МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №54/30.11.2016 Г. ПО НОХД
№282/2016 Г. ПО
ОПИСА
НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата на
чл.305, ал.3 Съдът изготви следните мотиви по НОХД №282 по описа за 2016 година на Видински окръжен съд, както
следва:
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна
покуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение на Ц.С.Г., ЕГН **********,***,
за това,че на 24.02.2016г. на път II-11,
на километър 17+800 след разклона за село Септемврийци, в посока към град
Видин, в землището на село Арчар, област Видин, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-6“ с рег.№М 4722 ВС –
собственост на В. Б.Ш. ***, като е управлявал със скорост
от 115км/час при максимално допустима от 90км/час и като загубил контрол върху
управляваното моторно превозно средство вследствие на превишаната скорост, е
излязъл извън лентата за движение и е навлязал в затревен банкет, в резултат на което е
настъпило преобръщане на автомобила, с което е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.21,
ал.1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на в одача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за категория „В“ извън
населено място 90 км/час“, и е причинил по непредпазливост смъртта на С. Ц.В., ЕГН ********** *** – престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Видин в съдебно
заседание заяви, че поддържа обвинението така както е подвигнато с обвинителния
акт и поддържа на подсъдимия да бъде наложено наказание в предвидения му
минимален размер от две години „лишаване от свобода“ с отлагане изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от четири години, както и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от пет години.
Подсъдимият,
представляван от служебния защитника си – адвокат К.А. ***, поддържа в съдебно заседание, че след като подсъдимият
си е признал вината и е поискал разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, съдействал е на органите на разследването и има здравословни
проблеми, то моли съда да му наложи
наказание, което да е под определения минумум, но с приложение на чл.66
от НК с този изпитателен срок, посочен от обвинението.
По делото бе назначен
особен представител – адвокат М.А. ***, на децата на подсъдимия и пострадалата, които са живяли на семейни начала – Г.Ц.С. и Ц.С.,
и които са малолетни и поради наличието
на противоречиви интереси с оглед тяхната възраст.
Повереника на
пострадалите поддържа в съдебно заседание, че факта, че нейните доверителки са
дъщери на подсъдимия е в разрез с морала те да предявят граждански иск от една
страна и от друга и поради факта, че се касае за престъпление по
непредпазливост, и поради това, че подсъдимият е останал единствен родител и
живее и се грижи за тях, то наказанието да бъде определено така както е посочил
представителят на обвинението.
Преди
започването на съдебното следствие, подсъдимият и неговият защитник
поискаха производството по делото да се движи по реда на глава ХХVII на НК, тоест по реда на съкратеното съдебното
следствие и по конкретно по реда на чл.371, т.2 от НК и съответно подсъдимият
призна изцяло всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, като
изрази и съжаление от стореното от него. Съдът след като констатира, че така
направеното признание на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства, допусна производството по делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвокупност, Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Безспорно се установява, че подсъдимият и пострадалата
Севда Ц.В. живеят заедно от 2008 година на съпружески начала и от съжителството
си имат две малолетни деца – Г.Ц.С., родена на *** ***, и Ц.С., родена на ***
година в Боскотреказе, Италия. Двамата често пътували от град Лом до град
Видин, и на 24.02.2016 година тръгнали с лек автомобил автомобил марка „Ауди“,
модел „А-6“ с рег.№М 4722 ВС – собственост на В. Б.Ш. ***, видно от договор за покупко-продажба/л.52 ДП/, като
автомобила управлявал подсъдимият. Видно от показанията на свидетелят В. Ш./л.79 ДП/, същият е продал процесния
лек автомобил на подсъдимия в началото
на месец януари 2016г. без да съставят договор запокупко продажба и без да
прехвърлят собствеността, тъй като подсъдимият нямал достатъчно пари за таксите,
но свидетелят получил парите по покупко-продажбата на колата, поради което е заявил изрично, че
няма никакви претенции към подсъдимия, включително и че не желае да участва в
процеса, тъй като за него фактически лекия автомобил е продаден на подсъдимия и е негова собственост. Пътувайки към
град Видин, и стигайки по път II-11,
на километър 17+800 след разклона за село Септемврийци, в посока към град
Видин, в землището на село Арчар, област Видин, в момент на навлизане на десния
завой със скорост от около 115км/час, автомобилът загубил сцепление с пътя като
започнал странично плъзгане и въртене
около вертикалната си ос на пътното платно. След около 56 метра, автомобилът
навлязъл в десния затревен банкет,
продължавайки същите движени, като пропаднал с десните си колела в канавката.
Изгубил страничната си устойчивост и се преобърнал няколкократно странично по таван около надлъжната си ос по
посоча обратно на часовниковата стрелка
и се е установил по таван в крайпътната нива в дясно по посоката си на
движение, видно от фотоалбума на л.32 от ДП. При последното си преобръщане, пострадалата Севда В.,
вследствие на центробежните сили е била изхвърлена през счепуното предно стъкло
и затисната от автомобила. При огледа на местопроизшествието не са установени
спирачни следи по платното за движение оставени от лекия автомобил, видно от
протокола за оглед на местопроизшествието/л.26 ДП/ и от фотоалбумал.30 ДП/.
Участъкът от пътя, където е станало пътното транспортно произшествие е в
условията на десен завой, гледано в посока на село Арчар, област Видин, и с
оглед на посоката на движение на автомобила. Радиусът на завоя в този участък е
около 225 метра, а движението на пътя е
двупосочно. Пътното платно се състои от две ленти, резделени с ясно видима
непрекъсната разделителна линия между тях, тип „М-1“.
В 09.35часа та 24.02.2015г. е получено обаждане в ФСМП
– Димово за пътно транспортно произшествие и с координати за мястото на
събитието. Стигайки на мястото линейката на ФСМП, фелдшерът от екипа свидетелят
К.К., установява, че лекия автомобил е бил преобърнат по таван, а до него се
намирал мъж и пострадала жена в коматозно състояние и двамата във видимо млада
възраст. Пострадалата ведната е била откарана в МБАЛ – Видин, придружена от
подсъдимия.
Същевременно след получаване на сигнал на спешен
телефон 112 от дежурната оперативна част при ОД на МВР – Видин е изпратен екип
на местопроизшествието състоящ се от свидетелите Б.Н. и Г.И., които през този ден били на работа. На
път към местопроизшествието те се срещнали с линейка пътуваща към Видин
със включен звуков и светлинен сигнал, а
на мястото на произшествието също установили лек автомобил преобърнат по таван със значителни деформации в цялост. От
събраната група хора разбрали, че в
колата се намирали мъж и жена, транспортирани в ЦСМП-Видин, те запазили
местопроизшествието до пристигане на групата за първоначални следствени
действия, когато съответно бил изготвен
протокол за оглед на местопроизшествието със съответния брой фотоснимки, а
впоследствие изготвен фотоалбум, приложен по досъдебното произодство.
Свидетелите Н. и И. впоследствие отишли в ЦСМП – Видин, където била установена
самоличността на подсъдимия и пострадалата. Още пред тях той признал, че той е
управлявал лекия автомобил, като дал непоследователни причини за катастрофата,
последната от която била, че автомобил
движещ се в насрещното платно го е засякъл, поради което той изгубил контрол над управляваното от него
превозно средство и причинил пътно транспортно произшествие.
При проверката се установило, че подсъдимият има
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, но същото е
отнето на 17.02.2016г. за предходни нарушения
на правилата за движение по пътищата. От приложения протокол №25/01.03.2016г./л.46
ДП/ за химическа експертиза за
отределяне на концентрацията на алкохол в
кръвта се е установило, че не се
е доказало наличие на етилов алкохол в иззетата проба на водача Ц.С.Г..
По досъдебното производство са назначени и изпълнени
следните експертизи: химическата експертиза относно наличието на алкохол в
кръвта на подсъдимия, посочена по-горе; авто-техническа експертиза/л.92 ДП/,
която е дала заключение, че подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост от 115км/ч, вместо с разрешената
90кв/ч, както и че кривата на завоя е позволява максимално
възможната скорост от 113кв/ч, за да може безаварийно да се преодолее, и то при
технически изправен автомобил. Установява се също, че за реализиране на
произшествието от значение е бил и факта, че автомобилните гуми на двата
моста са били с различен размер и марка; оценъчна
експертиза/л.96 ДП/, която установява, че пазарната стойност на лекия автомобил в състоянието му към
инкриминараната дата - 24.02.2016г. е възлизала на 4200/четири хиляди и двеста/
лева; съдебно медицинска експертиза/л.102 ДП/, която е установила, че в
резултат на пътно транспортното произшествие на пострадалата Севда Ц.В. са
причинени множество наранявания, като закрита черепно-мозъчна травма със
счупване на лицевите кости,
максимиларните синуси, счупване на черепната основа на предните и средни
черепни ямки, турското седло, пирамидните кости, контузия на мозъка с повсеместно
размегчение на паренхима му, контузия на
гърдния кош със счупване на дясна ключица, счупване на 1-6 вкл. ребра в дясно,
контузия на белите дробове, счупване на ляв лакет. По спешност е приета в коматозно
състояние в МБАЛ – град Видин, от което не е излязла до смъртта си. Вещото лице
е категорично, че смъртта се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, тръвма с
мозъчно размечние, което е несъвместимо с живота, както и че смъртта е в пряка
причинна връзка с претърпяното пътно транспортно произшествие.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства – гласни
и писмени такива – обясненията и признанието на самия подсъдим, които се
потвърждават от останалите писмени доказателства, събрани по делото - протокол
за оглед, фотоалбум, посочените по-горе експертизи и гласните доказателства. Всичките тези доказателства, надлежно
проверени и приобщени, убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти,
поради което съдът разгледа делото по посочения по-горе ред и постанови осъдителната
си присъдата. Съдът намира, че тези
доказателства заедно със самопризнанието са достътъчни да потвърдят по несъмнен
начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съответно – при постановяването на осъдителната присъда
удовлетворяват критериите на чл.303 НПК.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Ц.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1,
пр.3 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП:
- от обективна страна - на
посочената дата, подсъдимият, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А-6“ с рег.№М 4722 ВС, което е било собственост на В. Б.Ш. ***, като е управлявал със скорост
от 115км/час при максимално допустима от 90км/час и като загубил контрол върху
управляваното моторно превозно средство вследствие на превишаната скорост, е
излязъл извън лентата за движение и е навлязал в затревен банкет, в резултат на което е
настъпило преобръщане на автомобила, с което е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба
„При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за категория „В“ извън
населено място 90 км/час“, и е причинил по непредпазливост смъртта на С. Ц.В., ЕГН ********** ***.
-
от субективна страна -
деянието е извършено при условията на непредпазливост, под формата на
небрежност, тъй като подсъдимият Г. не е предвиждал настъпването на общественопасните последии от
деянието си, а именнно – причиняването на смъртта на спътницата си, но е бил
длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това
предвид неговите възможности на правоспособен водач с категория, „Б“ и
„М“, за които е имал свидетелство за правоуправление, макар и отнето по време
на извършването на деянието.
По
отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1,
във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от две до шест години. Съдът след като прецени всички
доказателства по делото прие, че наказанието следва да бъде наложено при преобладаващи
смекчаващи отговорността обстоятелства –
самопризнанието на подсъдимия, чистото му съдебно минало, съжалението за
стореното, факта, че остава единствен родител на родените с пострадалата две
малолетни деца, поведението на подсъдимия в съдебната зала, от което личеше
ясно, че не е преодолял загубата на „любимата“, както той се изрази и моралната
тежест, която явно го гнети. Отекчаващо отговорността обстоятелство в
конкретния случай е факта, че към момента на извършването на деянието същият е
бил с отнето свидетелство за правоуправление, което обстоятелство съдът отчете
при определяне размера на изпитателния срок.
Тези съображения дадоха основание на съда да определи
размера на наказанието „лишаване от свобода“ в определения му минимален размер
от две години. С оглед императивната разпоредба на чл.58а НК, съдът я приложи и
намали така определеното наказание с една трета и наложи окончателното такова
на една година и четири месеца „лишаване
от свобода“, чието изтърпяване да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила. Основания за условното осъждане съдът намери във фактите, че
подсъдимия остава единствен родител на двете малолетни деца, които лишени вече
от майката, ще имат нужда от присъствието на баща си, и същият ще следва да полага грижи за тях, от
каквито същите с оглед на ниската си възраст ще имат нужда. Същите тези съображения
съдът прецени и когато определели размера на наказанието „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ на основание чл.343г от НК и определи
срока на това наказание на две години.
Съдът постанови
подсъдимият да заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 264.56/двеста шестдесет и четири
лева и петдесет и шест/ лева, както и по сметката на ВСС сумата от 40.00/четиридесет/лева,
представляващи направените разноски в съдебната фаза.
Водим от горните съображения,
Видинският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: