№ 547
гр. Монтана, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630101522 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 286 от Търговския закон,
във връзка с чл.327 ал.1 от Търговския закон, обективно съединен с иск по
чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „С.Д.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от Управителите
***************, пълномощника си адвокат М. Р. К.. ********, е предявил
иск против „М.Г.**“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
****************, Управител **************.
В исковата си молба твърди, че между „С.Д.К." ООД в качеството на
Продавач и „М.Г.**" ЕООД като Купувач съществуват трайни търговски
отношения, при които Продавачът извършва доставки на стоки на Купувача.
Купувачът е получил стоката съгласно приложените протоколи. И двете
дружества са отчели данъчните фактури, респ. са подали отчети към
данъчната служба във връзка с отчетността по ЗДДС на сделките.
Ответникът „М.Г.**" ЕООД не е изпълнило задължението - да плати
доставената стока по приложените 4 фактури и дължи на „С.Д.К." ООД
стойността на получената стока по фактурите. В обезпечителното
производство ответника е заплатил фактура № **********/03.12.2024г., падеж
10.12.2024г. – 7 510.32лв.
Задължението е общо за 21 838.67 лева, конкретизирани както следва:
1. фактура № **********/17.12.2024г.. падеж 24.12.2024г. – 9 083.33лв.
2. фактура № **********/25.02.2025г.. падеж 04.03.2025г. – 1 330.95лв.
3. фактура № **********/04.03.2025г.. падеж 11.03.2025г. – 1 050.29лв.
1
4. фактура № **********/18.03.2025г.. падеж 25.03.2025г. – 10 374.10лв. _
Ответникът дължи и обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавата, начиная
от деня, следващ уговорените падежи до подаване на исковата молба общо в
размер на 941.26 лева
По молба на ищеца е допуснато обезпечение на вземането за главницата
- ч.гр. д.№ **************г. СГС. І-3 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да се ОСЪДИ „М.Г.**" ЕООД
да заплати на „С.Д.К.” ООД на основание чл.327 от ТЗ сумата 21 838.67 лева,
представляващи общата стойност на получената и неплатена стока съгласно
приложените фактури, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и обезщетение по
чл.86 ЗЗД върху главницата в размер на 941.96 лева.
Претендира направените по делото разноски, както и разноските за
обезпечително производство - ч.гр. д. № **************г., СГС, І-3 състав в
размер на 440.00 лева./40лв.д. такси и 400 лв. адвокатски хонорар/ и
разноските по обезпечителното дело - изп. дело *********** на **********,
рег. № 790 в размер на 240 лева /образуване и запори във всички банки/,
съгласно Списък, който представят.
Ответникът, „М.Г.**“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ****************, Управител **************, в срока,
предвиден за отговор взема становище.
Заявява, че няма възражение срещу иска и обстоятелствата, на които се
основават и моли дължимата сума да бъде усвоена от обслужващата ги банка.
В насрочено съдебно заседание прави изявление, че признава иска и изразява
отново готовност за заплащане на задължението си.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр. д. № **************г., СГС, І-3.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, както и признанието на иска от ответника, и на основание чл.235 ГПК
приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор, че между страните са осъществявани сделки, с оглед
предмета на дейност на дружеството ищец, като се касае за спор, относно
неизплатени суми по реализирани сделки.
Установено е безспорно, наличие на сключени договори за търговска
продажба, реално доставяне на стоките от ищеца и получаването им от
ответника, настъпила изискуемост на задължението за заплащане на тяхната
цена и е установен размерът на задължението.
В хода на процеса се установи по безспорен и категоричен начин, че
ищецът е продал и предал описаните стоки, индивидуализирани в
приложените фактури, т.е. изпълнил е задължението си за предаване на
договорената стока.
Съгласно приложените фактури, е отразено и вписано
наименованията на стоката, предмет на доставката, мярка, количество,
единична цена, стойност и действително се съдържат необходимите реквизити
2
за фактура, представляваща първичен счетоводен документ и удостоверяващ
задълженията по нея, съдържащи се в чл.114 т.6 от Закона за данък върху
добавената стойност, а именно: поне подписа, положен от съставителя на
същата. Не се оспори, че доставката е получена. Тези доказателства сочат, че
действително е възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена,
съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС, което не бе оспорено, т.е. установява се, че
ищецът е предоставил стоката на ответника,с което се признават
съществуващите отношения между страните, по които е останало задължение,
в тежест на ответника да изплати стойността им, което не бе установено по
никакъв начин от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно
договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната страна
или реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с обезщетение
за забава, или ако има интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да
търси обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно е установено, че
ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си и е доставил по направена
поръчка продадена стока. По делото не се ангажираха доказателства, в тежест
на ответника, да е изпълнил задължението си за заплащане на цялата стойност
на сделките.
Вземането е изискуемо и ликвидно и налага извода за основателност
на предявените искове в посочените размери.
Уважаването на главния иск като последица обуславя и уважаването на
иска по чл.86 ЗЗД, който се явява акцесорен такъв и е основателен, с оглед
установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено, т.е.
налице е забава, която следва да се обезщети парично. Обезщетението за
забава е в периода 25.12.2024 г. до 09.06.2025 година – датата на депозиране на
исковата молба и е в претендирания размер, което е установено по размер.
По същество на делото се претендират направените в хода на
производството разноски за изплатената държавна такса и адвокатски
хонорар, както и разноските по обезпечителното производство, което обуславя
извода за присъждане на такива, в полза на ищеца, с оглед изхода от спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.Г.**“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ****************, Управител **************, ДА ЗАПЛАТИ
на „С.Д.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от Управителите ***************, сумите
3
както следва:
- 21 838.67 лева, представляващи общата стойност на получената и
неплатена стока съгласно приложените фактури, ведно със законната лихва
върху сумата от 09.06.2025 г. до окончателното изплащане,
- 941.96 лева, обезщетение за забава в периода 25.12.2024 г. до
09.06.2025 година;
- 3 151.23 лв., представляващи направените в хода на производството
разноски за платени държавни такси и адвокатски хонорар и по
обезпечителното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4