Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Нови пазар,
10.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар, в публичното си заседание
на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР:
Бойка Ангелова
Като
разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 215 по описа на НПРС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от С.Н.С. ***-
11/15.05.2018 г.на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Шумен.
Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно.
В жалбата се сочи, че с Акта е констатирано, че жалбоподателят, в
качеството му на водомайстор е отговорен за обеззаразяването на питейната вода
в с. С., не е изпълнил задължението си да осигури опазването на жизнената среда
от вредното въздействие на химични и микробиологични фактори върху здравето на
човека.
Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с вмененото му задължение да
обеззаразява питейната вода на с. С., т.к длъжността, която заема е
„водопроводчик –инкасатор“, което било видно от последното подписано от него
допълнително споразумение към ТД от 28.09.2016 г. и според посочения в него код
по НКПД 71262001 длъжността е „водопроводчик /външно водоснабдяване и
канализации“. Жалбоподателят сочи, че с. С., е към Район Нови пазар, който е
към „ВиК Шумен“ ООД, където има назначени лица „хлораторчици“, които отговарят
за обеззаразяването на питейната вода, която се доставя в населените места в
обл. Шумен.
Посочено е, че в с. С. няма помпена станция, а има каптаж –
гравитационен, в който се пълнят подпочвените води и на този каптаж няма
изградена ел.инсталация за хлориране. По тази причина хлораторчиците не идвали
на този каптаж и не можели да работят с електрически дозатори за обеззаразяване
на питейната вода.
Жалбоподателят сочи, че е невъзможно точното дозиране и обеззаразяване
на водата ръчно. Жалбоподателят сочи, че не носи отговорност за обеззаразяване
на питейната вода и поради това не е извършил посоченото в акта и в НП
нарушение. Същия имал задължение да измерва количеството на остатъчния хлор в
питейнат вода, което се извършва чрез проба от водата от някоя чешма на
населеното място, в която капва ортодолин, който оцветява водата. По таблица с
различни зветове, той сравнява цвета на водата и определя дали хлорния разтвор
е в нормални граници или е в повече или в по – малко от необходимото. Ако се
открият отклонения от нормалното, жалбоподателят бил длъжен да уведоми помпиера
на съответната помпена станция или прекия си ръководител, но не и да коригира
количеството на хлора във водата. Жалбоподателят сочи, че ежедневно поддържа
санитарно-хигиенните изисквания на работното си място, където се грижи за
почистването на храсти, треди и други отпадъци в и около каптажите и помпените станции, за които отговаря.
Жалбоподателят сочи, че е най – ниският клас водопроводчик, не притежава
никакъв професионален разряд или степен, не е обучаван и не е изпращан на
курсове за хлораторчик и за обеззаразяване на питейната вода.
Жалбоподателят сочи, че в НП била посочена Заповед № 286/10.03.2016 г.
на Управителя на ВиК Шумен ООД, но тя не била получавана от него и не си спомня
да е подписвал такава, а самата му длъжностна характеристика била утвърдена 2
месеца преди издаването на посочената заповед.
Поради гореизложеното, жалбоподателят моли да му бъде отменено
издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна се явява и се представлява от
юрисконсулт, който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП
изцяло.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява
процесуално допустима.
Административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено
от АНО административно нарушение, извършено на 15.02.2018г. и за което е
съставен АУАН № 0645/10.04.2018г. от В.Х. инспектор в ОЗ „ДЗК” и в присъствието
на свидетелите К.И. и С.С.. В акта е описано установеното нарушение, посочени
са нарушените законови текстове – чл. 31 от Закона за здравето.
За
съставянето на акта е изпратено писмо до нарушителя по него с изх. №
ЗК-1716/21.03.2018 г., л. 25 от делото, за явяването му на 10.04.2018 г. от
08,30 до 12,00ч. за съставяне и предявяване на акта.
Актът
е съставен в отсъствието на нарушителя, подписан е от свидетел К. К.М.от гр.
Нови пазар, но не е посочена дата на връчването му.
С
писмо до Управителя на „ВиК Шумен“ ООД е изпратен акта за да бъде връчен на
нарушителя по него.
С
писмо с изх. № 647/24.04.2018 г. на „ВиК Шумен“ ООД е отговорено, че
нарушителят е отказал да получи акта и същия бил оформен със свидетел на
отказа.
Въз основа на акта е издадено и НП № ЗК-11/15.05.2018
г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Шумен, с което за нарушението,
извършено от нарушителя е наложено наказание глоба в размер на 100лв., на
основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 21.05.2018 г., съгласно обратна разписка и известие за
доставяне, л. 14 от делото.
Съдът
намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни
органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи
до неговата отмяна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят работи във „ВиК Шумен“ ООД на длъжност
„водопроводчик – инкасатор“, съгласно трудов договор № 74/28.09.2016 г. с код
на длъжността по НКПД 71262001, за район Нови пазар.
Съгласно приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „водопроводчик – инкасатор“, утвърдена на
26.05.2016 г. от Управителя на „ВиК Шумен“ ООД, където освен дейностите по
техническа поддръжка на водопроводната мрежа на населените места, да отчита
водомерите на потребителите и да инкасира несъбраните вземания по издадените
фактури и да отчита средствата от тях, са му възложени и дейностите „да измерва
количеството на остатъчния хлор във водопроводната мрежа за населеното място,
за което му е възложено да отговаря, както и при необходимост на корекция на дозата
на остатъчния хлор да сигнализира на съответния помпиер, извършващ
обеззаразяване на водата или прекия ръководител. В т.3 от длъжностната му характеристика
е посочено, че лицето носи отговорност за „санитарно – хигиенните изисквания“.
В тази длъжностна характеристика няма положен от жалбоподателя подпис.
На 15.02.2018 г. служителите на „ВиК Шумен“ ООД В.Х. и
свидетелите К.И. и С.С. били на проверка във връзка с авария в с. П., където се
срещнали с жалбоподателя и му казали, че ще отидат да проверят водата и в с. С.,
при което той им заявил, че „водата не е обеззаразена“, „няма хлор достатъчен“,
л. 53 от делото.
След като приключили работата си в с. П.,
проверяващите посетили с. С., в кметството, където от външна чешма взели проби.
След извършено накапване на реактив с „ортодолинов разтвор“ те установили, че
във водата няма достатъчно количество остатъчен хлор.
От приложените писмени доказателства и гласните такива
се установи, че на 15.02.2018 г. в с. С. е била извършена проверка от
актосъставителката В.Х. и свидетелите К.И. и С.С., както и в присъствието на
още две лица. В протокола за проверка, приложен на л. 30 от делото е записано
само името на В.Х., като липсват имена на останалите проверяващи и свидетелите,
въпреки че има отбелязани в пет последователни точки подписи на лица. От
посоченото в съдебно заседание по делото се установява, че пробата е взета след
валежи в с. С. от чешма в кметството от лицето В.Х..
По делото е приложен протокол за физикохимичен и
микробиологичен контрол на води № 213/квсм/16.02.2018 г., взети от с. С., от
инспектор В. Х.. В пробата били установени 8/100 коли форми, а останалите
показатели били в нормата. Не са установени наличие на ешерихия коли
бактерии. Установено било също, че
количеството на остатъчния свободен хлор при норма от 0,3-0,4 е под тази норма
– 0,03 (на ред №10) в резултатите от проверката.
В резултат на протокола и по повод установените с него
стойности е дадено предписание от актосъставителя на „ВиК Шумен“ ООД за
установяване и отстраняване на причината за допуснатите несъответствия в качеството
на водата на каптаж „***“ с. С..
За установеното несъответствие в количествата на коли
бактериите, които са над допустимите стойности, при норма 0 КОЕ/100мл, те са
8КОЕ/100мл. Е издадено НП № ЗК-11/15.05.2018 г.
От показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и на
тези на жалбоподателя – управителя на „ВиК Шумен“ ООД, св. К.М. и св. Инж. Н.К.,
се установява, че във „ВиК Шумен“ ООД няма регистър, ежедневен или в друг
регулярен ритъм за отчитане ежедневно на концентрациите на коли бактерии от
служителите във „ВиК Шумен“ ООД, отговарящи за състоянието на питейната вода.
Не се води дневник, а още по – малко такъв се проверява. Заявките за белина,
като хлор-съдържащ препарат се правят устно и според самите проверяващи, нарушителя
по акта преди проверката им, когато те се видели в с. П. им бил казал, че от
м.януари няма хлор и той не е добавял във водата в каптажа на с. С. такава. Преценката
на място в с. С., е извършена чрез ортодолинов разтвор, чрез експресен метод за
анализ, който показал недостатъчно количество на остатъчния хлор. Използваният
реактив води до оцветяване на взетата за изследване вода и показва наличието на
остатъчен хлор, но не и на колибактерии. Последните са предмет на
микробиологичен анализ, какъвто е направен с протокол № 213/квсм/16.02.2018 г.
Съгласно § 1, т.1, б. „а“ от ДР към Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели, „Питейна вода“ е вода за
питейно-битови цели: а) в нейното природно състояние или след обработка,
предназначена за пиене, приготвяне на храна и други битови цели, независимо от
нейния произход и независимо от това дали се доставя чрез водоразпределителна
мрежа, от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки. Съгласно чл. 5 от Наредбата,
питейната вода трябва да отговаря на стойностите на
показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В, Г.1 и Г.2, които
съгл. чл. 6, ал.1, т.1 от наредбата трябва да бъдат спазени за вода, доставяна
чрез водоснабдителната мрежа - на мястото на изтичането й от крана при
потребителя. Взетата от външната чешма в двора на кметство с. С. вода е взета
именно от такъв кран.
Установяването на наличие на колибактерии
и ешерихия коли бактерии се извършва съгласно таблица А чрез микробиологичен анализ, т.е задължително
в лабораторни условия, докато установяването на остатъчен хлор се извършва съгласно посоченото таблица В чрез „Показатели
с индикаторно значение“. Такива са използваните полеви реактиви,
които водят до промяна на цвета, мириса, вкуса и мътността на водата и които
показват без специални уреди и методи на анализ наличието на остатъчен свободен
хлор. Такъв реактив е бил използванията и от жалбоподателя и от проверяващите
препарат ортодолинов разтвор, с който след накапване във взета водна проба се
променя цвета на водата и по предоставена цветна скала на същата се определя
количеството на остатъчния хлор, респ. необходимостта от добавяне на
дезинфектант.
По делото липсват
представени писмени доказателства, утвърдени със заповед на управителя на „ВиК
Шумен“ ООД, правила или други нормативни документи, с вътрешно
ведомствен характер, които да установяват отделните цветови диапазони и
съответстващите на тях евентуални количества остатъчен хлор, както и
необходимите количества дезинфектант, които следва да се използват за
осигуряване на необходимата степен на дезинфекция и с това на безопасност за
здравето на населението питейна вода. Липсват разписани от управителя на „ВиК
Шумен“ ООД правила,
инструкции или др.подобни, за възможното поведение на отговорните лица, за
обезпечаване на дезинфекцирането на водата и предотвратяването на зарази, както
и за извършването на последващ контрол за спазването на тези правила, като
гаранция за изпълнението им и предотвратяване на небрежност или злонамерено
поведение на отговорните лица. Това показва значителни пропуски в постоянния мониторинг
на водата, отговорни за които са ръководните органи на „ВиК
Шумен“ ООД. Липсват правила и норми за използваните дезинфектанти. Единствено от
намиращия се на сайта на „ВиК Шумен“ ООД „Бизнес план за развитие на дейността
на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, гр.Шумен като В и К оператор за
периода 2017-2021 Г.“, в т. 2.5, http://www.shumen.bg/council/**********.pdf)
се установява, че за подобряване качеството на питейната вода
и за обеззаразяването й се използват: хлорна
вар; белина; хлор-газ или озон. Това обаче не изчерпва задълженията на
дружеството, поддържащо водопреносната мрежа и осигуряващо поддържането на
здравословни показатели на питейната вода, т.к не посочва количествата, които
следва да се използват за целта, както и конкретно използвания за каптажа в с. С.
дезинфектант, който както се установи от показанията на управителя на „ВиК Шумен“ ООД и св. Н.К. е белина. Самият управител
заявява, че на жалбоподателя била предадена цветна скала за измерване на
остатъчния хлор и че същия би следвало да е инструктиран за работа с нея. За
каптажа на с. С., няма помпиер, няма втори последващ контрол. От показанията на
св. К. се установява, че използвания препарат е белина, като дозата трябва да е
в диапазона 0,3-0,4 след 30минутен контакт. Свидетелят сочи, че решението за
започване на хлориране следва да се вземе от него, той решава колко дози белина
следва да се поставят във водата в каптажа. Самата белина е в големи разфасовки
и във висока концентрация. Самият свидетел не знае колко кубика е каптажа и не
може да каже какво количество белина следва да се постави за коригиране на
необходимото количество остатъчен хлор. Самия отговорен служител и свидетел
сочи, че самите скали и ортодолиновия разтвор се раздават на началниците, а те
от своя страна следва да ги раздадат, но не е сигурен дали това е направено.
Свидетелят К. *** ООД има нарочни служители „хлораторчици“, които извършват
хлорирането на водата, след като са преминали съответен курс на обучение. На
свидетелят не му е известно в каптажа на с. С. дали е имало белина. От
показанията на самия жалбоподател се установи по делото, че за последно той е
поставял белина през м.януари, а към датата на проверката в каптажа е нямало
налична белина. Жалбоподателят сочи, че за хлорирането на водата в с. С. не
води протокол или друг удостоверителен документ.
От всичко
гореизложено, съдът приема, че всъщност жалбоподателят не е изпълнил
задължението си за установяване (измерване) на количеството на остатъчния
свободен хлор във водопроводната мрежа на с. С., както и да уведомява
своевременно прекия си ръководител за това. Това, към датата на проверката
15.02.2018 г. не било сторено, като последното коригиране на остатъчния хлор е
извършено лично от жалбоподателя, а не от определените за това длъжностни лица
„хлораторчици“ през м. януари и от тогава в каптажа на с. С. е нямало налична
белина. Установи се, че прекият ръководител инж. К., също не е посещавал
каптажа към тази дата и не е давал предписания за коригиране на количествата на
остатъчния хлор.
С обжалваното
наказателно постановление, административно наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 31 от Закона за здравето. Следва
да се посочи, че нормата на чл. 31 от ЗЗ е бланкетна, тя не съдържа предписание
за конкретно поведение по отношение на съдържанието на показателите на
питейната вода, а сочи, държавата, общините, юридическите и физическите лица да
осъществяват дейността си така, че да осигуряват опазването на жизнената среда
от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични
и социални фактори. Съгласно §1, т.12, б. „а“ от ДР на ЗЗ сред „Факторите
на жизнената среда“ са и водите, предназначени за питейно-битови
нужди. Следователно разпоредбата на чл. 31 от ЗЗ предвижда посочените в нея
правни субекти, да осъществяват своята дейност така, че да не допускат водите,
предназначени за питейни нужди да увреждат здравето на човека. Нормативният акт,
който урежда допустимото качество на водите, което не уврежда здравето на
човека е Законът за водите, който вменява задължения на В и К операторите по
смисъла на чл. 2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, какъвто е „ВиК
Шумен“ ООД и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, съгл. чл. 48, ал.2, т.1 от ЗВ да предприемат
всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите. За поддържането на количеството и
необходимото качество на водите и на основание чл. 135, ал.1, т.3 от ЗВ министърът на околната среда и водите,
министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и
благоустройството издават наредба
за качеството на водата, предназначена за питейно-битови
цели. В този смисъл е издадената Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели, вменяваща конкретни задължения за
отделните субекти, отговорни за спазването на посочените в Приложение №1 към
нея стойностни показатели на водата, в т.ч и тези за колибактериите.
Въз основа на така
пространно описаните нормативни актове, се установява чу нормата на чл. 31 от
Закона за здравето няма самостоятелно приложение, а изисква винаги посочване на
неизпълнение на конкретно задължение, оповестено в друг нормативен акт, имащ
пряко и непосредствено отношение към регулирането на качествата на питейната
вода, какъвто е Наредба №9/2001 г., Законът за водите или Директива 98/83/ЕО на
съвета от 3 ноември 1998 година относно качеството на водите, предназначени за
консумация от човека или др.подобни. Не може под страх от наказание да се
презумира наличието или не на определено дължимо поведение, тогава, когато
правната норма не налага такова, а изисква позоваване на друга разпоредба и
друг нормативен акт.
Относно вмененото с
длъжностната характеристика на жалбоподателя задължение, за него е налице
вменено такова да измерва количеството на остатъчния хлор, без сам той да го
коригира, а само да уведомява прекия си ръководител. Дори и да се приеме, че
със Заповед № 100/17.11.2017 г. на управителя на „ВиК Шумен“ ООД е вменено
задължение на посочените в списъка към нея лица, и задължението да
обеззаразяват водата за питейно –битови нужди по населените места за които
отговарят, сред които под №8 е записан жалбоподателя, то тази заповед води до
пряка отговорност на лицето за наличието на колибактерии във водата.
Установяването на наличие на колибактерии може да бъде пряка и непосредствена
причина от недостатъчното обеззаразяване на водата с хлор, но то доколкото не е
възможно да бъде установено при полеви условия, а само в лабораторни не може да
се вменява в задължение и отговорност на жалбоподателя. Той може да отговаря за
измерването на остатъчния свободен хлор, а съгласно заповедта и да извършва
дейност по обеззаразяване. С оглед на това, че в дружеството, където работи
жалбоподателя няма разписани правила, инструкции или заповед, която да сочи при
какви отчетени стойности на хлор се поставят допълнителни количества
дезинфектант, не е основание на жалбоподателя, заемащ длъжност „водомайстор-
инкасатор“ да му се вменява отговорност за наличието на колибактерии, каквито
Приложение №1 не допуска изобщо във водата за питейно- битови нужди.
Като е съставил акт и
издал въз основа на него НП за нарушение на чл. 31 от Закона за здравето, за това,
че на 15.02.2018 г. нарушителят С.С. е допуснал влошаване на качеството на
водата, конкретно с колиформи 8КОЕ/1000мл. При норма 0 КОЕ/100мл., наказващия
орган е издал необосновано НП, което на това основание следва да бъде отменено.
Нарушението, посочено
в акта и в НП е за допускане на влошаване качеството на водата с колиформи
8КОЕ/1000мл. При норма 0 КОЕ/100мл., каквото задължение нито по длъжностната
характеристика, нито по Заповедта на управителя е вменявано на жалбоподателя.
Съдът намира, че освен
на посочените основания, водещи до необоснованост на НП, същото следва да се
отмени и поради нарушения при връчването на акта.
На следващо място е
допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН,
актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени
в него, и се предявява на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. Актът е бил съставен в
отсъствието на посоченото за нарушител лице, т.к след отправената му писмена
покана той не се е явил. Поканата е получена от жалбоподателя на 26.03.2018 г.,
л.26 от делото. Върху самия акт липсва подпис на жалбоподателя, с което се
установява, че той в действителност не се е явил при съставянето на акта и
същия не му е предявен. С писмо с изх.№ ЗК-2162/11.04.2018 г. до управителя на
„ВиК Шумен“ ООД е поискано съдействие за връчването на акта. Писмото е получено
от служител на дружеството на 16.04.2018 г. – лицето Н. Жеков, шофьор. С писмо
с изх. № 647/24.04.2018 г. управителят на дружеството е отговорил на
административнонаказващия орган, че адресата по акта е отказал да го получи,
поради което той бил оформен със свидетел на отказа. Както в писмото, така и
върху самия акт липсва посочена дата за връчването, респ. за отказа за
получаване на акта от адресата. Съгласно чл. 43, ал.4, изр. 2-ро от ЗАНН, в
случаите, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя и е изпратен на
съответната служба, т.е по местоработата на нарушителя, той се предявява и
подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
Следователно броенето на срока за връчване е 7 дни от получаването на акта в
дружеството, където той работи. Срокът за връчване изтича в седмия ден или на
23.04.2018г. Липсата на посочена дата за връчване, респ. отказ за получаване на
акта, в срока по чл. 43, ал.4, изр.2-ро от ЗАНН, както в акта, така и в друг свидетелстващ
документ, дава основание на съда да приеме, че отказът е направен на 24.04.2018
г., от която дата е изходящия номер на писмото на управителя на „ВиК Шумен“
ООД. Необходимостта от посочване на дата на връчването, респ.на подписването
следва от нормата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН. Писмото за отказа е получено от
административнонаказващия орган на 25.04.18г.
От това следва, че акта
е връчен след изтичане на срока по чл. 43, ал.4 от ЗАНН, а вписаните в акта
данни за лицето К. К.М.вероятно са данни
за свидетеля на отказа. Всичко това са предположения, т.к процедурата по връчване
и удостовяряване на отказа на адресата да получи акта са опорочени и приравнява
действията на лиса на връчване на акта, а не на надлежно удостоверен отказ за
получаването му. Следователно нарушителят не е надлежно запознат със
съдържанието на акта, поради нарушение на процедурата по чл. 43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН и с това е допуснато съществено
процесуално нарушение, което налага отмяна на наказателното постановление.
Всичко гореизложено
дава основание на съда да приеме, че издаденото въз основа на Акт №
0645/10.04.2018 г., наказателно постановление НП № ЗК- 11/15.05.2018 г.на
Директора на Регионална здравна инспекция гр. Шумен е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло като такова.
Съдът намира, че препис от настоящето решение, следва
да се изпрати и на „ВиК Шумен“ ООД с оглед на констатираните от съда пропуски
по мониторинга, отчетноостта и контрола върху качеството на питейната вода и
водата за битови цели за предотвратяване на следващи нарушения при проверка на
нейното качество и предприемане на мерки за обеззаразяването й.
На основание
чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП № ЗК- 11/15.05.2018
г.на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Шумен, с което на С.Н.С. ***,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН за нарушение на чл. 31 от Закона
за здравето и на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗдр. Е наложено наказание глоба в
размер на 100лв.(сто лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет)
дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен
съдия: ......................................
Галина Николова