№ 137
гр. Пазарджик, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20215200100256 по описа за 2021 година
В исковата молба на „Първа инвестиционна банка" АД,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.„Драган Цанков" №37,
представлявана от Н. Х. Б., Ч. Г. З. и С. А. П., в качеството им на
изпълнителни директори против А. В. Т. се твърди,че последният е
кредитополучател по силата на сключен между страните договор за
предоставяне ипотечен кредит Юнионкредит „Домът“ №325-297 от
06.08.2007г.Поръчител по договора е Н. А. Т..В изпълнение на задълженията
си по договора Банката предоставила сумата от 59760,00лв.,която ответникът
усвоил на 08.08.2007г.
Твърди се,че ответникът не погасява задължението си съгласно
уговорките в договора за кредит,като кредитът е в просрочие,считано от
07.08.2013г.Съгласно клаузите на договора за кредит и анексите към него,
точки 15 и следващите от договора за кредит, точки 6 и следващите от Анекс
№3 от 27.01.2012г.,точки 6 и следващите от Анекс №4 от 28.02.2013г.,които
клаузи касаят предсрочната изискуемост на кредита и поради просрочените
задължения по договора за кредит, банката кредитор изпратила уведомителни
писма (покани) до кредитополучателя и до поръчителя,с които същите били
покани да погасят просрочените задължения по договора за кредит в
седемдневен срок, считано от момента на получаване на поканите.
1
Поканата до кредитополучателя е връчена на 10.07.2020г.чрез
работодателя му „МБАЛ- Пазарджик" АД.Преди връчването чрез
работодателя, е направен опит за връчване на постоянния и настоящия
адрес.Връчването е извършено от ЧСИ Добромир Даскалов с peг.№887 при
КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пазарджик.Подробно описание на
извършените действия по връчването на поканата до ответника е налично в
приложения към настоящата искова молба протокол от 15.07.2020г. с изх.
№1498 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов с peг. №887.
Поради непогасяване на просрочените задължения по договора за
кредит от страна на ответника и поръчителя в предоставения в поканите
срок,банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на
07.10.2020г.и на 19.10.2020г. подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 от ГПК.
Районен съд град Пазарджик по ч.г.д №20205220102831/2020г.е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и поръчителя.
Образувано е изпълнително дело №20218870400030 по описа на частен
съдебен изпълнител ЧСИ Добромир Даскалов с peг.№887 при КЧСИ с район
на действие Окръжен съд Пазарджик срещу двамата солидарни длъжници –
ищеца А. В. Т. и Н. А. Т.-неучастваща в производството по делото.
Твърди се,че на 04.03.2021г.в банката се получило съобщения по ч.г.д.
№20205220102831/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е
указано,че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок
възражение от ищеца и че взискателят може да предяви иск относно
вземането си предмет на заявлението.
Твърди се,че задълженията на ответника по процесния договор са както
следва:
Непогасена главница - 58 146.27 лева;
Непогасена договорена лихва,начислена за периода 07.09.2013г.-06.10.2020г.
включително,дължима на основание т.3.2 от Анекс №4 с изх. №325-263 от
28.02.2013г.- 34 363.46 лева;
Наказателна лихва,начислена за периода 07.08.2013г.-12.03.2020г.
включително,дължима на основание т.1.2 от Анекс №4 с изх.№325-263 от
2
28.02.2013г. - 5 928.86лева;
Непогасена договорена лихва,начислена за периода 13.03.2020г.-
13.05.2020г.включително съгласно т.3.2 от Анекс №4 с изх.№ 325-263 от
28.02.2013 г. -175.52 лева;
Наказателна лихва,начислена за периода 14.05.2020г.-07.10.2020г.
включително,
дължима на основание т.1.2 от Анекс №4 с изх. №325-263 от 28.02.2013 г. -
890.99лева;
Непогасени разсрочени лихви съгласно чл.1.3 и чл. 1.4 от Анекс №2 с изх.
№325-537 от 28.06.2010 г. - 5 681.45 лева;
Законна лихва, начислена за периода 07.10.2020 г.- 18.10.2020 г .
включително - 193.82лева;
Непогасени разноски за връчване на покани - 102.00 лева;
Непогасена такса за подновяване на ипотека съгласно Раздел IV,т.9.4 от
Договора за кредит - 347.46 лева;
Непогасени комисионни за управление за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и
2020 г.съгласно Раздел III ,т 7.2.2 от Договора за кредит - 864.10 лева;
законната лихва върху главницата, от 19.10.2020г. (датата на подаване на
заявлението в съда) до пълното погасяване на задължението.
С молба от 05.05.2021г.след оставяне на исковата молба от съда без
движение,ищецът пояснява,че към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 07.10.2020г.ответникът не е погасил 87 месечни вноски ,първата
от които е с падеж 07.08.2013г.,а последната- 07.10.2020г.Към датата на
изготвяне на извлечението от банковата сметка падежиралата главница е в
размер на 11736,61лв.
В молбата ищецът пояснява на какво основание са начислени претендираните
суми представляващи договорна и наказателна лихва по договора за кредит,а
именно:
-34 363,46 лева- непогасена договорена лихва,начислена за периода
07.09.2013г.-06.10.2020г.включително, дължима на основание т.3.2 от Анекс
№4 с изх. №325-263 от 28.02.2013г.при лихвен процент описан в точка 3.2 от
Анекс №4.
3
-5 928,86лева-наказателна лихва,начислена за периода 07.08.2013г.-
12.03.2020г.включително,дължима на основание т.1.2 от Анекс №4 с изх.
№325-263 от 28.02.2013г.
-175,52 лева- непогасена договорна лихва, начислена за периода от
13.03.2020г.до 13.05.2020г.,вкл.,съгласно т. 3.2 от Анекс №4.
Във връзка с тази част от претенцията счита,че Законът за мерките и
действията по време на извънредното положение, предвижда закрила и
облекчени условия, за коректни кредитополучатели,които са изпаднали в
затруднение,поради въведените ограничителни мерки, вследствие
настъпилата вирусна пандемия в световен мащаб.Клаузите на закона са
ирелевантни по отношение на некоректните длъжници,които както е в
случая,са в просрочие на кредитните си задължения,много преди да бъде
въведено извънредното положение и свързаните с него ограничителни мерки.
Както е видно от приложеното към заявлението,извлечение от счетоводните
книги за установяване на вземането по чл. 417 т.2 от ГПК, задълженията на
длъжника по кредита, предоставен му от Банката, са в просрочие считано от
2013г.
На следващо място, изискуемостта на дължимите лихви в размер на
175,52 лева,начислена за периода от 13.03.2020г.до 13.05.2020г,произтича от
категоричността на чл.85 от ЗЗД, във връзка с чл. 306, ал. 1, изр.2 от
Търговския закон.Съгласно чл.85 от ЗЗД,когато Длъжникът е в забава,той
дължи обезщетение,дори ако изпълнението стане невъзможно поради
причина,за която преди това не би отговарял, а според чл. 306,ал.1, изр.2 от
Търговския закон, ако длъжникът е бил в забава,той не може да се позовава
на непреодолима сила за неизпълнението си.А именно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение,обективира и онагледява
конкретни хипотези,когато при наличие на форсмажорни обстоятелства,
длъжниците не могат да се ползват от закрила и облекчени процедури, когато
са били в забава и просрочие преди обявяване на форсмажорните
обстоятелства и ограниченията, свързани с тях.
Ищецът пояснява,че размера на лихвения процент,с който е формирана
сумата от 175,52 лева е размерът на договорната лихва, опредЕ. в Договора за
кредит и анексите към него,а не с размера на наказателната лихва,което
представлява облекчение за длъжника и намаляване на дължимата от него
4
лихва за този период.
-890,99 лева-наказателна лихва,начислена за периода 14.05.2020г.-
06.10.2020г.включително,дължима на основание т.1.2 от Анекс №4 с изх.
№325-263 от 28.02.2013г.Сумата представлява начислена наказателна лихва
(в размера посочен в точка 1.2 от анекс №4) върху просрочените вноски по
главница,които са били дължими за периода от 14.05.2020г. до 07.10.2020г.
-5 681,45 лева- непогасени разсрочени лихви, дължими съгласно точки 1.3
и 1.4 от Анекс №2 към Договора за кредит.В точка 1.3 и 1.4 от Анекс №2
страните се съгласяват начислените през гратисния период, но непогасени до
датата на подписване на Анекс №2 лихви да бъдат погасени не наведнъж,а да
бъдат разсрочени, като се плащат ежегодно.За това разсрочване, страните в
точка 1.4 на Анекс №2 се съгласяват кредитополучателят да заплати на
банката такса за това разсрочване. Сумата от 5 681,45 лева, представлява сбор
от дължимите непогасени разсрочени лихви по т 1.3 на Анекс №2 и
дължимата такса по т.1.4 на Анекс №2 за разсрочване на лихви по т.1.4 на
Анекс №2.
С оглед на изложеното,ищецът сезира съда с искане да постанови
решение,с което да приеме за установено, че А. В. Т. дължи на „Първа
инвестиционна банка" АД на основание предсрочна изискуемост на
задълженията си по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Домът"
/ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот/ №325-
297/06.08.2007г. следните суми:
Непогасена главница - 58 146.27 лева;
Непогасена договорна лихва- 34 363.46 лева,начислена за периода
07.09.2013г.-06.10.2020г.включително,дължима на основание т.3.2 от Анекс
№4 с изх. №325-263 от 28.02.2013г. ;
Наказателна лихва- 5 928.86 лева,начислена за периода 07.08.2013 г. -
12.03.2020 г.включително,дължима на основание т.1.2 от Анекс №4 с изх.
№325-263 от 28.02.2013г.;
Непогасена договорена лихва- 175.52лева, начислена за периода 13.03.2020 г.-
13.05.2020г.включително съгласно т.3.2 от Анекс №4 с изх. № 325-263 от
28.02.2013 г.
Наказателна лихва- 890.99лева,начислена за периода 14.05.2020г.-07.10.2020г.
5
включително,дължима на основание т.1.2 от Анекс №4 с изх. №325-263 от
28.02.2013 г.;
Непогасени разсрочени лихви - 5 681.45 лева ,съгласно чл. 1.3 и чл. 1.4 от
Анекс №2 с изх.№325- 537 от 28.06.2010 г. ;
Законна лихва, начислена за периода 07.10.2020 г.- 18.10.2020 г. включително
- 193.82 лева;
Непогасени разноски за връчване на покани - 102.00 лева;
Непогасена такса за подновяване на ипотека съгласно Раздел IV, т.9.4 от
Договора за кредит - 347.46 лева;
Непогасени комисионни за управление за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и
2020 г. съгласно Раздел III ,т 7.2.2 от Договора за кредит - 864.10 лева;ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 19.10.2020г. (датата на
подаване на заявлението в съда) до пълното погасяване на
задължението.Обобщено предмета на искането ,с което е сезиран съда е
установяване на вземане за главница в размер на 58 146.27 лева,договорна
лихва в размер на 40220,43лв.,наказателна лихва в размер на
6819,85лв.,законна лихва в размер на 193,82лв.от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем до депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда,разноски по събиране на вземането 102,00лв.,комисионни в размер на
864,10лв.и такса за подновяване на ипотеката 347,46лв.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени и разноските по ч.г.д.
№20205220102831/2020г.по описа на Районен съд град Пазарджик в размер
на 2 133,88лева,заплатена държавна такса и 50 лева, юрисконсултско
възнаграждение,както и всички направени разноски в настоящето исково
производство.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
В депозирания от ответника отговор на исковата молба по реда и в
срока по чл. 131 от ГПК, се поддържа,че предявения иск е допустим,но
неоснователен.
Ответникът оспорва да е обявена предсрочната изискуемост на
задължението по договора за кредит по надлежния ред.Твърди,че
неоснователно ищецът се позовава на връчените покани от ЧСИ Добромир
6
Даскалов,тъй като същият незаконосъобразно е приложил разпоредбата на
чл.47, ал.1 до ал.3 от ГПК.Счита,че с тези си действия ЧСИ е нарушил
процедурата по чл.47 от ГПК, тъй като същият не е овластен изобщо да
прилага ГПК,когато връчва покани, съобщения и отговори, във връзка с
гражданско-правни отношения/чл. 18,ал.5 от Закона за ЧСИ/,освен в
изпълнителното производство,образувано пред него.
Извън рамките на принудителното изпълнение той е само куриер.
Тоест,налага се извода,че липсва каквото и да е валидно волеизявление от
страна банката-ищец,доведено законосъобразно до знанието на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита .
По същество оспорва иска като твърди,че е налице нищожност на
договора и приложените към него 4 броя анекси, поради противоречието им
със закона и накърняване на добрите нрави като на първо място твърди,че
банката се е възползвала от неравноправното положение на ответника като
потребител.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,анализирани
поотделно и съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие
за установено следното:
Не се спори от страните по делото,че между „МКБ ЮНИОНБАНК“
АД,ЕИК *********,чийто универсален правоприемник се явява ищеца
„Първа инвестиционна банка" АД, и А. В. Т. е сключен договор за
предоставяне ипотечен кредит Юнионкредит „Домът“ №325-297 на
06.08.2007г.Не се спори,че поръчител по договора е Н. А. Т..Не се спори,че в
изпълнение на задълженията си по договора Банката предоставила сумата от
59760,00лв.,която ответникът усвоил на 08.08.2007г.Ответникът не оспорва,че
след усвояване на сумата по договора за него е възникнало задължението да
върне заетата сума при условията и в срока на договора и подписаните
впоследствие анекси към него.Съгласно т.11 от Договора кредита се погасява
на 300 месечни вноски след датата на усвояване на сумата,но не по-късно от
31.08.2032г.
Съгласно т.6.1 от договора е уговорено за първата година от срока на
договора дълга да се олихвява при фиксиран годишен лихвен процент от
8,95%,а в т.6.1.1,че след изтичане на първата година непогасената част от
главницата се олихвява с плаващ лихвен процент,определен от размера на
7
действащия тримесечен SOFIBOR,който към момента на сключване на
договора е 4,561,плюс фиксирана надбавка от 4,39 пункта,но не по-малко от
8,95%.В п.6.1.2 е посочено как се формира тримесечния SOFIBOR,а в п.6.2 е
посочено,че лихвения процент на наказателната лихва се образува като към
процента на договорната лихва са добавят 10 пункта на годишна база.
В раздел VІ от договора са уговорени предпоставките за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем,сред които в п.15.2е
разписано,че това става и когато е налице непогасяване в срок коя и да е
погасителна вноска по главница,лихви,такси или комисионни.В п.16 е
уговорено,че Банката изпраща уведомление до длъжника за изпълнение и за
обявяването на предсрочната изискуемост.
Съгласно Анекс №2 от 28.06.2010г.,считано от същата дата на
кредитополучателя е определен едногодишен гратисен период,в който отпада
задължението му да заплаща главицата по договора опредЕ. като редовна
ведно с просрочената част от нея към този момент,в размер на
58521,02лв.Остава задължението за заплащане на договорната лихва опредЕ.
при лихвен процент от 4,475% - п.1.2.1,на 221,27лв.
Съгласно п.1.3 неплатените лихви през гратисния период ще бъдат
изплащани ежегодно до падежа на кредита под формата на такса за промяна
на условията по олихвяването на кредита в размер на 2655,19лв.като таксата е
дължима на равни части от по 120,69лв.и е платима ежегодно на 07.07 от
2011г.до падежа на договора – 2032г.
Съгласно п.1.4 кредитополучателя се освобождава от задължението да
заплати всички лихви,които са начислени и по отношение на които се намира
в забава към датата на влизане в сила на анекса,срещу което се задължава
да,срещу което се задължава да заплаща на банката такса на 20 равни вноски
ежегодно на 7-мо число от 07.09.2011г.до 07.09.2031г.С оглед постигнатото
съгласие по анекса е изготвен нов погасителен план-представен като
доказателство по делото.
На 27.01.2012г.между страните по договора е сключен Анекс №3,с
който е постигнато съгласие по п.1.6 за размер на задълженията към тази
дата,а именно:
По п.1.6.1-редовна главница в размер на 57928,84лв.;по п.1.6.2 –
8
просрочена главница в размер на 592,18лв.;по п.1.6.3 - просрочени лихви в
размер на 3311,30 лв.;по п.1.6.4 – текущо начислена редовна лихва в размер
на 288,07лв. и по п.1.6.5 – текущо начислена наказателна лихва в размер на
6,16лв.В п.2.1 е посочено ,че се удължава крайния срок на действие на
договора до не по-късно от 07.08.2032г.С анекса е определен нов гратисен
период за заплащане на редовната и просрочена главница до 27.01.2013г.като
дължима остава само договорната лихва.В п.3 е посочено,че считано от
подписване на Анекса договорната лихва се променя като през време на
гратисния период същата се определя на база три месечния SOFIBOR плюс
надбавка от 94 базисни точки,но не по-малко от 4,48%,а за времето след
гратисния период лихвения процент се определя на база три месечния
SOFIBOR плюс надбавка от 601 базисни точки,но не по-малко от 9,55%.
В п.4 е постигнато съгласие кредитополучателя да сключи договор за
потребителски кредит в размер на 3605,53лв.,с които да погаси задълженията
си по п.1.6.2 до 1.6.5 от анекса ,в общ размер на 4197,71лв.
На 28.02.2013г.между страните е сключен Анекс №4 към
договора,съгласно който към посочената дата размера на задълженията на
ответника са както следва:
По п.1.5.1-редовна главница в размер на 58160,55лв.;по п.1.5.2–
просрочена главница в размер на 121,99лв.;по п.1.5.3 - просрочени лихви в
размер на 436,54 лв.;по п.1.5.4 – редовна лихва в размер на 324,00лв.;по
п.1.5.5 –просрочен дълг разчет лихва в размер на 1,91лв.и по п.1.5.6–
преструктурирани такси в размер на 5069,79лв.като за таксите в п.2.4 е
постигнато съгласие да се погасяват съгласно погасителния план по Анекс
№2.В п.2.3 е посочено,че страните се съгласяват вземанията на банката за
редовна главница,просрочена главница и просрочена лихва по п.1.7.1,п.1.7.2 и
п.1.7.3 /като посочването на съответните пунктове е погрешно-с оглед
смисъла и размера на сумите следва да се има предвид сумите по
п.1.5.1,п.1.5.2 и п.1.5.3 от договора/ в своята съвкупност се превръщат в
непадежирала главница в размер на 58719,08лв.
По искане на страните по делото и по указания на съда във връзка със
задължението по чл.7 ал.3 от ГПК е допусната съдебно икономическа
експертиза като е депозирано основно и допълнителни заключения,които
съдът в съвкупност цени и кредитира като компетентно изготвени,обосновани
9
и неоспорени от страните.
При така изложената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор
за банков кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422
ал.1 ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.
От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 19.10.2020г.
„ПИБ“ АД, е поискала от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от
счетоводни книги,за вземане на банката по договор за предоставяне на
Юнионкредит „Домът“ /ипотечен банков кредит за покупка на недвижим
имот № 325-297/06.08.2007г.,с кредитополучател А. В. Т.. Искането е уважено
с издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2831 /2020г. на Районен съд
Пазарджик, с която е разпоредено длъжниците А. Т. и Н. А. Т. ,същата в
качеството си на поръчител-договор за поръчителство от 06.08.2007г.,да
заплатят солидарно на банката сумите-напълно идентични по основание и
размери на тези посочени в исковата молба. Издаден е изпълнителен лист
и е образувано изп. д. №20218870400030 на ЧСИ Добромир Даскалов, рег.
№ 877 на КЧСИ. След подадено възражение от ищеца „ПИБ” АД е
депозирала исковата молба,по която е образувано настоящето гражданско
дело.С оглед на изложеното ,съдът приема,че предявеният установителен иск
е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
Страните не спорят, че на 06.08.2007г. между „МКБ Юниобанк“ АД, с
правоприемник ищцовата „ПИБ“ АД, като кредитодател, и А. Т. като
кредитополучател е сключен договор за предоставяне на Юнионкредит
„Домът“ /ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот/, по силата на
който банката е предоставила на ипотечен кредит в размер на 59760,00 лв.
Към процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по
силата на който банката е приела, а поръчителят Николина Тонева се е
задължила да отговаря за изпълнението на главния длъжник за цялото
договорно задължение, при условията на солидарна отговорност.Не се
спори,че ищецът е изпълнил задължението си да престира по договора като
заемната сума е усвоена от ответника и за него е възникнало корелативното
10
задължение да върне сумата при условията и сроковете по договора и
погасителния план –неразделна негова част. Ответникът не спори,че е
изпаднал в забава като в един момент е преустановил плащанията напълно.
Спори се относно възникването на предсрочната изисуемост от
субективна страна,като ответникът поддържа,че изявлението на банката за
обявяване на задължението по договора за изцяло и предсрочно изискуемо му
е надлежно връчено,относно размера на дълга и е направено възражение за
погасяване на задължението за заплащане на главницата и евентуално на
просрочената възнаградителна лихва по договора като последното
възражение е направено в производството по чл.417 от ГПК и по този начин
съдът приема,че е включено в предмета на настоящето дело.
Като доказателство по делото ищецът представя Покана за доброволно
изпълнение на просрочените задължения по договора за кредит и
уведомление до длъжника, че при непогасяване в срок на просрочените
задължения, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем
,която е била връчена на длъжника на 10.07.2020г.Представена е разписка за
връчването на поканата, както и протокол от съдебния изпълнител, който е
връчил поканата с подробно описание на начина на връчване.
Налице са данни,че от страна на съдебният изпълнител е направена
справка от ГРАО,след което е посетен настоящия и постоянен адрес на
длъжника три пъти, като между трите посещения има интервал повече от една
седмица, след което е залепено уведомление.
Установява се,че длъжникът не е потърсил книжата в рамките на две
седмици от залепване на уведомлението.След което, в съгласие в
разпоредбата на чл.47,ал.3 от ГПК,съдебният изпълнител е направил справка
за местоработата на длъжника и е разпоредил връчване на поканата по
местоработата на длъжника, а именно „МБАЛ- гр.Пазарджик“ АД.
Съобщението до длъжника е връчено чрез работодателя му на
10.07.2020г., като същото се установява от представена разписка с подпис на
лицето Пенка Иванова, на длъжност касиер при „МБАЛ- гр.Пазарджик“ АД,
която е приела поканата със задължение да я предаде на длъжника.
Ответникът нито твърди,нито сочи доказателства за това ,че поканата не му е
била връчена от лицето посочено по-горе като получател.
11
При това положение съдът приема,че връчването е реализирано по реда
на чл.46, ал.2 от ГПК, който начин на връчване е определен от законодателя
като легитимен и правно обвързващ способ за уведомяване.
Не се твърди,нито се установява след връчването на поканата за
доброволно изпълнение на просрочените задължения по договора за кредит,
ответникът да е погасил задълженията си е предоставеният му седемдневен
срок.
В тази насока следва да се отбележи, че Банката с тези си действия на
практика е обявила и кредита за изцяло и предсрочно изискуем на дата
07.10.2020г.,който факт е описан както в представеното извлечение от
счетоводните книги на банката, така в самото заявление.
Категорично се установява от съдържанието в цитираната по- горе
покана, че при непогасяване на просрочените задължения, същата следва да
се счита за писмено уведомление за предсрочна изискуемост по смисъла на
договора за кредит с всички произтичащи от този факт последици.
От гледна точка на наличието на обективните предпоставки за
обявяване на дълга за предсрочно изискуем,същите не се оспорват от
ответника,а се установяват и от заключението на вещото лице,което
установява,че първата частично непогасена месечна вноска е с падеж
07.12.2012г.,от която главницата е изцяло неплатена,а лихвата е изплатена
частично ,а първата изцяло неплатена вноска-главница и лихва,е с падеж
07.01.2013г.С оглед на горното и предвид клаузата на п.15.1 от Договора за
ищеца е възникнало субективното право да обяви кредита за предсрочно
изискуем .
Относно определяне на размера на задължението при възникнала
предсрочна изискуемост ,съдът съобразява следното:
Няма спор, че по процесният договор е приложим Законът за защита на
потребителите, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла
на пар.13, т.1 ЗЗП, като физическо лице - кредитополучател по договор за
банков кредит, от който произтича претендираното вземане.
С оглед на това и съгласно чл.7 ал.3 ГПК,съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител,като
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
12
Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.Тежестта за доказване, че
определено условие е индивидуално уговорено,пада върху
търговеца/доставчика.В случая правата и задълженията на страните по
договора са възникнали въз основа на клаузите в договора за кредит и тези в
анексите към него. Банката не е изложила твърдения и не е ангажирала
доказателства за това,че се касае за индивидуално договорени
клаузи с кредитополучателя и последният е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, а не са били предварително изготвени,при което на
потребителя реално не е предоставена възможност да участва в
договарянето.
Следователно клаузите в договора и анексите не са индивидуално
договорени.
Според чл.143 ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени
различни хипотези в 18 пункта, последният предвиждащ и други подобни
условия,т.е.изброяването не е изчерпателно.
В настоящия случай на проверка следва да бъде подложена клаузата по
т. 6.1.1 от процесния договор ,която предвижда, че след изтичане на първата
година от срока на договора за кредит главницата се олихвява с плаващ
лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR
плюс надбавка в размер на 4,39 пункта,но не по-малко от 8.95%.Действащият
към датата на сключване на договора SOFIBOR е 4,561.
Видно е,че страните са договорили възнаградителна лихва с фиксиран
лихвен процент за първата година в размер на 8,95% – п.6.1 и с плаваща лихва
за следващите години, но при предвиден долен праг - 6.1.1.
Двата компонента,от които се определя плаващата лихва съставляват
обективни критерии,върху които банката не може да влияе.Тримесечният
13
SOFIBOR е фиксинг на котировките на тримесечни необезпечени депозити в
български левове,предлагани на българския междубанков пазар.Той се
изготвя в 11,00ч.всеки работен ден като средна величина от котировките
„продава“,подадени от представителна група банки и се публикува на
страницата на БНБ. Банката актуализира тримесечния SOFIBOR на всеки три
месеца,съответно на 15 март,15 юни,15 септември и 15 декември,като се
вземат предвид изписаните стойности в 11,00ч.на тримесечния SOFIBOR
страницата на БНБ до втория знак след десетичната запетая-п.6.1.2 от
Договора.
Другият компонент - фиксираната надбавка,изразява гарантираната
доходност, включваща печалбата на кредитора.
Така предвиденият плаващ лихвен процент след първата година от
срока на кредита, ведно с фиксираната начална лихва, не сочат на
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП. Уговорката не е във вреда на
потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата на насрещните страни,тъй като е
ясен начинът на формиране на лихвата,а обстоятелствата, при които
възнаградителната лихва може да бъде изменена,са изрично посочени в
договора,те са обективни – не зависят от волята и не са под контрола на
кредитора, като е възможно с оглед на посоченото лихвообразуване както
повишаване, така и понижаване на първоначално договорения лихвен
процент.
В случая, обаче, за договорената плаваща лихва е предвиден минимум
от 8,95 %,т.нар.„долен праг“ на лихвата,който изключва възможността за
намаляване на лихвения процент при промяна на пазарните условия,
съобразно промяната на тримесечния SOFIBOR при неговото спадане под
ниво от 4,56 пункта.Видно от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, тримесечния SOFIBOR съществено е намалявал в периода на
изплащане на кредита, като през 2018г.е достигнал отрицателна
величина.Банката кредитор не е предоставила информация на
кредитополучателя за колебанията в миналото на договорения индекс на
променливия лихвен процент. Налага се изводът,че предвиденият в договора
„долен праг“ игнорира обективните пазарни условия, които биха довели до
намаляване на договорната лихва по кредита и води единствено до
14
възможност за нейното увеличаване или запазване /така се е случило на
практика/,въпреки уговорката за плаваща лихва, съобразно спадовете на
пазара.Въпросната клауза за „долен праг“ е неравноправна, тъй като тя е във
вреда на потребителя – не му дава възможност да се ползва от намаление на
лихвения процент при промяна на финансовия пазар със спад на лихвения
индекс SOFIBOR , не отговаря на изискванията за добросъвестност и
равнопоставеност – банката е постъпила недобросъвестно с потребителя при
нейната осведоменост за тенденциите на финансовия пазар и силата на
позицията като страна по договора за кредит,съзнавайки значителното
неравновесие между страните и липсата на реципрочност в защита на
интересите им при договорения „долен праг“ на плаващата лихва.Скоро след
подписване на договора ,а именно след м.април 2009г.нивата на SOFIBOR
спадат под стойността към момента на сключването му от 4,561-илюстрация
на движението на ст.11 от заключението на в.л.Я.-Т. от 15.03.2022г.Видно
е,че тенденцията е за непрекъснато и трайно спадане на цитирания банков
индекс като през 2018г.същият бележи отрицателни стойности,което налага
законова регулация на лихвообразуването ,при което участва индекса
SOFIBOR по силата на пар.1 от ЗИД на ЗКИ от 13.06.2018.
Кредитополучателят не е бил надлежно информиран за колебанията в
миналото на договорения пазарен индекс, поради което не е бил в състояние
да разбере произтичащите за него икономически последици от клаузата за
„долен праг“. При яснота и прозрачност в тази насока,не би могло да се
очаква,че относително осведомен и наблюдателен потребител би се съгласил
с клаузата за поемане на риска от промяна на лихвата само в насока
увеличение, но не и с намаление, като понесе вредите от това дори и при
индивидуално договаряне.
При горните съображения, съдът оценява като неравноправна и
нищожна клаузата по т.6.1.1 от процесния договор в частта,досежно
предвидения минимален лихвен процент от 8,95% като долен праг на
договорения в текста плаващ лихвен процент за редовен дълг по кредита.
Същата не е породила задължение в тежест на кредитополучателя и
ответника не следва да плаща завишения размер на лихвата по договора за
кредит, начислен при прилагане ограничението на „долен праг“ за плаващата
лихва.Задължението на ответника към банката следва да се съобрази с
15
фиксираната лихва за първата година от срока на кредита и плаващата лихва
за следващия период.При това положение при определяне размера на
плаващия лихвен процент следва да се вземе предвид обективното състояние
на банковия пазар намиращо израз в стойностите на тримесечния SOFIBOR
без значение дали същите ще бъдат под 4,56 пункта ,колкото е била
стойността на посочения индекс към момента на подписване на договора и
при това положение лихвения процент ще бъде под т.нар.долен праг от
8,95%.Горното разрешение е в съответствие и с практиката на СЕС съгласно
мотивите на Решение С-421/14 от 26.01.2017г.по дело Banco Primus SA
против Jesus Gutierres Garcia ,където е прието,че видно от текста на чл.6 пар.1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.съдилищата на страните
членки са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи
,така че същите да нямат задължителна сила за потребителя .Договора следва
да продължи да действа без друго изменение освен премахването на
неравноправната клауза,която в случая националното право обявява и за
нищожна.
Горните разсъждения и изводи за нищожност на клаузата за „долен
праг“ на лихвата и нейната неприложимост при определяне на размера на
общото задължение и съответно непогасената част от същото,следва да
намерят приложение и за лихвата,дължима по време на действие на
подписаните от страните анекси към договора.В тази насока е и съдебната
практика на СЕС по дело С-452/18,в което е даден положителен отговор на
преюдициалния въпрос дали принципа на необвързващото действие на
нищожните клаузи трябва да се прилага и спрямо сключените въз основа на
тези клаузи последващи договори и правни сделки,в т.ч.и анекса към
съответния договор.В тази насока е и съдебната практика на националните
съдилища.В решение №146/01.11.2017г. по т.д. №2615/2016г. на ВКС, I т.о.,
е прието, че когато отделна клауза от договор,сключен с потребител,е
неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП,
спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 от
ЗЗД. Изложени са съображения, че неравноправни са клаузите, които не са
уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като преценката за
неравноправен характер се извършва към момента на сключване на договора.
Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза,
между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи
16
спогодба.Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени
клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от
прилагането на клауза от първоначалния договор, която е неравноправна.
Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ
на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на
договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора.По тези
съображения договор за спогодба или допълнително споразумение,в които са
установени правата и задълженията на страните, произтичащи от
неравноправна клауза в първоначалния договор,биха представлявали
предварителен отказ от потребителска защита,който е
недопустим.Определянето на размера на задължението едностранно от
търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор
и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени
от така формирания размер на дълга,би представлявала спогодба върху
непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният
договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
При прилагане на наказателната лихва по т.6.2 от договора следва да се
съобрази неприложимостта на клаузата за „долен праг“ на плаващата
договорна лихва по т.6.1.1 като неравноправна и нищожна.
По отношение на дължимостта на сумата от 864,10лв.-комисионна за
управление на кредита,следва да се има предвид клаузата на п.7.2.2 от
договора,съгласно която кредитополучателя дължи комисионна за
управление на кредита в размер на 0,25% годишно върху остатъка от
главницата ,платима в началото на всеки следващ годишен период от срока на
действие на договора. Цитираната договорна клауза е нищожна, поради
противоречие със закона в чл. 10а, ал.2 ЗПК /ДВ,бр. 35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г./, на който е придадено обратно действие с текста на § 13 от ПЗР
към ЗИД на ЗПК /ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, според който
разпоредбите на този закон се прилагат спрямо сключените преди влизането
му в сила договори за кредит по отношение на такси, обезщетения или
неустойки и т. н. Следователно забраната по чл. 10а, ал.2 ЗПК за заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, е приложима и за процесния договор. Поради това,съдът намира
комисионната за недължима,като договорена в противоречие на
17
закона.Клауза по т.7.2.2 е и неравноправна,тъй като не отговаря на
изискванията по чл.143, ал.1 ЗЗП за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя-
кредитополучател. Това е така, тъй като комисионната за управление на
кредита е неясно за каква точно услуга се дължи, като се има предвид, че за
дейността на банката по обслужване на кредита се следва договорната
лихва.Налага се изводът,че въпросната комисионна съставлява допълнително
възнаграждение наред с уговорената възнаградителна лихва по кредита,което
сочи на недобросъвестност на банката-кредитор и неравновесие между
страните по договора.
За определяне на размера на дълга съдът следва да прецени дали е
допустимо начисляването на лихва върху лихва в процесните договорни
отношения с участие на физически лица при действието на Наредба №9 от
03.04.2008г.,доколкото от съдържанието на сключения от страните по
договора анекс №4 от 28.02.2013г. и от заключението на вещото лице са
установява,че падежиралите и непогасени договорни лихви се прибавят към
редовната главница и подлежат на олихвяване.По пози правен въпрос е
дадено разрешение в решение №66/29.07.2019г. по т.д. №1504/2018г. на ВКС,
ТК, IІ т.о. В същото е прието, че уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви,върху които се начислява възнаградителна
лихва,представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е
допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294 ал.1 от ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 от
ЗЗД.
Увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви,са нищожни на основание
чл.26, ал.4 във вр. с чл.10 ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице
анатоцизъм,доколкото Наредба №9/03.04.2008г./отм./ или друга наредба на
БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви.Същите наред
с това съставляват и спогодба върху непозволен договор доколкото
18
прибавените към главницата наказателни лихви са изчислени въз основа на
клаузата на по чл.6.1.1 от договора, приета от съда за нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Изводите за нищожност на клаузите за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, включени в анекс №4 към договора за ипотечен кредит и нищожността
на клаузата за долен праг на плаващата лихва ,въз основа на която са
определени размерите на главницата,договорната и наказателната лихва
посочени в анексите, изключват възможността размерът на дължимите
ответника вноски да се определя по приетите с анексите погасителни планове
и съобразно предвидените в тях гратисни периоди, в които не се дължи
заплащането на главница по договора за кредит. Неправилно установеният
размер на лихвата,а оттам и на главницата във всеки анекс №2,№3 и №4,е
послужил за основа при съставянето на погасителния план и при определяне
на размера на дължимите анюитетни вноски.С оглед на това, че анексите,
имащи за предмет предоговаряне на кредит, в които задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, са нищожни, то дължимите от касаторите суми за
главница и възнаградителни лихви следва да бъде определени с оглед на
първоначалния погасителен план към договора за кредит .
Предвид изложеното следва да бъдат съобразен вариантът от
заключенията на приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи, при
който размерът на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора е
определен при съобразяване промените в индекса SOFIBOR съгласно
предвиденото в т.6.1 и т.6.1.1 без уговорката за долен праг на лихвата,без да
се съобразява извършеното от банката олихвяване на начислени договорни
лихви чрез включването им в редовната главница и съобразявайки
извършените от ответника плащания в общ размер на 29467,37лв.,като частта
от тази сума в размер на 147,90лв.,която е отнесена от банката към
погасяване на комисионна за управление на кредита,следва да се отнесе към
погасяване на друга част от дълга предвид извода за нищожност на клаузата
по т.7.2.2 от договора.Отговор на въпроса какъв е размера на дълга при
съобразяване на горните условия и настъпилата от обективна страна и
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора
19
,дава допуснатата по делото експертиза в допълнителното заключение
депозирано в съда на 13.12.2022г.,на л.177 от делото и допълнителното такова
от 31.01.2023г.,на л.196 от делото.
Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от сключване
на договора до 07.10.2020г.- датата на обявяване на предсрочната
изискуемост,е 16254,99лв.,размера на наказателната лихва до обявяване на
предсрочната изискуемост е 8742,00лв.,на непогасената падежирала главница
– 16175,13лв.,а на непадежиралата – 37483,69лв.,или главница общо в размер
на 53661,82лв.
С оглед на това следва да се уважи иска за установяване на вземането на
банката по процесния договор за главница частично в размер на 53661,82лв.,а
за разликата до 58146,27лв.,или за сумата от 4484,45лв.иска да се отхвърли
като неоснователен.
Иска за установяване на съществуващо вземане на банката
представляващо неплатена договорна лихва до обявяване на предсрочната
изискуемост на дълга следва да бъде уважен в размер на 16254,99лв.,а за
разликата до 40220,43лв.,или за сумата от 23965,44лв. иска да се отхвърли
като неоснователен.
Изцяло основателен е установителния иск за вземането представляващо
наказателна лихва предявено в размер на 6819,85лв.,при установен размер на
същото вземане от вещото лице 8742,00лв.към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
Основателен е иска за установяване на вземане на ищеца в размер на
102,00лв.-разноски по събиране на вземането и за подновяване на ипотеката в
размер на 347,46лв.,а като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено
искането за установяване на вземане в размер на 864,10лв.-комисионна за
управление на кредита,поради приетата по-горе от съда нищожност на
клаузата по т.7.2.2 от договора регламентираща такова задължение в тежест
на ответника.
Тъй като съгласно заключението на в.л.от 15.03.2022г.част от внесените
от ответника средства в размер на 147,90 лв.са отнесени за погасяване на
задължение за комисионна по управление на кредита ,а това задължение не
съществува,съдът следва с тази сума да намали вземането на ищеца за
20
разноски на основание чл.76 ал.2 от ЗЗД ред указващ реда за погасяване на
задълженията в последователност разноски, лихви и главница.Приспадайки
сумата от 147,90 лв.от дължимите от ответника разноски по подновяване на
ипотеката в размер на 347,46лв.,то последното остава в размер на
199,56лв.,като иска над тази сума до предявения размер следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017г. от 27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.В тази връзка частично основателен е
иска за установяване на вземане за законна лихва за периода от обявяване на
предсрочната изискуемост – 07.10.2020г.до подаване на заявлението -
18.10.2020г.Лихвата е заявена в заповедното производство и в исковата молба
в размер на 193,82лв.върху главница в размер на 58146,27лв.С оглед приетото
от съда по-горе досежно размера на дължимата главница от
53661,82лв.,дължимата законна лихва за посочения период ,съдът определя
при условията на чл.162 от ГПК на 178,87лв.За разликата до 193,82лв.иска за
установяване на дължимостта на законната лихва върху главницата следва да
бъде отхвърлен.
По направеното от ответната страна в заповедното производство
възражение за погасителна давност ,съдът отбелязва следното:
Ответникът заявява,че просрочената главница е погасена по давност на
07.08.2018г. предвид твърденията на ищеца,че вземането е станало изискуемо
на 07.08.2013г.,а заявлението е подадено през м.октомври 2020г.Формулирано
е искане в смисъл,че ако съдът приеме,че е налице погасителна давност
относно главното вземане да приеме,че е настъпила такава и по отношение на
акцесорните вземания за лихви и разноски.Т.е.направено е възражение за
изтекла пет годишна погасителна давност за главницата и евентуално ако
това възражение бъде уважено,възражение за погасителна давност по
отношение на лихвите и разноските,без да е конкретизирано за кои лихви-
възнаградителни или наказателни ,и за кои разноски става въпрос .
Съдът приема,че погасителна давност за главницата не е изтекла
21
,поради което не следва да разгледа възражението относно лихви и
разноски,формулирано като евентуално.Съображенията на съда за това
решение се свеждат до това,че съгласно по-новата съдебна практика се
приема,че уговореното между страните връщане на заемната сума на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи,а
представлява уговорка за изпълнение на задължението ,включващо главница
и възнаградителна лихва като част от предмета на договора,на части.Че
погасителните вноски не са периодични платежи става ясно и с оглед
дадените с Тълкувателно Решение №3 от 18.05.2012г.на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на това понятие.Връщането
на дължимата сума по договор за кредит макар и на вноски,представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение,в което е включено и
заплащането на договорната лихва имаща възнаградителен за кредитора
характер.Приложима е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД ,тъй като
не се касае до периодични платежи за главницата,нито за лихви по смисъла
на чл.111 б.“в“ от ЗЗД предвид възнаградителния характер на договорната
лихва,а не обезщетителен или наказателен такъв.Началото на давностния срок
започва от уговорения в договора краен срок за погасяване на задължението
или от датата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо.В
случая действието на договора е прекратено преди уговорения краен срок за
връщане на заетата сума с обявяване на предсрочната изискуемост на
07.10.2020г.Тази дата бележи началото на давностния срок за главницата и
възнаградителната лихва и тъй като заявлението за образуване на заповедно
производство по чл.417 от ГПК е депозирано на 19.10.2020г.,то следва да се
приеме,че погасителна давност не е изтекла.В подкрепа на горния извод на
съда е Решение №50173 от 13.10.2022г.по гр.д.№4674 по описа на съда за
2021г.,което се базира и на решаващите мотиви на ТР от 21.01.2022г.по т.д.
№5/2019г.на ОСКТК на ВКС.
Съдът дължи произнасяне по разноските в заповедното и в настоящето
исково производство,които следва да бъдат определени и в двата случая
съобразно изхода на делото.Общия размер на заявените за установяване от
ищеца вземания е 106694,03лв.,а претенцията е уважена в общ размер от
77217,09лв.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
22
2183,88лв.С оглед изхода на делото ответника ще бъде осъден да заплати част
от тях в размер на 1580,53лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на
4289,88лв.С оглед изхода на делото ответника ще бъде осъден да заплати част
от тях в размер на 3104,69лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на деловодни разноски в
размер на 3115,00лв.,от които 2800,00лв.-адвокатски хонорар,300,00лв.-
възнаграждение на вещо лице и 15,00лв.ДТ по частна жалба.Съдът приема,че
ответникът има право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК съобразно
отхвърлената част от иска и счита,че сторените от него разноски в
настоящето производство са в размер на 3100,00лв.като разноските
представляващи 15,00лв.ДТ по частна жалба са направени в друго
производство ,което дори не е конкретно посочено,и искане за присъждането
им е следвало да бъде направено в съответното съдебно производство.С оглед
изхода на делото ответникът има право на разноски в размер на 856,45лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.430 ТЗ
предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Първа инвестиционна банка"
АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Драган Цанков" №37, представлявана от Н. Х. Б., Ч. Г. З. и С. А. П., в
качеството им на изпълнителни директори против А. В. Т.,ЕГН-
**********,от гр.П.,ул.*** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника,че „Първа инвестиционна банка" АД има вземания,произтичащи от
сключен между страните договор за предоставяне ипотечен кредит
Юнионкредит „Домът“ №325-297 от 06.08.2007г.,обявен за предсрочно
изискуем на 07.10.2020г.,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по гр.д.№2831/2020г.по описа на Пазарджишкия районен
съд,както следва:главница-53661,82лв.,възнаградителна лихва – 16254,99лв.за
периода до обявяване на кредита за предсрочно изискуем-
23
07.10.2020г.,наказателна лихва в размер на 6819,85лв.за периода до обявяване
на кредита за предсрочно изискуем-07.10.2020г.,разноски за обявяване
кредита за предсрочно изискуем в размер на 102,00лв.и за подновяване на
вписване на ипотека в размер на 199,56лв.,законната лихва върху главницата
от датата на предсрочната изискуемост до депозиране на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда- 19.10.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 19.10.2020г.до окончателното й изплащане.
ОТХХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата досежно
главница над 53661,82лв.до претендирания размер от 58146,26лв.,или за
сумата 4484,82лв.,възнаградителна лихва над 16254,99лв.до претендирания
размер 40220,43лв.,или за сумата 23965,44лв.,разноски за подновяване на
вписване на ипотека в размер над 199,56лв.до претендирания размер от
347,46лв.,или за сумата 147,90лв.и комисионни за управление на кредита за
2014г.,2015г.,2016г.,2017г.,2018г.,2019г.и 2020г.
ОСЪЖДА А. В. Т.,ЕГН-**********,от гр.П.,ул.*** да заплати на
„Първа инвестиционна банка" АД,ЕИК ********* деловодни разноски в
заповедното производство в размер на1580,53лв.и разноски в исковото
производство в размер на 3103,00лв.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка" АД,ЕИК ********* да
заплати на А. В. Т.,ЕГН-**********,от гр.П.,ул.*** разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 856,45лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
24