№ 119
гр. Момчилград, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100016 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД вр.86
от ЗЗД.
Производството е във връзка с предявена искова молба с правно
основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД,
подадена от "П******** България“ ЕООД- София, с ЕИК- *******, срещу Н.
ЗДР. Б. с ЕГН- **********, в която се сочи, че в законоустановения срок по
чл. 415 ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д.
№ 527/2021г. по описа на Районен съд- гр. Момчилград, получено от
„******** България” ЕООД на 16.12.2021г., предявили настоящия иск
относно вземанията на заявителя срещу Н. ЗДР. Б. в общ размер на 5939,06
лв, от които: главница в размер на 2800,05 лв, договорно възнаграждение в
размер на 823,49 лв., и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 2315,52 лв, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
В исковата молба се сочи, че вземането на „******** България” се
основа на Договор за потребителски кредит № **********/ 11.10.2017г.,
сключен между страните в настоящото производство, като сумата на кредита
е бил в размер на 3 000 лева, платими в срок от 36 месеца, при размер на
1
месечната вноска от 170,78 лева, с посочени Годишен процент на разходите
/41,17%/, годишен лихвен процент /41,17 %/, като общото задължение по
кредита е възлизало на сумата от 6 148 лева.
Ищцовото дружеството посочва, че ответникът е закупил и
допълнителен пакет от услуги за сумата от 3 473,28 лева, и размерът на
вноската по закупеният пакет допълнителни услуги възлизал на сумата от
96,48 лева.
Така общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги
е възлизало на сумата от 9 621,36 лева, а общият размер на вноската- 267,26
лева, а датата на погасяване е същата е била 10-то число на месеца.
В общите на условия към договора са били посочени предпоставките за
предсрочна изискуемост на кредита. Посочва се, че съгласно Декларации т.А
към Договора за потребителски кредит (ДПК)- неразделна част от който са
били са Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване
на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги
спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяли безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството. От своя страна длъжникът поемал задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, е бил сключен за срок от 36
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 267,26 лв. и
падежна дата всяко 10-то число на месеца.
В т. V „Допълнителни възможности за клиента“ от ДПК № **********
ответникът Н. ЗДР. Б. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде
рефинансирано друго негово задължение към „******** България“ ЕООД в
размер на 777,51 лв.
Ищцовото дружеството, е изпълнявало точно и в срок задълженията си
по договора, като на 11.10.2017г. е превело парична сума в размер на
2722,49 лв. по посочена от длъжника Н.Б. банкова сметка /документ за
2
кредитен превод с референция: 067029970026617 от дата 10.11.2017 г./.
На 04.04.2018г. Н. ЗДР. Б. е подал Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена 1
погасителна вноска.На 12.04.2018г. между ищцовото дружество и Н. ЗДР. Б. е
бил сключен Анекс №1 към ДПК № **********, с който е била отложена
погасителна вноска №5, която да се заплати към края на погасителният план,
който е бил коригиран и погасителните вноски от 36 са станали 37 броя.
В исковата молба се посочва, че съгласно чл. 4 от Общите условия към
ДПК № **********, длъжникът Н. ЗДР. Б. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема
е било предварително определено в погасителния план. Страните по този
ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниквало за
клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на на 823,49 лв. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска-
10.01.2019 г. до дата на предсрочна изискуемост - 03.09.2019 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3473,28 лв, като
длъжникът е заплатил сума в размер на 1 157,76 лв, и оставали да бъдат
заплатени 2315,52 лв.
Твърдят, че в процесния случай сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на
кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги е било избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е бил
3
следният:Кредиторът са задължавал да предостави на КЛ по негово искане и
при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в: 1/Приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит - длъжникът се е възползвал от тази услуга; 2/
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски - длъжникът
се е възползвал от тази услуга; 3/Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4/ Възможност за смяна на дата на падеж;
5/Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;
В исковата молба се посочва, че длъжникът не е изпълнил в цялост
своите задължение, поети по силата на посоченият по-горе договори и е
направил само 11 пълни е 1 частична вноски, което се установявало от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК № **********, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит: “Кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
Клиентът/Съдлъжника, просрочат две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер.“. На 03.09.2019г. ДПК № ********** е обявен за
предсрочно изискуем от страна на „******** България“ ЕООД. На длъжника
е било изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо, и с обратна
разписка уведомителното писмо е било получено лично от длъжника Здравко
Б.. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен. Към
настоящия момент размерът на погасеното от Н. ЗДР. Б. задължение по ДПК
№ ********** е било в общ размер на 3 821.29 лв. С плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 3151,68 лева, посочени по съответни основания и конкретни
суми.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, понастоящем ответникът
Наско Здравков Б. дължал на „******** България“ ЕООД сума в общ размер
на 5939,06 лева, от които: главница в размер на 2800,05 лева; договорно
възнаграждение в размер на 823.49 лева, и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2315,52 лева, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
4
Поради неизпълнението на договорното задължение, „********
България” ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, и е било образувано ч.гр.д. №
527/2021г. на РС- Момчилград, по която е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, и на
дружеството е било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 16.12.2021г.
Предвид това иска се постановяване на съдебно решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи горната
сума, предмет на ч.гр.д. № 527/2021г. на РС- Момчилград- описано по-горе.
Претендират се разноски по делото.
Посочени са Банкови сметки, по която длъжникът може да плати
присъдената сума: ЮРОБАНК България АД IBAN: BG94 BPBI 7940 1057
3790 02; Алианц Банк България АД IBAN : BG BUIN 95611000316183.
Иска се делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание в тяхно
отсъствие, като с исковата молба дават изричното си съгласие за това.
Представят следните писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит № **********; Общи условия на „******** България” ЕООД към
Договор за потребителски кредит № **********;Погасителен план към
Договор за потребителски кредит № **********; Преводно нареждане
(документ за кредитен превод с референция: 067029970026617 от дата
10.11.2017 г.);Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация; Анекс № 1 към
Договор за потребителски кредит № **********; Извлечение по сметка,
удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски;
Удостоверение за актуално състояние на ******** България ЕООД;
Платежно нареждане за заплатена държавна такса по сметката на Районен съд
- Момчилград; Пълномощно с per. 6914/13.05.2021 г. на нотариус с per. № 271
на ИК;
Ответникът, уведомен лично за постъпилата исковата молба, не е
представил отговор в срока по чл.131 от ГПК.
За насроченото о. с. з. е получена молба от процесуалният
представител на ищцовото дружество- юрисконсулт Г.П., в която молба
5
същата сочи, че поради невъзможност да присъства на съдебното заседание
иска да бъде даден ход на делото. Поддържа предявената искова молба, и
моли, в случай, че ответникът се яви или направи доказателствени искания,
да й бъде дадена възможност да се запознае с тях и да изрази становище по
допускането им. В случай, че ответникът не е представил отговор в
законоустановения срок и не е яви в съдебно заседание, моли на осн. чл.238
от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, респ. при признание на
иска- решение по реда на чл.237 от ГПК. Моли ответника да бъде осъден да
заплати исковата претенция така както е описана в молбата, както и да бъдат
присъдени съдебните разноски, така, както са посочени и в заповедта за
изпълнение на парично задължение.
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за
редовно връчени, същият не е дал отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и направените доказателства, налице и хипотезата на
чл.239 ал.1 т.2 предл.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на
чл.239 ал.2 от ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно
решение по ред, и без да се мотивира по същество.
По делото се установи, че по Заявление на ищцовото дружеството е
било образувано ч.гр.д. № 527/2021г. на РС- Момчилград, по което е издадена
Заповед № 151/ 26.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, по силата на която ответникът Н. ЗДР. Б. с ЕГН- **********, е
бил осъден да заплати на П******** България“ ЕООД- София, с ЕИК-
*******, сумата в общ размер на 6 184,87 лева, от които: Главница в размер
на 2800,05 лева; договорно възнаграждение /лихва/ за периода от
10.01.2019г. до 03.09.2019г. в размер на 823.49 лева, Лихва за периода от
03.09.2019г. до 26.08.2021г. в размер на 245,81 лева, и Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2315,52 лева,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********.
Със заповедта ответникът е бил осъден да заплати и разноски в размер
на 273,70 лева- от които 123,70 лева /държавна такса/ и 150 лева
/юрисконсултско възнаграждение/.
6
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.11.2021г., и
същият на 02.12.2021г. е депозирал Възражение по реда на чл.414 от ГПК за
недължимост на сумата по Заповедта. Дадени са указания за предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, и такъв е предявен в
законоустановеният 1-месечен срок. Предвид на това искът е основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК, му е указан срок да депозира писмен отговор, който да
съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите,
предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор
и неявяването в съдебно заседание. Страната е редовно призована за открито
съдебно заседание на посочения в исковата молба адрес, при условията на
чл.142 ал.1 от ГПК вр. чл.43 ал.1 предл.1-во от ГПК /ЛИЧНО/. Всички
фактически обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея
писмени доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите.
Представените писмени доказателства- ч.гр.д. № 527/ 2021г. на МРС /и
постановеновената по същото Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 151/ 26.10.2021г., както и писмени доказателства, приложени по делото, а
именно: Договор за потребителски кредит № **********; Общи условия на
„******** България” ЕООД към Договор за потребителски кредит №
**********;Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
**********; Преводно нареждане (документ за кредитен превод с
референция: 067029970026617 от дата 10.11.2017 г.);Искане за отпускане на
потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация; Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит №
**********; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от
длъжника погасителни вноски; Удостоверение за актуално състояние на
******** България ЕООД; Платежно нареждане за заплатена държавна такса
по сметката на Районен съд - Момчилград; Пълномощно с per.
6914/13.05.2021 г. на нотариус с per. № 271 на ИК;, са годни и относими към
предмета на делото.
7
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата молба
ответникът не е изплатил ищцовото дружество сумата в общ размер на
5939,06 лева, от които: главница в размер на 2800,05 лева; договорно
възнаграждение в размер на 823.49 лева, и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2315,52 лева, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК- 26.08.2021г. до окончателното изплащане на
дължимите суми. С посочената заповед за изпълнение на парично задължение
в полза на заявителя са присъдени и разноски в общ размер на 273,70 лева- от
които 123,70 лева /държавна такса/ и 150 лева /юрисконсултско
възнаграждение/- и тази сума е предмет на Заповед за изпълнение № 151/
26.10.2021г., издадена по ч.гр. д. № 527/ 2021г. на РС- Момчилград.
Извършената преценка на доказателствата като годни, относими и
значими за установяване на наведените с исковата молба факти и
обстоятелства, налагат извода на съда за доказаност по основание и размер на
претенциите на ищеца за заплащане посочената по-горе сума в общ размер на
5939,06 лева, както и разноските по настоящото производство в общ размер
на 273,70 лева / от които 150 лева- адв.хонорар и 123,70 лева- държавна
такса/. Дължими са и разноските по заповедното производство в общ размер
на 273,70 лева, от която 123,70лева- д.т. и 150 лева- адв.хонорар.
Съдът счита, че в полза на ищцовото дружество в настоящото
производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в този
размер от 150 лева поради обстоятелството, че процесуалното
представителство се изразява само в депозирането на исковата молба и
становище по делото, без личното явяване на процесуалният представител.
Ето и защо се присъжда гореописаната сума в тази насока.
От събраните по делото доказателства- посочени по-горе, се установява
по един категоричен начин обстоятелството, че между страните има
възникнали облигационни отношения, изразяващи се предоставяне за кредит
в посочените размери, както и допълнителни услуги по силата на договор за
кредит- описан по-горе. Съгласно този договор, при неплащане вноските в
срок, кредитът се обявява за предсрочно изисикуем. Установи се, че
длъжникът не е изпълнил в цялост своите задължение, поети по силата на
8
посоченият по-горе договори и е направил само 11 пълни е 1 частична
вноски, което се установява от приложеното Извлечение по сметка към
ДПК № **********, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните от Общите условия към Договора за потребителски
кредит: “Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, просрочат две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер.“. На 03.09.2019г. ДПК №
********** е бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „********
България“ ЕООД. На длъжника е било изпратено уведомително писмо, с
което е информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно
изискуемо, и с обратна разписка уведомителното писмо е било получено
лично от длъжника Здравко Б.. Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен. Към настоящия момент размерът на погасеното
от Н. ЗДР. Б. задължение по ДПК № ********** е било в общ размер на 3
821.29 лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 3151,68 лева, посочени по
съответни основания и конкретни суми.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, понастоящем ответникът
Наско Здравков Б. дължи на „******** България“ ЕООД сума в общ размер
на 5939,06 лева, от които: главница в размер на 2800,05 лева; договорно
възнаграждение в размер на 823.49 лева, и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2315,52 лева, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „******** България”
ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, и е било образувано ч.гр.д. № 527/2021г. на
РС- Момчилград, по която е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение- за посочената в същата сума по основание и размер, срещу която
длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за
изпълнение, и на дружеството е било дадено указание за предявяване на иск
за установяване на вземането си, получено от заявителя на 16.12.2021г.
С други думи казано, по делото се установи, че ответникът не е
изпълнил своето задължение за плащане на горната сума в срок, поради и
което ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на
9
заповед за изпълнение на парично задължение, като е издадено такова, по
което е направено възражение за недължимост и затова е образувано
настоящото производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и сл.
от ЗЗД.
Със представените доказателства се установява вероятната
основателност на иска. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че
фактите, посочени във исковата молба и приложените към същата писмени
доказателства, както и събраните във съдебно заседание доказателства,
обосновават основателността на исковата претенция, така, както е предявена-
и посочена по-горе.
С исковата молба не се претендират мораторните лихви, които са били
предмет на заповедното производство, поради и което съдът в тази част не се
произнася.
Следва при този изход на делото и на осн.чл.78 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските по настоящото производство в
общ размер на 273,70 лева / от които 150 лева- юр.к.възнаграждение и
123,70 лева- държавна такса/. Дължими са и разноските по заповедното
производство в общ размер на 273,70 лева, от която 123,70лева- д.т. и 150
лева- адв.хонорар- така, както са посочени и по-горе.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. ЗДР. Б. с ЕГН-
**********, че ДЪЛЖИ на "******** България“ ЕООД-София, с ЕИК-
*******, сумата в сумата в общ размер на 5939,06 лева, от които: главница
в размер на 2800,05 лева; договорно възнаграждение в размер на 823.49 лева,
и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
2315,52 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК-
26.08.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми- предмет на
Заповед за изпълнение № 151/ 26.10.2021г., издадена по ч.гр. д. № 527/ 2021г.
10
на РС- Момчилград.
ОСЪЖДА Н. ЗДР. Б. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на "********
България“ ЕООД-София, с ЕИК- *******, сумата в общ размер на 273,70
лева / от които 150 лева- юр.к.възнаграждение и 123,70 лева- държавна
такса/, както и сумата в размер на 500 лева- представляваща направени по
делото разноски, както и сумата в размер на размер на 273,70 лева /разноски
по ч.гр. д. № 527/ 2021г. на РС- Момчилград/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл.чл.239 ал.4
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
11