№ 3692
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100500300 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 10582/30.09.2022 г. по гр.д. № 37450/2021 г. на СРС, 69
състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 717з ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 вр. чл. 717з ТЗ, че С. Е. З. дължи на „Мултипъл Плюс” ЕООД следните
суми:
- сумата от 1058,97 лева, представляващи цена на електрическа енергия
по договор за продажба, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 29.03.2017 г., дължима за периода м. 11.2017 г. – м.
12.2017 г., заедно със законната лихва от 16.02.2021 г. до погасяване на
задължението, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8958/2021 г. на СРС, 69 състав;
- сумата от 317,72 лева, представляващи договорна неустойка в размер
на законната лихва за периода 14.01.2018 г. – 16.02.2021 г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8958/2021 г. на СРС, 69 състав,
които вземания са придобити от „Мултипъл Плюс” ЕООД въз основа на
Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., издадено по т.д. №
3343/2017 г. на VI-19 състав на СГС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника С. Е. З. да
1
заплати на ищеца „Мултипъл Плюс” ЕООД сумата от 331,66 лева,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 8958/2021 г. на СРС, 69 състав, както и
сумата от 33,66 лева, представляващи разноски за исковото производство за
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С. Е. З..
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че ответникът е оспорил всички твърдения на
ищеца, като е признал единствено факта, че е сключил с „Фючър Енерджи”
ООД договор от 29.03.2017 г. Твърди се, че с доклада по делото в тежест на
ищеца е било поставено да докаже реалното изпълнение по договора за
доставка на електрическа енергия. Поддържа се, че с депозираното от ищеца
становище пред СРС не е уточнено до кои обекти ищецът твърди, че е
доставяна електрическа енергия, в какво количество и на каква стойност.
Твърди се, че СРС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила
при анализа на доказателствата и формирането на изводите по делото. Сочи
се, че на постановлението за възлагане е придадено значение, каквото то няма,
като това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се,
че в производството по несъстоятелност не е участвал ответникът, а
вземанията на несъстоятелния длъжник са определени по счетоводни записи.
Твърди се, че ищецът е следвало да докаже изпълнението на задължението по
договора, но е бездействал. Поддържа се, че представеното постановление за
възлагане не доказва изпълнението на задълженията от „Фючърс Енерджи”
ООД, поради което претенцията за главница е недоказана по основание и
размер. Твърди се, че неправилно е отхвърлено евентуалното възражение за
изтекла погасителна давност. Поддържа се, че неправилно са уважени
претенциите за лихва. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на
СРС.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Мултипъл Плюс”
ЕООД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно. Поддържа се, че вземането е било достатъчно добре
индивидуализирано. Твърди се, че СРС е изследвал в цялост доказателствата
по делото и правилно е приел, че на 29.03.2017 г. между „Фючър Енерджи”
ООД (в нес.) и С. Е. З. е сключен Договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги.
Сочи се, че процесните количества електрическа енергия са доставени на С. Е.
З. съгласно справка от „Електроразпределителни мрежи Запад” АД. Сочи се,
че процесното вземане е било придобито въз основа на Постановление за
възлагане № 260000/06.01.2021 г. на СГС. Поддържа се, че съществуването на
задължението е подробно изследвано в производството по несъстоятелност.
Сочи се, че операторът на електроразпределителната мрежа –
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, извършва измервания на
доставената електрическа енергия по електроразпределителната мрежа от
„Фючър Енерджи” ООД до С. Е. З.. Твърди се, че справката от
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД съдържа данни за прякото и
пълно доказване на доставката на електрическа енергия. Поддържа се, че
2
възражението за изтекла давност е неоснователно с оглед спирането на
давността по време на извънредното положение. Твърди се, че С. Е. З. не е
представил доказателства за това, че е изпълнил задълженията си. Предвид
изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се
произнася служебно и по правилното приложение на императивния
материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи
или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или
съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По
всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която
е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. ЗЗД вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявения главен иск за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия в тежест на ищеца е да установи пълно и
главно настъпването на следните обстоятелства: 1/ наличие на облигационно
отношение между праводателя на ищеца и ответната страна, произтичащо от
сключен договор за продажба на електрическа енергия до конкретен обект; 2/
обем на реално доставената електрическа енергия в изпълнение на договора;
3/ наличие на изискуемо задължение на ответната страна за заплащане на
уговорената цена за доставената електрическа енергия в претендирания в
исковата молба размер, което е било придобито от страна на ищеца.
Установява се от Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. по
т.д. № 3343/2017 г., че на „Мултипъл Плюс” ЕООД са възложени вземания на
„Фючър Енерджи” ООД (в нес.) към клиенти на доставена електрическа
енергия и допълнителни услуги в общ размер от 1 635 182,24 лева.
Постановлението е влязло в сила на 29.01.2021 г.
По делото е представена неподписана и неподпечатана пазарна оценка
на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД по фактури за доставена електрическа
енергия и допълнителни услуги на клиенти на обща стойност от 1 654 654,78
лева. В оценката е включено и вземане към С. Е. З. на стойност от 1058,97
лева. Не е посочено от какво произтича вземането и за какъв период е то.
3
По делото не е спорно между страните, че „Фючър Енерджи” ООД и С.
Е. З. са сключили за срок от 12 месеца Договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№ FE 1710186/29.03.2017 г. В договора не е посочено кои са
електрозахранваните обекти, а е вписано единствено, че обектите се
определят по приложена фактура. Такава обаче не е представена по
настоящото дело.
По делото е приобщена справка в табличен вид от
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, от която се установява, че през
исковия период м. 11.2017 г. – м. 12.2017 г. е доставяна електрическа енергия
от „Фючър Енерджи” ООД до обект 32Z140000009572L и до обект
32Z182100034969W, които по данни на „Електроразпределителни мрежи
Запад” АД се водят на С. Е. З..
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
На основание чл. 717з ТЗ след проведена продажба на имущество,
включено в масата на несъстоятелността, и след внасяне на дължимата
покупка цена съдът по несъстоятелността възлага на купувача закупените
права с постановление за възлагане. От датата на издаване на постановлението
за възлагане купувачът придобива съответните права, които длъжникът е имал
– така чл. 717з, ал. 2, изр. 1 ТЗ. Тоест постановлението за възлагане е
документ, чрез който купувачът да докаже, че е придобил дадено право, което
за целите на производството по несъстоятелност е прието, че съществува и че
е част от масата на несъстоятелността.
Тоест ищцовото дружество „Мултипъл Плюс“ ЕООД следва на общо
основание с оглед въведените от ответника възражения в срока по чл. 131 ГПК
да докаже, че претендираните в настоящото производство вземания
съществуват, както и че издаденото от СГС постановление за възлагане касае
именно тях.
Според въззивния съд от представените писмени доказателства не може
да се направи категоричен извод, че „Мултипъл Плюс” ЕООД е закупило
именно вземания за незаплатена цена на доставена електрическа енергия за
периода м. 11.2017 г. – м. 12.2017 г. по Договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№ FE 1710186/29.03.2017 г.
Не е представен опис на придобитите с Постановление №
260000/06.01.2021 г. вземания, който опис да е подписан и подпечатан от съда
по несъстоятелността. Налице е единствено пазарна оценка, която както се
посочи вече, е неподписана. В оценката са описани вземания, които са на по-
висока обща стойност (1 654 654,78 лева) от тези по постановлението за
възлагане (1 635 182,24 лева), поради което не става ясно кои точно са
вземанията, закупени от страна на ищцовото дружество „Мултипъл Плюс“
ЕООД. Освен това в представената оценка не е означено по никакъв начин от
какво произтича вземането срещу С. Е. З., респ. за какъв период е то.
Тоест основателно е оплакването на въззивника С. Е. З., че СРС е придал
4
на представеното постановление за възлагане легитимиращо действие, с
каквото то в действителност не разполага. Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че в случая е доказано придобиването на вземане от
„Мултипъл Плюс“ ЕООД спрямо С. Е. З. за периода м. 11.2017 г. – м. 12.2017
г. съгласно Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 29.03.2017 г.
Освен това трябва да се посочи, че с отговора на исковата молба С. Е. З.
е заявил, че „Фючър Енерджи” ООД не му е доставяло електрическа енергия,
във връзка с което с доклада по чл. 140 ГПК на ищеца „Мултипъл Плюс“
ЕООД е указано, че следва да докаже, че „Фючър Енерджи” ООД е доставяло
до обект на С. Е. З. електрическа енергия.
Представената справка от „Електроразпределителни мрежи Запад” АД е
частен документ, който не може да установи, че обект 32Z140000009572L и
обект 32Z182100034969W съответстват на обектите, с оглед които е сключен
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 29.03.2017 г. Договорът за продажба е
двустранен и синалагматичен договор, поради което, за да възникне
задължение за купувача да плати уговорената цена, то продавачът на свой ред
трябва да е доказал, че е изпълнил задължението си. В случая това не е
сторено.
С оглед изложеното съдът намира, че претенцията на „Мултипъл Плюс”
ЕООД за незаплатена цена на доставена на електрическа енергия в размер на
1058,97 лева е недоказана и подлежи на отхвърляне.
Поради недължимост на главното задължение не се дължи и
неустойката в размер на законната лихва за забава в размер на 317,12 лева,
начислена за периода 14.01.2018 г. – 16.02.2021 г.
Поради несъвпадение в крайните изводи на първата и въззивната
инстанция обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено.
Претенциите на „Мултипъл Плюс” ЕООД следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са
присъдени на „Мултипъл Плюс“ ЕООД разноски за заповедното и за
първоинстанционното исково производство.
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О.
на ВКС е посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд
трябва, при спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи
дължимите се между страните разноски пред първата инстанция с оглед на
измененото решение и да присъди същите, заедно с направените пред
втората инстанция разноски“.
В първоинстанционното производство С. Е. З. е претендирал разноски с
отговора на исковата молба. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК,
съгласно който иска да му бъдат възстановени сторените деловодни разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
5
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие №
0940855/30.06.2022 г., съгласно който на адв. М. Т. е възложено осъществяване
на процесуално представителство пред СРС срещу сумата от 300 лева.
Договорът е на гърба на пълномощното, по силата на което С. Е. З. е
упълномощил адв. М. Т. да го представлява по гр.д. № 37450/2021 г. на СРС,
69 състав.
В горецитирания договор за правна защита и съдействие е удостоверено,
че адв. М. Т. е получила адвокатското възнаграждение от 300 лева в брой, при
подписване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ
следва да се разглежда като разписка за полученото адвокатско
възнаграждение.
Тоест претендираните от С. Е. З. разноски от 300 лева са реално сторени
и подлежат на присъждане в цялост. В законоустановените за това срокове не е
отправяно възражение за прекомерност на претендираните разноски за
производството пред СРС от страна на ищеца „Мултипъл Плюс” ЕООД.
С изявленията си пред въззивната инстанция С. Е. З. не е претендирал
разноски за производството пред СГС. Поради това въззивният съд не следва
да присъжда разноски за развилото се пред него производство.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 10582/30.09.2022 г. по гр.д. № 37450/2021
г. на СРС, 69 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мултипъл Плюс“ ЕООД, ЕИК *********,
искове срещу С. Е. З., ЕГН **********, за признаване за установено на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл.
717з ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 717з ТЗ, че С. Е. З. дължи
на „Мултипъл Плюс” ЕООД следните суми:
- сумата от 1058,97 лева, представляващи цена на електрическа енергия
по договор за продажба, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 29.03.2017 г., дължима за периода м. 11.2017 г. – м.
12.2017 г., заедно със законната лихва от 16.02.2021 г. до погасяване на
задължението, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8958/2021 г. на СРС, 69 състав;
- сумата от 317,72 лева, представляващи договорна неустойка в размер
на законната лихва за периода 14.01.2018 г. – 16.02.2021 г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8958/2021 г. на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „Мултипъл Плюс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Антон Павлович Чехов“
6
№ 45, партер, офис 4, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Е. З.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Банкя, ул. ****, сумата от 300,00 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството
пред СРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7