Решение по дело №58/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 50
Дата: 27 април 2020 г. (в сила от 11 юли 2020 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20204500900058
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№50

гр. Русе, 27.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ  ИРИЕВА

като разгледа докладваното от председателя т. дело № 58 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. 

         Постъпила е жалба от Ц.Д.М.лично и в качеството му на управител на МИОР-ВЕНКОВ И СИЕ, ЕИК *********, чрез адв.Р.И., против отказ № 20200203181805/05.02.2020г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, Търговски регистър. Обжалва отказа като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се излагат съображения, че представените документи за заличаване на жалбоподателя като съдружник и управител са в съответствие със законовите изисквания и ДЛР неправомерно е отказало вписване на обстоятелствата. Твърди се, че изводът на ДЛР, че жалбоподателя не може да бъде заличен, тъй като СД следва да има поне двама съдружника и ако желае да напусне дружеството следва да проведе процедура по ликвидация е неправилен, предвид на уредената в устава на дружеството възможност всеки от членовете да напусне ЮЛ без оглед на броя на съдружниците, които остават. Сочи се, че по отношение на декларацията по чл.13, ал.4 от ЗТР, ДЛР е следвало да даде указания за представянето й. Изразява се несъгласие с обстоятелството, че жалбоподателя не може да упълномощи адвокат да подаде заявление за промяна на вписани обстоятелства, тъй като до заличаването му от ТР, той представлява дружеството.Иска да бъде отменен от съда и да се укаже на Агенция по вписванията – ТР да впише заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

        Жалбата срещу отказа е подадена по ел.път и заведена с вх.№20200212222657, видно от посоченото в уведомителното писмо на Агенцията по вписвания. Отказа е постановен на 05.02.2020г. и изпратен по ел.път, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано лице- адвокат с изрично пълномощно, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

         Със заявление вх. № 20200203181805/03.02.2020г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на СД „МИОР-ВЕНКОВ И СИЕ“, ЕИК *********, от адв.Р.Х.И.-заявител по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно – заличаване на Ц.Д.М.като съдружник и управител. Към заявлението били приложени: уведомление за напускане от Ц.Д.М., изрично адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса

         Длъжностното лице е отказало заявеното вписване, поради това, че представените документи към заявлението навеждат до извода, че се иска прекратяване на участието на съдружник във всички форми в дружеството. Обосновало се с аргумента, че с оглед законовия статут на СД „най-малко между две лица“, то прекратяването на участието на единия от двамата съдружници, води до законовата последица-прекратяване на самото дружеството и обявяване на дружеството в ликвидация, а тези обстоятелства подлежат на вписване със заявление Б6, каквото в случая липсва. Мотивирал отказа си и с липсата на декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, както и с това, че заявлението е подадено от адвокат, упълномощен от заявения за заличаване управител, а не от оставащия, поради което се явява подаден от неоправомощено лице.         На  заявителя не са давани указания по реда на чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, като отказа е постановен на осн. чл.24, ал.1 вр. чл.21, т.1, т.2, т.3 и т.6 от ЗТРРЮЛНЦ.

 Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

 Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, съответно – чл. 7 от ЗЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.

От приложеното към заявлението Уведомление от Ц.Д.М.до СД „МИОР-ВЕНКОВ И СИЕ“ се установява, че жалбоподателят е отправил искане до дружеството да бъде освободен от длъжността управител и като съдружник, както и да бъдат предприети действия по заличаването му като управител по партидата на дружеството в ТР. Налице е и отбелязване в уведомлението, че същото е получено от дружеството на 01.10.2019г.

      Следва да се отбележи, че търговският закон съдържа разпоредби, даващи основание да се приеме, че участието в СД може да се прекрати чрез предизвестие от съдружник. Съгласно чл. 97, ал. 1 ТЗ, с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. Но анализът на  чл. 97, ал.1 изр.2 ТЗ и в частност употребата на термина "останалите съдружници" налага извода, че след прекратяване на членството от някой от съдружниците, за да продължи да съществува дружеството, при изрично уредена такава възможност в учредителния договор, трябва да останат минимум двама съдружници.

От извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че е пререгистрирано в ТР при АВ на осн. § 4 от ЗТР. Действащият му към момента на отказа Учредителен договор е с дата 26.06.1990 г. на осн. Указ 56. В т.9 от Учредителният договор на СД е предвидено напускането на фирмата след подаване на молба не по-рано от три месеца. В случая молбата за освобождаване като управител и съдружник от жалбоподателя е отправена и получена на 01.10.2019г. и  3 - месечният срок съгласно т.9 от Учредителния договор е изтекъл на 01.12.2019г., преди подаването на заявлението в ТР. 

Към момента действащ по отношение на СД е ТЗ. В действащия Учредителен договор от 1990г. не са предвидени правилата на чл. 97, ал.1, изр. 1 от ТЗ – т.е. каква ще бъде съдбата на СД при напускане на един от съдружниците. Липсата на изрично волеизявление в Учредителен договор, че СД ще продължи съществуването си и "когато бъде прекратено членството на някой съдружник", предполага, че с напускането на съдружник СД, то следва да се прекрати и обяви в ликвидация.

Отделно от това, от извършената справка в ТР се установява, че  СД „МИОР-ВЕНКОВ И СИЕ“ има двама съдружници, от което следва, че ако някой от тях пожелае да прекрати участието си в дружеството, то същото не може да съществува, нито пък да се преобразува. Т.е. дори и при изрична регламентация в Учредителния договор за продължаване съществуването на дружеството при прекратяване членство на съдружник по смисъла на  чл. 97, ал.1 от ТЗ, дружеството не би могло да продължи да съществува, тъй като след прекратяване членството на съдружника и управител Ц. М., остава само един съдружник, а както беше посочено по-горе следва да останат минимум двама съдружници.

 В хипотеза на двучленно събирателно дружество, с оглед характера му на образувание от две или повече лица, отправеното от единия от двамата съдружници волеизявление за прекратяване на членственото му правоотношение не произвежда действие, като противоречащо на повелителната норма на чл.76 ТЗ. В този случай съдружникът може да упражни единствено потестативното си право по чл.94 ТЗ за прекратяване на самото дружество. В този смисъл е и определение № 553 от 23.08.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 1865/2013 г., II т.о. ТК

От горното следва, че така формулираното искане на съдружника Ц.Д.М., заявено чрез представляващия го адвокат с изрично пълномощно, не може да бъде уважено, респ. вписано от длъжностното лице от Агенцията по вписванията. Представянето на декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР ведно с жалбата, не променя извода за липса на законовите предпоставки за вписване на заявените обстоятелства. Няма пречка жалбоподателя и другия съдружник да вземат необходимите решения за прекратяване на дружеството и предприемат необходимите за това действия по вписване на обстоятелствата в ТР.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ е правилен и законосъобразен, и следва да бъде потвърден.

    По тези съображения и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд        

                                      Р   Е   Ш   И:                                 

         ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20200203181805/05.02.2020г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, Търговски регистър, постановен по заявление вх. № 20200203181805/03.02.2020г. за вписване на промени по партидата на СД „МИОР-ВЕНКОВ И СИЕ“, ЕИК *********.

         Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението до страната, че е изготвено.

         След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър.

                                                                        СЪДИЯ: