РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Пловдив , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно гражданско
дело № 20205300502051 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К.
Х. Щ. , чрез адв. С. М., като се обжалва изцяло Решение № 261/26.06.2020г.на Районен съд
– Асеновград, по гр. дело № 864/2019 г., което е постановено по иск, с правно основание чл.
32, ал. 2 от Закона за собствеността. Излагат се съображения, че определеният от съда
вариант за разпределение на ползването на процесния съсобствен имот следва да е вариант
шести от заключението на вещото лице, като най-оптимален с оглед целите на
производството; вариант шести предвиждал най-малко съприкосновение на страните в
процеса на ползване на дворното място, което цяло да избегне и бъдещите им конфликти;
вариант шести също посочвал и самостоятелните входове на всяка една от страните към
общата жилищна сграда, и самостоятелни входове към общия им навес/ветробран /откъм
задната част на сградата, и с общ достъп до незаконната постройка. Жалбоподателят е
недоволен от вариант седми, който е посочен в обжалваното решение, защото именно тази
част около къщата, която се предоставя за общо ползване е инициирала и задълбочила спора
между страните.
С писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Х. Ю. чрез
пълномощник адв.М. А. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
1
С Определение № 1468 от 18.09.2020 г., в производство по чл. 267, ал. 1 от ГПК,
въззивният съд се произнася по направеното във въззивната жалба доказателствено искане
и допуска до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане, за следващото
съдебно заседание, с изложени конкретни мотиви обосноваващи определението на съда.
Дадена е възможност и на въззиваемата страна също да доведе свидетел, за разпит в
съдебно заседание, за обстоятелства, които са възникнали след постановяване на
първоинстанционното решение, относно отношенията между страните.
В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. М. се поддържа въззивната жалба, но е
налице отказ от разпит на допуснат на жалбоподателя свидетел, като се заявява, че от страна
на жалбоподателя няма доказателствени искания по въззивното производство. В с.з. пред
въззивния съд от страна на адв. А. се поддържа отговора на въззивната жалба; заявява се, че
от страна на ответника няма доказателствени искания. В т.н. с определение от с.з. от
03.11.20г. въззивният съд отменя определението, с което е допуснат свидетел на
жалбоподателя, и с което е дадена възможност и на въззиваемата страна да ангажира
свидетел за обстоятелства относно отношенията между страните след постановяване на
обжалваното решение. Допълнително по въззивното дело на 25.11.20г. са постъпили
писмени бележки от адв. С. М., процесуален представител на жалбоподателя, с които
поддържа вече изложеното във въззивната жалба становище.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима –
подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по
същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение в производство по предявен иск с правно
основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, районният съд излага съображения: От една страна, намира с
оглед на събраните доказателства и твърденията на страните, че не се установява страните
да са постигнали съгласие за ползване на дворното място и параметрите на същото; като
след смъртта на родителите на страните, праводателите на страните,/ които казали как да се
ползва имота/, са възникнали споровете между страните относно ползването на дворното
място, при което и съдът намира, че следва да се произнесе по същество на искането, тъй
като мнозинство от собствениците не може да се формира, с оглед равните права на ищеца и
ответника в съсобствеността. От друга страна, произнасяйки се по същество съдът приема за
най-удачен седми вариант от заключението на вещото лице относно разпределяне на
ползването на процесния недвижим имот – ПИ заедно с построени върху него три сгради.
При избора на този вариант, съдът разглежда и вариантите, вкл. предложени от страните, в
случая – пети вариант, предложен от ответника, за който вариант ответникът, вече, не държи
в настоящето производство, а се съгласява с постановеното от съда, както и – шести
вариант, предложен от ищеца. Вариант седми е избран от съда, тъй като от една страна,
2
същият е максимално съобразен с правата на страните в съсобствеността и за да могат
спокойно и удобно да ползват собствеността си, както е съобразен и с начина на реалното
ползване на дворното място от страните към момента, /потвърдено и от разпита на
свидетеля по делото/, както и с фактическото положение в дворното място и намиращите се
в него сгради, съобразен е и с отношенията между страните- като на ищеца се предоставя
исканата от него част от двора откъм ул.“****, /колорирана в синьо-скица,лист 71 от
първоинст.дело/, а на ответника – колорирана в червено част от двора, отразена на същата
скица на вариант седми от заключението на вещото лице по СТЕ М. Р.. Дадена е и площ за
общо ползване от страните, намираща се около съсобствената им жилищна сграда, и около
останалите построени в дворното място сгради, - 72.60 кв.м., колорирана в жълто, на скицата
на вариант седми от заключението на вещото лице.
Въззивният състав на ПдОС приема за правилен крайния извод на районния съд, както и
изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба
съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК,становището на въззиваемата
страна,както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в
първоинстанционното производство обстоятелства:
Страните са съсобственици, всеки на по 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот,
на деривативно правно основание по договори за дарение от своите родители, респективно:
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том І, дело № 139/1984 г. по описа на
АРС, по силата на който ищецът е надарен с една втора идеална част от дворно място,
съставляващо по рег.план на гр. А. парцел ХІХ, отреден за имот планоснимачен № 5983, в
квартал 159, целият от 506 кв.м, с уредени регулационни отношения, при граници: ул. „*** и
И. В.; както и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 324, том ІІ, дело № 587/1988
г. по описа на АРС, с който ответникът е надарен с една втора идеална част от дворно място,
цялото от 506 кв.м, за което е отреден парцел ХІХ-5983, в квартал 159, по плана на
Асеновград, с уредени регулационни отношения, при граници: ул. „***“ и И. В.. Със същият
акт са дарени и част от построената жилищна сграда в имота, като дарителите Х. и С. Щ. са
си запазили правото на ползване на приземието на жилищната сграда.
Съгласно представената скица на имота е видно, че по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени
със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, същият представлява
ПИ с идентификатор 00702.** по КККР на гр. Асеновград,/лист 3 от делото/. Ответникът е
собственик на първи жилищен етаж на жилищна сграда, построена в имота, а ищецът е
собственик на втори жилищен етаж на построената в имота двуетажна двуфамилна
жилищна сграда. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.09.2019 г. ищецът е
прехвърлил на ответника В. Х. Ю. , /негова сестра/,собствеността върху една втора идеална
3
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.509.23**, с предназначение
гараж и площ 19 кв.м, и една втора идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.509.**, с предназначение склад и площ 9,31 кв.м, по КККР на гр.
Асеновград, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК,
които са били негова индивидуална собственост към датата на сделката.
Спорен остава във въззивното производство въпросът, въведен и във въззивната жалба
на ищеца, дали поисканият от жалбоподателя, ищец, вариант шести от заключението на
вещото лице е най-оптимален с оглед целите на производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, в
което съдът осъществява съдебна администрация на гражданските отношения между
страните, с което да съдейства за съвместното упражняване на общите им права в
съсобствеността. Както и дали избраният от съда седми вариант от заключението на вещото
лице, който именно с тази част около къщата, предоставен за общо ползване, е задълбочил
спорът между страните, при което е неудачен за страните.
В т.н. въззивният съд констатира, че съгласно заключение на вещо лице М. Р.,изготвено
по допълнителни задачи, поставени от ищцовата страна, са посочени, съответно, вариант
шести, както и вариант седми за начина на разпределение на ползването на незастроената
част от процесния недвижим имот, а именно:
Съгласно вариант шести: Посочено е, че след спадане площта на жилищната сграда /133
кв.м./ от тази на дворното място/520 кв.м./, след която остава площ от 387 кв.м., от която се
спада площ за общо ползване 20.40кв.м.,по буквите КК1ГДЕЖЗИ и К, оцветена В ЖЪЛТ
ЦВЯТ; като останалата площ от 366.60 кв.м., се разпределя по 1/ 2 ид.част от 366.60 кв.м.=
183.30 кв.м., в дял на К. Х. Щ. , по буквите АБВИКК1ГЛМН и А, оцветена в СИН ЦВЯТ, и
площ от 183.30 кв.м. по буквите ОПРСТЗЖЕДГЛУ и О, в която попадат сгради с КИ №
00702.509.23.2 и с КИ № 00702.509.23.3, оцветена В ЧЕРВЕН ЦВЯТ се разпределя в дял на
В. Х. Ю. ,/скица – лист 70 от делото/.
Съгласно вариант седми: Посочено е, че след спадане площта на жилищната сграда /133
кв.м./ от тази на дворното място /520 кв.м./, че остават 387 кв.м., като се спада площ за общо
ползване 72.60 кв.м. – по буквите АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРСТУФХ и А, в ЖЪЛТ ЦВЯТ.
При което останат за разпределение 314.40 кв.м., от които ½ ид.част =157.20 кв.м., в дял на
К. Х. Щ. площ по буквите БЦЧДГВ и Б и по буквите УТТ1Ф и У /ветробран/, оцветени в
СИН ЦВЯТ, както и 157.20 кв.м., в дял на В. Х. Ю. , площ по буквите НШЩЮЯЕЖЗИКЛМ
и Н, в която попадат сгради с КИ № 00702.509.* и с КИ 00702.509.* и по буквите ТСРТ1 и Т
/ветробран/, оцветени в ЧЕРВЕН ЦВЯТ, /скица – лист 71 от делото/.
Видно е, че разликата е в размера и най-вече в местоположението на разпределената за
общо ползване площ, като по вариант седми тя е с 52.20 кв. м. повече, отколкото по шести
вариант от заключението на вещото лице, но спорният момент е нейното местоположение в
по-голямата й част, което е определено да е около общата жилищна сграда на страните –
4
ищеца, който е самостоятелен собственик на втория жилищен етаж, и ответникът, който е
самостоятелен собственик на първия жилищен етаж, /в т.н. вписан на 24.VІ.1985г.
нотариално заверен на 24.VІ.1983г. договор за делба на бъдеща постройка-лист 7 от делото,
както и нот.акт за дарение на недвижим имот № 76/14 февруари1984г. на Асеновградски
районен съдия/.
Видно е от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Н. Р., син на ответника и
племенник на ищеца, докато родителите на страните са били живи, незастроеното дворно
място се е ползвало общо от всички, като след това ищецът не е искал останалите да ползват
неговата част, за която той считал, явно, тази откъм западната част на дворното място, като
останалите живеещи, в т.ч. ответника, както и семейството на свидетеля, не минавали през
нея; като свидетелят не знае защо ищецът не е искал да има обща част около къщата.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля, при условията на чл. 172 от ГПК, тъй
като същите са дадени последователно, логично, както и не са оспорени от други
доказателства по делото. В тази насока, следва да се посочи, че въпреки дадената от
въззивния съд възможност, от страна на жалбоподателя, ищец не се ангажират по делото
доказателства, от които да се приеме от съда несъмнен извод, че именно наличието на обща
част за ползване около съсобствената жилищна сграда е създало спора между страните,
както и че определеният от съда седми вариант от заключението на вещото лице с посочения
в него начин на разпределение на ползването на незастроеното дворно място е засилил
конфликтите между страните и е създал нетърпими отношения между тях.
Предвид последно изложените обстоятелства въззивният съд намира, че направените
във въззивната жалба оплаквания се явяват недоказани, при което и неоснователни. Предвид
което и следва да се потвърди обжалваното решение на районния съд, с което се приема за
най-удачен седми вариант за ползване на незастроеното част от съсобственото дворно място
на страните. В същия се отчита правото на собственост на всяка една от страните,
фактическото състояние на имота и начина на ползването му от страните към момента на
иницииране на съдебния спор, възможността на всяка от двете страни свободно да достига
през самостоятелни входове до сградите, относно които притежава право на собственост. По
вариант седми се отчита и възможността всяка от страните свободно да достига и до общите
части на съсобствената жилищна сграда, в т.ч. стени, покрив на тази сграда, по отношение
на които страните също имат съответно право на собственост; като тази възможност следва
да бъде осигурена, което е обичайно при разпределение на ползването, независимо от
законовото задължение на съсобственика да допуска другия съсобственик до своя имот,
/арг.чл.51 отЗС/, както и до част от него,/арг.чл.6/1/т.12ог ЗУЕС/, при извършване на
необходими ремонти на имот или на общи части от съсобствен обект. В случая, следва да се
има предвид, че самият ответник се явява собственик на целия самостоятелен първи
жилищен етаж от сградата, и за него би било съвсем неудачно да бъде лишен от ползване на
обща площ около цялата жилищната сграда, както е посочено в другия – шести вариант от
заключението, поддържан от ищеца.
5
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение на
районния съд като обосновано и правилно следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със
законните последици. При което и с оглед неоснователност на въззивната жалба, и по арг.
от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени и претендирани по
въззивното производство деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020г.,
платими от страна на жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 26.06.2020г. Решение № 261 на Районен
съд Асеновград,трети съдебен състав, по гражданско дело № 864 по описа на съда за2019
година, с което се РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ по иск на К. Х. Щ. , ЕГН:
**********, от гр. Асеновград, ул. ***, чрез адв. Ст. М., срещу В. Х. Ю. , ЕГН: **********,
от гр. Асеновград, ул. ***, на поземлен имот с идентификатор 00702.509* по КККР на гр.
Асеновград, с адрес на поземления имот гр. Асеновград, п.к. 4230, у***, с площ от 520 кв.м,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, номер по предходен план – 78, кв. 159, парцел ХІХ-5983, при съседи:
00702.509.22, 00702.509.28, 00702.509.26, 00702.509.24, 00702.509.125, на осн. чл. 32, ал. 2 от
ЗС, като
- в общ дял на К. Х. Щ. , ЕГН: **********, и В. Х. Ю. , ЕГН: **********, предоставя
за реално ползване площ от 72,60 кв.м., по буквите АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРСТУФХ и А,
колорирана в жълт цвят по Скица вариант седми от 25.03.2020 г. към заключението на
вещото лице М. Р..
- в дял на К. Х. Щ. , ЕГН: **********, предоставя за реално ползване площ от 157,20
кв. м, по буквите БЦЧДГВ и Б и по буквите УТТ1 Ф и У (ветробран), оцветени в син цвят,
по Скица вариант седми от 25.03.2020 г. към заключението на вещото лице М. Р..
- в дял на В. Х. Ю. , ЕГН: **********, предоставя за реално ползване площ от 157,20
кв.м, по буквите НШЩЮЯЕЖЗИКЛМ и Н и по буквите ТСРТ1 и Т (ветробран) оцветени в
червен цвят, по Скица вариант седми от 25.03.2020 г. към заключението на вещото лице М.
Р..
ОСЪЖДА К. Х. Щ. , ЕГН: **********, от гр. Асеновград, ул. „***, чрез адв. Ст. М.,
да заплати на В. Х. Ю. , ЕГН: **********, от гр. Асеновград, ул. „***, сумата от 400
6
/четиристотин/ лева, направени по въззивното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7