РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. ХАСКОВО, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500199 по описа за 2025 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД – гр.*** е останал недоволен от Решение № 876 от 22.11.2024
год., постановено по гр.д. № 2313 / 2023 год. по описа на Районен съд –
Хасково, в частта, с която е уважен иска за разликата над 500 лева до
предявения размер от 2 000 лева, претендирани като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно –
транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 14.07.2022 год. в гр.***,
поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска за посочената разлика.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – Р. Т. М. – оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд
е образувано по искова молба, подадена от Р. Т. М. против ЗАД
„Даллбогг:Живот и Здраве“ АД – гр.***, с искане за присъждане на сума в
размер на 2 000 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
1
автомобилистите за настъпило на 14.07.2022 год. в гр.***, застрахователно
събитие, причинено виновно от А.М.Л. като водач на застрахован при
ответника лек автомобил марка и модел „Шевролет Авео“, с рег. № ***, ведно
със законната лихва, считано от 10.08.2022 год. до окончателното изплащане
на сумата.
Безспорно по делото е установено, че на 14.07.2022 год.,
в гр.***, лек автомобил марка и модел „Шевролет Авео“, с рег. № ***,
управляван от А.М.Л., движещ се по ул.*** в посока към бул.***, в гр.***, при
приближаване на образуваното от тях Т - образно кръстовище, с поставени
пътни знаци „Б2“ – „Стоп“ и „Д17“ - „Пешеходна пътека“, е отнела
предимството на ищцата, движещата се по пешеходната пътека, тип „Зебра“, в
резултат на което настъпил удар между пострадалата с предната броня на
автомобила, управляван от Л.
Изложените по-горе фактически обстоятелства се
установяват от заключението, представено по допуснатата при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд, автотехническа експертиза и приетия
като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 51 от 29.07.2022 год. Като причина за настъпване на ПТП, експертът
посочва допуснато от водача на автомобила неспазване на изискването да
осигури предимство на пешеходеца, движещ се по пешеходна пътека тип
„Зебра“.
В подкрепа на тези обстоятелства са и приетите по
делото писмени доказателства – Наказателно постановление № 22 – 1253 –
001140 от 24.08.2022 год., с което е ангажирана административно
наказателната отговорност на водача А.М.Л. за допуснати от нея нарушения
на правилата за движение, уредени в чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска
преминаващите пешеходци и чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП – участник в ПТП
не уведомява компетентната служба на МВР.
Като безспорно съдът приема и това, че към датата на
настъпване на ПТП – 14.07.2022 год. е бил в сила договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ***, сключен между собственика на лек автомобил
марка и модел „Шевролет Авео“, с рег. № ***, управляван от А.М.Л. и
ответното застрахователно дружество – ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД
– гр.***, със срок на валидност от 24.10.2021 год. до 23.10.2022 год. – данна,
която съдът възприема от приложените по делото застрахователна полица от
22.10.2021 год., проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 51 от 29.07.2022 год.
В резултат на ПТП, на ищцата са причинени следните
увреждания, а именно – травма на ляво коляно – оплакване от болка и травма
на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб –
оплаквания от болка, „тръпнене“ към седалището и бедрата, еко снижени
рефлекси. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице,
представено по допуснатата при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, съдебно медицинска експертиза, в което вещото
2
лице посочва още, че е болките в лявото коляно и поясния отдел на гръбнака
се дължат на автомобилната травма от 14.07.2022 год. Вероятният срок за
отзвучаване на оплакванията е определен от експерта до 20 дни.
На 10.08.2022 год. ответникът е получил изпратено от
ищцата заявление с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, по което се е произнесъл със
становище, обективирано в уведомление от 10.11.2022 год., от съдържанието
на което се установява, че от събраните документи не можела да бъде
установена както изключителната вина на водача на застрахования при него
автомобил, така и наличието на причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
По искане на страните при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд са събрани гласни чрез разпита на посочените от тях
свидетели. От показанията на свидетелката В. се установява, че в периода
между 17.30 часа и 18.00 часа, ищцата й се обадила по телефона, обяснявайки
й, че в близост до автобусната спирка до супермаркет***, я е блъснала кола на
пешеходната пътека. Оплакала се от болки в крака и, че не може да се движи.
Свидетелката незабавно отишла на мястото на инцидента, от където взела
пострадалата, която откарала в „Спешно отделение“. Била много изплашена.
След като й бил извършен преглед, откарала пострадалата до дома й.
Възстановяването продължило около две седмици, през които ищцата не
ходила на работа. Приемала обезболяващи. След катастрофата, а до
настоящия момент, ищцата изпитвала страх, когато стъпела на пешеходна
пътека. Седмица или две след пътния инцидент, ищцата започнала да се
оплаква от болки в кръста, които и в момента продължавали. От показанията
на свидетелката Л. се установява, че на 14.07.2022 год. е управлява
автомобила си марка и модел „Шевролет Авео“ с рег.№ ***, движейки се по
ул.***, в гр.***. Спряла автомобила на пешеходната пътека, оглеждайки се
наляво и надясно преди да потегли в посока надясно. В момента, в който
отпуснала съединителя, от дясната й страна се появила жена, която възприела
едва след като дъщеря й, возеща се в автомобила, извикала. Натиснала
спирачка. Жената се подпряла леко с ръката върху капака на автомобила й и
продължила. Отворила прозореца, извикала дали има нужда от помощ.
Пострадалата махнала с ръка и се насочила към магазин ***, казвайки, че
нищо й няма. Свидетелката продължила по пътя си. След двадесет дни я
извикали в КАТ, където дала обяснения по случая. Споделя, че в резултат на
удара, пострадалата не е паднала на пътното платно, а само се подпряла с ръка
на капака на превозното средство.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от КЗ, за основателен,
предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието,
визирано в посочената правна норма – валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в сила към
момента на настъпване на събитието, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника автомобил и причинна връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
3
причинените й при пътния инцидент увреждания – травма на ляво коляно –
оплакване от болка и травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб – оплаквания от болка, „тръпнене“ към седалището и
бедрата, еко снижени рефлекси. В подкрепа на тези обстоятелства съдът цени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията,
представени по допуснатите при разглеждане на делото пред
първоинстанциония съд, съдебно медицинска и съдебно автотехническа
експертизи, неоспорени от страните.
Заявеното от ответника оспорване на иска, свеждащо се
до недоказаност на неправомерно поведение от водача на застрахования при
него автомобил, явяващо се елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това число
и издаденото срещу виновния водач Наказателно постановление, с което е
ангажирана административно наказателната му отговорност, а така също и
заключението по допуснатата автотехническа експертиза, установяваща
механизма на настъпване на ПТП и причината за това, свеждаща се до
допуснато от водача нарушение на правилото за движение, визирано в чл.119,
ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. За ангажиране отговорността било на прекия
причинител на вредата, било на застрахователя не е необходимо
противоправното поведение да осъществява и признаците на престъпление по
НК.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера, в който
следва да бъдат остойностени претърпените от ищцата неимуществени вреди
и свързаното с него възражение за съпричиняване, въведено своевременно от
ответника в отговора на исковата молба, обосновано с твърдения за допуснато
от пострадалата нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, според който на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.
Събраните по делото доказателства обосновават извод за неоснователност на
възражението на ответника да допуснато от пострадалата съпричиняване, по
следните съображения: Техническа причина за настъпване на пътния
инцидент според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, е изцяло поведението на водача на застрахования
при ответника автомобил, който при приближаване на Т - образно
кръстовище, не се е съобразил с поставените пътни знаци „Б2“ – „Стоп“ и
„Д17“ - „Пешеходна пътека“, в резултат на което е отнел предимството на
ищцата, движещата се по пешеходна пътека, тип „Зебра“. Като необосновано
съдът намира заключението на вещото лице В. в частта относно това, че
пострадалата е могла да предотврати настъпването на ПТП, при положение, че
преди да предприеме пресичането на пътното платно се убеди, че водачката на
автомобила я е възприела. Уредените в ЗДвП, правила за пешеходците,
преминаващи през пешеходна пътека, не им вменяват в задължение да следят
поведението на водача на превозното средство и да преценяват доколко са
възприети или не от последния. Безспорно по делото е установено и то чрез
4
показанията на свидетелката Л. – водач на застрахования при ответника
автомобил, че управляваното от нея превозно средство преди преминаване
през кръстовището, е било спряло, при което пострадалата не би могла да
предвиди какви действия ще бъдат предприети от страна на водача – дали ще я
изчака да премине през пешеходната пътека или ще потегли и то в момент,
когато вече пострадалата се е намирала на пешеходната пътека. Не без
значение в тази насока са и обясненията на водача Л., дадени в рамките на
образуваното срещу нея наказателно - административно производство, в които
изрично е заявила, че е ударила пресичащата жена по невнимание. В подкрепа
на това обстоятелство са и показанията на Л., разпитана в качеството на
свидетел при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, в които
същата признава, че е възприела пострадалата едва след като дъщеря й,
возеща се в управлявания от нея автомобил, е извикала. Анализът на
посочените по-горе доказателства обосновава извод за това, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото при ответника,
МПС.
Изхождайки от вида на причинените на ищцата
увреждания в резултат на станалото ПТП – травма на ляво коляно – оплакване
от болка и травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб – оплаквания от болка, „тръпнене“ към седалището и
бедрата, еко снижени рефлекси, както и срокът, необходим за
възстановяването им, определен от експерта медик – до двадесет дни, съдът
счита, че за репариране на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя в
претендирания размер от 2 000 лева. В тази връзка следва да бъде отчетено, че
предмет на обезщета са не само търпените от пострадалата болки и страдания
от причинените й травматични увреждания, но и изживения от нея стрес от
пътния инцидент, който все още не е преодоляла. В тази насока съдът цени
показанията на свидетелката В., от които се установява, че и понастоящем
ищцата изпитва страх при пресичане на пътното платно.
Достигайки до същите фактически и правни доводи за
основателност на иска и уважавайки същия в предявения размер,
първонистанционният съд е постановил правилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 876 от 22.11.2024 год.,
постановено по гр.д. № 2313 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.***, да заплати на Адвокатско дружество
„Г. и М.“ – гр.***, с код по Булстат: *********, представлявано от адвокат
К.К.Г., с адрес на упражняване на дейността - гр.***, сумата в размер на 480
5
лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ
на въззиваемата Р. Т. М., на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6