№ 525
гр. Ямбол, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Х.а Иванова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело №
20212330101696 по описа за 2021 година
Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила съдебно решение по горното гражданско дело е допусната делба
между страните на следния недвижим имот, находящ се в гр. Я. ***– жилище
апартамент, ***, с идентификатор № 87374.537.52.1.23, със застроена площ 75,15 кв.м.,
в едно с прилежащото избено помещение ***, с площ 6, 23 кв.м. и таванско помещение
*** с площ 6, 40 кв.м., както и 1,26 % идеални части от общите части на сградата, при
съседи самостоятелни обекти в сградата- на същия етаж-
87374.537.52.1.24;87374.537.52.1.22, под обекта – няма, над обекта – 87374.537.52.1.26
и на следното МПС- лек автомобил „Нисан Алмера Тино“, рег. № ***, рама
№VSKTBAV10U0147297, двигател №QG18327183Q, цвят – светло сив металик, при
квоти по ½ ид.ч. за Н. С. М. и В. З. А..
В първото по делото с.з. ищцата е релевирала възлагателна претенция по чл. 349
ГПК по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, както и по отношение на
допуснатото до делба МПС, релевирала е и претенции по чл. 344,ал.2 от ГПК за
заплащане на обезщетения за ползване на собствените й ид.ч. от вещите от страна на
ответника за периоди след постановяване на решението и до извършване на делбата.
Ответникът е релевирал претенции по сметки.
Производството е прекратено в частта относно ангажираните претенции по
сметки от страна на ответника, както и по отношение на възлагателната претенция
касаеща делбения автомобил, т.к. същата е оттеглена.
От заключението на приета по делото във втората фаза СТАОЕ изготвена от
1
вещите лица Д. и П. става ясно, че процесния недвижим имот е реално неподеляем
съобразно квотите на съделителите, като средната пазарна стойност е 118 000 лв., а
стойността на дела на всеки от съделителите е 59 000 лв. Стойността на месечния
пазарен наем е изчислена в два варианта , както следва – 450 лв. според текущото
положение и състояние на жилището и 260 лв. без да са извършени ремонтни дейности
и без текущата мебелировка.
При изслушването си в с.з. вещото лице Д. е посочило, че няма как да знае какво е
било състоянието на жилището при фактическата раздяла на страните. В централна
градска част не се предпочитат необзаведени жилища, като аналог са ползвани две
обяви от 2019 год.
Процесното МПС е също реално неподеляемо, като справедливата му пазарна
стройност е в размер на 1750 лв., а стойността на дела на всеки от съделителите по 875
лв. Вещото лице е посочило какъв е пазарният наем за МПС- 575 лв. месечно, като е
конкретизирало, че към момента на огледа МПС не е в движение поради технически
причини, като повредата във водната помпа и пукнат радиатор датира от м. юни 2022
год., като в този случай не може да бъде определен наем.
Предвид претенциите по чл. 344,ал.2 от ГПК по делото са събрани писмени
доказателства, видно от които на 21.09.2022 год. на ответника е връчена изходяща от
ищцата нотариална покана, с която последната го е поканила да й заплаща наем за
еднолично ползване на съсобствения им недвижим имот в размер на 250 лв. месечно. В
отговор ответникът е изпратил на ищцата отговор, получен на 29.09.2021 год., с който
я уведомява, че въпросът за съсобствеността на жилището ще бъде разрешен по
заведеното дело за делба, както и че не ползва имота, не я я лишил от възможността да
го ползва при желание от нейна страна и при наличието на основание за това ползване.
Останалите писмени доказателства, касаещи имотното състояние на страните,
включително факта, че навършилият пълнолетие си не студент са ирелевантни към
настоящия правен спор.
Събрани са и гласни доказателства.
В показанията си св. А., син на страните посочва, че баща му живее в делбения
имот от есента на 2018 год. Първоначално бил закупен като семейно жилище, но
тогава баща му взел ключовете на майка му и нямали други ключове, за да бъдат
допуснати до жилището. Ремонта правили заедно, като есента на 2018 год. оставала
само кухнята- липсвали горни и долни шкафове и мивка,като всичко останало – хол,
спалня и баня било готово. Свидетелят нямал ключ за жилището, а баща му взел ключа
на майка му и тя нямала достъп.Тогава били в процес на нанасяне, дори правили бала
на свидетеля през 2018 год. и роднините му останали да преспят там.Свидетелят нямал
връзка с баща си от две години. Последно е посещавал жилището лятото или есента на
2019 год. Когато и да минел покрай апартамента се виждало, че свети, готви се на
2
терасата. Домоуправителят им казал, че в имота се живее и се плащат такси. Съседи
също казвали, че баща му живеел там. Майка му не разполагала с друго жилище.
Св. Г. посочва, че страните взели апартамента още преди да се разделят,
започнали ремонти, първо нямало обзавеждане и тогава се разделили. След раздялата
той си довършил обзавеждането, но имало още какво да се прави. Ответникът имал
приятелка, но тя не живеела там, имала собствен апартамент в града. Неговото жилище
било на ул.“***“ и той нямал друго жилище. Доколкото свидетелят знаел ответникът
живее в делбеното жилище. На бала на сина на страните имало една спалня, а после се
направило останалото обзавеждане. Семейството никога не било живяло в
апартамента. Всичко в апартамента се правило наново, т.к. при покупката бил тотална
щета.
По възлагателната претенция на ищцата с правно основание чл. 349,ал.1 от
ГПК:
Въпреки неправилно дадената цифрово квалификация с определение от
03.06.2022 год., с което възлагателната претенция е била приета за разглеждане в
делото, съдът намира, че на ищцата са дадени пълни и изчерпателни указания относно
тежестта на доказване на тази претенция.
Възлагането по реда на чл. 349,ал.1 ГПК е допустимо при кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1) неподеляемото жилище е било съпружеска имуществена
общност, прекратена поради развод; 2) упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака е предоставено на претендиращия възлагането съпруг и
3) този съпруг не притежава друго жилище.
Предвид отсъствието на втората посочена предпоставка възлагането в случая е
недопустимо. Фактът на навършване пълнолетие на роденото от брака дете – М. А. е
релевантен за приложение разпоредбата на чл. 349,ал.1 ГПК в хипотеза на делба на
неподеляем недвижим жилищен имот между страни-бивши съпрузи, придобит от
същите по време на брака им. Задължителните разяснения по приложението на чл.
349,ал.1 ГПК са дадени с ТР №1/2004 година на ОСГК на ВКС. Не може да се приеме,
че са настъпили промени на обществените отношения или е налице нова насока в
практиката на съдилищата, която налага преразглеждане на разясненията по
цитираното тълкувателно решение- ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 16 ОТ 09.01.2019 Г. ПО ГР. Д.
№ 2542/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК се допуска само на наследствени
имоти и то само на наследник, който към откриване на наследството е живял в имота и
не притежава друго жилище. Граматическото и логическото тълкуване на нормата
налага извода, че разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване на
делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в резултат на
наследяване. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: т. 7 от Тълкувателно
3
решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.В случая
делебния недвижим имот не е наследствен, а придобит в съсобственост от
съделителите по време на брака им, поради което никой от съделителите- бивши
съпрузи няма право да претендира за възлагане на този имот на основание чл. 349, ал. 2
ГПК. /така РЕШЕНИЕ № 166 ОТ 03.12.2018 Г. ПО ГР. Д. № 28/2018 Г., Г. К., І Г. О.
НА ВКС/.В този смисъл абсолютно ирелевантно е по отношение на възлагателната
претенция кой от съпрузите е живеел в имота към датата на фактическата раздяла,
респ. дали ищцата е била прогонена от същия.
Не може да бъде приложена към настоящия казус и цитираната от процесуалния
представител на ищцата практика, обективирана в решение № 143/08.02.20217 год. по
гр. д. № 1693/2016 год. на ВКС, относно приложимостта на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./, т.к.
същата касае въпроса, когато комбинираната съсобственост, визирана т.8 на ТР 1/2004
год. на ОСГК на ВКС е възникнала при разпоредителни сделки между сънаследниците,
какъвто настоящия случай не е.
Ето защо възлагателната претенция следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и с оглед реалната неподеляемост на имота предмет на
делбата, същият следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като това е
единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната
продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в
съсобствеността.
Реално неподеляемо е и допуснатото до делба МПС, като единствения възможен
способ за извършване на делбата му е същото да бъде изнесено на публична продан, а
получената сума да бъде разпределена между страните, съобразно квотите им в
съсобствеността.
Относно искането на съделителката Н. М. за присъждане на обезщетение,
поради лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот, в размер на 250 лв.
месечно за нейната ид.ч. от съсобствеността, като претенцията е изрично заявена от
01.04.2022год. до окончателното разделяне на имуществото:
Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на
съда, до приключване на делбеното производство. Най-ранният начален момент на
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е влизането в сила на решението по допускане на
делбата, а крайният - окончателното извършване на делбата./Определение №
59/21.02.2022 год. по гр.д. №3804/2021 год. на ВКС/.
Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
4
другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е
всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата
си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като
осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или
да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Характерът на
искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на
съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният
акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между
страните.
От анализа на нормата на чл. 344,ал.2 от ГПК е видно, че претенцията на
неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално
ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като
съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането, което е било
многократно конкретизирано според съда е за плащане на обезщетение, т.к. страната
изрично е посочила , както размера, така и периода за който го претендира. Съгласно
константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение №
7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за
наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да
се отчитат права на трети лица /дете и пр./.
Фактическото основание за допускане на мярката е някой от съделителите да
ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В конкретния случай
според съда се установява такова ползване на имота от съделителя В. А. - лично.
Подобно ползване се установява от показанията и на двамата разпитани по делото
свидетели. Според съда не се установиха твърденията на ответника, че не е пречил на
ищцата да ползва имота. Напротив от текста на отговора му на получената нотариална
покана става ясно, че същият я уведомява, че въпроса относно собствеността на имота
ще се разреши в настоящото гражданско дело, както и че не я е лишил от възможността
да ползва имота при желание и наличие на основание за това, т.е. при тълкуването на
волята му не се установява да е изразил ясна готовност и да е предложил на ищцата да
се възползва от правото си на ползване на собствената си ид.част, което тя да е
отказала, още повече и предвид установените изключително лоши отношения между
страните. Очевидно ищцата няма достъп до имота, обстоятелство което се установява
от показанията на св. А., както и от показанията на св. Г., който посочва, че ответникът
живее в делбеното жилище, защото няма друго такова.
5
С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията се явява основателна и
следва да бъде уважена, като размерът й следва да бъде определен според вариант 1 от
заключението на вещото лице, което е определило месечен наем за обекта в размер на
450 лв. Съдът приема, че се касае за жилище в изключително предпочитан район, в
добро състояние/като по делото остана недоказано твърдението, че имотът е бил за
ремонт към фактическата раздяла на страните , т.к. очевидно в същия е имало
съответните условия , за да бъдат приети гости, вкл. с нощуване за абитуриентския бал
на сина на страните/, факта че в района, в който се намира имота не се предлагат
неремонтирани и необзаведени жилища / като база вещото лице е използвало цени по
обяви от 2019 год./, не без значение е и изключително динамичното социално –
икономическо положение в страната. В този смисъл в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 225 лв., за периода от 01.04.2022 год. до
окончателното приключване на делбата, като претенцията до пълния предявен размер
от 250 лв. се явява неоснователна.
Относно искането на съделителката Н. М. за присъждане на обезщетение,
поради лишаване от ползването на съсобствения автомобил, в размер на 50 лв. месечно
за нейната ид.ч. от съсобствеността, за периода 28.04.2022 год. до окончателното
извършване на делбата:
Както беше посочено по-горе основание за допускане на мярката е някой от
съделителите да ползва делбената вещ в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността. В процесния случай по делото безспорно се установи, че делбеното
МПС се ползва от ответника обстоятелство, което е изрично признато от процесулания
му представител в о.с.з Същевременно в хода на производството, както в с.з., така и в
депозирани писмени молби ответникът многократно е предлагал и заявявал, че не
възразява делебното МПС да бъде предоставено на ищцата срещу заплащане на
съответното обезщетение, от която възможност обаче последната не е изразила
готовност да се възползва, като нито е релевирано искане по реда на 344,ал.2 от ГПК
съдът да определи ползването му до окончателното извършване на делбата, нито се е
възползвала от възможността за доброволно уреждане на отношенията между страните
по повод на тази съсобствена вещ/предложено още с отговора на исковата молба , а в
последствие и в хода на процеса/. В този смисъл и съдът приема, че в случая е налице
хипотеза, при която ползващия съсобственик многократно е отправял покани по време
на процеса към неползващия да му предостави ползване върху процесната вещ, което с
бездействието си на практика ответницата е отказала. Не без значение е и
обстоятелството, че делбената вещ не може да бъде използвана според
предназначението си от м. юни 2022 год., поради технически повреди, т.е. както е
посочило вещото лице за автомобила в текущото му положение не може да бъде
определен месечен наем, т.к. същият не може да бъде отдаден под наем ако не е в
движение.
6
С оглед на изложеното претенцията се явява неоснователна.Доколкото искането
по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, то по него не се дължи
отхвърлителен диспозитив.
По разноските:
Разноските за адвокатски възнаграждения следва да останат в тежест на всяка от
страните по делото така, както са ги направили, т.к. нито в първа, нито във втора фаза
на производството някоя от страните е релевирала надлежно искане за присъждане на
тези разноски в нейна полза.
Т.к. част от разноските за експертиза /общо в размер на 961 лв., от които
ответникът е внесъл 350 лв./ са поети от ищцата , то ответникът следва да бъде осъден
да заплати припадащата му се част или сумата от 130,50 лв.
Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по
извършване на делбата в размер на 4 % от стойността на дела си или сума от по 2395
лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция с правно основание чл. 349,ал.1 от ГПК
на съделителката Н. С. М..
ИЗН. НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в гр. Я.
***– жилище апартамент, ***, с идентификатор № 87374.537.52.1.23, със застроена
площ 75,15 кв.м., в едно с прилежащото избено помещение ***, с площ 6, 23 кв.м. и
таванско помещение *** с площ 6, 40 кв.м., както и 1,26 % идеални части от общите
части на сградата, при съседи самостоятелни обекти в сградата- на същия етаж-
87374.537.52.1.24;87374.537.52.1.22, под обекта – няма, над обекта – 87374.537.52.1.26
при пазарна цена 118 000 лв.
ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели
съобразно правата на страните, а именно ½ Н. С. М. за и ½ за В. З. А..
ИЗН. НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следното МПС- лек автомобил „Нисан
Алмера Тино“, рег. № ***, рама №VSKTBAV10U0147297, двигател №QG18327183Q,
цвят – светло сив металик, при пазарна цена от 1750 лв.
ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели
съобразно правата на страните, а именно ½ Н. С. М. за и ½ за В. З. А..
ОСЪЖДА на осн. чл. 344,ал.2 ГПК В. З. А., ЕГН ********** да заплаща на Н.
С. М., ЕГН ********** обезщетение за ползването на собствената й ид.част от
недвижим имот, находящ се в гр. Я. ***– жилище апартамент, *** от по 225 лв.
7
месечно за периода 01.04.2022 год. до окончателното извършване на делбата, като
претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 250 лв., като
неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. З. А., ЕГН ********** да заплати на Н. С. М., ЕГН **********
сумата от 130,50 лв. , разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. З. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса за извършване на делбата в размер на 2395 лв.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса за извършване на делбата в размер на 2395 лв.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имаща характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба, в 1-седмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата част, в 2- седмичен срок от връчванто му на страните
пред ОС-Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8