Р Е Ш Е Н И
Е № 101
30.04.2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на eдинадесети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Ели Та, като разгледа
докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно
т. д. № 449 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на А.К.И. ***, подадена чрез адв. П. С. и адв. Св. Т, срещу решение № 20/02.05.2019г., постановено по т.
д. № 133/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е
отхвърлен предявеният осъдителен иск от въззивника срещу „Деско комерс – С” ЕООД,
ЕИК *********, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата
60 000лв., представляваща ½ от паричната равностойност на
дружествения дял на наследодателя му К И. С, ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са инвокирани конкретни
оплаквания за неправилност на решение с твърдения за необоснованост и допуснати
процесуални нарушения. Изложени са доводи и съображения за необсъждане или
превратно обсъждане на събрани доказателства, както и за явна неправилност на
заключението на съдебно– икономическата експертиза, допусната от
първоинстанционния съд предвид направените възражения срещу истинността и
редовността на изготвения от ответното дружество междинен счетоводен баланс към
края на м. 06.2018г., в който е прекратено членственото правоотношение на
наследодателя на въззивника. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението изцяло и уважаване на иска, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес.
Въззиваемата страна „Деско комерс – С”
ЕООД представя отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и
съображения. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част, с
присъждане на разноски за въззивна инстанция.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Първоинстанционният
Шуменски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на А.К.И. срещу „Деско комерс – С” ЕООД със седалище и адрес на
управление: с. Пет могили, Община Никола Козлево, област Шумен, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на
сумата 60 000 лв., претендирана като ½ от паричната равностойност
на дружествения дял на К И. С, починал на 15.06.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018г., до
окончателното погасяване на задължението.
Обжалваното решението,
с което искът е изцяло отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е и допустимо,
тъй като са налице всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Страните не спорят и от
събраните в хода на производството доказателства се установява наличието на
правопораждащия фактически състав за правото на А.К.И. да получи от ответното
дружество половината от равностойността на дружествения дял на починалия негов баща, а именно: К И. С е бил съдружник в „Деско комерс – С” ООД с дялово
участие- 1 дял, съставляващ 10 % от основния капитал на дружеството.
Членственото правоотношение е прекратено със смъртта на съдружника на
15.06.2018г., на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 ТЗ. Починалият К И. С
е оставил наследници по закон: Иван К.И. и А.К.И., негови синове. С
прекратяването на членственото правоотношение, за ищеца е възникнало правото да
получи съответната на наследствената му квота част от равностойността на
дружествения дял на К И. С от „Деско комерс – С” ООД, определяема по размер към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 30.06.2018г.
Извънсъдебно, ответното дружество е признало право на ищеца да получи сумата 5
лв., т. е половината от стойността на дела от основния капитал, а в процеса, с
отговора на исковата молба, претендираното материално право се признава до
размер на сумата 327.26 лв.
Следователно спорът, както пред първоинстанционния съд, така и пред тази
инстанция, е по размера на процесното вземане.
Трайно наложилата се,
включително и задължителна съдебна практика на ВКС, възприема становище за
императивен характер на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Определянето на дружествения
дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на междинен баланс
към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, като
от актива по счетоводния баланс се вземе стойността
на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите
нематериална активи, придобити от дружеството към този момент по тяхната
историческа стойност, от тази стойност следва да се приспаднат задълженията,
без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, до получаване на
„чист“ актив, а полученото да се раздели на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните
дялове и определената стойност на един дружествен дял.
При разглеждане на иск по
чл. 125, ал. 3 ТЗ изслушването на съдебно-счетоводна експертиза е наложително и
на практика не може да се избегне, тъй като съдът няма специални знания, а
следва да приложи императивна правна норма. Ако по делото е представен изготвен
от ответното дружество счетоводен баланс към края на месеца, през който е
прекратено членственото правоотношение, то предвид характеристиката му на
частен удостоверителен документ, той не обвързва ищеца, а може да се кредитира
от съда с оглед на неговата редовност и преценката на останалите събрани
доказателства. Преценката за редовността на баланса е по отношение на това дали
са спазени изискванията на ЗСч и приложимите
счетоводни стандарти и дали същият отразява точно и вярно имущественото и
икономическото състояние на дружеството. При констатирани нарушения се
възлага на вещо лице да изготви алтернативен баланс /решение № 224/2010 г. по
т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
В конкретния казус, ищецът е оспорил
верността на съставения от ответното дружество нарочен междинен счетоводен
баланс към 30.06.2018г. с твърдения за невярното отразяване на някой активи и
пасиви на дружеството. Основно се оспорва изключването на активи и включването
на пасиви в междинния баланс, получени от Деско комерс – С” ООД като
правоприемник на предприятието на ЕТ „Деско комерс – К С”, ЕИК *********.
Предприятието е придобито по силата на сключен между ЕТ „Деско комерс – К С” и
„Деско комерс – С” ООД по силата на договор за продажба от 10.04.2018 г., като
за сделката е било взето на 23.03.2018 г. решение от общо събрание на
съдружниците на ООД - Десислава И.И. с 9 дяла от по 10 лева / 90 % от основния
капитал/ и К И. С с 1 дял от 10 лв. / 10 % от основния капитал/. В съставения
към момента на сделката междинен счетоводен баланс на ЕТ стойността на активите
е равна на тази на пасивите.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на ССчЕ, според което счетоводните книги на
ответното дружество и записванията в тях са водени редовно и съобразно
изискванията на Закона за счетоводството, приложимата обща рамка – Национални
счетоводни стандарти (НСС), както и други действащи нормативни актове. Вещото
лице не е констатирало случаи на нарушения във връзка с неводене и/или
неправилно водене на счетоводната отчетност, с изключение на грешките, посочени
в т. 3 от заключението. Според експерта счетоводният баланс на ЕТ „Деско комерс
– К С” към 31.12.2017г. не отговаря на изискванията и не съответства на чл. 24
от ЗСч, поради което не може да бъде използван без преработка за целите на
чл.125, ал.3 от ТЗ, при изготвяне на междинния баланс на ответното дружество
към 30.06.2018г.
Предвид правния характер
на направените в жалбата множество конкретни оспорвания на изводите на съдебно
– счетоводната експертиза, във връзка с редовността на изготвения от ответното
дружество междинен баланс, във въззивното производство е допусната тричленна
съдебно – счетоводна и оценителна експертиза, на която е възложено изготвянето
на нов междинен счетоводен баланс и даването на заключение по част от
поставените от въззивника задачи и въпроси, след преглед в счетоводството на
ответника на всички счетоводни книги и документи, относими към баланса на ЕТ
„Деско комерс – К С” към 31.12.2017г. и междинния счетоводен баланс на „Деско
комерс – С” ЕООД за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. За целите на
експертизата е изискана служебно информация за непогасени задължения на ЕТ
„Деско комерс – К С” към трети лица – „УниКредит Лизинг“ – гр. София,
„Търговска банка - Д“ АД – гр. София, „Райфайзен лизинг България“ ЕООД – гр.
София, „Елана Агрокредит“ АД – гр- София. След изслушване на първоначалното
заключение на тричленната експертиза в съдебно заседание на 18.12.2019г., по
искане на въззивника, който е бил търговски пълномощник на ЕТ „Деско комерс – К
С” и дейността на предприятието преди прехвърлителната сделка е осъществявана
основно чрез него, вещите лица са получили справка относно вземания за
невъзстановен ДДС и надвнесен данък по ЗКПО, което е наложило поставяне на
допълнителни задачи преработване на заключителните изводи по спорните въпроси и
за размер на дружествен дял.
Съставът на въззивният съд намира, че
направените от вещите лица констатации при използване на правилата на СС № 34 и
СС № 22, въз основа на проверката на всички намерени като налични счетоводните
регистри, счетоводни документи на ЕТ „Деско комерс – К С” и на „Деско комерс – С”
ООД и съобразяване с изисканата по служебен път информация от счетоводни
записвания при трети лица - съконтрахенти, няма основание да не бъда възприети от съдебния
състав, при преценката по чл. 202 ГПК. За да бъде обосновано кредитиран обаче
съставеният от вещите лица междинен счетоводен баланс към 30.06.2018г., като отговарящ на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни
стандарти и отразяващ точно и вярно имущественото и икономическото състояние на
дружеството, следва да бъдат разгледани поотделно всяко едно от направените оспорвания
на експертното заключение, прието в съдебно заседание на 11.03.2020г. за необосновано намаляване на активите и увеличаване на
пасивите.
І. По оспорването, свързано с
невключване в актива на баланса на сумите 1 809 827.11 лв. и
349 194.06 лв.
1./ Въззивникът твърди, че тъй като в
оборотната ведомост на ЕТ „Деско Комерс – К С“ сума 1 809 827.11 лв.
е отразена като актив по сметка 107 „Сметка на собственика“ или „Разчети със
собственика“, то при закупуването на ЕТ от „Деско комерс – С” ООД тя е следвало
да бъде включена в актива на баланса на дружеството при спазване на СС № 22 –
Отчитане на бизнескомбинации и отчетена при формиране на междинния баланс към
30.06.2018г.
От съображенията и доводи във връзка с
това оспорване основателен се явява единствено доводът за приложимост на СС №
22 – Отчитане на бизнескомбинации при отчитане на договорът за продажба на
предприятие от 10.04.2018г., респ. за неправилност на извода на
първоинстанционния съд за неприложимост на този счетоводен стандарт.
Сделката отговаря на определението за
придобиване съгласно т. 2 от СС 22, а именно: бизнескомбинация, при която едно
от предприятията /придобиващото/ придобива контрол върху нетните активи и
дейности на друго предприятие / придобиваното/ в замяна на прехвърлянето на
активи и поемането на пасиви. Извън обхвата на стандарта остават
бизнескомбинациите между предприятия под общ контрол; ЕТ „Деско комерс – К С” и
„Деско комерс – С” ООД не са под общ контрол към 10.04.2018г. съгласно
определението по т. 2 от СС 22, тъй като се притежават от различни лица - К С, регистриран като ЕТ притежава само 10 %
от основния капитал на ООД
Отчитането на тази бизнескомбинация се
извършва като се прилага счетоводният метод на покупко – продажба - / т.3.2/.
Предприятието на ЕТ става част от придобиващото го предприятие, като съгласно
т. 3.6 от СС 22, придобиващото го предприятие включва в отчета си за приходите
и разходите резултата от дейността на придобитото предприятие и отчита в
баланса си разграничимите активи и пасиви на придобиваното предприятие и
съответната репутация, възникнала при придобиването. Недопустимо е
автоматичното включване на активите и пасивите в баланса на приобретателя
на данните от счетоводния баланс на придобиваното предприятие. Придобиващото
предприятие е длъжно да извърши пълна инвентаризация към датата на придобиване,
при следните правила: 1./ не се признават активите и пасивите, които не
подлежат на инвентаризиране или не отговарят на критериите за счетоводно
отчитане, въпреки че са отразени в баланса на придобиваното предприятие;
признават се активите и пасивите, които придобиваното предприятие не е отразило
счетоводно, но придобиващото предприятие ги определя като отговарящи на
критериите на счетоводно отчитане; признават се всички останали активи и
пасиви, които са инвентаризирани и счетоводно отразени в придобиваното
предприятие; 2/ придобиващото предприятие отчита в баланса си признатите
разграничими активи и пасиви според възприетия подход за счетоводно отразяване
на активите и пасивите, без да се съобразява със счетоводното им отчитане в
придобиваното предприятие.
Към 10.04.2018г. приобретателят „Деско
комерс – С” ООД е отразил в счетоводните регистри на дружеството
бизнескомбинацията – придобиване на предприятието на ЕТ „Деско комерс – К С”
съгласно приложимото счетоводно законодателство. Няма основание за включване на
сумата 1 809 827.11лв. в баланса на придобиващото предприятие, само
по данните от счетоводния баланс на придобиваното предприятие, въз основа на които
формално физическото лице има да взема и да дава на себе си една и съща сума.
Вещите лица са констатирали неправилно счетоводно отчитане на сумите,
получавани от едноличния търговец. От записванията в главната книга на ЕТ
„Деско комерс – К С”, по сметка 107 „Сметка на собственика“ е установено, че е
налице увеличение при плащане на парични средства на собственика, със
счетоводна статия:
Дебит сметка 107 Сметка на собственика
Кредит сметка 501 Каса в лева.
Изплатените суми на едноличния търговец К
С не подлежат на отчитане като вземане по сметка 107 Сметка на собственика, а
като намаление на неразпределена печалба. Неправилното осчетоводяване е довело
до неоснователно завишаване стойностите на актива и пасива по баланса на ЕТ към
30.04.2018г,. изготвен от счетоводителя Добринка Църова.
Целта при упражняването на търговска
дейност е да се реализира печалба, която принадлежи на съответните лица, имащи
право да я получат /еднолични търговци, съдружници, акционери/. Едноличният
търговец не дължи отчет за това, за какво ще ползва или е ползвал получените от
него парични средства от печалбата на предприятието - за издръжка, за
закупуване на лични вещи, за инвестиране в други предприятия, дори за даряване
на парични средства по негова преценка, т. е. за всичко това, което всяко
физическо лице може да употреби средствата от дейност по трудово правоотношение
и всяка друга дейност, от която се реализират приходи.
2. Сумата 349 194.06 лв., която
според защитата на въззивника следва да се включи в актива на алтернативния
междинен баланс към 30.06.2018г. на „Деско комерс – С” ЕООД, съставлява сбор от
преведени суми от ЕТ „Деско комерс– К С” по сметка на „Еко Био Бри“ ЕООД в
периода 30.06.2014г.– 30.01.2017г. – 326 288.41 лв., с посочено основание
„ договор за заем“, и плащания през 2015 г. и 2016г. на трети лица от ЕТ „Деско
комерс– К С” по четири фактури, издадени за задължения на „Еко Био Бри“ ЕООД.
На първо място, следва да се посочи, че
сумата 56 900 лв. е включена междинния алтернативен счетоводен баланс,
съставен от „Деско комерс – С” ЕООД като задължение на „Еко Био Бри“ ЕООД, при
което твърдението, че тя, като част от общо посочения размер от 349 194.06
лв., не фигурира в актива, е невярно.
На второ място, верността на твърдения,
че разликата над сумата 56 900лв. до 349 194.06 лв. или част от това
вземане е било включено в актива на междинния баланс на ЕТ „Деско комерс– К С”
към 30.04.2018г., изготвен от счетоводителя Добринка Църова, като задължения на
„Еко Био Бри“ ЕООД към ЕТ, не само че не се установява от съвкупната преценка
на всички събрани по делото доказателства, но и няма никакви данни, индикиращи
на подобни обстоятелства
На следващо място, при прехвърляне на
предприятието на ЕТ не е съставен приемо – предавателен протокол във връзка с
предаването на документи. Липсват данни за предаване на всякакви счетоводни
документи и регистри, както и насрещна информация, от които да се потвърди
верността на обобщената счетоводна информация в главната книга и оборотната
ведомост на ЕТ „Деско комерс– К С” към 30.04.2018г., и по – конкретно – да се
установи кои са длъжниците на ЕТ, на какво основание и в какви размери са
задълженията, кои са първичните счетоводни документи, въз основа на които е отразено
счетоводно дадено задължение към конкретно лице.
При извършване на задължителната по СС №
22 пълна инвентаризация от придобиващото предприятие към датата на придобиване,
при спазване на правилата СС І 22 за непризнаване на активите и пасивите, които
не подлежат на инвентаризиране или не отговарят на критериите за счетоводно
отчитане, не е имало основание за признаване на актив, съставляващ вземания от
„ Еко Био Бри“ ЕООД над сумата 56 900 лв., за която е получена насрещна
информация за потвърждаване на салдо, дори и да се приеме, че в баланса на
придобиваното предприятие са отразени вземания от „ Еко Био Бри“ ЕООД над тази
сума. Признаването на подобен актив би било в противоречие със счетоводното
законодателство, изискващи признаването на активи и пасиви, които отговарят на
критериите за счетоводно отчитане. С включването на разликата над
56 900лв. до 349 194.06 лв. в актива на междинния счетоводен баланс
на ЕООД би се нарушило основно изискване за текущото счетоводство на
предприятието, което е свързано със задължителното водене на счетоводството
всеобхватно, хронологично, документално обосновано, в пълнота, както и за инвентаризация
на активите и пасивите към края на всяка календарна година, въз основа на
първични счетоводни документи. Посоченото основание – „договор за заем“ за
извършване на преводите от въззивника, като пълномощник на ЕТ, при липса на
каквито и да било документи за съществуващи правоотношения между вносителя и
титуляра на сметката, не установява както представляват плащанията – дали се
предоставят парични средства в заем, дали такива се връщат от заемателя или
основанието е посочено симулативно.
При инвентаризацията, извършена от
придобиващото предприятие към датата на придобиване, са установени също
несъществуващи пасиви, представляващи задължения по договори за заем с лицето
Ванко Петров, които според обясненията на въззивника, в частта с характера на
признания, дадени в съдебно заседание на 18.12.2019г., произтичат от това, че
при продажбата на 300 дка през 2016г., осъществена чрез въззивника като
пълномощник на ЕТ, на основание погасяване на продажна цена по сделките са
преведени само тази част от сумите, съставляваща данъчна оценка, а останалата
част е преведена от купувача, с посочване на симулативно основание „договор за
заем“, което предполага осчетоводяване на задължения в пасив, а фактически се
погасява задължение. Това е допълнително, изложено за пълнота съображение, че
посоченото от въззивника, като пълномощник на ЕТ, основание – „договор за заем“
за извършване на преводи към „ Еко Био Бри“ ООД и за погасяване на задължения
на дружеството към трети лица, при липса на счетоводна документация за действително
съществуващите правоотношения между ЕТ и ООД, не е достатъчно да установи какво
представляват плащанията – дали се предоставят парични средства в заем, дали
такива се връщат от заемателя или на това основание е погасено друго
съществуващо задължение, особено при липса на данни в счетоводствата и на двете
страните, между които би следвало да е възникнало правоотношение, че такова
вземане е съществувало и съществува към релевантния момент.
ІІ. По възражението за допусната
фактическа грешка от вещите лица при изчисляване и вписване в съставения
алтернативен счетоводен баланс на общия размер на „ задължения към финансови
предприятия“.
Твърденията на защитата на въззивника са
че, при сумиране на задълженията, по постъпилата информация от кредитните
институции, общият размер е с 117 000 лв. по – малко от посочената сума на
задължения към финансови предприятия – 1 540 хил. в справка 4, в графа
„пасив“.
В проведеното открито съдебно заседание
на 18.12.2019г., в която е прието основното заключение на тричленната ССчЕ, на
вещите лица е поставен въпросът за евентуално допусната грешка в изчисленията,
на който категорично е отговорено, че не е налице грешка с подробни обяснения,
които се възприемат като обосновани от съдебния състав. Справка № 3, приложена
към експертизата, е за задължения, инвентаризирани към 10.04.2018г., докато
Справка № 4 представлява баланса на „Деско комерс – С” ООД към 30.06.2018г. За
задължения по лизингови договори има специален стандарт СС 17 за отчитане,
който не е бил приложен при ЕТ. Във връзка с този стандарт следва да се осчетоводяват
промени в размерите на задълженията всеки месец, което не е правено в
счетоводството на ЕТ. Отново, съгласно СС 17, задълженията по лизингови
договори се отчитат освен за главницата и лихвите, които се начисляват текущо,
всеки месец, и за общия размер на всички главници и лихви за целия период на
договора, от една страна - като разходи за бъдещ период, и от друга страна -
като задължения към лизингодателя.
По изложените съображения съставът на
ВнАпС приема, че определянето на паричната равностойност на дружествения дял на
К И. С – наследодател на въззивника, следва да се базира на заключение на
тричленната съдебно – счетоводна и оценителна експертиза, прието в съдебно
заседание на 11.03.2020г. Размерът на дружествения дял на починалия съдружник К
И. С е 2 476.42 лв., при което предявеният иск с правно основание чл. 125,
ал. 3 ТЗ от наследник с наследствена квота - 1/ 2, е основателен за сумата
1 238.21 лв., която следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението. Не се твърди и не е установено дружеството да е извършило
доброволно плащане в полза на ищеца на това основание преди завеждане на
исковата молба или в хода на процеса.
По изложените съображения, поради
противоречивите правни изводи на двете инстанции обжалваното решение на ШОС
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу „Деско комерс – С” ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание
чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата 1 238.21 лв., като се постанови
друго съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата част, предвид съвпадане на крайните
правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение
следва се
потвърди.
Искания за присъждане на съдебно -
деловодни разноски за всяка от инстанциите са направени от процесуалните
представители на двете страни. С оглед резултата от въззивното обжалване, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца репариране на
направените в производството пред двете инстанция разноски съразмерно с
уважената част от иска – 55.73 лв. за първа инстанция, и 95.17 лв. за въззивна
инстанция. Ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 4 113.31 лв. за първа инстанция и 2 281.90 лв. за въззивна
инстанция. След компенсация на насрещните задължения за разноски и приспадане
на присъдената сума с решението на ШОС въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата 2 044.31 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20/02.05.2019г.,
постановено по т. д. № 133/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.К.И.
срещу „Деско комерс – С” ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание
чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане на сумата 1 238.21 лв., представляваща
част от претендираните 60 000 лв. като ½ от паричната равностойност
на дружествения дял на К И. С – наследодател на ищеца, ведно с акцесорната
претенция за законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателно погасяване на задължението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЕСКО
КОМЕРС – С” ЕООД, ЕИК 2050415 40, със седалище и адрес на управление: с. Пет
могили, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин”, № 1, представлявано от
управителя Десислава И.И., да заплати на А.К.И., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата 2 044.31 лв., на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, представляваща
½ от паричната равностойност на дружествения дял на К И. С, чието
членственото правоотношение с „Деско комерс – С” ЕООД е прекратено на
15.06.2018г., на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 ТЗ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/02.05.2019г.,
постановено по т. д. № 133/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата част, включително в частта за
разноските.
ОСЪЖДА
А.К.И., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „Деско комерс – С” ЕООД, ЕИК 2050415 40, със седалище и адрес на
управление с. Пет могили, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „Ленин”, № 1,
представлявано от управителя Десислава И.И., сумата 2 044.31 лв.,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции
съразмерно с отхвърлената част от иска и жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия В.ПЕТРОВ
по решението по в.т.д. №449/2019 г. на АС
Варна
Считам, че въпросът
относно евентуални вземания на ЕТ „Деско Комерс-Кирил Славов“ от „Еко Био Бри“
ЕООД по договор за заем и за погасени задължения на последния към трети лица е
правен и вещите лица не са имали право по собствена преценка да изключват тези
вземания от заключението си, като е следвало да представят заключението си във
варианти – с и без включване на същите вземания
в изготвения междинен счетоводен баланс на ответното дружество – „Деско комерс“
ООД, придобило предприятието на ЕТ „Деско комерес“, а правната оценка оставят
на съда.
По същество напълно
неубедително е становището на тройната ССЕ в с.з., че нямало първични
счетоводни регистри, въз основа на които да признаят твърдените от въззивника
вземания освен представената по делото оборотна ведомост. От писмената
декларация на тогавашната счетоводителка Д.Църова се установява, че тя е
предала цялата счетоводна документация, касаеща ЕТ“Деско комерс“ на „Деско комерс“ ООД.
Фактът, че по делото не се представят доказателства за заемни отношения между
ЕТ и „Еко Био Бри“ ЕООД, както от последното, така и от ответника „Деско
комерс“ ООД, като двете дружества са свързани лица – първото е собственост и се
управлява от съпругата на брата на ищеца - също син и наследник на починалия
ЕТ, а второто е с мажоритарен собственик тяхната дъщеря Десислава Иванова,
означава предвид противоречивите интереси на последните само едно – че
документите се укриват недобросъвестно от ответника и от третото задължено лице.
От друга страна,
насрещната проверка при Търговска банка Д установява категорично извършени
плащания от ЕТ „Деско комерс“ на „Еко Био Бри“ ЕООД в размер на 326288.41 лева
с основание договор за заем, от която сума експертизата признава сумата 56900
лева /тъй като и ответникът я признава/, както и погашения на дългове на „Еко
Био Бри“ ЕООД към трети лица в размер на 29905.65 лева, с общ размер –
356193.96 лева /погрешно посочен в експертизата на л.133 сбор – 349194.06
лева/, което се подкрепя и от записа в представената от вещите лица оборотна
ведомост на л.87 в частта относно вземанията на ЕТ от „Други дебитори“ –
518100.87 лева. Тези факти не са оспорени от ответника с други писмени
доказателства, в т.ч. с изхождащи от третото лице такива, така че от никъде не
следва, че има основание изразеното от вещите лица съмнение, че тези суми могли
да бъдат заплащане на дълг на ЕТ към „Еко Био Бри“ ЕООД по договор за заем, но
със заемодател последното, а не ЕТ.
Считам, че е доказано
при това положение, че ЕТ е имал вземане от дебитора „Еко Био Бри“ ЕООД в
размер на 356193.96 лева, от която сума ответникът е осчетоводил само сума в
размер на 56900 лева в междинния счетоводен баланс. След приспадане на тази
сума от размера на цялото вземане разликата от 299293.96 лева неправилно не е
призната от вещите лица и от мнозинството от съдебния състав за вземане на
ответника в актива по баланса, съответно е изключена при определяне дела на
ищеца.
Делът на ищеца е
половината на 10% - дела на починалия наследодател, т.е. 5%, като 5% от
299293.96 лева се равнява на 14964.70 лева, като за тази сума предявеният иск
по чл. 127 във връзка с чл.125, ал.3 вр.ал.1,т.1 – ТЗ е също основателен и
следва да бъде уважен.
СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: