Р Е Ш Е Н И Е
№ 345 15.11.2018 г. гр. С. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
Нa тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1346 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по
въззивна жалба на Р.Ж.Й., чрез адв. В.М. против решение № 536 от 23.05.2018г.,
постановено по гр.д.№ 6371/2017г. по описа на С. районен съд, с което се допуска делба между Р.Ж.Й. и К.Я.Д.,
действаща чрез настойника си А. К. К., по отношение на апартамент № 71, находящ
се в гр.С., бул. Ц. № ., ет.., в жилищна сграда в квартал 455Б, парцел I, по плана за града, състоящ се от спалня, дневна
с бокс и сервизни помещения, със застроена жилищна площ от 51,66 кв.м., при
посочени граници, заедно с принадлежащото избено помещение № 71, с полезна площ
от 2,67кв.м. и с 0,843 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, който имот, съобразно схема № 15-284508/19.06.2017г.
на СГКК - С.,представлява имот с идентификатор 68850.520.574.5.71, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда №
5, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850. 520.574, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1 едно, при квоти: ½ ид. ч. за Р.Ж.Й.
и ½ ид.ч. за К.Я.Д., действаща чрез настойника си А. К. К.. В решението съдът е констатирал,
че върху
делбения имот, по силата на нот. акт за дарение на недвижим имот № ., том . рег.
№ ., дело № .г., по описа на нотариус В. Д., К.Я.Д. е запазила безвъзмездно и
пожизнено право на ползване на имота.
Въззивникът не е съгласен с така
постановеното решение, в частта в която съдът е приел, че върху делбения имот
по силата на нотариален акт за дарение № 95/2004г. ответникът К.Я.Д. е запазила
безвъзмездно и пожизнено право на ползване на имота. Счита, че констатацията на
съда е неправилна и незаконосъобразно постановена в тази част. Излага
съображения като счита, че след като К.Д. наследила имущество на брат си, било
налице сливане на притежаващия право на ползване със собствеността върху която
е налице това вещно право. Сочи, че със самото сливане на качеството ползвател
– собственик учреденото право на ползване се погасява.
Моли съдът да отмени решението в
обжалваната част и вместо него да приеме, че не съществува учредено право на
ползване на съделителя К.Я.Д..
Въззиваемата страна К.Я.Д.,
поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си А. К. К. не е
подала писмен отговор в срока. На 08.10.2018г. е постъпила жалба от А. К. К.
като настойник на поставената под пълно запрещение К.Я.Д., към която представя
писмени документи и моли да не се присъждат разноски, поради липсата на
средства за заплащането им. В съдебно заседание не се явява настойникът на
поставената под пълно заплешение, нито пълномощникът й адв. Г.С. и не вземат
становище по съществото на жалбата.
С.т окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот по реда на чл.341 и сл.
от ГПК.
С постановеното по делото решение №
536 от 23.05.2018г., по гр.д.№ 6371/2017г. по описа на С. районен съд се допуска съдебна делба между Р.Ж.Й.
и К.Я.Д., действаща чрез настойника си А. К. К., по отношение на апартамент №
71, находящ се в гр.С., бул. Ц. № ., ет.., в жилищна сграда в квартал 455Б,
парцел I, по плана за града, състоящ се
от спалня, дневна с бокс и сервизни помещения, със застроена жилищна площ от
51,66 кв.м., при граници на апартамента: от север - апартамент № 70, от изток-двор, от юг - апартамент № 72, от запад – стълбище, заедно с принадлежащото
избено помещение № 71, с полезна площ от 2,67кв.м., заедно с 0,843 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот, съобразно
схема № 15-284508/19.06.2017г. на СГКК - С.,представлява имот с идентификатор
68850.520.574.5.71, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-73/19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в сграда № 5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850. 520.574, при квоти: ½ ид. ч. за Р.Ж.Й. и
½ ид.ч. за К.Я.Д., действаща чрез настойника си А. К. К.. Съдът е констатирал, че върху делбения имот, по
силата на нот. акт за дарение на недвижим имот № ., том . рег. № ., дело № .г.,
по описа на нотариус В. Д., вписана с рег. № 402 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд гр. Стара Загора, К.Я.Д. е запазила
безвъзмездно и пожизнено право на ползване на имота.
Основният спорен момент във въззивното производство касае учреденото в
полза на К.Я.Д. пожезнено право на ползване на имота. В останалата си част
решението по допускането на делбата като необжалвано от страните е влязло в
сила.
Безспорно е по делото, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2004г., отразен
в нотариален акт, ответницата и нейният брат И. Я. Д. са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот - апартамент № 71, находящ се в гр.С.,
бул. Ц. № ., ет.., апартамент № 70, заедно с принадлежащо избено помещение № 71
и с 0,843 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
С Договор за делба от 21.06.2004г. на съсобствени недвижими имоти № ., том .,
рег. № . К.Д. ., И. Я. Д. и К.Я.Д. са
поделили съсобствените си недвижими имоти, като съделителят К.Я.Д. е получил в
дял процесния недвижим имот – ап. ., на бул. Ц. № ., ет.., в гр. С.. На
11.08.2004г. ответницата е дарила на своя брат процесния апартамент, с нот. акт
за дарение на недвижим имот № ., том . рег. № ., дело № .г., по описа на
нотариус В. Д., като е запазила безвъзмездно и пожизнено право на ползване на
имота. Братът на ответницата И. Я. Д. е починал на 08.01.2017г., а негов
единствен наследник се явява ответницата по делото К.Я.Д..
Видно от
представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от
19.05.2017г., влязло в сила на 01.06.2017г. и вписано в Службата по вписванията
при РС С.на .г., том. , рег.№., парт. , частен
съдебен изпълнител И Б, рег. № . по описа на КЧСИ, с район на действие района
на Окръжен съд- С., е възложил на Р.Ж.Й. изнесения на публична продан по изп.
дело № 231/2016г. по описа на ЧСИ, принадлежащ на К.Я.Д., недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.520.574.5.71 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед Р
Д-18-73/19.1
Правото
на ползване е ограничено вещно право, съдържанието на което включва
правомощията да се ползва една чужда вещ и да се получават добиви от нея.
Вещното право на ползване е от категорията на абсолютните права и може да бъде
противопоставено на всеки притежател на голата собственост върху същата вещ, то
има своя цена и намалява стойността на вещта, защото собственикът на
обременената вещ не може да си служи с нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал. 4 ГПК, при
делбата имотът се оценява по действителната му стойност, която според
разясненията в мотивите на ППВС 4/64, т. 15 е средната пазарна цена. Когато способът
на делбата е възлагане, жребие, разпределяне по чл. 353 ГПК, оценката се определя от съда
въз основа на заключение на вещо лице, а когато делбеният имот се изнася на
публична продан - от съдия-изпълнителя на основание чл. 485 ГПК. Правото на ползване, което
трето лице притежава върху имота - предмет на делбата, ограничава собствеността
и затова трябва да бъде взето предвид при определяне на цената. За да се оцени
делбеният имот според действителната му стойност, диспозитивът на решението, с
което се извършва делбата по реда на чл. 348 ГПК, следва да съдържа означение на притежаваното от трето лице ограничено
вещно право. В този смисъл е Решение № 252 от 26.04.2004г. на ВКС по гр.д.№
859/2003г. , І ГО.
Предвид посочените
по – горе съображения, въззивната инстанция намира, че правото на ползване,
което има друго лице, било то трето на делбата или съделител, следва да бъде
отразено в диспозитива на решението, но не по допускането на делбата, а в
решението по извършване на делбата. Това е така защото, това право има своя цена и намалява стойността на вещта, защото
собственикът на обременената вещ не може да си служи с нея. Тази цена следва да
се вземе предвид при оценката на имота във втората фаза на делбата. Самата
констатация на съда относно правото на ползване върху вещта, която се допуска
до делба е без значение за решението в тази фаза. По тази констатация на съда в
диспозитива на решението не се формира сила на присъдено нещо, защото решението
по допускането на делбата разглежда единствено въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител. В
този смисъл, оплакването във въззивната жалба е неоснователно и не следва да се
уважава.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че решението на РС – С.в обжалваната
му част като правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на Р.Ж.Й. е неоснователна
и като такава не следва да се уважава.
Доколкото няма
искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, нито доказателства за
сторени такива, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горните
мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 536 от 23.05.2018г.,
постановено по гр.дело № 6371/2017г. по описа на С. районен съд в обжалваната
част.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: