Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр.Пловдив, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 06.11.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.гр.дело № 551 по описа на АС - Пловдив за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 278 ГПК, на осн.чл.463, ал.2 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 20202349/08.07.2020г., подадена от „И. А. Б.“ АД, ЕИК ********, присъединен взискател, по чл.10. ал. 3 от 303, на основание вписан в ЦРОЗ особен залог върху настоящите и бъдещи вземания на длъжника, постъпващи по банковата сметка, върху която е наложен запор, против Решение № 148 от 24.06.2020г., постановено по гр.дело № 20205400500207 по описа на ОС - Смолян, с което се отменя обжалваното от О.Д. Разпределение, материализирано в Протокол № ********., на сумата 18 682.34лв, получена в изпълнение на запор на банковата сметка на длъжника О.Д. в „И. А. Б.“ АД, и се връща делото на ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение на сумата. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното решение, а искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което да се извърши ново разпределение, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ *********/21.08.2020г., от О.Д. длъжник, въззивната жалба се оспорва, иска се оставяне в сила на обжалваното решение, претендира се присъждане на разноски.
Не са постъпили в срок писмен отговор от останалите участници по изпълнителното дело – от първоначалния взискател ЕТ „Д. И. В. - Д. К.“, ЕИК *******, и от другите присъединени взискатели.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена против изрично предвидено да е обжалваемо пред съответния апелативен съд, съгласно чл.463, ал.2 ГПК, решение на окръжен съд от съдебния район съд, в законния седмичен срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено следното:
Изпълнително дело №
20179170400618 по описа на ЧСИ С.Д.,*** действие ОС - Смолян е образувано на
15.09.2017г.по молба на взискател ЕТ „Д. И. В. - Д. К.“, ЕИК *******, срещу
длъжник О.Д. за принудително изпълнение на необезпечени парични вземания по
изпълнителен лист, издадени по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ №171/2017г.по описа на РС
- Девин, А в хода на изпълнителното дело са присъединени за принудително
изпълнение и други необезпечени парични вземания на първоначалния взискател.
В молбата за
образуване на изпълнителното дело е заявено изрично искане за налагане на запор
върху вземанията по банковите сметки на длъжника.
Присъединен
взискател по право е Д. чрез Т на Н., за публични парични задължения на
длъжника.
С постановление на
ЧСИ от 15.09.2017г. се приемат разноски на първоначалния взискател по изпълнителното
дело, в т.ч. за адвокатско възнаграждение в размер на 1045.20лв., съгласно
представените договор за правна помощ и фактура (л.4,5).
Изпратено е от ЧСИ на
01.12.2017г. запорно съобщение, получено от „И. А. Б.“ АД на 06.12.2017г.(л.48), уточнено с писмо от 07.12.207г., за налагане на запор върху всички
открити банкови сметки на длъжника до размера на изпълняемото вземане, с
изключение на сумите, постъпващи от субсидия от държавния бюджет и от ЕС и по
други международни програми и договори.
Първото
разпределение на суми по изпълнителното дело е извършено на 22.01.2018г. (л.102-106),
с което се приема за погасяване паричното вземане на първоначалния взискател за
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в общ размер
1045.20лв., като по п. 25.1. със сумата 831.18лв., а по п.26.1. – останалата
част в размер на 214.02лв.
След това е извършено
ново разпределение на същите постъпили суми от 10.02.2018г. (л.160-162),
с участие на присъединения, на осн. чл.10, ал.3 ЗОЗ,
взискател „И. А. Б.“ АД, ЕИК ********, в чиято полза е
вписан в ЦРОС особен залог върху настоящите и бъдещите вземания на длъжника по
банковата му сметка в „И. А. Б.“ АД, с парично вземане по договор за револвиращ
банков кредит от 08.06.2012г., с което се приема и се признава привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на цялото парично вземане на първоначалния взискател за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1045.20лв.
С участието на
посочените трима взискатели са извършени и последващи разпределения на
постъпилите по изпълнителното дело суми както следва : от 17.04.2018г. от 21.06.2018г.,
от 21.09.2018г., от 20.12.2018г., от 01.07.2019г., от 25.09.2019г. и от
18.12.2019г.
Обжалваното сега е Разпределение от 30.03.2020г., предявено на 30.03.2020г., на сума в размер на 18 682.34лв., постъпила от наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „И. А. Б.“ АД.
Против него е постъпила в законния срок жалба от длъжника О.Д. в която не са поддържани конкретни оплаквания за незаконосъобразност на разпределението, а е посочено общо, че е нарушен чл.460 ГПК, тъй като не е отделена най-напред сума за изплащане на привилегированите парични вземания на присъединения взискател „И. А. Б.“ АД, обезпечени с особен залог върху вземанията по банковата сметка на длъжника.
Не е постъпил отговор на жалбата нито от първоначалния взискател, нито от присъединения взискател „И. А. Б.“ АД.
В мотивите на ЧСИ се признава основателността на жалбата.Поддържа се, че атакувано с жалбата е разпределението на суми за адвокатски хонорари по изпълнителното дело на присъединените взискатели, които не се ползват с привилегия по чл.136, ал.1 ЗЗД, съгласно даденото тълкуване в ТРОСГТК на ВКС №2/2103г.С оглед на това и, тъй като вземането на присъединения взискател „И. А. Б.“ АД се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, разпределението следва се отмени и да се извърши ново, като на заложния кредитор се разпредели сумата 17773.49лв., а на ЧСИ 908.85лв.
За да се постанови обжалваното решение, с което разпределението е отменено и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение, а на жалбоподателя за присъдени разноски в производството пред съда, са изложени изключително неясни конкретни мотиви за релевантните за спора факти, като най-общо е прието, че разпределението е незаконосъобразно, поради неправилно определен ред на привилегиите.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения спор във връзка със законосъобразността на разпределението се приема следното:
Съгласно даденото
нормативно тълкуване на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в т.6ТРОСГТК на
ВКС №2/21.05.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., с право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските
по изпълнителното дело на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, като в този ред
могат да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване
на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат, но не се ползват с
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви
разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и
чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.
В разглеждания
случай, на първо място с обжалваното разпределение се приемат за погасяване и
се признава привилегия по чл.136, ал.1т.1 ЗЗД на парични вземания за разноски
по изпълнителното дело както на първоначалния взискател за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 474лв.,
така и в полза на присъединените взискатели, без Д. , както и на ЧСИ за дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧИ за събирането им - 351.85лв.с ДДС.
На второ място с обжалваното разпределение останалата сума се разпределя между присъединения взискател - Банка за удовлетворяване на обезпеченото му с особен залог парично вземане и ЧСИ – за дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧИ върху тази сума.
С оглед коментираното
нормативно тълкуване т.6 ТРОСГТК на ВКС № 2/21.05.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г.,
че никакви разноски по изпълнителното дело на присъединените взискатели не се
ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т1 ЗЗД, както и с оглед на това, че
цялото вземане за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело на
първоначалния взискател е прието още с първото разпределение на суми по
изпълнителното дело, обжалваното разпределение, в частта, с която са приети за
погасяване парични вземания на взискателите за разноски по чл.136, ал.1т.1 ЗЗД
и за дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ за събирането им, е незаконосъобразно.
Поради изложеното,
разпределението в неговата цялост следва да се отмени и делото - да се върне на
ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение на постъпилата сума в размер
на 18 682.34лв. само между присъединения взискателя – Банка за привилегированото
й парично вземане по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД и ЧСИ – за дължимата пропорционална
такса по т.26 ТТР ЗЧСИ за събиране на това вземане.
Тъй като, по сега изложените мотиви, до тези крайни изводи правилно е достигнал и окръжният съд по разпределението, решението се потвърждава.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 от
24.06.2020г., постановено по гр.дело № 20205400500207 по описа на ОС - Смолян,
с което се отменя обжалваното от О.Д. Разпределение, материализирано в Протокол
№ ********., на сумата 18 682.34лв, получена в изпълнение на запор на банковата
сметка на длъжника О.Д. в „И. А. Б.“ АД, и се връща делото на ЧСИ с указания за
извършване на ново разпределение на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: