Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 228
10.12.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №572 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1084 от 27.07.2018г., постановено по гр.дело №936/2017г. по описа на Окръжен съд-П., О. П., БУЛСТАТ ........, с адрес: гр........., е осъдена да заплати на И.П.Т., ЕГН:**********,***, сумата от 153361,24лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване на О.П. за сметка на ищеца за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор ........по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., със застроена площ от 84кв.метра, с административен адрес: гр.П., ул.“........., невъведена в експлоатация, от което обезщетение по предявен частичен иск е присъдена сума в размер на 10000лв. с влязло в сила решение по гр.дело №15744/2013г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от 153361,24лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.04.2017г., до окончателното й изплащане; сума в размер на 34440,64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 153361,24лв. за периода от 27.01.2015г. до 12.04.2017г., както и сумата от 12558,72лв. – направени деловодни разноски, изчислени, съобразно уважената част на исковете, като иска за обезщетение за неоснователно обогатяване в останалата част – за разликата над 153361,24лв. до пълния претендиран размер от 220000лв., както и иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за разликата над 34440,64лв. до заявения размер от 49456,35лв., са отхвърлени, а И.П.Т., ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на О. П., БУЛСТАТ ........, с адрес: гр........., сумата от 450лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 24,24лв. – разноски за производството, изчислени, съобразно отхвърлената част на претенциите.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят О. П., която чрез пълномощниците си юрисконсулти м. Д. и С. Л. го обжалва в осъдителните му части с доводи за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на самостоятелно обсъждане на становището на ответника и излагане на мотиви по всички поддържани от него възражения, поради неправилно позоваване на сила на пресъдено нещо на решението по гр.дело №15744/2013г. на ПРС, чийто мотиви да не се ползват с такава, а с него да е установена само предявената част от спорното право, но не и останалата част от него, в производството за която да се извършва самостоятелна проверка относно съществуването на вземането по основание и размер. Поддържа договорът за наем между О. П. и ДЗОС, предмет на който е общинско имущество, да е прекратен към 1999г. по силата на пар.7,ал.1 от ПЗР на ЗОС, при което и доколкото срокът по този договор е обуславящ за срока на гражданския договор между И.Т. и ДЗОС, то същият да е изтекъл през 1999г., от когато да е започнала да тече погасителната давност, а не от изземването на сградата. Освен това, счита, че при извършване на подобрения в чужд имот в хипотезата на чл.59 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента на извършването им. Навежда доводи и досежно размера на обезщетението, при определяне на който с помощта на СТЕ неправилно да не е взет предвид факта, че процесната сграда не е получила траен градоустройствен статут, а използваният метод на сравнителната стойност да касае въведени в експлоатация заведения, както и неправилно към общата стойност на изпълнението да е начислен ДДС. Застъпва да не дължи обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на поканата за доброволно изпълнение, тъй като вземането за обезщетение за неоснователно обогатяване не е ликвидно и изискуемо, в каквото да се превръща чак с влизане в сила на съдебното решение за присъждането му. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на първоинстнационното решение в обжалваните му части и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата И.П.Т. е депозирал чрез пълномощника си адв.М.Д. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И.П.Т. чрез пълномощника му адв.М.Д. против отхвърлителните части на първоинстанционното решение, което относно тях атакува с доводи за неправилно определяне на стойността на действителните разходи за строителството към момента на извършването им през периода 1997-1999г. вследствие механичното й редуциране с 1000 пъти при деноминацията, вместо да се съобрази действителната им стойност, съобразно различието в минималната работна заплата, стандарта на живот и доходите на населението. Претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълните им претендирани размери, а при условията на евентуалност за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатия порок при определяне на действителната стойност на направените разходи за строителството през периода 1997-1999г., както и за присъждане на разноски.
Ответникът по насрещната въззивна жалба О. П. е депозирала писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259,ал.1 и чл.263,ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответните неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от И.П.Т. *** иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 220000лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор ........по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., със застроена площ от 84кв.метра, с административен адрес: гр.П., ул.“........., невъведена в експлоатация, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 49456,35лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 27.01.2015г. до 12.04.2017г.
Исковете се основават на твърдения на 20.01.1995г. между О. П. и Дружеството за запасните офицери и сержанти да е сключен договор за наем на общинска постройка – кафе-клуб в гр.П., ул.“........., с уговорка наемателят да възстанови изгорялата към момента на сключването му сграда за сметка на дължимия наем. На 12.06.1995г. ищецът Т. сключил с ДЗОС граждански договор, с който приел да построи със свои средства и материали бъдещата сграда срещу правото да я ползва за времето на наемния договор. В изпълнение на гражданския договор ищецът изградил процесната постройка със собствени средства, като в периода 1997-1999г. бил завършен грубия строеж, а в периода 2000-2008г. и останалите довършителни работи. На 09.10.2012г. О. П. иззела сградата от него. Разходите, които направил за построяване на същата, били в размер на общо 230000лв., посочени поотделно по вид и размер с уточняващи молби. По предявен от ищеца частичен иск с влязло в сила решение по гр.дело №15744/2013г. на ПРС му била присъдена сумата от 10000лв., представляваща част от общо дължимата сума от 230000лв., на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД. С покана за доброволно изпълнение вх.№15 П 1991/27.01.2015г. ищецът поискал от ответника да му заплати остатъка от стойността на извършените СМР след приспадане на присъдената сума. С писмо изх.№15 П 1991/23.02.2015г. ответникът отказал да заплати доброволно сумата.
При тези обстоятелства ищецът първоначално е заявил петитум за сумата от 40830лв., представляваща частична претенция от 230000лв., като обезщетение за неоснователно обогатяване и за сумата от 9170лв. като обезщетение за забавено плащане на претендираната частично главница. Въз основа на молба вх.№29379/02.10.2017г. с протоколно определение от 09.11.2017г. на основание чл.214,ал.1 от ГПК окръжният съд е допуснал изменение исковете чрез увеличаване на размера им на 220000лв. за обезщетението за неоснователно обогатяване и на 49456,35лв. на обезщетението за забава.
С отговора на исковата молба ответникът О. П. е оспорил твърдението за изграждане на процесната постройка изцяло с лични средства и материали на Т., който да е действал от името на .................. Оспорил е наличието на неоснователно обогатяване, доколкото възстановителните работи са извършени от ДЗОС въз основа на сключения помежду им договор за наем, а вътрешните отношения между дружеството и Т. да не са обвързващи за общината и предвид договорния им характер, Т. да е имал правна възможност за защита на интересите си, търсейки направените от него разноски от ДЗОС на плоскостта на сключения между тях договор от 08.06.1995г., поради което да не разполага с иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД. Заявил е договора му с ДЗОС по силата на пар.7,ал.1 от ПЗР на ЗОС да е действал до 1999г. и след това да е прекратен, с оглед на което и доколкото срокът му е обуславящ за този на гражданския договор между ДЗОС и Т., последният също да е прекратен след 1999г. и от този момент общината да не е обвързана от поетото от ДЗОС към Т. задължение, както и от този момент ищецът да е държал имота без абсолютно никакво правно основание и да е извършил евентуалните подобрения в същия единствено на своя отговорност. Навел е, че процесната сграда е общинска собственост със статут на временна постройка по чл.120,ал.4 от ППЗТСУ /отм./, за която е отказано получаване на траен градоустройствен статут, при което да не се касае за извършени подобрения в чужд имот, а за обременяване на общински имот с подлежаща на премахване постройка. Оспорил е иска за заплащане на обезщетение за забава, считайки да не е доказано по основание и размер вземането, за чието забавено плащане се претендира, както и претендирания и посочения в поканата за доброволно изпълнение размер на вземането да е различен. Заявил е изрично възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за обезщетението за неоснователно обогатяване, считано от момента на извършване на подобренията.
С обжалваното първоинстнационно решение окръжният съд е приел, че установените с влязлото в сила решение по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани в последващото производство за друга част от същото вземане, при което относимите към възникването му правопораждащи факти да са преклудирани и възраженията на ответника относно тях, че ищецът няма качеството на държател, защото не е страна по договора за наем с О. П., че не са налице извършени подобрения в чужд имот, с оглед временния характер на постройката, която ще бъде премахната и, че не са доказани елементите от фактическия състав по чл.59,ал.1 от ЗЗД, не следва да се обсъждат. Приел е от събраните доказателства да се установява, че процесната сграда е била проектирана и изградена по възлагане и финансиране от ищеца и строителството й да е било изпълнено в съответствие с одобрените проекти и нормативните изисквания, при което ищецът да има право на обезщетение за намаляването на имуществената му сфера за сметка на собственика – О.П. в резултат на подобряването на имота с извършените СМР. Относно размера на обезщетението е приел за дължима по-малката сума измежду обедняването /направените разходи за строителството към момента на извършването му/ и обогатяването /стойността на имота към настоящия момент/, които да се установяват от приетото основно заключение на СТЕ на общо 25315015,90 неденом.лв. за периода м.юли.1997-1999г. и на общо 139208,48лв. за периода от м.юли.1999г. до 10.07.2007г. или общо 164523,49лв. действително направени разходи към момента на строителството, от която сума следва да се приспадне стойността на движимостите по допълнителното заключение на СТЕ от общо 1162,25лв., както и актуална пазарна стойност на процесния обект от 233200лв., при което и доколкото сумата за извършени разходи да е по-малка, то именно със същата ищецът да се е обеднил и ответникът да дължи връщането й. Приспаднал е от нея и присъдената по уважения частичен иск сума от 10000лв., по който начин е приел дължима да е сума от 153361,24лв. По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност е намерил такава да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а вземането на ищеца за онова, с което ответника се е обогатил поради извършените работи, да не би могло да възникне преди предаване на имота на собственика, тъй като преди това не е налице имуществено разместване, и доколкото имота е предаден на 09.10.2012г., а исковата молба е депозирана на 12.04.2017г., то претенцията да не е погасена по давност. Приел е ответникът да е изпаднал в забава плащането на това вземане от 27.01.2015г., когато е бил поканен от ищеца да го заплати, за която да се дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница от 153361,24лв., изчислена на 34440,64лв. за периода от 27.01.2015г. до 12.04.2017г.
Безспорно от фактическа страна е сключването на дата 20.01.1995г. на договор за наем за неопределен срок между О.П. като наемодател и ДЗОС, представлявано от И.Т., като наемател по отношение на сградата в гр.П., ул.“........., представляваща общинско имущество, изгоряла към този момент, срещу задължение на наемателя да я възстанови за сметка на дължимия наем, последващото сключване на дата 08.06.1995г. на граждански договор между РОС на СОСЗ като възложител и И.Т. като изпълнител за възстановяване на отдадената под наем на възложителя с предходния договор изгоряла сграда, която да му бъде предоставена за ползване за срок, съобразно срока на наемния договор между възложителя и О. П., и стойността по възстановяването на обекта се приспадне от уговорената по договора от 20.01.1995г. наемна цена, както и реалното възстановяване на процесната сграда със средства на ищеца Т. чрез изграждането й в груб строеж за периода 1997-1999г., частично изпълнение на довършителни работи през 2002-2003г. и довършването й през периода 2006-2007г., иззета от О. П. на 09.10.2012г.
В тази връзка с влязлото в сила Решение №159 от 19.01.2015г. по гр.дело №15744/2013г. на Районен съд-П., потвърдено с Решение №454 от 31.03.2016г. по в.гр.дело №459/2016г. на Окръжен съд-П., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №883 от 23.12.2016г. по гр.дело №3447/2016г. на ВКС, III г.о., при същите правнорелевантни пораждащи претендираното право факти от фактическия състав на чл.59,ал.1 от ЗЗД е уважен предявеният като частичен от И.Т. *** иск за сумата от 10000лв. като обезщетение за неоснователно обогатяване за извършените СМР по изграждане на сградата в гр.П., ул.“.......... Действително, както настоява жалбоподателят О. П., мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, а източник на такава е неговият диспозитив. В случая в диспозитива са намерили отражение правопораждащите индивидуализиращи спорното право чрез основанието и петитума на иска общи факти досежно разместването на имуществени блага в резултат на извършените СМР по изграждане на процесната сграда, довело до неоснователно обогатяване на общината за сметка на осъществилия ги Т., при което същите са установени по обвързващ начин и е недопустимо преразглеждането им. В този смисъл, противно на възраженията на жалбоподателя-ответник, правилно първоинстанционният съд не е обсъждал възраженията му относно възникването на спорното право, материалноправната легитимация на страните и характера на извършеното от ищеца като подобрения в чужд имот, включително и във връзка със статута на сградата като такава с временен характер и подлежаща на премахване. Не са преклудирани от силата на пресъдено нещо правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения, основаващи се на факти, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция по приключилото дело. Посочените възражения на ответника, обаче, не се основават на такива, а третират отново обстоятелствата около възникването на спорното право, съществуването на което е признато със сила на пресъдено нещо. Тази задължителна сила не се разпростира върху останалия размер от вземането, което подлежи на установяване на общо основание в настоящото производство.
Дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59,ал.1 от ЗЗД се съизмерява с по-малката измежду стойността на действително извършените разходи, съставляващи онова, с което подобрителят се е обеднил, и актуалната стойност на подобрения чужд имот, довела до обогатяване чрез увеличаване имуществения патримониум на собственика. За установяване на двете стойности в първоинстанционното производство е прието заключение от 26.02.2018г. на СТЕ. Според същото, стойността на извършените СМР през периода 1995г.-05.07.1999г. е равна на 25315015,90 неденом.лв., а за периода от м.юли.1999г. до 10.07.2007г. възлиза на 139208,48лв., с включен ДДС, като пазарната стойност на процесния обект към настоящия момент е 233200лв., определена при прилагане на метода на сравнителната стойност, метода на амортизираните разходи за създаване и метода на наемния множител. Настоящата инстанция възприема така изготвеното заключение, противно на възраженията на жалбоподателя-ответник. Действително, както той настоява, при формиране актуалната пазарна цена на обекта експертизата не е взела под внимание неговия статут на временна постройка, която и към настоящия момент не е получила траен градоустройствен статут, в каквато насока са обясненията на вещото лице при изслушване на експертизата в съдебно заседание на 29.03.2018г. Същите са депозирани в присъствието на представител на ответника, при което са неоснователни възраженията му да е бил лишен от възможността по чл.200,ал.4 от ГПК за разпит на вещото лице по отношение на това обстоятелство в нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът не е оспорил заключението, не е поискал изготвяне на ново, допълнително или повторно заключение за изясняване на повдигнатия от него въпрос. Неоснователни са възраженията му във въззивната жалба относно включване на ДДС при определяне размера на направените от ищеца разходи. Безспорно е, както същият сочи, че не се касае за извършена от ищеца доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, тъй като между страните не е сключвана сделка, а строителството е започнало въз основа на сключен между ищеца третото за спора лице ДЗОС граждански договор. Тези обстоятелства, обаче, са относими към договорна отговорност, но не и към спорните отношения между страните, възникнали на плоскостта на неоснователното обогатяване. От значение за тях са действително вложените от ищеца средства за изграждане на процесния обект, а те несъмнено включват и заплатен от него ДДС при закупуване на съответните материали и извършване на съответните строителни дейности, доколкото липсват ангажирани от ответника доказателства строителството да е осъществено с лични материали и труд на ищеца. Възраженията на жалбоподателя-ищец за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при определяне размера на направените от него разходи за периода 1997г.-05.07.1999г. чрез автоматично механично редуциране с 1000 пъти, вместо посредством остойностяването им, съобразно променения стандарт на живот и доходи, за което е поискано допускане във въззивното производство на СИЕ, са неоснователни, включително досежно интерпретацията на Тълкувателно решение №3 от 27.10.2014г. по тълк.дело №3/2014г. на ОСГТК на ВКС. Същото третира подлежащите на касационно обжалване въззивни решения, съобразно цената на иска, постановявайки, че преценката се извършва към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999г., се прилагат спрямо нея чл.1 и чл.2 от Закона за деноминацията на лева. Обстоятелството, на което акцентира ищецът в насрещната си въззивна жалба, че искът му не е предявен преди 05.07.1999г., за да се прилага Закона за деноминацията на лева, не държи сметка, че цитираното Тълкувателно решение се отнася до цената на иска при преценката относно обжалваемостта по смисъла на чл.280,ал.2 от ГПК, а не до материалните права и задължения, както и, че смисълът му е именно за прилагане на правилата на посочения закон, както за процесуалните, така и за материалните, правоотношения, съобразно изложените мотиви. Според чл.1 от ЗДЛ, считано от 05.07.1999г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев, а, съгласно чл.2,ал.1, ал.2 и ал.3 от закона, деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 05.07.1999г. и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете, за вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и за всички платежни средства в левове, като тя се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите лица. По този начин законодателно е възприет принципа на номинализма, при който се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг, а не на валоризацията, при която той бива преоценен чрез осъвременяването му. При това положение от значение е момента на възникване на паричното задължение, и тъй като в случая се касае за вземане за извършени подобрения в чужд имот, което е изискуемо от момента на преминаването на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго или от момента на осъществяване на тези подобрения, а обсъжданите са реализирани в период преди 05.07.1999г., то по силата на посочените разпоредби от ЗДЛ стойността на направените за тях разходи подлежи на директна редукция, каквато правилно е приложена в изпълнение на императивните материалноправни норми от първоинстанционния съд, противно на възраженията на жалбоподателя-ищец за допуснато в тази насока от него съществено процесуално нарушение. С оглед изложеното до момента, стойността на направените от ищеца действителни разходи за целия процесен период възлиза на общо 164523,49лв. От същата, безспорно за страните във въззивното производство, следва да се приспадне стойността на извършеното, което няма характер на подобрение, а се касае за движимости, чието отделяне няма да доведе до нарушаване целостта на имота, възлизаща на 969лв. за настилка с изкуствена трева на терасата на второто ниво и доставка и монтаж на етажерки, в каквато насока е допълнителното заключение от 20.06.2018г. на СТЕ, при което разходите за подобрения остават в размер на 163554,49лв., която стойност е по-малката от тази на актуалната пазарна цена на процесната сграда от 233200лв., при което именно тя подлежи на връщане. От така дължимата сума на ищеца е присъдена с влязлото в сила решение по частичния иск сума от 10000лв., поради което дължимият остатък се равнява на 153554,49лв.
Ответникът е заявил своевременно възражение за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане, което поддържа и във въззивното производство. Безспорно приложима е петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД. Тя, съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД, почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според разясненията по т.7 от ППВС №1 от 28.05.1979г. по гр.дело №1/79г., при общия фактически състав на чл.59 от ЗЗД, под който се подвеждат правоотношения между страните по настоящия спор, давността започва да тече от момента на имущественото разместване. Този момент в случая е момента на извършване на подобренията, тъй като с извършването им се увеличава имуществения патримониум на собственика на имота, в който са осъществени. Неправилно първоинстанционният съд е приел имущественото разместване да е настъпило на 09.10.2012г., когато ответната О. П. е иззела сградата от ищеца. На тази дата общината е установила фактическа власт върху имота си с извършените подобрения, но те по силата на чл.97 и чл.92 от ЗС, са станали нейно притежание от момента на извършването им. Възприетият от окръжния съд момент би бил релевантен при извършване на подобренията от владелец на имота, в каквато насока са и разясненията по т.VI от ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.дело №9/74г., доколкото те са извършени от него със съзнанието за своене на имота като собствен и едва с прекъсване, смущаване или превръщане на владението в държане вземането за подобренията става изискуемо. В настоящия случай, обаче, ищецът е извършил подобренията не като владелец, а като държател въз основа на сключен от него с ДЗОС договор, със съзнание за осъществяването им в чужд имот, който той държи на договорно основание. Безпредметно при това положение е обсъждането на довода на жалбоподателя-ответник, свързващ началния момент на погасителната давност с прекратяването на договора за наем през 1999г. по силата на пар.7,ал.1 от ПЗР на ЗОС, довел до прекратяване и на гражданския договор между ДЗСО и Т.. Това е така и като се има предвид, че между ищеца Т. *** няма сключен договор, чието прекратяване да е от значение за отношенията им, които почиват на института на неоснователното обогатяване, и за отговорността на обогатилия се е без значение наличието на договор между ищеца и третото за спора лице ДЗСО. Заявеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по приключилото дело по частичния иск, тъй като то се отнася до остатъка от вземането и се основава на настъпили и впоследствие след приключване на устните състезания по това дело обстоятелства за изтичане на давностен срок. Във връзка с последното настоящият състав приема с предявяването на частичния иск давността да е прекъсната и да е спряла да тече само за предявената част, в каквато насока понастоящем е и изричната разпоредба на чл.116а /Нов-ДВ, бр.42 от 22.05.2018г./ от ЗЗД, но не и за непредявената част от вземането. При това положение и като се има предвид, че процесните подобрения са извършени в периода 1997-2007г., от когато е започнал да тече погасителният давностен срок, а настоящата искова молба е депозирана в съда на 12.04.2017г., то вземането е погасено по давност и на това основание иска се явява изцяло неоснователен.
С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, съгласно чл.119 от ЗЗД. Претендираното вземане за обезщетение за забавено плащане е обусловено от съществуването на главното вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване. Макар и такова да е възникнало от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, от когато ответникът е изпаднал в забава за процесния период, противно на доводите на жалбоподателя-ответник, доколкото вземането е ликвидно и изискуемо към датата на подаване на исковата молба, а не с постановяване на съдебното решение, с което се установява предшестващото му възникване и съществуването му към датата на приключване на устните състезания, то същото е погасено, поради погасяване на главното вземане.
Обсъденото обосновава извода за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение в осъдителните му части като неправилно и отхвърляне на исковете, както и за потвърждаването му в неговите отхвърлителни части. С оглед на този резултат, решението следва да се отмени и относно присъдените в полза на ищеца разноски, а на ответника следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство от още 55,76лв.
За въззивното производство на жалбоподателя-ответник, във връзка с изричното му искане, следва да се присъдят разноски за държавна такса от 3756,04лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП във връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №1084 от 27.07.2018г., постановено по гр.дело №936/2017г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която О. П., БУЛСТАТ ........, с адрес: гр........., е осъдена да заплати на И.П.Т., ЕГН:**********,***, сумата от 153361,24лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване на О.П. за сметка на ищеца за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор ........по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., със застроена площ от 84кв.метра, с административен адрес: гр.П., ул.“........., невъведена в експлоатация, от което обезщетение по предявен частичен иск е присъдена сума в размер на 10000лв. с влязло в сила решение по гр.дело №15744/2013г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от 153361,24лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.04.2017г., до окончателното й изплащане; сума в размер на 34440,64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 153361,24лв. за периода от 27.01.2015г. до 12.04.2017г., както и сумата от 12558,72лв. – направени деловодни разноски, изчислени, съобразно уважената част на исковете, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.Т., ЕГН:**********,***, БУЛСТАТ ........, с адрес: гр........., искове за заплащане на сумата от 153361,24лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване на О.П. за сметка на ищеца за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор ........по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., със застроена площ от 84кв.метра, с административен адрес: гр.П., ул.“........., невъведена в експлоатация, от което обезщетение по предявен частичен иск е присъдена сума в размер на 10000лв. с влязло в сила решение по гр.дело №15744/2013г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от 153361,24лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.04.2017г., до окончателното й изплащане, и на сумата в размер на 34440,64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 153361,24лв. за периода от 27.01.2015г. до 12.04.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1084 от 27.07.2018г., постановено по гр.дело №936/2017г. по описа на Окръжен съд-П., в останалите му части.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН:**********,***, да заплати на О. П., БУЛСТАТ ........, с адрес: гр........., сумата от още 55,76лв. /петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, сумата от 3756,04лв. /три хиляди седемстотин петдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство, и сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: