Присъда по дело №5242/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 282
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20185330205242
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                         П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер 282                     06.11.2019 г.                           Град ПЛОВДИВ

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                     ІІ наказателен състав

На шести ноември                                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ             

Секретар: Величка Илиева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно ЧХ дело номер 5242 по описа за 2018 година,

                                                    П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.В.И. – роден на ***г. в гр.В., б., български гражданин, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.06.2017 г. в гр.Пловдив на кръстовището на ул.“Г. ***, при управление на МПС лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, чужда собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил имуществени вреди в размер на 1300 лева на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***, собственост на Х.С.А. с ЕГН **********, управляван от А.Н.Г.с ЕГН **********, поради което и на основание чл.216, ал.6 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Г.В.И. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Х.С.А. с ЕГН ********** сумата от 1300 /хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени й от престъплението по чл.216, ал.6 вр., ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.В.И. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Х.С.А. с ЕГН **********  направените по делото разноски в размер на 614 /шестстотин и четиринадесет/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.В.И. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив държавна такса върху уважения гражданския иск в размер 52 /петдесет и два/ лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Окръжен съд гр.Пловдив.

         

                                     

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда по НЧХДело № 5242 по описа за 2018 година

Районен съд грПловдив

 

 

           Предявено е обвинение от частен характер от Х.С.А., ЕГН ********** против Г.В.И. роден на ***г. в гр.В., б., български гражданин, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********за това, че на 21.06.2017г. в гр.Пловдив на кръстовището на ул.“Г. ***, при управление на МПС лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, чужда собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил имуществени вреди в размер на 1300 лева на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***, собственост на Х.С.А. с ЕГН **********, управляван от А.Н.Г.с ЕГН ********** – престъпление по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК.

           Съдът намери, че това е конкретното обвинение, по което се води наказателното производство след като се съобрази с приетите по делото доказателства и изслуша страните.

           В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от Х.С.А. против подсъдимият Г.В.И. граждански иск за сумата от 1300  / хиляда и триста / лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на уреждането на автомобила на тъжителката. На основание чл.84 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител Х.С.А.

           Частния тъжител Х.С.А. в съдебно заседание не се явава. Чрез своя процесуален представител адв.Н.П. заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият, като пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен по така повдигнатото обвинение. Поддържа изцяло така предявения граждански иск. Претендират за направените по делото разноски.

           Подсъдимият Г.В.И. признава вината си.                                                  

           Защитникът на подсъдимия адв.М.М. моли да бъде признат за невиновен. Представя доводи по същество на искането си.

            По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

 

            Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

 

              Подсъдимия Г.В.И. е трудово ангажиран и на 21.06.2017г. е бил в гр.Пловдив във връзка с изпълнение на служебните му задължения. В изпълнение на служебните си задължения управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, чужда собственост. Около 13,30 часа подсъдимият управлявал ползвания от него лек автомобил в  гр.Пловдив, в ж.к.Тракия и на кръстовището на ул.“Г. *** допуснал настъпването на ПТП с друг автомобил - „Рено Меган“ с рег.№ ***, собственост на тъжителката Х.С.А. и управляван от нейната майка А.Н.Г.. За произшествието бил уведомен сектор ПП при ОДМВР Пловдив чрез телефон 112. На място пристигнали полицейски служители, които извършили проверка и дали указания за попълване на застрахователните протоколи, тъй като подсъдимия И. признавал вината си за настъпилото произшествие. В последствие застрахователят „ЗК Лев инс“ с когото и двата собствениците на двата автомобила имали сключени застраховки „Гражданска отговорност“ отказал да заплати настъпилите щети. Ползвателката на „Рено Меган“ с рег.№ *** А.Н.Г.потърсила помощ на специализиран сервиз, където били отстранени причинените по автомобила щети и заплатила сумата 1300 / хиляда и триста / лева за което и е била издадена Фактура № 551/15.08.2017г. с издател „Пусалски и син“ ЕООД.

          По молба от името на А.Н.Г.до РП Пловдив от 05.07.2017г. е била образувана пр. преписка № 5553/2017г. по описа на РП Пловдив, по която било възложена на органите на 05 РУ-ОДМВР Пловдив да извършат проверка и събиране на данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление на прокурор при РП Пловдив от 25.09.2017г. е образувано ДП № 447/2017г. по описа на 05 РУ-ОДМВР Пловдив срещу неизвестен извършител за извършено на 21.06.2017г. в гр.Пловдив престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК. По делото не е било привличано лице като обвиняем. С постановление на прокурор при РП Пловдив от 27.03.2018. на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 447/2017г. по описа на 05 РУ-ОДМВР Пловдив.

         С тъжба до РС Пловдив е дадено начало на настоящето наказателно дело.

         По делото подсъдимия признава вината си и изразява готовност да репатрира причинените щети. По делото се представи един брой фактура Фактура № **********/15.08.2017г. с издател „Пусалски и син“ ЕООД.

          Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели – А.Н.Г., А.П.Б., материалите по приета пр. преписка № 5553/2017 година по описа на РП гр.Пловдив, съдържаща и ДП № 447/2017г. по описа на 05 РУ-ОДМВР Пловдив.           

           По делото не събраха противоречиви доказателства.

            На база събраните по делото доказателства съдът приема, че по един несъмнен начин така предявеното обвинение се доказа, поради което и съдът призна подсъдимия за виновен. На първо място, несъмнено както подсъдимият, така и свидетелката А.Г.са били водачи, на управляваните от тях леки автомобили, както и че по едно и също време са навлезли в кръстовището на  ул.“Г. ***, както и че в случая с предимство е била свидетелката Георгиева. Безспорно се установи и че материалните щети на лекия автомобил управляван от свидетелката Г.са причинени по непредпазливост от подсъдимия И.. Причинените щети са в размер на 1300 лева, заплатени от свидетелката Г.

            В тази връзка съдът приема, че подсъдимият И. е действал при формата на вина – непредпазливост, тъй като не е целял настъпването на щетите по автомобила, но е бил длъжен да допусне че при неизпълнение на задълженията си те биха могли да настъпят.       

            Предвид така изложената фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Г.В.И. с действията си е допринесъл за причиняване на щетите по лекия автомобил.

            При така установеното съдът приема за несъмнено установено по делото, че подсъдимият Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК, а именно че на 21.06.2017г. в гр.Пловдив на кръстовището на ул.“Г. ***, при управление на МПС лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, чужда собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил имуществени вреди в размер на 1300 лева на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***, собственост на Х.С.А. с ЕГН **********, управляван от А.Н.Г.с ЕГН ********** – престъпление по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК.

 

            От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

            В случай безспорно подсъдимиягт И. не е целял с действията си да нанесе щети по автомобила управляван от свидетелката Г., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

            При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция.

            Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.216, ал.6 от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Глоба” от сто до триста лева.

            Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.   Съдът като взе предвид това, че Г.И. не е  осъждан за престъпление от общ характер и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, както и причинените имуществени щети не са възстановени, което изключва прилагането на разпоредбата на чл.78а от НК  след като го призна за виновен му наложи наказание Глоба в размер на 100 / сто/ лева.  При определяне размера н наложената глоба съдът взе предвид, материалното и семейно положение на дееца, неговата млада възраст. Ето защо съдът му наложи наказанието в предвидения в закона минимум.

            Също така съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото от страна на частната тъжителка съдебни и деловодни разноски в размер на 614 / шестстотин и четиринадесет / лева  както следва – държавна такса за завеждане на дело и разноски за адвокатски хонорар за участието на повереник по наказателното дело. Приетият за разглеждане граждански иск не е отделно производство, поради което съдът не уважи направеното искане на тъжителката за присъждане направени разноски адвокатски хонорар за завеждане на граждански иск.

              По делото е предявен граждански иск от страна на пострадалата Х.С.А. за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.   Съдът намира, че така предявеният граждански иск е основателен, както по основание, така и до предявения размер. По делото действително се доказа, че вследствие на деянието, съставляващо престъпление по НК пострадалото лице е претърпяло имуществени вреди в размер на 1300 лева.

          Ето защо и съдът намира, че следва да уважи предявеният граждански иск в посочения размер.  Съдът намира, че в тази насока следва да осъди подсъдимият да заплати на пострадалото лице сумата от 1300 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждане 21.06.2017г. до окончателното изплащане на горепосочената сума, както и ДТ в размер на 50 лева върху размера на така уваженият граждански иск.  

 

          Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

ВИ.