Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 07.02.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6 744
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за З.то КЗ/ и чл. 497,
ал. 1 от КЗ.
Ищцата –Т.Г.Т.
– В. твърди, че на 18.12.2018г. около 19:50 часа, в гр. София, по ул. „Гинци“,
с посока от ул.“Ангел Войвода“ към ул. „Резбарска“ се движил автобус марка
„Ман“, модел Лион Сити“ с рег. №********, управляван от О.П., като в района на
обръщалото по линия 85 и 285, поради внезапно спиране, ищцата пада в салона на
автобуса. Посочва, че относно описаното ПТП е съставен констативен протокол,
като на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение и
издадено наказателно постановление. В резултат на описаното ПТП ищцата е
претърпяла:
- счупване на първи лумбален прешлен,
- контузия на главата в теменно –
тилната област,
- повърхностна травма на
окосмената част на главата. Първоначално ищцата е била в болница на
медикаментозно лечение, а по отношение на фрактурата на прешлена е извършено
закрито наместване и е поставен корсет. След изписването й лечението на ищцата
е продължило в домашни условия. Ищцата посочва, че за първия месец е следвало
да спазва строг постелен режим, като за задоволяване
на ежедневните й битови нужди е имала нужда от помощ от близките си.
Преживяното и последствията от него, както и изпитваните силни болки, поставен
корсет оказали отражение на съня и спокойствието й, чувствала се в тежест на
близките си. Контузията на главата е причинила на ищцата главоболие и
замаяност. Посочва, че за описания автобус има валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен с ответника.
Посочва, че с молба от 30.01.2019г. е сезирала ответното застрахователно
дружество за изплащане на обезщетение, но с писмо от 30.04.2019г. последният
отказал изплащане. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да й заплати:
- 40 000 лева –
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на
постановения отказ – 30.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът – ЗАД „ОЗК – З.” в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба автобус
към датата на процесното ПТП. Оспорва механизма на
ПТП, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
пътнотранспортно произшествие и твърдените неимуществени вреди. Оспорва наличието
на виновно поведение от страна на О.П.. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като твърди, че ищцата не е пътувала седнала в автобуса, а е била
права, като не се е държала докато се е возила, което е и причината тя да
загуби равновесие и да падне. Оспорва и акцесорната
претенция, като посочва, отказът му, по предявената от ищцата претенция, е
поради непредставяне от нея на
доказателства, от които да се установи вината на водача на автобуса. С оглед на
това счита, че законната лихва се следва от датата на завеждане на исковата
молба в съда. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение. В определения
от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени
бележки.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С направения доклад по делото на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество
относно автобусът, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата
на настъпило застрахователно събитие и
- настъпване на процесното ПТП.
Относно описаното в исковата молба ПТП
е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К - 800 от 18.12.2018г.
/страница 5 от делото/.
По делото на лист 6 е приета Епикриза по ИЗ №47042/2018 на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 18.12.2018г.,
с диагноза: счупване на първи ломбален прешлен на
фона на дегенеративни промени на гръбначния стълб и повърхностна травма на
окосмената част на главата. Изписана е на
22.12.2018г., като е издаден болничен лист - за 35 дни, включително и престоя в
болничното заведение. По делото е представен този болничен лист, заедно с още
четири, които са издадени общо до 21.05.2019г.
На
30.01.2019г. е предявена от ищеца претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП.
На
30.04.2019г. е постановен отказ от ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата относно процесното ПТП, като мотиви за това са: непредставяне от
страна на ищцата на изисканите с три писма.
По
делото на страници 84 – 90 е представена цялата административно – наказателна
преписка, която е съставена във връзка с процесното
ПТП. Относно последното по отношение на водача на автобуса е съставено
наказателно постановление №18 – 4332 – 027649 на 18.01.2019г. и съответно са му
наложени глоби на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и втора глоба на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А” от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 5 месеца. Наказателното постановление е връчено на наказваното лице и е
влязло в сила.
По
искане на страните пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите: О.О.П. и М.Б.В. – дъщеря на ищцата. Първият свидетел е водача
на автобуса. Същият описва случилото се: движел се е със скорост 15 – 20 км/ч,
ищцата е тръгнала да става в движение и при спирането тя се е завъртяла и
паднала на широкото място до втора врата, което е за инвалиди, като се е ударила
в дясната страна на тръбата за инвалиди. В автобуса е имало още 7 – 8 пътника,
като ищцата е седяла на втората врата на седалката, най- високата в целия
автобус, където има и стъпало. Била е с две чанти – дамска и сак, като според
свидетеля вероятно сакът е причина да се завърти. Свидетелят описва, че е
помогнал на жената да стане, поговорил е с нея и тя е казала, че ще си ходи.
Вторият
свидетел описва, че майка й след инцидента е била няколко дни в болница, а след
изписването с колан, който е носила през деня, за период от около 6 месеца. В
периода на болничните е била изцяло в къщи, обслужвала се е сама. Един месец е
лежала по –интензивно, а след това е започнало раздвижването, след 6 – тия
месец е ходила и на рехабилитация. И
сега има болки в кръста при смяна на сезоните и при натоварване. Преди няколко
месеца е започнала работа отново на същото място.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните комплексна съдебно-медицинска
и авто - техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира, като компетентно, обективно
изготвено и пълно. В него е посочено, че уврежданията, които е получила ищцата
вследствие на процесното ПТП са:
-
счупване
на първи поясен прешлен и
-
контузия
в теменно – слепоочната област на главата.
Посочено,
че тези увреждания са в причинно – следствена връзка от инцидента. Общия период
на временна нетрудоспособност е 155 дни. Според заключението причините за
настъпване на процесното ПТП са: от страна на водача
– предприемане на интензивно спиране без да се съобрази с наличието на
правостоящи пътници и от страна на ищцата – при навлизане на автобуса в района
на последната спирка, преди същият да е установен в покой, пострадалата
предприема предвижване в превозното средство, без да се задържи за определените
за тази цел места. Възстановителния период се доближава до обичайния – 5 – 6 месеца,
като за в бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето, ищцата може
да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на
счупване. В съдебно заседание вещото лице – ортопед е обяснило, че през първите
30 дни пациента следва да е на легло, а след това се поставя корсет и започва
постепенно раздвижване.
При
така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ/
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да
установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка със заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол, разпит на
водача на автобуса и заключението на авто –
техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача
на лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: счупване на първи поясен прешлен и
контузия в теменно – слепоочната област на главата, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези травми.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 65г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от над 5 месеца за счупването
на поясния прешлен, един болничен престой от 4 дни,
претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване през първия месец, както и обстоятелството, че към
днешна дата при определени обстоятелства /промяна на времето и физическо
натоварване/ ще има болков синдром в мястото на
претърпяното счупване, съдът намира, че
сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че
пострадалата не е пътувала седнала в автобуса, а е била права и не се е
държала, докато се е возила, поради което е и загубила равновесие. Съдът намира
такава наведеното възражение за съпричиняване за
основателно предвид посочените в комплексната съдебно – медицинска и авто – техническа експертиза причини за настъпване на
произшествието, една от които е поведението на самата пострадала – предприела е
движение в автобуса по време на движение, без да се задържи на определените за
това места.
С оглед
на изложеното, съдът приема, че има допуснато нарушение в поведението на
ищцата, поради което е налице съпричиняване от нейна
страна при настъпване на произшествието, което се определя на 25%.
При така
направените изводи, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
15 000 лв., като над тази сума до предявения размер от 40 000 лв. се
отхвърли.
Относно предявените искове с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Ищецът претендира осъждане на
ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди, за периода, считано от 30.04.2019 г. – датата, на която
ответникът е постановил отказ по предявената претенция на ищцата.
Съобразно нормата на чл. 497,
ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма е указано, че
след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на ползващото се
лице какви доказателства следва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Ответникът поддържа, че е направил по реда на чл.
106, ал. 3 от КЗ да му бъдат представени документи от ищеца, което тя не е
направила и това е причина за постановения отказ. Действително в представения
по делото от ищеца отказ ответника е посочил, че трикратно е изисквал от ищеца
да му бъдат представени писмени документи. Самите писма, с които това е
направено не са представени по делото, както и липсват доказателства, че същите
са били връчени на ищеца или негов представител. С оглед на това съдът приема,
че така направеното възражение от ответника е неоснователно и същият е изпаднал
в забава след изтичане на 3 – месечния срок за неговото произнасяне по
претенцията на ищеца /заведена на 30.01.2019г./ или счита от 31.04.2019г.
Предвид това съдът приема, че
законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата относно процесното ПТП следва да
се присъди от датата 31.04.2019г. до окончателното й изплащане, като се
отхвърли за датата – 30.04.2019г.
Относно направените по делото разноски
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
От процесуалният представител на ищеца не са
представени документи, въз основа на които да се установи какъв е размера на
уговореното адвокатско възнаграждение и дали съответно той е заплатен.
Единствените направени разноски от ищеца в
настоящото производство са 350 лв. – заплатен депозит относно допуснатата
комплексна съдебно – медицинска експертиза. При този изпод на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 131, 25 лв.
Направените от ответника разноски са в размер на 2
506 лв., от които 350 лева - депозит по допуснатата комплексна съдебно – медицинска
и авто – техническа експертиза, 80 лева – депозит за
свидетел и 2 076 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита, фактура и платежно нареждане на страници
79 – 81 от делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 1 566, 25
лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК /страница 45 от делото/, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 600 лв., съразмерно уважената част от иска.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Г.Т. - В.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** -
чрез адвокат Я.Д. на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 18.12.2018г. в гр. София, за което е съставен Констативен протокол
за ПТП №К – 800/18.12.2018г. от дежурен ПТП – О”ПП” - СДВР, ведно със законната
лихва, считано от 31.04.2019г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 131, 25 лв., като ОТХВЪРЛЯ първият иск
за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., както и иска с
правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за заплащане на законна лихва върху
присъдената сума за 30.04.2019г. ОСЪЖДА Т.Г.Т. - В., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 566, 25 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с
адрес: гр. София, бул. *******на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600
лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: