№ 11716
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110106422 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С. срещу Б. С. Й. и С. С. Й. обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 3 594,33 BGN (три хиляди петстотин деветдесет
и четири лева и 33 стотинки) за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ... за периода от
01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 06.12.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 24.10.2022 г. в размер на 663,95
BGN (шестстотин шестдесет и три лева и 95 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 23,77 BGN (двадесет и три лева и 77 стотинки) за периода от
01.10.2019г. до 30.04.2021г,, ведно със законна лихва за периода от 06.12.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 24.10.2022 г. в размер на 4,90 BGN (четири лева
и 90 стотинки), за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
66663/2022 г. на СРС, 179-ти с-в. Ищцовото дружество претендира по ½ от процесните
вземания от всеки от ответниците. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имота на ответниците - апартамент, находящ се в ... за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., топлинна енергия, а потребителят не я заплатил, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, дължимата цена,
поради което е изпаднали в забава. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът Б. С. Й. дава становище за неоснователност
на предявения иск. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното спрямо него вземане. Твърди, че в имотът не се ползва топлинна енергия,
тъй като радиаторите са демонтирани.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът С. С. Й. дава становище за
неоснователност на предявените искове. Заявява, че макар да е собственик на ½ от
1
процесния имот е предоставил същия на безвъзмездно ползване на брат си. Сочи, че след
като не е ползвал процесния имот, няма качеството потребител и респективно не дължи
претендирантие суми. Релевира възражение за погасяване по давност на част от вземането.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Т.С., е депозирало молба, в която е
изложило, че поддържа предявените от ищеца искове и е представило писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
В проведеното на 15.05.2023 г. о.с.з. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че двамата ответници са съсобственици на процесния имот.
Следва да се посочи, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че ответникът С. Й. не е
живял в процесния имот, доколкото законът обвързва заплащането на топлинна енергия с
качеството „потребител“. Следователно ответниците се явяват купувачи на топлинна
енергия по договор за доставка на топлинна енергия с Т.С. ЕАД, като правоотношението
между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично
волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
2
и топла вода на третото лице Т.С..
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като ТЕ за отопление не е отчитана/потребявана поради
демонтирани/затапени радиатори; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период
е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. Делът на
процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му
отопляем обем в размер на 277 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 18 761 куб. м.; ТЕ за БГВ за процесния период е определян на
база брой лица – 3 лица с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 л. за
денонощие за 1 потребител /в имота липсвал водомер за топла вода/. Количеството ТЕ за
БГВ, съгласно нормативната уредба, съответно за летен и зимен период според
заключението се определя от количеството ТЕ необходимо за загряване на 1 куб. м топла
вода до стандартна температура X брой на реално отчетените /действително потребени/ куб.
м топла вода.
Посочено е, че ФДР редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за
реално потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и по компоненти - ТЕ за
отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, като в обобщение
според експерта ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба. Съгласно заключението за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. сумата от
дяловото разпределение възлиза на 2272,28 лв., а фактурираната на 2171,94 лв., респ. сумата
за изравняване възлиза на 100,34 лв. – сума за получаване; а за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. сумата от дяловото разпределение възлиза на 1322,03 лв., а фактурираната на
2137,90 лв., респ. сумата за изравняване възлиза на 815,87 лв. – сума за доплащане. В
заключение, експертът е посочил, че Общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за
процесния период е 4335,06 лв., а общата стойност на сумата от изравнителните сметки за
процесния период /за получаване/ е 715,53 лв. или стойността на потребената топлинна
енергия за периода възлиза общо на сумата от 3619,53 лв. Съгласно заключението сумите за
ТЕ за имота на ответника, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба,
като през процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
нормативните изисквания редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период не са извършени плащания. Вещото лице е посочило, че по данни от
изготвени отчети и изравнителни сметки от ФДР за периода 05.2019 г. – 04.2021 г.,
резултатът е сума за връщане 533,04 лева. Непогасеният размер на задълженията за
процесния период вещото лице сочи, че е както следва: 3594,33 лева за ТЕ и 23,77 лева за
дялово разпределение; 646,03 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ и 5,10 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
3
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 06.12.2022 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на 4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Непогасените по давност вземания
обхващат периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г. Същите са в размер на 2 700,18 лева,
изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК и видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. С оглед изложеното искът следва да бъде уважен до тази сума, а за разликата
над нея подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 23,77 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 2 700,18 лева за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 454,79 лева,
до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на
отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на 135,74
лева, от които 85,74 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 685,74 лв. от които: 85,74 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 508,47 лева разноски в исковото производство и сумата от 100,65 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответниците претендират разноски и представят доказателства за сторени такива за
4
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева и 200 лева за експертиза. Възражението
на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
претендираното такова е в минимален размер съгласно наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 361,91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Т.С. ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., срещу Б. С. Й., ЕГН **********, с адрес ... и С. С. Й.,
ЕГН **********, с адрес ..., с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б. С. Й. и С. С. Й., дължат на Т.С. ЕАД следните суми:
2 700,18 лева – цена на доставена от дружеството ТЕ за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ... за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, 454,79 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 24.10.2022 г.; 23,77 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
06.12.2022 г. до изплащане на вземането, в условията на разделна отговорност при квоти
както следва: Б. С. Й. – ½ или сумата от 1 350,09 лева – цена на доставена от дружеството
ТЕ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ. БИСЕР 2, вх. А, ап. 21, аб. №
95519 за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
06.12.2022 г. до изплащане на вземането, 227,40 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 24.10.2022 г.; 11,89 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
06.12.2022 г. до изплащане на вземането; С. С. Й. - ½ или сумата от 1 350,09 лева – цена на
доставена от дружеството ТЕ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.
БИСЕР 2, вх. А, ап. 21, аб. № 95519 за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, 227,40 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г.; 11,89 лева - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 66663/2022 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за ТЕ за разликата над 2 700,18 лева до пълния предявен размер от 3594,33
лева, иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за разликата над 454,79 лева до
пълния предявен размер от 663,95 лева и иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 4,90 лева за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г.
ОСЪЖДА Б. С. Й., ЕГН **********, с адрес ... и С. С. Й., ЕГН **********, с адрес
..., да заплатят на Т.С. ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 508,47 лева разноски в исковото производство и сумата от
100,65 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
Б. С. Й., ЕГН **********, с адрес ... и С. С. Й., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 361,91 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца Т.С. ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5