да бъде въведен в експлоатация. Съответно на гореизложеното понастоящем е налице придобил стабилитет административен акт, с който е наредено премахване на процесната сграда, представляваща жилищна такава, като незаконен строеж, с който административен акт, който както се посочи е преценен с влязло в сила съдебно решение за законосъобразен акт, съдът също следва да се съобрази. Междувпрочем от приложения към същото дело фотоалбум е видно и че разположението на помещенията, и тяхното обзавеждане напълно съответства на посоченото от св. О.. Няма спор, между страните по делото, че строежът към датата на извършване на проверката на място и към датата на издаване на оспорената заповед не е бил въведен в експлоатация. Ето защо законосъобразно с оспорената заповед е забранено ползването му по реда на чл. 178, ал.6 от ЗУТ.

Обстоятелството, че след издаване на заповедта и към настоящия момент сградата не се обитава, че липсва кухненско обзавеждане в нея, както и че височините по фасадите са приведени в съответствие с разрешението за строеж, съответно са премахнати веранда и навес, както и са демонтирани наличните преди това стъклопакети, а отворите за врати и прозорци са затворени с дървени плоскости е иррелевантно относно спора за предназначението й. Съгласно установената трайна практика на касационната инстанция, новите факти по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК са от значение за делото само ако са настъпили след издаване на оспорения акт и променят с обратна сила съществуващото към този момент правно положение. Т.е. касае се за факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически факти, които са от значение за решаване на делото по същество. Правно значение имат само тези факти, които променят правното положение съществувало към издаване на оспореният акт или отменят тези факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение, или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган или прогласен за нищожен. Това изрично е възприето в Решение № 12679 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2021 г., VII о., Решение № 13633 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13630/2019 г., VII о, Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2019 г., II о. Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14514/2018 г., VII о., и мн.други. Осъществените действия от жалбоподателя след издаване на заповедта по привеждане на сградата в съответствие с разрешението за строеж, не са юридически факти по смисъла на чл. 142 , ал.2 от АПК, а са свързани само с преценката налице ли е осъществено от същия доброволно изпълнение на заповедта.

Накрая следва да се отбележи и че оспорения акт е издаден в съответствие с целта на закона, a именно да не се допуска ползване на строежи преди те да са въведени в експлоатация по надлежния ред и от надлежния орган. Ето защо заповедта на Кмета на О. М. в случая не само не й противоречи, но и е напълно пропорционална на тази цел, т.е. не е налице противоречие и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на К. Г. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и предвид че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл.143,ал.3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива в общ размер на 1590 лева, от които 1250 лв. действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2024г. и фактура (л.114 и л. 115) и общо 340 лева внесен депозит за вещо лице .

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,пр. последно АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Г., от [населено място] против против Заповед № 2/24.04.2023 г. на Кмета на Община Маджарово.

ОСЪЖДА К. Г. Г., [ЕГН], от [населено място] заплати на Община Маджарово, сумата от 1590 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.