№ 7727
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110107986 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. С. и С. И. С.
срещу Р. А. П..
Ищците твърдят, че по силата на договор за наем от 21.08.2015 г., със
сключения към него анекс от 21.02.2018 г. и анекс от 28.08.2019 г., са
предоставили на ответницата за временно възмездно ползване следния
недвижим имот: апартамент № 54, находящ се в .............., със застроена площ
от 106, 86 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридор и
две тераси.
Твърдят, че в качеството им на наемодатели имат вземания към
ответницата за:
сумата 5 487, 08 лв., представляваща неизплатена наемна цена по
договор за наем на недвижим имот от 21.08.2015 г. за периода 21.01.2019 г. –
15.09.2019 г., ведно със законната лихва от 04.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 089, 80 лева, представляваща мораторна лихва за периода
21.08.2020 г. – 04.08.2022 г.;
сумата 27, 84 лева, представляваща консумативни разходи за ел.енергия
за периода 06.08.2019 г. – 15.09.2019 г., ведно със законната лихва от
04.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7, 89 лв. мораторна лихва за
периода 20.10.2019 г. - 04.08.2022 г.;
сумата 613, 83 лева, представляваща консумативни разходи за топлинна
енергия за периода м.02.2019 г. – м.09.2019 г., ведно със законната лихва от
04.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 159, 29 лв. мораторна лихва
за периода 11.12.2019 г. – 04.08.2022 г.;
сумата 231, 31 лв., представляваща консумативни разходи за ВиК
1
услуги за периода м.03.2019 г. – м.09.2019 г., ведно със законната лихва от
04.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 55, 62 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 09.01.2020 г. – 04.08.2022 г.
Твърдят, че са се снабдили със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.09.2022 г. за посочените суми по ч.гр.д. № 42469/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав, срещу която е депозирано възражение от длъжника.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Р. А. П.. Оспорва исковете като недопустими по съображения, че
не са посочени задълженията по месеци. Оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че на 16.09.2019 г. е освободила имота, като е предала
ключовете от опразнения такъв, за което е бил съставен протокол от същата
дата. Прави възражение, че анекс № 2 от 29.08.2019 г. е недействителен, тъй
като е бил подписан от нея в резултат на въвеждането й в заблуждение от
страна наемодателите, че възнамеряват да продадат имота поради спешна
нужда от средства по здравословни причини. По отношение на сумата 231, 31
лв., която се претендира като консумативни разходи за ВиК услуги, твърди,
че не дължи същата и не я е заплатила. Прави възражение за давност. Твърди,
че при сключване на договора е заплатила 650 лв. депозит по чл.9 от
договора, 80 лв. авансово за консумативни разходи съгласно чл.15, ал.2 от
договора и още 80 лв. – на същото основание, т.е. общо сумата от 810 лв.,
която е следвало да бъде използвана за погасяване на консумативни разходи,
в случай че има такива. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 04.08.2022 г. заявителите С. П. С. и С. И. С. са
сезирали СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Р. А. П. за процесните суми.
С разпореждане от 12.09.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителите и държавна такса в
размер на 153, 45 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Р. А. П..
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Безспорно е между страните, че по силата на договор за наем от
21.08.2015 г., със сключения към него анекс от 21.02.2018 г. и анекс от
28.08.2019 г., ищците са предоставили на ответницата за временно възмездно
ползване следния недвижим имот: апартамент № 54, находящ се в ..............,
2
със застроена площ от 106, 86 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня,
клозет, коридор и две тераси.
Видно от представения договор за наем от 21.08.2015 г., същият е
сключен за срок от една година (чл.2) при месечна наемна цена от 650 лв.
(чл.5). Уговорено е, че ако след изтичане срока на договора ползването
продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът
се счита продължен за неопределен срок (чл.4).
Съгласно чл.9 от договора в случай на авансово платени месечни
вноски страните им придават смисъл на депозит, който ще служи и ще се
ползва за погасяване на дължими и незаплатени консумативни разходи, ако
има такива, а при лиса на такива – сумата се връща едновременно с
предаването на имота.
Видно от представена по делото разписка от 21.08.2015 г., ответницата
е заплатила на наемодателите сумата от 650 лв. наем за периода 21.08.2015 г.
– 21.09.2015г., сумата 650 лв. депозит по чл.9 от договора, както и сумата от
160 лв. по чл.15, ал.2 от договора за консумативни разходи.
Съгласно чл.15, ал.1 от договора наемателят е длъжен да заплаща
месечната наемна цена в размер, срок и по начин, уговорен в договора.
Съгласно чл.15, ал.2 от договора наемателят е длъжен да заплаща
своевременно всички консумативни разходи, в т.ч. ежемесечно на
наемодателя по 80 лв., с които последният заплаща месечните задължения
към ............. за сградна инсталация и топла вода. С изтичане на срока по чл. 2,
страните по договора изравняват реално платената от наемателя на
наемодателя сума за целия период от време с действително отчетените
разходи и начислени суми от ............. по издадени от дружеството фактури. В
случай, че наемателят е заплатил на наемодателя сума, по-голяма от реално
дължимата, последният се задължава да върне на наемателя надплатеното в
тридневен срок от деня на изравняването, но не по-късно от деня на
предаването на имота на наемодателя по реда на чл. 11, ал. 2. В случай, че
наемодателят е заплатил сума, по-голяма от реално дължимата, наемателят се
задължава да доплати на наемодателя надплатеното от него в срока на
предходното изречение.
С анекс от 21.02.2018 г., считано от 21.09.2017 г. е определен нов срок
на договора – една календарна година, при месечна наемна цена от 700 лв.,
като чл.15, ал.2 след думата „разходи“ е предвидено, че се заличава целият
последващ текст н клаузата, който придобива следната редакция: „Да заплаща
своевременно всички консумативни разходи, които е направил.“, като
останалите клаузи остават непроменени.
С анекс от 29.08.2019 г. е уговорено, че на основание чл.16, ал.2 от
договора се прекратява действието му по взаимно съгласие, като наемателят
се задължава да го освободи до 15.09.2019 г.
Уговорено е, че наемателят се задължава да заплати 4 900 лв. наемна
цена за периода 21.01.2019 г. - 21.08.2019 г. в срок до 12 месеца от
3
прекратяване на договора, като в същия срок да заплати и сумата, която се
дължи за съответния период от датата на прекратяването до освобождаването
на жилището, изчислена пропорционално по дни на база месечния наем от
700 лв.
Уговорено е, че наемателят се задължава да заплати на наемодателя
всички месечни консумативни разноски за времето, до което е освободил
имота, в т.ч. и тези, които са просрочени до тази дата, най-късно до седем
дни, считано от получаване на съответното писмено известие за плащане за
съответния период.
Безспорно е между страните, че на 16.09.2019 г. ответницата е предала
владението на имота.
Представена е разписка от 20.10.2019 г. за заплащане на задължения
към ............. за периода 06.08.2019 г. – 04.10.2019 г. в размер на сумата 27, 84
лв.
Представени са платежни документи за извършени плащания в полза на
............. за периода м.02.2019 г. – м.09.2019 г. в размер на сумата от общо 613,
83 лв.
Представени са платежни документи за извършени плащания в полза на
............. за периода м.03.2019 г. – м.09.2019 г. в размер на сумата от общо 231,
31 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по
чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.232, ал.2, предл.1 и 2
ЗЗД:
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена.
Съгласно чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползването на вещта.
В тежест на ищците в случая е да докажат, че за процесния период
между страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което
са предоставили на ответницата процесния недвижим имот за временно
възмездно ползване срещу задължение на ответницата за заплащане на
наемна цена и консумативно разноски за имота; че вземанията за наемна цена
и консумативни разходи са изискуеми, както и размера на последните.
В случая страните не спорят, че по силата на договор за наем от
21.08.2015 г., със сключения към него анекс от 21.02.2018 г. и анекс от
4
28.08.2019 г., ищците са предоставили на ответницата за временно възмездно
ползване следния недвижим имот: апартамент № 54, находящ се в ..............,
със застроена площ от 106, 86 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня,
клозет, коридор и две тераси.
Видно от представения договор за наем от 21.08.2015 г., същият е
сключен за срок от една година (чл.2) при месечна наемна цена от 650 лв.
(чл.5), като е уговорено, че ако след изтичане срока на договора ползването
продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът
се счита продължен за неопределен срок (чл.4).
Съгласно чл.15, ал.1 от договора наемателят е длъжен да заплаща
месечната наемна цена в размер, срок и по начин, уговорен в договора.
Съгласно чл.15, ал.2 от договора наемателят е длъжен да заплаща
своевременно всички консумативни разходи, в т.ч. ежемесечно на
наемодателя по 80 лв., с които последният заплаща месечните задължения
към ............. за сградна инсталация и топла вода. С изтичане на срока по чл. 2,
страните по договора изравняват реално платената от наемателя на
наемодателя сума за целия период от време с действително отчетените
разходи и начислени суми от ............. по издадени от дружеството фактури. В
случай, че наемателят е заплатил на наемодателя сума, по-голяма от реално
дължимата, последният се задължава да върне на наемателя надплатеното в
тридневен срок от деня на изравняването, но не по-късно от деня на
предаването на имота на наемодателя по реда на чл. 11, ал. 2. В случай, че
наемодателят е заплатил сума, по-голяма от реално дължимата, наемателят се
задължава да доплати на наемодателя надплатеното от него в срока на
предходното изречение.
С анекс от 21.02.2018 г., считано от 21.09.2017 г. е определен нов срок
на договора – една календарна година. Запазила е действието си клаузата на
чл.4 от договора, според която ако след изтичане срока на договора
ползването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът се счита продължен за неопределен срок. Със същия анекс е
предвидена месечна наемна цена в размер на сумата 700 лв.
Изменя се чл.15, ал.2 от договора, като след думата „разходи“ се
заличава целият последващ текст на клаузата и придобива следната редакция:
„Да заплаща своевременно всички консумативни разходи, които е направил.“
С анекс от 29.08.2018 г. страните са се съгласили относно
прекратяването на договора по взаимно съгласие, като е уговорено наемателят
да го освободи до 15.09.2019 г.
Уговорено е, че наемателят се задължава да заплати 4 900 лв. наемна
цена за периода 21.01.2019 г. - 21.08.2019 г. в срок до 12 месеца от
прекратяване на договора, като в същия срок да заплати и сумата, която се
дължи за съответния период от датата на прекратяването до освобождаването
на жилището, изчислена пропорционално по дни на база месечния наем от
700 лв.
5
Уговорено е, че наемателят се задължава да заплати на наемодателя
всички месечни консумативни разноски за времето, до което е освободил
имота, в т.ч. и тези, които са просрочени до тази дата, най-късно до седем
дни, считано от получаване на съответното писмено известие за плащане за
съответния период.
Страните не спорят, че на 16.09.2019 г. ответницата е предала
владението на имота.
С оглед изложеното между страните не е налице спор, че в периода
21.01.2019 г. – 15.09.2019 г. ответницата в качеството на наемател е ползвала
имота, което се потвърждава от ангажираните писмени доказателства, поради
което в полза на наемодателите е възникнало вземане за наемната цена в
размер на сумата 5 498, 39 лв., определена, както следва: 11 дни от м.01.2019
г. Х 22, 58 лв. наем/ден + 7 месеца Х 700 лв. + 15 дни за м.09.2019 г. Х 23, 33
лв. наем/ден. Тази сума надвишава заявената такава в размер на 5 487, 08 лв.,
с оглед на което и при спазване принципа на диспозитивното начало следва
да се приеме, че в полза на ищците е възникнало вземане за наемна цена в
размер на исковата сума.
От страна на ответницата е заявено възражение за давност, във връзка с
което съдът намира следното:
Съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
случая заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита предявен искът
по чл.422 ГПК, е подадено на 04.08.2022 г., поради което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
04.08.2019 г. В случая предвид признанието на вземането за периода до
21.08.2019 г. от длъжника, направено с анекс от 29.08.2019 г., давността е
прекъсната по арг. от чл.116, б. „а“ ЗЗД, а възражението се явява
неоснователно.
Задължението е парично, като за забавата в изплащането му наемателят
дължи мораторна лихва за периода 21.08.2020 г. – 04.08.2022 г. в размер на
сумата 1 089, 80 лв., с оглед на което искът се явява основателен в пълния му
предявен размер.
Установиха се от страна на ищците плащания на задължения за
консумативни разходи за имота в общ размер на сумата 872, 98 лв., както
следва:
сумата 27, 84 лева, представляваща консумативни разходи за ел.енергия
за периода 06.08.2019 г. – 15.09.2019 г.;
сумата 613, 83 лева, представляваща консумативни разходи за топлинна
енергия за периода м.02.2019 г. – м.09.2019 г.;
сумата 231, 31 лв., представляваща консумативни разходи за ВиК
услуги за периода м.03.2019 г. – м.09.2019 г.
С оглед извършените плащания на консумативни разходи за имота в
6
полза на наемодателите е възникнало вземане към ответницата за
заплащането им в размер на горепосочените суми.
Установи се по делото, че ответницата е заплатила депозит в размер на
сумата 650 лв., както и сумата от общо 160 лв. за консумативни разходи, т.е.
сума в общ размер на 810 лв. Предвид наличието на непогасени задължения
за консумативни разходи, в полза на наемателя не е възникнало вземане за
връщане на депозита съгласно чл.9 от договора, а същата следва да бъде
отнесена за погасяване на тези задължения, както сумата в размер на 160 лв.,
с която не се твърди и установява по делото да са били погасени задължения
за период извън исковия.
При това положение е налице непогасен остатък за консумативни
разходи в размер на сумата 62, 98 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху консумативните разходи не се
дължи с оглед липсата на представени доказателствена за покана до
наемателя в момент, предхождащ завеждането на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 478, 95 лв. разноски за заповедното и сумата 132, 79
лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. А. П., ЕГН ********** дължи
на С. П. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.232, ал.2, предл.1 и предл.2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:
сумата 5 487, 08 лв., представляваща неизплатена наемна цена по
договор за наем на недвижим имот от 21.08.2015 г. за периода 21.01.2019 г. –
15.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 04.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 1 089, 80 лева, представляваща мораторна лихва за периода
21.08.2020 г. – 04.08.2022 г.,
сумата 62, 98 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение за
консумативни разходи за периода 21.01.2019 г. – 15.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 04.08.2022 г. до
изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 42469/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
7
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 62, 98 лв. до пълния предявен размер
от 872, 98 лв. консумативни разходи, както и иска за сумата 222, 80 лв.
мораторна лихва за периода 20.10.2019 г. – 04.08.2022 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН ********** да заплати на С. П. С., ЕГН
********** и С. И. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
478, 95 лв. разноски за заповедното и сумата 132, 79 лв. разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8