№ 88
гр. Шумен, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500042 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №651/7.12.2021г. по гр.д.№1761/2021г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ предявен от ИВ. АНК. АС. с ЕГН
**********, пребиваващ в момента в Затвора в гр. Ловеч срещу Я.В. Д. с ЕГН **********
от гр. Шумен, в качеството й на ЧСИ с рег. №********** на КЧСИ и район на действие
ШОС за заплащане на сумата от 385 лв., представляващи имуществени вреди, нанесени от
ответника, чрез незаконосъобразни действия по налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, получавано в затвора в периода декември 2020 г. – май 2021 г. и е осъдил
ИВ. АНК. АС. с ЕГН ********** да заплати на Я.В. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен,
направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението е обжалвано от ищеца ИВ. АНК. АС. като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна Я.В. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна ,
при наличие на правен интерес и е допустима.
Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 от ГПК ,след като извърши служебна проверка
1
намира обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба ,
разгледана по същество за неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС, като
по този начин те стават част от правните съждения на настоящият съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията ,наведени във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното :
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от ИВ. АНК. АС. с ЕГН
**********, пребиваващ в момента в Затвора в гр. Ловеч, срещу Я.В. Д. от гр. Шумен, в
качеството й на ЧСИ с рег. № ********** на КЧСИ и район на действие ШОС с правно
основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от 385 лв., представляващи
имуществени вреди, нанесени от ответницата, чрез незаконосъобразни действия по налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение, получавано в затвора в периода декември
2020 г. – май 2021 г. . В исковата молба се твърди, че ответницата в качеството си на ЧСИ е
извършила запор и е удържала суми от възнаграждението, което ищецът е получавал в
затвора в нарушение на чл. 446 от ГПК, уреждащо правилата за несеквестируемия доход.
Твърди, че така ответницата му нанесла имуществени вреди в размер на 385 лв. и иска
съдът да я осъди да му ги заплати.
Процесното изп. дело № 2016**********0400063 по описа на ЧСИ Я.Д. с рег. №
********** на КЧСИ и район на действие ШОС било образувано срещу длъжника ИВ.
АНК. АС. по изпълнителен лист, издаден на 02.03.2011 г. по НОХД 267/2009 г. на НПРС в
полза на Националното бюро за правна помощ за заплащане на сумата от 680 лв. разходи за
служебен защитник, както и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист в полза на НПРС.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на в.з.с. решение № 30 от 25.01.2011 г. по
цитираното по горе наказателно дело. Към изпълнителното дело е присъединена и
държавата чрез НАП с вземане в размер на 4288,38 лв. На 18.10.2019 г. е наложен запор
върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение с постановление на ЧСИ,
инкорпорирано в запорното съобщение, в което изрично е посочено, че при извършване на
удръжките следва да се спазва разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Запорното съобщение е
изпратено до Затвора гр. Ловеч, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Видно от представените писмени доказателства се установява, че в периода от м. декември
2020 г. – м. май 2021 г. е заработил 305 лв. за месец декември 2020 г. и по 325 лв. за всеки от
другите месеци. На основание чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС на ищецът е изплатена сумата от 122
лв. за м. декември 2020 г. и 130 лв. за останалите пет месеца. От тях са удържани 10 % данък
(12,20 лв. за м. декември 2020 г. и по 13 лв. за останалите месеци от процесния период).
Така нетното му възнаграждение възлиза на 109,80 лв. за м. декември 2020 г. и 117 лв. за
всеки от останалите месеци. Въз основа на наложения запор за удържани и 60 лв. за м.
декември 2020 г. и по 65 лв. за периода януари – май 2021 г.
2
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ и задължителна практика на ВКС,
отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно
принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД, което
предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ
във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на
него вреди и причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на
деликвента. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на
увреждащото действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД.
За надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията
на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия
на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния
изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При доказването
им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици върху имуществената сфера
на увредения, вследствие директно въздействие върху нея, които не биха настъпили без
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ.
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 2/2014 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от
трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на
запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй
като той обхваща само секвестируемата част. Нарушава несеквестируемостта налагането на
запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или
друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. За извършване на
удръжки от възнаграждението за положен труд на лишените от свобода са налице специални
норми - на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода
могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото
им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за
издръжка. Съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНЗС, удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват
по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 ЗИНЗС се
полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Нормата на чл.446, ал.1 ГПК определяща несеквестируемстта на определен размер от
доходите на длъжника цели осигуряване на екзистенциален минимум за гарантиране живота
и физическото оцеляване на длъжника и неговото семейството. При съобразяване
разпоредбата на чл.84 от ЗИНЗС, която гарантира осигуряване на този екзистенциален
3
минимум на лицето, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода", следва да се приеме, че
по отношение на последното, несеквестируемата част от доходите от труд следва да се
определи по чл. 57, ал. 1 от ППЗИНС вр. с чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС в размер на 1/3 от
полагащото се месечно възнаграждение.
По тази причина съдът счита, че чл. 446 от ГПК се дерогира от разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
направените удръжки не надвишават 2/3 от дължимото на ищеца възнаграждение.
Възражението на ищеца ,че вземането по изпълнителният лист било погасено по
давност е недопустимо в настоящото производство и не е и в правомощията на съдебният
изпълнител да следи дали вземането е погасено по давност , като когато е налице погасено
по давност задължение ,това се установява в производството по предявен иск по общият
исков ред.
Във въззивната си жалба жалбоподателят е направил нови възражения на които не се е
позовал пред ШРС и същите са преклудирани и като такива са недопустими. Също така са и
неоснователни. Възраженията на жалбоподателя за недължимост на сумата по
изпълнителният лист не могат да се разглеждат в настоящото производство и ако
жалбоподателят не е бил съгласен със задължението си за разноски е следвало да обжалва
самият съдебен акт по силата на който е бил осъден да ги заплати или разпореждането за
издаване на изпълнителен лист ,което той не е направил и тези актове са влезли в сила и са
окончателни.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че не се доказаха по делото твърдяните
незаконосъобразни изпълнителни действия от страна на ответницата по изпълнителното
дело срещу ищеца , поради което и предявеният иск по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ е неоснователен
и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото, а
въззиваемата страна не претендира такива за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №651/7.12.2021г. по гр.д.№1761/2021г. по описа на
ШРС.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5