Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр. Силистра, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти юни 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И.
като разгледа докладваното от районния
съдия бр.д. № 564 по описа на съда за
Ищцата
Е.Б.М. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което моли съда да го прекрати по негова вина. Като причини за брачното
разстройство изтъква обстоятелството, че съпругът й злоупотребява с алкохол,
под чието въздействие проявява лошо отношение към нея и провокира скандали,
които често приключвали с осъществяване на физически посегателства спрямо
брачната му партньорка. Горното мотивирало ищцата да напусне заедно с децата си
семейното жилище през м. януари
Ответникът М.Р.М. също е на мнение, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, но счита, че причините за неговото разпадане се коренят изцяло в поведението на ищцата, поради което предявява насрещен иск за прекратяването му по нейна вина. Като брачно провинение на съпругата си изтъква допусната от нея брачна изневяра, като същевременно отрича отправените му обвинения за злоупотреба с алкохол и прояви на физическа агресия, като признава единствено фактическата раздяла на страните, за която е на мнение, че не носи вина. След прекратяването на брака желае да упражнява родителските права по отношение на децата, като предлага следния режим на лични контакти между тях и майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния му отпуск след предварителна уговорка между страните и на територията на РБ. Моли съда да осъди ответницата по насрещния иск да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на минималната за страната, като претендира и направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Първоначално предявените искове са с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК, чл. 59 СК, чл. 143 СК , чл. 56, ал. 3 СК и чл. 53 СК във вр. чл. 326 ГПК, а насрещните такива – с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК, чл. 59 СК и чл. 143 СК.
Видно от удостоверение на Община Силистра страните по настоящото дело са сключили граждански брак на 22.05.1999 г., за който е съставен акт за граждански брак № …. от същата дата. От същото удостоверение се установява, че предбрачното фамилно име на съпругата е “М.”. От брака им са се родили две деца – Г. М. М. и М. М. М., които към момента са малолетни. Между страните не се спори, че след като сключили брак те заживели в дома на родителите на ответника, като впоследствие се преместили в самостоятелен жилищен имот, находящ се в гр. С., ул. „М.” № ., който бил закупен на името на родителите на съпруга със средства на последните съгласно техните собствени свидетелски показания. Ответникът упражнявал трудова дейност като шофьор на ТИР, което налагало отсъствието му от страната през продължителни периоди от време, а непосредствените ангажименти по отглеждането на децата били поети от майката, която в това отношение разчитала на подкрепата на своите и на ответника родители. Участието на последните в грижите за техните внуци било съществено, като те с готовност поемали част от задълженията й докато била в майчинство; впоследствие ищцата постъпила на работа и продължила да разчита на тяхната фактическа подкрепа, тъй като те се отзовавали при всяка необходимост, породена от личните й или служебни ангажименти. В началния период след раздялата на страните ищцата преместила местоживеенето си при своите родители, чието участие в грижите за децата нарастнало; те продължили да подпомагат дъщеря си след настаняването й като наемател в самостоятелно жилище, тъй като прибирали своите внуци от училище и детска градина и се грижили за тях до приключване на работните ангажименти на тяхната майка.
За установяване на конфликтното поведение на ответника бяха разпитани свидетелите Б. М., баща на ищцата, Я. Д., съседка на нейните родители и В.Й., нейна приятелка, които заявиха, че са запознати с проявяваната от съпруга й невъздържаност от оплакванията на самата ищца, която споделила, че той посягал да я бие, поради което тя започнала да се страхува от него. Свидетелите М. и Д. споделиха, че са забелязали и синина на окото на ищцата, но никой от тях не отбеляза, че се е интересувал от произхода на това нараняване, съответно че пострадалата е обяснила на какво се дължи то. Въпреки липсата на непосредствени данни за осъществените от ответника насилнически прояви, по делото са събрани косвени доказателства, които установяват неговото конфликтно и грубо отношение към съпругата му, като на първо място сведения в тази насока се съдържат в разказите на децата на страните, които споделили със своя дядо по майчина линия, че баща им се карал с майката и посягал да я бие, че веднъж я заставил да му купи цигари през нощта, при което събудил цялото семейство и особено много уплашил децата, както и че те започнали да се страхуват от баща си, поради което не желаели повече да живеят с него. Детето Г. споделило няколко случая на домашно насилие и пред социалните работници, като заявило, че след като се напие баща й се държи грубо както с майката, така и със самите деца, че той „само крещи, вика и се кара” и че тя самата се страхува от него да не я бие и да не й се кара. Свидетелят М. заяви, че след раздялата на страните неговият зет се явявал за срещите с децата си във видимо нетрезво състояние, макар да отричал това, а също така посочи, че след първото съдебно заседание той се свързал с него по телефона и заплашил да го набие, след което да набие и Е..
Така възпроизведените данни дават основание на съда да приеме, че поведението на ответника е разрушило разбирателството и взаимността в отношенията на страните, като е провокирало помежду им постоянни конфликти, предизвикало е у семейството му страх и резервираност спрямо неговата личност и е породило атмосфера на напрежение и безпокойство, които са пресекли възможностите за нормално общуване и помирение. Стана ясно, че изявленията на ищцата не са единствената основа, на която са изградени впечатленията на свидетелите за насилническото и раздразнително отношение спрямо нея, тъй като се оказа, че избухливият му характер се е проявил и спрямо неговите деца, у които се е зародил страх от техния родител, а също и спрямо неговия тъст, който е станал обект на заплахите му за саморазправа. Съдът няма основание да се съмнява в така изнесените по делото данни, тъй като впечатленията на по – голямото дете Г. за отношението на бащата са възпроизведени по сходен начин както от свидетеля М., така и от социалните работници в изготвения социален доклад, а на фона на тези сведения останалите данни за отправени от ответника на заплахи спрямо неговите тъст и съпруга добиват достоверен характер, тъй като се вписват в обичайното му през този период невъздържано поведение. Гневните изблици на ответника и опитите му да реагира на семейните проблеми с физическо и психическо насилие са заличили уважението и разбирателството между съпрузите и са премахнали перспективите и стремежа на насрещната страна за заздравяване на увредените семейни отношения, с което са допринесли за окончателното разстройство на брачната връзка при категорично проявена в тази насока вина на ответника.
В подкрепа на неговите насрещни обвинения за допусната от съпругата му брачна изневяра ответникът поиска разпита на свидетелите Р. С., Г. С. и Д. М., съответно негови баща, майка и брат. Според техните показания до семейството достигнали слухове, че в отсъствието на съпруга си ищцата поддържа извънбрачна връзка, което дало повод на свидетелката С. да проведе разговор със снаха си, като я посъветва да прекрати в името на брака си този вид отношения, ако действително е създала такива. Ищцата отрекла възникналите съмнения, на които и самата свидетелка нямала основание да се довери безкритично; няколко дни по – късно свидетелката помолила ищцата да посрещне от автогарата нейната сестра, която възнамерявала да й гостува, но тя се извинила, че няма възможност да стори това, тъй като правела покупки по магазините. След като посрещнала сестра си, двете със свидетелката С. забелязали, че лекият автомобил на ищцата е паркиран до жилищна сграда, в близост до която не били разположени златарски ателиета (според обяснението й тя търсела златни накити), което мотивирало двете жени да изчакат нейната поява с цел да си изяснят причината, поради която тя не е проявила спрямо тях честност относно естеството на своите ангажименти. Междувременно те уведомили за действията си свидетеля М., който се присъединил към тях, след което тримата заедно видели как ищцата излиза от жилищната сграда, до която е паркирала, и как малко по – късно от същата сграда излиза лицето, което достигналите до тях слухове сочели като неин интимен партньор. От показанията на свидетелите М. и С. не стана ясно дали същата вечер, когато въпросът бил поставен на обсъждане пред нейните родители, тя е признала основателността на отправените й обвинения, тъй като свидетелят М. изтълкувал поведението й като признание за изневяра, а неговата майка не получила директното обяснение, което считала, че й се дължи. Междувременно ищцата отказала да обясни и друг необичаен случай – вечерта на 09.09.2014 г. тя възложила на родителите на ответника грижите за двете деца, като предупредила, че ще закъснее поради служебни ангажименти, но в действителност не се прибрала през цялата нощ, като на другия ден отказала да разкрие причините за отсъствието си, заявявайки на своя свекър, че той няма право да се интересува от тях.
Характерът на отправените срещу ищцата обвинения позволява само в изключителни случаи те да бъдат потвърдени посредством преки доказателствени средства, поради което съдът намира, че ангажирането на косвени доказателства се явява при тези условия закономерно положение, както и че установената чрез тях последователност и взаимна свързаност на събитията доказват провинението, на което съпругът отдава разстройването на своя брак. Едновременното пребиваване в жилищна сграда на ищцата и лицето, което слуховете определяли като неин интимен приятел, формира очевиден и логически оправдан извод, който не се разколебава от привеждането на приемливи причини за възникването на тази съмнителна ситуация. Тезата, че въпросната жилищна сграда се състои от поне 16 самостоятелни апартамента набляга на възможността за изграждане на множество различни хипотези за значението на произтеклите събития, без да застъпва в конкретност някоя от тях. Подозренията на семейството на ответника спрямо ищцата намират логичното си обяснение в тезата за поддържана от нея извънбрачна връзка, докато становището, че те били безпочвени поради съществуването на безбройни варианти за различно протичане на събитията, има характер на формално възражение, което в действителност не предлага обяснение на случилото се. Неясна остава и причината за неочакваното отсъствие на ищцата от дома й в продължение на цяла нощ, което от своя страна подхранва именно съмненията за изневяра вместо която и да е друга по – безобидна по смисъл хипотеза. Установените по делото данни подкрепят обвиненията на ответника за поддържана от съпругата му извънбрачна връзка, тъй като в своята взаимна свързаност те формират извод в тази насока, който не се разколебава от насрещни факти, които обясняват случилото се в друга светлина. Изневярата по също толкова дълбок и непреодолим начин както провинението на насрещната страна разрушава основите на брачния съюз, тъй като компрометира доверието, уважението и разбирателството между съпрузите, което сочи, че вината им за разстройството на брака е взаимна, вместо да се ограничава до личността и провиненията на единия от тях. Както конкретните причини, увредили брачните отношения, така и категоричното нежелание на ищцата да направи опит за тяхното заздравяване, сочат на окончателния характер на възникналата като последица от семейните проблеми фактическа раздяла и на невъзможността за преодоляване на трайно установеното неразбирателство между страните и неспособността им да съжителстват в спокойна и безконфликтна семейна среда. Въпреки продължителния им съвместен живот и наличието на общи деца, съпрузите не са съумяли да съхранят хармонията в отношенията си, чувството на общност и взаимност, желанието да полагат съвместни усилия за благополучието на общото им семейство, вместо което съпругата е пренебрегнала своя партньор, който от своя страна престанал да зачита и уважава нейната личност. Формалното съществуване на брака на страните не се съвместява с непълноценния им семеен живот, който не удовлетворява потребността за общуване, споделяне, разбирателство и подкрепа на нито една от тях, а още по – малко на техните деца, поради което юридическото заличаване на фактически нежизнеспособната им брачна връзка се явява житейски оправдано и като такова следва да се допусне с настоящия съдебен акт. Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това, като въз основа на тази разпоредба и изложените по – горе фактически изводи следва да се приеме, че вината за брачното разстройство се корени в грешките и на двете обвързани от брака лица.
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК ако родителите не се споразумеят по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца, съдът служебно постановява на кого от тях да предостави упражняването на родителските права и определя режима на лични отношения на децата с другия родител и месечната издръжка, която той ще им дължи. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента грижите за децата са поети от тяхната майка, която съжителства с тях в ангажиран под наем жилищен имот, както и че непосредствената дейност по тяхното отглеждане изначално е попадала в кръга на нейните родителски задължения, тъй като служебната ангажираност на бащата е налагала продължителното му отсъствие от страната. Тази ситуация е подсилила привързаността на децата към тяхната майка, тъй като те са привикнали с нейното присъствие и грижа спрямо тях; същевременно при последните пребивавания в дома си ответникът е проявил невъздържаност и грубост, които са стресирали децата и са породили у тях чувство на страх и обърканост. Съдът не поставя под съмнение родителските качества и на двамата съпрузи, включително и на бащата, който до този момент е осъществил в пълнота родителската си отговорност, тъй като е осигурявал приоритетната част от издръжката на семейството, съобразно начина, по който са били разпределени родителските задължения на страните. Въпреки това неговата неуравновесеност и избухливост препятстват изграждането на спокойна и уютна семейна среда, в която децата да растат в условията на сигурност и психически комфорт, докато тези негативни отражения се избегнати в дома на ищцата, която сама е напуснала семейния си дом, ръководена от стремежа да се освободи от конфликтната и напрегната обстановка, произтичаща от раздразнителността на ответника. При тази ситуация съдът намира, че майката е в състояние да осигури на децата си по – благоприятни условия за тяхното отглеждане, тъй като в по – голяма степен осъзнава техните потребности, изградила е силна емоционална връзка с тях и удовлетворява нуждата им от спокойна и стабилна семейна среда; същата е осигурила на децата подходящи битови условия на живот и при отглеждането им би могла за разчита на подкрепата на своите родители, което впрочем важи и за ответната страна, която също е в състояние да предложи дом на децата си, както и загрижеността и привързаността на техните баба и дядо по бащина линия. Както опита в отглеждането на децата, така и по – уравновесения и спокоен характер на майката се явяват предимство при преценката на родителските качества на двете страни, поради което нейната претенция за възлагане на родителските права следва да се уважи, а предявеният от ответника насрещен иск със същия предмет да се отхвърли като неоснователен. Съдът намира, че с оглед желанието и готовността на ответника да участва в процеса, свързан с отглеждането и възпитанието на децата и да бъде част от живота им, както и с оглед тяхната нужда да съхранят емоционалната обвързаност и с двамата си родители, на бащата следва да се определи следния режим на лични отношения с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск и половината от почивните дни през Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
Съгласно чл. 143,
ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя в
зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, при определена в
ал. 2 долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за
страната (95 лв.). Децата на страните са към настоящия момент съответно на девет
и на шестгодишна възраст, като съдът приема, че тяхната нужда от храна,
облекло, отопление, консумативи, а за по – голямото дете - учебници, учебни
пособия и материали е очевидна и безспорна. Отделно от това по делото са
представени доказателства, че за по – малкото дете на страните, което посещава
детска градина, се заплащат такси за
хранене в размер 28 лв. (при посещаване на детското заведение в продължение на
20 дни), а също така и месечна такса за обучение по йога в размер на 9 лв.; от
представени медицински рецепти се установява, че детето боледува веднъж на един
– два месеца, което изисква предприемането на допълнителни разходи във връзка
със закупуването на лекарства. По – голямото дете на страните е записано в
школа по спортни танци, за посещаването на която се заплаща месечна такса от 25
лв., като отделно от това е известно, че заниманията с този вид спорт са свързани с допълнителни
разходи за сценично облекло и аксесоари. При тези данни съдът приема, че
претендираната от ищцата издръжка се оправдава като размер от социално –
икономическите условия в страната, с оглед на които сумата от 150 лв.
съответства на паричното изражение на месечните потребности на дете на
възрастта на по – малкото дете на страните, при това в частта, която трябва да
се поеме от единия му родител, както и от допълнителните разходи за
задоволяване на спортните интереси на по – голямото дете, които следва да се
прибавят към средствата, необходими за
осигуряване на обичайната му издръжка. В хода на съдебното производство между
страните не съществуваше спор относно естеството на упражняваната от ответника
трудова дейност, тъй като той не оспори обстоятелството, че е шофьор на
ТИР и извършва международни превози, които
налагат продължителните му отсъствия от страната; тези факти се потвърдиха и от
разпитаните по делото свидетели, като свидетелите на ответника упоменаха и за
намерението му да промени своята професия, от което впоследствие той се
отказал. Въпреки яснотата по въпроса за трудовата ангажираност на ответника,
той не предостави сведения за размера на реализираните месечни доходи, вместо
което в изпълнение на задължението да ангажира доказателства за този размер той
представи изходяща от “С.”
ЕООД справка за получено нетно трудово възнаграждение за периода от м. юни до
м. септември
Съгласно чл. 56, ал. 3 СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. Целта на цитираната разпоредба е да се постигне баланс между интереса на децата на развеждащите се съпрузи от една страна и собствениците на жилищния имот от друга, който да осигури на съпруга, упражняващ родителските права, достатъчно време за да обезпечи жилищните потребности на семейството, вместо да му се налага да освободи незабавно жилището без оглед на възможностите си за подходящо настаняване. В конкретния случай ищцата заяви, че е обезпечила своите и на децата жилищни нужди, като е наела апартамент с достатъчна за семейството жилищна площ и с местонахождение в близост до училището на по – голямото дете, поради което съдът намира, че претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище, собственост на родителите на ответника, е самоцелна, тъй като не произтича от реалната жилищна нужда на съпругата. Същевременно такава нужда има ответника, тъй като не разполага с алтернатива за задоволяване на жилищните си потребности, поради което семейното жилище на страните следва да се предостави за ползване на него, като направеното от ищцата искане в същия смисъл се остави без уважение.
Чл. 56 СК и чл. 322, ал. 2 ГПК регламентират възможност в съдебното производство по разтрогване на брака да бъде разгледан въпросът, свързан с ползването на семейното жилище; тези или други законови разпоредби не предвиждат разглеждането на искания, свързани с ползването на други общи вещи на страните, а още по – малко – искания за предаване на лични вещи, поради което производството по делото в частта, в която се претендира предоставяне ползването на движимите вещи, предназначени за отглеждането на децата (дрехи, учебни помагала, обувки и ботуши), завивки и спални комплекти – 3 бр., ютия “Ф.”, телевизор “П.”, тостер и таблет “Л.”, както и за предаване на личните дрехи и обувки на ищцата, бидейки недопустимо, следва да се прекрати.
Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в бъдеще. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Ищцата предяви искане в тази насока, поради което с настоящия съдебен акт следва да се възстанови нейното предбрачно фамилно име “М.”.
Чл. 329, ал. 1 ГПК гласи, че когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на тях, както са ги направили. На посоченото основание искането на страните за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, а окончателната държавна такса от 50 лв., определена на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК следва да разпредели по равно между страните. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на на 576 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на ….. г., за който е съставен акт за граждански брак № … от същата дата на община С. между М.Р.М. с ЕГН ********** и Е.Б.М. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, настъпило по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Г. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН ********** на майката Е.Б.М. с ЕГН ********** ***, при която се ОПРЕДЕЛЯ тяхното местоживеене, като на бащата се определя следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск и половината от почивните дни през Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на дъщеря си Г. М. М. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Е.Б.М. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.04.2015 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си М.М. М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Б.М. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.04.2015 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му, в която се присъжда издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. „М.” № . на съпруга М.Р.М. с ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата – „М.”.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Р.М. с ЕГН ********** *** за предоставяне на родителските права по отношение на децата на страните.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Б.М. с ЕГН ********** *** за предоставяне ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр. С., ул. „М.” № . за срок от една година.
ОТХВЪРЛЯ искането на страните за присъждане на направените по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се претендира предоставяне ползването на движимите вещи, предназначени за отглеждането на децата (дрехи, учебни помагала, обувки и ботуши), завивки и спални комплекти – 3 бр., ютия “Ф.”, телевизор “П.”, тостер и таблет “Л.”, както и за предаване на личните дрехи и обувки на ищцата.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) и държавна такса върху определената издръжка в размер на 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лв.).
ОСЪЖДА Е.Б.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/