Решение по дело №1052/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Иван Колев 56“ЕООД, представлявано от управителя И. Т. К. от [населено място] против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ год. за кампания 2022 год. изх.№02-240-2600/2398 от 15.11.2024 год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, с което по подадено общо заявление с УИН 24/200422/29773 на дружеството е отказано финансово подпомагане, посочено в таблица 1 в колона №3, в която са отразени намаленията на исканата сума в размер на 1 212.79 лв..

В жалбата са изложени доводи за материалната незаконосъобразност на оспореното, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, счита, че акта е немотивиран. Твърди, че мотивите се състоят в описание на нормативната уредба, касаеща намаления на субсидии, но по никакъв начин не е посочено защо подаденото заявление попада под тези санкции. Цитираните текстове на приложимата Наредба и Регламенти, без да са обвързани по някакъв начин с установената фактическа обстановка поставя жалбоподателя в невъзможност да се защити. Липсват каквито и да е било правни основания за извършеното намаление, както и на каквито и да е фактически обстоятелства, от които да се направи извод за това, за какво нарушение са наложени те. В писмото е налице е таблица 2, без в самата нея да са записани каквито и да е било данни, като в колона четири като пояснение е дадено, в кои случаи се извършва прихващане. Няма данни защо това е сторено. Оспорва и извършеното прихващане, тъй като няма данни за извършено от негова страна нарушение. Липсата на фактически основания в оспореният акт не позволява да се разбере волята на административният орган. Въз основа на подробно изложените съображения моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция гр. София, в представено писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. В. излага доводи за неоснователност на жалбата. От представените с молба писмени доказателства се установявало, че заявените от юридическото лице площи не попадат в обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане за 2022“, създаден от МЗХГ, като окончателния специализиран слой е утвърден със Заповед №РД-09-1319 от 31.01.2023 год. на Министъра на земеделието, храните и горите. Не се твърди, а и не се установява от жалбоподателят същата да е оспорена от негова страна. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят в настоящото производство „Иван Колев 56“ЕООД, представлявано от управителя И. Т. К. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) регистриран с УРН 624571 в ИСАК.

На 19.04.2022 год. жалбоподателят подава Заявление за подпомагане /плащане/ за 2022 год. с УИН 24/200422/29773 /лист 22 и следващите от делото/ по схеми и мерки за подпомагане, сред които СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, Агроекология и климат – мярка 10, Биологично земеделие мярка 11 и компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/ за парцели находящи се в землищата на [населено място] и [населено място] баня. Представена е таблица на заявените площи и схеми като за СЕПП са декларирани 18 ха, по ПНДП – 18 ха, по ЗДП 18 ха, Подмярка 13.1/НР 1 Планински райони – 4.77 ха.. На 17.05.2022 год. и 18.05.2022 год. жалбоподателят подава нови две Заявление за подпомагане /плащане/ за 2022 год. с УИН 24/200422/29773 /лист 33 гърба и следващите и лист 43 и следващите/ по схеми и мерки за подпомагане, сред които СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, Агроекология и климат – мярка 10, Биологично земеделие мярка 11 и компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/ за парцели находящи се в землищата на [населено място] и [населено място] баня. Към заявленията са приложени таблици, в които са отразени данни, идентични с тези по подаденото заявление от 19.04.2022 год.

С уведомително писмо №02-240-2600/2398 от 15.11.2024 год., издадено от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, е намалено финансирането за 2022 год., като за подмярка 13.1/НР намалението е в размер на 1 212.79 лв.. Съгласно даденото пояснение към таблицата, намаленията се отчитат:

• Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
• Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
• Наложена ставка на корекция /“финансова корекция“/, определена съгласно чл.26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл.4, пар.1 от Регламент /ЕС/ №1307/2013;
• Линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2, буква в/ от Регламент №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е/, т.iii от Регламент за изпълнение –809/2014 на комисията;
• Линейно намаление съгласно чл.65, параграф 2, буква в/ от Регламент №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е/, т.iii от Регламент за изпълнение – 809/2014 на комисията, като е посочено, че за 2022 го. не е налагано такова;

По отношение на колона 5 е отразено, че в „Намаления поради достигане на таван на субсидията“ са отчетени намаленията на плащанията по СЕПП поради достигане на допустимата левова равностойност, съгласно чл.43а от ЗПЗП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспореното по делото Уведомително писмо изх.№02-240-2600/2398 от 15.11.2024 год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция обективира волеизявление на административен орган, с което след проведено административно производство по чл.41, ал.2 и сл. от ЗПЗП се приключва процедурата по заявление УИН 24/200422/29773 за подпомагането за 2022 год.. По своето съдържание писмото обективира отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление, с което засяга неблагоприятно имуществените права на жалбоподателя. Следователно оспореното писмо като издадено от административен орган след прилагане на регламентираната административна процедура, както и с оглед своето съдържание и правни последици има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

Оспореното уведомителното писмо е получено лично от жалбоподателя на 28.11.2024 год. /видно от разпечатката от системата ИСУН – лист 51 от делото/, а жалбата е депозирана на 06.12.2024 год. в Административен съд Стара Загора. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че подадената жалба се явява процесуално допустима, като подадено от лице имащо правен интерес от направеното оспорване и в предвиденият от закона 14 дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт, обективиран в Уведомително писмо изх. изх.№02-240-2600/2398 от 15.11.2024 год., е издаден в рамките на предоставената на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§1, т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително по ПРСР 2014-2020. Със Заповед №03-РД/3203/24.07.2023 год. и на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал., 1, 2, 4, 5, предложение първо във връзка с чл.6 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на Заместник-изпълнителния директор П. С. /т.2 от заповедта/, правомощието да издава и подписва уведомителните писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, и при наличието на законоустановени реквизити, като в съдържанието му обаче не са изложени конкретните фактически основания, обосновали намаление на исканото финансиране.

Резултатите от извършените кръстосани проверки, както и от проверките по подаденото заявление са обективирани в съответните протоколи и документи /контролни листа Директни плащания – лист 21, 41 и 42 от делото/, от които е видно, че за биологично растениевъдство декларираната площ за 2021 год. е 4.44 ха, а за 2022 год. – 0 ха., че до края на ангажимента по съответното направление от мярка 11 следва да предостави сертификат, който да отговаря на условията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2025 год. за прилагане на мярка 11, както и да спазва Заповеди с №РД 09-493/20.04.2022 год. и/или РД 09-503/27.04.2022 год., издадени от Министъра на земеделието, храните и горите.

Според настоящият съдебен състав, дадените пояснения към табличната част на писмото, по своята същност не може да се приеме, че представляват мотиви към конкретния административен акт. Те са еднакви за всички уведомителни писма, а за всеки кандидат, адресат на писмото, не е посочено какво конкретно е установеното нарушение.

Актът не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа каквито и да било фактически и правно основания за издаването му. Съдът приема, че това е така, тъй като в Таблицата №1 „Оторизирани суми“ в колона 3 „Намаления“ (това е частта от акта, която се оспорва) са посочени само общо суми в лева, а в обяснителната бележка за колоната е видно, че „намаленията“ биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, като е възможно да са осъществени заедно или поотделно множество различни хипотези: 1. намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, §1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; 5. линейно намаление съгласно чл.65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. От акта не става ясно на кое от посочените основания или на кои от посочените основания и респ. в каква степен на всяко от тях, е формирано съответното намаление за конкретната схема/мярка. Изискването за мотивиране на акта чрез посочване на правните и фактически основания за издаването му представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която се проявява в две насоки. От една страна чрез излагането на мотивите се довежда до знанието на страната съображенията, поради които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитни средства при оспорване на акта. Наред с това, наличието на мотиви подпомага контрола за законосъобразност, който съдът упражнява над оспорения акт. Липсата на каквито и да било мотиви в оспорения акт е такова съществено нарушение на изискването за форма, че прави актът незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.

Този порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържащите се в административната преписка документи, нито чрез представените писмени бележки по делото, доколкото съдържащите се там данни също не насочват конкретно за всяка една от мерките/схемите как е формирано съответното намаление и по отношение на кои/колко като площ имоти действа всяко едно от възможните намаления за отделните схеми/мерки. Действително по делото са представените документи от извършените административни проверки, респективно установеното при тях, но същото не може да се приеме, като конкретни, ясни и пълни мотиви. От тях отново не може да се извлекат мотиви по коя мярка същите са приложими и се отнасят. Всичко това е необходимо да намери конкретно изражение н оспореното уведомително писмо, за да се осъществи адекватен съдебен контрол относно установените от административният орган факти, както и дали същите са подведени под приложимите материално правни разпоредби. Едва в съдебното производство е представено становище, от което е видно, че заявените площи не попадат в допустимия слой. Тази конкретизация е следвало да намери отражение в оспореното уведомително писмо, като липсата му води до извод за липсата на мотиви. Това уточнение е извършено доста след издаването и връчването на писмото и не може да се приеме, че е част от неговото съдържание.

Отделно от това, във връзка с резултатите от кръстосаните проверки, както и от контролните листи, следва да се посочи още, че дори изложените в тях мотиви да бяха ясни и пълни, то те не биха могли да поправят порока във формата на оспорения административен акт, тъй като не изхождат от издателя на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК, което не е отменено и респ. не е загубило значение, доколкото уредбата в изискванията за посочване на правни и фактически основания в административните актове не е променена с АПК, спрямо ЗАП (отм.); неизлагането на мотиви в оспорения акт може да бъде санирано чрез допълнително установени факти или мотиви, само когато те изхождат от същия административен орган, който го е издал, каквато очевидно не е настоящата хипотеза.

Недопустимо е на следващо място едва в хода на съдебното производство, съдът да формира предположения какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са основават. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, тъй като оспореното уведомително писмо изх.№02-240-2600/2398 от 15.11.2024 год., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, е незаконосъобразно. Липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на подложения на съдебен контрол административен акт.

Преписката следва да се изпрати на ответника – Заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за 2022 год. с УИН 24/200422/29773 от 19.04.2022 год., подадено от „Иван Колев 56“ЕООД, представлявано от управителя И. Т. К., при спазване на процедурата по издаването му и дадените по-горе указания по прилагане на закона.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лв. от които 50.00 лв. за внесена държавна такса и 450.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.12.2024 год., платено в брой.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Иван Колев 56“ЕООД, представлявано от управителя И. Т. К. от [населено място] писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ год. за кампания 2014 год. изх.№02-240-2600/2398 от 15.11.2024 год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за 2022 год. с УИН 24/200422/29773 от 19.04.2022 год., подадено от „Иван Колев 56“ЕООД, представлявано от управителя И. Т. К., при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“№136 да заплати на „Иван Колев 56“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Т. К. с постоянен адрес [населено място], община П. баня сумата 500.00 /петстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.