№ 15199
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110144685 по описа за 2022 година
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът „Т. е предявил срещу В. Б. И. и П. Г. И. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на
ищеца следните суми при условията на разделна отговорност, при равни дялове, всеки от
тях по 1/2 от следните суми: сумата от 716.37 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ., находящ се в гр. С., за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 171.72 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г., сумата от 18.91
лв. – такса за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 4.65 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. – 20.07.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
1
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.140, ал. 1,
т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от „Т. по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Д. на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител А. С., с който оспорват предявените искове като
недопустими и неоснователни по основание и размер по подробно изложени в отговора на
исковата молба съображения. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Д., не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците въз основа на твърдяното вещно право на собственост или
ползване, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
По делото не е спорно, че за процесния период ответниците В. Б. И. и П. Г. И. са били
съсобственици на имот, находящ се в гр. С., като това се установява и от събраните писмени
доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 12.02.1991 г., заверена декларация по чл. 14 ЗМДТ, писмо от СО, р. г.
и др. От изложеното по безспорен начин се установява, че именно ответниците са
2
придобили правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот и са били
собственици при равни квоти през процесния период (обстоятелство, което така или иначе
не е оспорено в отговора на исковата молба). От друга страна, от ответниците не се излагат
твърдения, а и не са ангажирани доказателства да са се разпоредили преди исковия период
или по време на същия с правото на собственост върху процесния имот, нито са ангажирани
доказателства в полза на трето за спора лице да е учредено право на ползване върху
жилището. Ето защо, настоящият състав намира, че при условие на пълно и главно
доказване от страна на ищеца е доказано, че ответниците са били съсобственици на
топлоснабдения имот и през исковия период.
Доколкото ответниците имат качеството на собственици на топлоснабден имот, то те
се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през
исковия период топлинна енергия в имота. Същите в качеството си на потребители на
топлинна енергия са обвързани от общите условия на ищцовото дружество за продажба на
топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договора не е
необходима, като за да се явява обвързан ответникът с общите условия на ищцовото
дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е
спорно между страните. По делото не е установено и ответниците да са упражнили правото
си на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ срещу общите условия, действали към процесния
период.
От писмените доказателства по делото се установява, че през исковия период сградата,
в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер. В този смисъл са и изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, обективирани в констативната част на заключението,
което като обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи,
съдът кредитира. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на трето лице.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно която за
процесния период абонатната станция на процесната сграда е индиректна, автоматизирана с
3
пластинчати подгреватели за отопление и БГВ тип БРУТЕРМ и мощност 200/100.
Монтирана била 2008 г., като проектната мощност на отоплителната инсталация е 167,442
кВт. Общият топломер с № 401535 се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на
месеца. Топломерът бил проверен и заключението от направената проверка на
оправомощената от ДАМТН лаборатория било „съответства“. Вещото лице сочи, че за
процесния период топлинен счетоводител в СЕС е фирмата „Д., като ФДР е извършвала
отчет на уредите за дялово разпределение след края на всеки отоплителен сезон. Според
главните отчети и изравнителни сметки на ФДР в процесния период за процесния имот
радиаторите са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия,
отдадена за отопление на имота. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на
2 бр. водомера за топла вода в имота. През процесния период топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула, дадена в т.6.1.1 на Методика
за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост и в съответствие с
измененията в Наредба № 16-334. За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота
за отчет и главните отчети от 23.05.2019 г. и 28.06.2020 г. са подписани. Вещото лице е
посочило детайлно как са формирани сумите за отопление на имота, за топла вода и за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е
начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата- етажна собственост, и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски п.тики.
Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент.
Според вещото лице по СТЕ сумите за топлинна енергия за имота са начислени
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката –
Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на същата
наредба, обнародвани в държавен вестник 94 от 2013 г. и влизащи в сила от 01.06.2014 г.,
4
както и Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020 г.
Така, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. е 701.77 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за
процесния период – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума
за доплащане в размер на 57.59 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за
получаване в размер на 90.62 лв. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията
между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща
действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.
Ирелевантно за изхода на спора е дали са били издадени фактури или не, съответно
дали са били получени от ответниците, доколкото по делото е установено осъществяването
на реална доставка на топлинна енергия до жилището на ответниците, чиято цена се
претендира от ищеца. Неоснователно е и възражението на ответниците, че сумите за
топлинна енергия са определени въз основа на отменена Методика, тъй като с Решение №
11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с
Решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен
състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ,
бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост в редакцията , представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата
Наредба, са обявени за нищожни или са отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал.
1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът
приема, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Методиката представлява приложим
административен акт.
Настоящият състав намира, че не е налице и нарушение на общностното право /ЕО/.
Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но
националните власти определят формата и начина на въвеждането им в действащото
вътрешно право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в
срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в
действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко
на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда-
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
съгласно счетоводните регистри на ищеца няма данни към 02.12.2022 г. за извършени
плащания за процесния период. Ответниците не твърдят и не ангажират доказателства за
погасяване на това задължение за заплащане на цената на доставената топлинна енергия
през процесния период, с оглед на което исковете се явяват доказани по основание и размер.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 18.91
лв. Възражението в отговора на исковата молба за липса на основание за плащането на
сумите за дялово разпределение в полза на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
5
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото документи за
годишен отчет и изравнителни сметки, третото лице-помагач е извършило услугата, като
няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца
дължимото възнаграждение.
Основателно обаче е релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК , задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба на 18.08.2022 г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т. са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2018 г. до
м.03.2019 г. вкл. , тъй като вземането за м.04.2019 г. е станало изискуемо на 14.06.2019 г. и
при отчитане на периода от два месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно
ЗМДВИП, то давността за него не е изтекла. Дължимата сума за непогасения по давност
период – от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. възлиза на 330.99 лв., което се установява от
приетото по делото заключение на СТЕ.
Ето защо, претенцията за топлинна енергия е основателна до размера от 330.99 лв. и за
периода от м.04.2019 г. – м.04.2020 г., до който размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер и за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г. – отхвърлен.
Вземането за дялово разпределение не е погасено по давност предвид това, че най-
ранното задължение се претендира за м.06.2019 г., а исковата молба е подадена на
18.08.2022 г. и предвид спиране на давностния срок в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
6
/два месеца и седем дни/.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване исковата молба в
съда до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на мораторните лихви съдът намира, че с Решение по Протокол
7/23.10.2014г. на Съвета на директорите на „Т. са приети нови общи условия, които са
одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите
са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016г. (с изтичането
на тридесетдневен срок след публикуването им, арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче
е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за
забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност на топлинна енергия по чл. 32, ал.
1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). Т.е по ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество не е необходимо да доказва датата на която е публикувало общите
фактури. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество – Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС; Решение
от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС; Решение от 16.07.2021 г. по в.
гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Определен по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор, съдът
намира, че размерът на дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022
г. върху непогасената по давност главница възлиза на сума в размер на 74.05 лв. или искът
се явява основателен за 1/2 от посочената сума срещу всеки от двамата ответници. За
разликата над този размер до пълния предявен размер от 171.72 лв. искът следва да се
отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорната претенция в размер на 4.65 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
С оглед изхода на спора в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за исковото производство в размер на 325.52 лв. за заплатена държавна такса,
депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на ищеца, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
7
правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството.
С оглед изхода на спора, ответниците също имат право на разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Ответникът В. Б. И. претендира като разноски сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение в минимален размер, заплатено в брой, поради което на същата следва да се
присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 160.49 лв. – разноски по делото по
съразмерност.
Ответникът П. Г. И. в настоящото исково производство е бил представляван безплатно
от А. С., видно от представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно,
поради което на него следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв минимума от
300 лв. съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв – сумата от 160.49 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН ********** и П. Г. И., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес в гр. С., да заплатят на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД всеки от тях по 1/2 от следните суми на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление
в гр. С.: сумата от 330.99 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен номер ., находящ се в гр. С., за периода от м.04.2019 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 18.91 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 74.05 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК – сумата от 325.52 лв. – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 716.37 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. вкл., иска
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 171.72 лв., както и изцяло иска за сумата в размер на 4.65 лв.
– обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г.
до 20.07.2022 г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на В. Б.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
160.49 лв. – сторени по делото разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на
адвокат Д.. при В., БУЛСТАТ ., с адрес в гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 160.49 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника П. Г. И. в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. – „Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9