Решение по дело №406/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна срещу Решение № 118 от 14.11.2022 г., постановено по АНД № 20223120200274 по описа на Районен съд – гр. Девня за 2022 г., в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 23-0000320/ 22.06.2022 г. на Директора на РДАА-гр. Варна, а на Т.Й.С. е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДв.П, за нарушение по чл. 139, т. 1, т. 2 от ЗДв.П. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, в частта, с която е намалена наложената санкция, поради противоречие с материалния закон. Излагат се съображения за неправилно неправлно изчисление на санкцията, с оглед допуснатото пренатоварване. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендират се и разноски.

Ответникът – Т.Й.С., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варнески районен съд е образувано по жалба от Т.Й.С. срещу НП № 23 – 0000320/ 22. 06. 2022 г. на Директор РД – АА – Варна, с което на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДв.П, чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДв.П е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500. 00 лв.; за нарушаване разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10. 00 лв.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 21. 02. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, Т.Й.С. управлявал товарен автомобил, категория N 3, с ДК№ ******, с пневматично окачване, с четири оси, първите две незадвижващи и управляеми. Движението му е преустановено от свид. Т.С. Т.. – служител при РД – АА – Варна. При извършената проверка, с помощта на електронна мобилна везна „Dini agreo“ № **********, със стикер 01104, с валидност до м. юли 2022 г., от проверяващия е установено натоварване на трета /задвижваща/ ос в размер на 14 060. 00 кг., при нормативно позволена до 11 500. 00 кг, т. е. налице е претоварване с 2 560. 00 кг. При документалната проверка, от проверяващия е установено, че водачът не носил контролен талон към СУМПС. Съставен е АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани възражения такива. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП.

За да потвърди процесното НП, от въззивния съд е прието, че в хода на административнонаказателното производство не се допуснати съществени процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на НП, привлеченото към отговорност лице е извършило описаното в НП нарушение, което е доказано по безспорен начин. От друга страна, наложеното наказание не съответства на целите на закона, поради което и същото е намалено, до минималния предвиден размер.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 812з-1632/ 02.12.2022 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Касационният състав приема, че вмененото на Т. М. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от свидетелските показания, кореспондиращи, със съдържанието на издадения АУАН. По делото е безспорно установено, че на 21.02.2022 г. на управляваното от касатора ППС, при проверка е извършено и измерване с електронна везна „Dini agreo“ № **********, със стикер 01104, с валидност до м. юли 2022 г., в рамките на която е установено натоварване на трета задвижваща ос – 14060 кг. , при допустима норма от 11500 кг.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДв.П предвижда императивно, че движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в Приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 4, б. "а" на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11, 5 т. В конкретния случай констатациите в акта са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.

За осъщественото от дееца нарушение нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДв.П предвижда административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева. В настоящата хипотеза, определеното от административния орган наказание от 1500 лева е съобразено нормативно регламентираните предели, в рамките средния размер. В случая, тезата на касатора относно методиката за определяне на санкцията, съобразявайки Приложение 1 към чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията, не се споделя от решаващия състав. Липсва нормативна регламентация, която да обвързва размера санкцията със стойността на претоварването. При определянето на наказанието следва да се съобразят изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като се вземат в предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително управлението на претоварените превозни средства в разрез с установените правила разкрива риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Последното не освобождава органа от задължението да извърши преценка относно релевантните факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В настоящата хипотеза, правилно от въззивният съд са отчетени липсата на други наказания за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДв.П, на вредни последици, поведението и имотното състояние на нарушителя.

При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, касационния състав приема, че правилно и законосъобразно, на нарушителя е определено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Именно в този размер, наказанието съответства на тежестта на нарушението.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат, с оглед липса на отправено искане в тази насока от ответника.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 14.11.2022 г., постановено по АНД № 20223120200274 по описа на Районен съд – гр. Девня за 2022 г., в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 23-0000320/ 22.06.2022 г. на Директора на РДАА-гр. Варна, а на Т.Й.С. е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДв.П, за нарушение по чл. 139, т. 1, т. 2 от ЗДв.П.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА