Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр. Плевен, 13 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет
и трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
При секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното
от съдията Господинов административно дело № 5/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008
г.
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба на
С.В.Л., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН6612 от 07.11.2022 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Плевен, с която е постановен
отказ за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022 – 2023
год., потвърдена с Решение № 15-РД06-0063/12.12.2022 год. на директора на
Териториална дирекция за социално подпомагане – гр.Плевен.
В жалбата се излагат доводи, че
издадената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
В с. з. жалбоподателката поддържа
жалбата. Представя множество писмени доказателства, въз основа на които твърди,
че е продала гараж, който не е жилищен имот по смисъла на законодателството.
Въпросният гараж е продаден за сумата от 4 900 лв. и продажбата не е декларирана
в заявлението – декларация за отпускане на целева помощ, тъй като според
жалбоподателката получената сума не представлява доход за относимия период, тъй
като тя е получена преди продажбата, което било видно от нотариалния акт.
Жалбоподателката твърди, че продажната цена е получена от нея преди повече от
шест месеца от подаването на заявлението за отпускане на целева помощ, поради
което не е била задължена да я декларира. Излага съображения, че получената от
продажбата сума е изразходена изцяло за заплащане на задължения по кредити на
нейния наследодател, поради което фактически не е получила нищо от нея, т.е.
според жалбоподателката тя не представлява доход. Сочи, че е безработна и се
грижи сама за своя син, който е с ТЕЛК 80 %.
В с. з. ответникът се представлява от
юрк. С. С., който оспорва подадената жалба. Излага съображения, че в случая не
е изпълнено условието на чл.2, ал.1 от Наредбата за отпускане на целева помощ
за отопление, тъй като средномесечният доход на жалбоподателката за предходните
шест месеца преди подаване на заявлението е по-висок от диференцирания доход за
отопление. Горното се дължи на това, че г- жа Л. е прехвърлила чрез
покупко-продажба гараж за сумата от 4 900 лв., която надвишава 60 кратния
размер на декларирания минимален доход и не попада в изключенията, записани в
чл.10, ал.12 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. С
оглед горното изразява становище, че по-горестоящият адм. орган правилно е
отхвърлил оспорването по административен ред на процесната заповед. Излага
доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което
прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба.
Административен съд - Плевен, след
запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Административното производство е
образувано по подадено от жалбоподателя заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕН/6612
от 26.10.2022 г. до ответния орган за опускане на целева помощ за отопление в
твърдо гориво. В законоустановения срок е извършена социална анкета, изготвен е
социален доклад. От горните е прието за установено, че се касае за едночленно
семейство, заявителката е разведена, в трудоспособна възраст, живее заедно с
пълнолетния си син, който притежава ЕР на ТЕЛК. Семейството живее в собствено
двустайно жилище, оставено в наследство от роднина. Г-жа Л. няма декларирано
движимо имущество на нейно име, освен жилището не притежава друга движима или
недвижима собственост и/или идеални части от такава, с изключение на вещите,
които служат за обичайно потребление.
При извършена служебна проверка в
Имотния регистър при Агенция по вписванията е установено, че на 06.07.2022 год.
жалбоподателката е извършила продажба на сграда, предназначена за гараж,
находяща се на адреса ѝ, при което е получила сума в размер на 4 900
лв., представляваща продажната цена. Във връзка с горното в социалния доклад е
направена преценка, че заявителката не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1
от Наредба № РД-07. 5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП – общата
стойност на сделката от продажба на гараж надвишава 60 – кратния размер на
гарантирания минимален доход (4500 лв.) и не попада в изключенията на чл.10,
ал.12, т.2 от ППЗСП Средномесечният доход за предходните 6 месеца е в размер на
816,67 лв. и надвишава диференцирания доход за отопление от 186 лв., поради
което няма нормативно основание за
подпомагане.
Въз основа на горното е издадена
оспорената Заповед № ЗСП/Д-ЕН6612 от 07.11.2022 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“- Плевен. Същата е съставена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и
чл. 3, ал. 3 от Наредба №РД-07-5/2008 г., заповед №РД-01-228/19.07.2022 г. на
министъра на труда и социалната политика, РМС № 500/19.07.2022 г. за одобряване
изплащането на допълнителни средства към целевата помощ за отопление за
отоплителен сезон 2022-2023 г. С нея е отказана целева помощ за отопление с
твърдо гориво /в пари/. Изложени са мотиви, идентични с преценката на социалния
доклад.
Заповедта е връчена на адресата на 09.11.2022
г., който я е оспорил с жалба № 1506-94С-00-3601/28.11.2022 г. до директора на
РДСП – Плевен. С Решение № 15-РД06-0063/12.12.2022 год. директорът на РДСП – Плевен е отхвърлил
жалбата срещу заповедта на директора на ДСП – Плевен като неоснователна.
Изложени са подробни мотиви, основани на доказателствата в адм. преписка.
Направен е изчерпателен анализ на относимата нормативна уредба.
В хода на съдебното производство са
приобщени следните писмени доказателства:
заявление
– декларация за отпускане на целева помощ за отопление № ЗСП
/Д-ЕН/6612/26.10.2022 г. /л. 10 – л. 11 гръб/, справка за персонална партида на
физическо лице за периода от 01.01.2000 г. до 26.10.2022 г. /л. 12 – л. 14/,
протокол от 09.11.2022 г. л. 14-гръб, писмо до Агенция за социално подпомагане
– л. 15, справка № 1444963/04.11.2022 г. л. 16, социален доклад по
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/6612/26.10.2022 г. л. 17, лист за
извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за
предоставяне на социална подкрепа л. 18, известие за доставяне – л. 18, заповед
№ ЗСП/Д-ЕН/6612/07.11.2022 г. л. 18-гръб, жалба от С.В.Л. №
1506-94С-00-3601/28.11.2022 г. л. 19 – л. 21, становище отонсно жалба с вх. №
1506-94С-00-3601/28.11.2022 г. л. 22, известие за доставяне – л. 23, решение №
15-РД06-0063/12.12.2022 г. л. 24 – л. 27, молба от С.В.Л. вх. № 807/08.02.2023
г. – л. 28, декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК – л. 29 – л. 30.
Жалбоподателката е представила като
писмени доказателства писмо от Банка ДСК АД – София рег. №
02-20-03495/17.03.2022 г., вносна бележка
от 03.06.2022 г. Банка ДСК, искане за закриване на банкова сметка ***.06.2022
г., 3 бр. вносни бележки от 01.06.2022 г. Банка ДСК, операционна бележка
пореден номер 27 от Банка ДСК, удостоверение за наследници изх. №
14-1757/12.04.2022 г., 3 бр. приходни квитанции от 12.04.2022 г., 2 бр. справка
за облагаемата основа на декларация ДК 14001345/18.03.2014 г., справка за
задължения от 05.04.2022 г. – 2 л., нотариален акт № 177, том XXVIII, дело № 5777/1993, нотариален акт № 192, том I, рег. № 2356, дело 155 от 2022 г., проект на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със скица на
сграда № 15-39-0691-11.04.2022 г.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
от субект с право на обжалване по чл. 147, ал. 1 от АПК, пред
компетентния съд и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК. С оспорената
заповед на директора на ДСП - Плевен е отречено правото на жалбоподателя да
получи исканата социална помощ, като жалбата срещу заповедта е подадена след
като е изчерпан задължителния административен ред за оспорване по чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
констатира, че оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Подаденото от жалбоподателя
заявление-декларация съдържа искане за отпускане на социална помощ във вид на
целева помощ за отопление. Съгласно препращането от чл. 12, ал. 4 от ЗСП, условията и
редът за отпускане на помощта се уреждат в наредба. Това е Наредба
№РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление /обн. ДВ, бр. 49/27.05.2008 г., изм. и доп. / по см. на § 11 от ПЗР
на Наредбата. Нормата на чл. 4, ал. 4 от Наредбата възлага на директора на ДСП
или упълномощено от него лице правомощието да издава заповед за отпускане или
отказ на помощта. Идентична и е общата регламентация по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗСП. В случая по
делото, отказът за отпускане на целевата помощ за отопление изхожда от
компетентен орган, който е директора на ДСП – Плевен. Задължителното
административно оспорване на заповедта е осъществено пред директора на РДСП – Плевен
съгласно чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата във вр. с чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от ЗСП.
Спазена е писмената мотивирана форма по чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Заповедта
съдържа правни и фактически основания за нейното издаване. Отделно от това, мотивите
на органа се съдържат в социалния доклад и в решението на по-горестоящия орган,
съгласно възможността, указана в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Заповедта
е подписана от органа-издател с означение на имената и длъжността. Фигурира
ясен адресат на акта и указана възможност за оспорване по административен ред.
Подаденото заявление е поставило
началото на административното производство по реда на чл. 4 и чл. 5 от
Наредбата. Извършена е социална анкета, въз основа на която е изготвен социален
доклад по чл. 4, ал. 3 от Наредбата и чл. 27 от ППЗСП. В рамките на
социалната анкета са изяснени обстоятелствата по чл. 27, ал. 2, ал. 3 и ал. 8 от ППЗСП.
Волеизявлението на органа се основава на констатациите от доклада.
Обстоятелството, че жалбоподателката е
осъществила продажба на гараж, при което е получила сумата от 4900 лв. не е
спорно между страните, а се установява както от извършената от АО справка в
Агенция по вписванията, така и от представеното от жалбоподателката заверено
копие от нотариален акт. Не се спори и за обстоятелството, че въпросната сума
надвишава 60 – кратния размер на гарантирания минимален доход (4500 лв.) за
6-те месеца, предхождащи подаване на заявлението за отпускане на целевата
помощ. Основните аргументи на жалбоподателката се свеждат до това, че
въпросната сума е получена преди изповядване на сделката и извън посочения по-горе
6-месечен период, както и че продажната цена не съставлява доход, тъй като е
изразходвана за изплащане на банкови задължения на наследодател.
Съдът намира горните възражения за
неоснователни. От представените писмени доказателства не се установява датата
на заплащане на продажната цена на отчуждения гараж, още по-малко, че това
заплащане е станало преди повече от 6 месеца от подаване на заявлението за
отпускане на целева помощ. Такива изводи не могат да се направят от обстоятелството,
че в нотариалния акт е посочено заплащане на продажната цена преди изповядване
на сделката. Заплащането на цената непосредствено
преди изповядване на сделката представлява обичайна практика при сключване на
договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Житейски е нелогично заплащане
в пълен размер на цената на недвижим имот месеци преди изповядване на сделката
и то без съставен писмен документ, удостоверяващ горното, като например
предварителен договор или разписка, установяваща размера и основанието за
извършеното плащане. Продажната цена не е преведена по банков път, липсва
разписка, съставена между продавача и купувача с достоверна дата, а
жалбоподателката не е представила писмени доказателства и не е ангажирала
гласни такива за твърдяното от нея обстоятелство, а именно датата на получаване
на продажната цена, каквито биха могли да бъдат и показанията на купувача, тъй
като при тази стойност на договора не са налице пречки по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК за
установяване на това обстоятелство със свидетелски показания.
Получената сума несъмнено съставлява
доход по смисъла на закона, а обстоятелството как се е разпоредила
жалбоподателката с въпросните парични средства /с оглед твърдението, че ги е
изразходвала за покриване на задължения на наследодателя си/ е ирелевантно за
правния спор. За пълнота следва да се посочи, че непогасяването на задълженията
на наследодателя на жалбоподателката не би могло да доведе до неблагоприятни
правни последици, свързани с изнасяне на публична продан на жилището ѝ, в
който смисъл са доводите, изложени в ОСЗ. Това е така, тъй като съобразно чл.
444, т. 7 от ГПК единственото жилище на длъжника е несеквестируемо.
Исканата социална помощ е целева по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП. Предпоставките
за уважаване на заявлението са уредени в чл. 2, ал. 1-6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Правото на
помощта възниква при две кумулативни условия. Първото условие е заявителят да
има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението, който е по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление
/ДДО/. Второто условие е заявителят да отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В конкретния
случай с оглед осъществената продажба на недвижим имот и получената от това
сума, АО правилно е установил, че е
налице средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението, който е по-висок от диференцирания доход за отопление /ДДО/.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата
основа за определяне на ДДО е базовия доход за отопление /БДО/, който по § 6 от
ДР на Наредбата е разчетен показател, служещ за определяне на ДДО и е равен на
двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход.
Средномесечният доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението възлиза на 816,
67 лв.. Диференцираният доход за отопление, определен съобразно чл.2, ал.5,
т.12. от Наредбата за лице, съжителстващо с друго лице или семейство, е 1,24 от
базовия доход за отопление, с оглед което диференцираният доход за отопление на
жалбоподателката, която попада в посочената целева група възлиза на 186,00 лв.
(1,24х150=186).
Изложеното налага извод за отхвърляне на
оспорването като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от С.В.Л.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН6612 от 07.11.2022 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“- Плевен, с която е постановен отказ за
отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022 – 2023 год.,
потвърдена с Решение № 15-РД06-0063/12.12.2022 год. на директора на
Териториална дирекция за социално подпомагане – гр.Плевен.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: