Р Е Ш Е Н И Е
№ 1213/6.3.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав
в публично заседание на 06.02.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18959 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.Ф.С. ЕГН **********,
с адрес: *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на
електроенергия за обект на потребление, находящ се в с.Д., ул.“К.“,
№ *, с клиентски номер ***** и абонатен номер *****, следните суми, а именно:
- сумата от 987.66 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление находящ се в с.Д., ул.“К.“, № *, с клиентски номер ***** и абонатен номер ***** , за която е издадена фактура******/10.03.2017г. с падеж на фактурата 25.04.2017г. за периода от 29.01.2017 г. до 27.02.2017 г.,
- сумата от 123.74 лв.- представляваща мораторната лихва по фактурата за
неплатена ел. енергия от падежа й до 20.07.2018 г.
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 05.09.2018 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед № 6759/07.09.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
13530/2018г. на ВРС - 14 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба: излага се,че С. ф. С., е клиент на
"Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: **********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
номер Аб. № ********** , находящ се на адрес: гр/с. Д., -ул.К. **;. Тези
облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД и
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете са регламентирани в чл.
26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия
член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про
Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден".
Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„клиентът се задължава да заплаща
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването
на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата
сума в срок". При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 05.09.2018 г. в Районен
Съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. ф.
С., в резултат на което е образувано ч.г.д.
№13530/2018.
Към момента на
подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има
неизплатени задължения в общ размер на 1130.4 (хиляда сто и тридесет лв. 40
ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********,
находящ се на адрес: гр/с. ДЪБРАВИНО , -ул.КАМЧИЯ 8; . В
посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на
1006.66 лв. (хиляда и шест лв. 66 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени и такса възстановяване в периода 28.10.2015 г. -10.03.2017 г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 123.74 лв. (сто
двадесет и три лв. 74 ст.) представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.07.2018 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
**********, към същата дата.
Излага се ,че процесните суми са формирани като сбор от неплатени
главници и лихви, както следва :
|
ДОКУМЕНТ НОМЕР |
ДАТА НА ДОКУМЕНТА |
ПАДЕЖ |
ЗА ПЕРИОД ОТ... |
ЗА ПЕРИОД до... |
СУМА НА ДОКУМЕНТА |
НЕПЛАТЕН ОСТАТЪК ПО
ДОКУМЕНТА |
ЛИХВА към 20.07.2018 |
ОБЩО |
|
|
ТП |
********** |
28.10.2015 |
28.10.2015 |
|
|
19 |
19 |
0 |
19 |
|
ФП |
********** |
10.03.2017 |
25.04.2017 |
29.01.2017 |
27.02.2017 |
987.66 |
987.66 |
123.74 |
1111.4 |
|
ОБЩО: |
|
|
1006.66 |
1006.66 |
123.74 |
1130.4 |
|||
В уточнителна молба се
излага, че не се претендира заплащане такса за възстановяване
, посочена в исковата
претенция.
Излага се,че след настъпване на изискуемостта на задължението по
горепосочените фактури до настоящия момент , дължимите суми не са заплатени от
ответника. Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно
решение , с което да установите със силата на
присъдено нещо, че ответницата дължи заплащане на процесните суми.
Ответникът С.Ф.С. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен
представител,
е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан, като се твърди , че вземането е погасено по давност.
Твърди се,че не е
налице валидно сключен договор между ищеца и ответницата за доставяне на
електрическа енергия, и че процесното количество ел. енергия
не е доставено на потребител (клиент) за процесния обект на потребление през
периода,посочен в исковата молба , поради което последната да дължи
неговото заплащане. Установяването на тези обстоятелства е
безспорно необходимо, тъй като електрическата енергия е движима вещ и
продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност
- на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Е.П." АД *** е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги
за реално предоставена стока /Решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС и
др./.
В тази връзка се счита, че от
представените по делото годни писмени доказателства не може да се обоснове извод, че
ответницата е потребител на електроенергия за обект с абонатен номер
**********, клиентски номер **********, намиращ се в село Дъбравино,ул."Камчия" №8 за процесния
период на потребление.
Твърди се ,че
липсва годно измервателно средство за отчитане на доставена ел.енергия,липсва
протокол за монтаж ,липсва подпис за клиент.
Липсват доказателства,че
именно ответницата е ползвала, като потребител - физическо лице, ел. енергия, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия, през процесния период от време.
Излага се, че ищецът не
ангажира и никакви годни доказателства, които да установяват по делото, че
количествата ел. енергия,
визирани в процесиите фактури, са реално доставени от ищеца на ответницата и
съответно - потребени от нея като битов потребител, по смисъла на § 1, т.2а от
ДР на ЗЕ.
Не се доказва ответницата да
е била собственик на процесния недвижим имот, да е подавала заявление за
продажба на ел. енергия по образец на
дружеството за посочения адрес, ведно с изискуемите документи, по реда на чл.8
и чл.9 от ОУДПЕЕ, нито да е поемала задълженията на клиент (потребител),
визирани в чл.15 - чл.16 от ОУДПЕЕ, а ищецът „Е.П." АД ***
съответно да е открил партида с потребителски номер и да е сключил договор за
продажба на ел. енергия с такъв потребител, по
смисъла на ОУДПЕЕ. Поради това, се счита,че не
е налице облигационно-правна връзка, възникнала по силата на сключен между
страните валиден договор за доставка /продажба/ на електроенергия за обект на
потребление, намиращ се в село Дъбравино, като основание за начисляване на
претендираната от ищеца сума.
Основанието за заплащане на
ел. енергия е нейното
ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално
доставената му и получена от него ел. енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по
надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ - електромер,
за същия обект на потребление.
На следващо място се твърди
, че вземането е погасено по давност,
доколкото процесната сума не се доказва да е за период по-малък от три години
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда.
Вследствие изложеното се моли да се
отхвърли предявения иск , като неоснователен и
недоказан.
По допустимостта на установителния иск с правно основание
чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 13530/2018г. на ВРС - 14 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство
в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 05.09.2018 г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед № 6759/07.09.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Длъжникът С.Ф.С., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Заявителя „Енерго- про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Сумите, както следва: 1
006,66 лева/хиляда и шест лева и шестдесет и шест ст./, представляваща
незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида
с клиентски номер ***** и абонатен номер ***** за обект, находящ се в с.Д.,
ул.“К.“, № *, за което вземане са издадени 2 бр.фактури в периода 28.10.2015г.-
10.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 123,74 лева /сто двадесет и три лева и седемдесет и
четири ст./, представляваща мораторна лихва върху фактури, за периода от датата
след падежа й до 20.07.2018г., както и сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25,00 лева/двадесет и пет лв./ и 50,00 лева /петдесет
лв./ юк. възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Посочено
е , че
вземането произтича от следните обстоятелства: консумирана, но незаплатена ел. енергия по
партида с клиентски номер ***** и абонатен номер ***** за обект, находящ се в с.Д.,
ул.“К.“, № *, за което вземане са издадени 2
бр.фактури в периода 28.10.2015г.- 10.03.2017г.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец
в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на
основание чл.415 от ГПК.
Вследствие
на изложеното , съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на
гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от предявената
искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е извлечение от сметка към
20.07.2018 г. по партида на ответника.
Приобщени по делото са ТП № **********/28.10.2015г. на
стойност 19,00 лв. и фактура № ********/10.03.2017г.
на стойност 987,66 лв., за периода от
29.01.2017г. до 27.02.2017г., издадени
от ищцовото дружество и с получател ответника С.С., за обект на потребление,
находящ се в с.Д., ул.“К.“, № *, с клиентски номер ***** и абонатен номер *****.
Приети по делото са Справка за консумирана ел. енергия в
обекта на потребление на ответника за процесния период и Справка по партида на
ответника със списък на платените и неплатени фактури.
Представени са заверени за вярност преписи от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД,
от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, Решения на
ДКЕВР и Публикации на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД и Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите
условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД.
Видно
от приетата по делото Справка по лице от Служба по вписванията гр.Варна , ответницата
С.С. е закупила на 18.06.2010г. поземлен имот с пл.№ VІІ-200 , ведно с
построената в него сграда в с.Дъбравино, община Аврен, област Варна. На
06.04.2016г. е вписана възбрана върху закупения от С.С. имот, по искане на
кредитора „Е.П.“ АД.
Представен
е Протокол 453007/09.12.2006г. за монтаж/демонтаж/проверка на директен
електромер за обект на потребление,
находящ се в с.Дъбравино с абонатен номер **********.
Представен е Протокол № М 1167845/13.02.2017г.
за монтаж/демонтаж на електромер на клиент С.С. за обект на потребление, находящ се
в с.Дъбравино с абонатен номер **********.
Представен
по делото е Протокол за проверка №10075р-С-16 от 22.12.2016г.
Видно от заключението на вещото лице К.М. по приетата
съдебно-техническа експертиза , както следва:
1. Съгласно "Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца" от 19.11.2018г на „Енерго-Про" АД за
абонат с №********** количеството ел. енергия, което е остойностено като сума
за 987,66лв. е в размер на 4500kw/h. Периодът, който
е посочен за това количество е от 29.01.2017г до 27.02.2017г. При максимално
натоварване с 1мах/ на процесния електромер/ и 8-часово потребление, може да се
потреби до 100kw/h енергия дневно. Следователно, за периода от един
месец не е възможно да се потреби това количество енергия от 4500kw/h, но същото е
изчислено при 8-часово максимално натоварване. Забележка: От "Справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца" от 19.11.2018г на
„Енерго-Про" АД за абонат с №**********, може да се направи извод,
че размерът от
4500kw/h електроенергия не са отчетени като разход за един месец, а за периода от
2014г до 2017г. Всички отчети за месеците през този период са нулеви. Т.е. не
е отчитано. При смяна на електромер с фабр. №1102010807873340, неговите показания
на тарифите са както следва:
*
3465kw/h - нощна енергия
*
6369kw/h - дневна енергия,
а на дата 01.10.2014г има отчет от 4519kw/h ел. енергия и
отново само нулеви отчети през другите месеци. Следователно:
4519kw/h +
4500kw/h =
9019kw/h, а СТИ има записана съответно енергия:
3465kw/h +
6369kw/h =
9834kw/h и това означава, че се касае за доставено количество електроенергия,
което СТИ е отчел, но не е било инкасирано ежемесечно.
2.
Начислените количества електроенергия по процесната
фактура в размер на 4500kw/h са следствие на нередовно отчитане/ поради
неизвестни причини/, но са реално потребени и отчетени в тарифите на процесния
СТИ с фабр. №1102010807873340. Не се касае за служебно начисляване на
количествата ел. енергия, а служебно определяне на периода/ един месец/, за
който се претендира, че е потребена "натрупана" ел. енергия.
СТИ е от одобрен тип. Характеристиките му са посочени в
раздел IV т.З. Той е отчитал ел. енергията на абонат с №**********. Вписан е
в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната годност на този тип
електромери е шест години - монофазен. Забележка: Електромерът с
горепосочения номер е произведен 2008г, но не е налице информация от кога е
метрологичната му проверка. Протоколът за монтаж на същия е от 09.12.2006г.
Вероятно се касае за грешка в изписване на датата, тъй като СТИ е произведен
през 2008г./ не е възможно да е монтиран през 2006г/. От това следва, че към
дата 27.02.2017г. СТИ не е бил метрологично годен.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не може
да се определи нито периода от време, за който е било начислено процесното
количество ел.енергия, нито в кой часови диапазон същата е потребена.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, размер и
длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
продажба на електроенергия и съществуването му в рамките на исковия период ,по
силата на които му е предоставил твърдяното количество ел.енергия през
процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника
ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на
вземането за мораторна лихва. От своя страна в тежест на ответника по делото е
да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
В конкретния случай, решаващият съдебен състав намира на
първо място, че не е установено от съвкупния доказателствен материал , че
ответницата е собственик/ползвател на процесния обект на потребление , находящ
се в с.Д., ул.“К.“, № *, с клиентски номер ***** и абонатен номер *****. От
представената по делото справка от Служба по вписванията - гр.Варна не може да
се направи извод за идентичност на закупения от ответницата С.С. на
18.06.2010г. поземлен имот с пл.№ VІІ-200 , ведно с построената в него сграда в
с.Дъбравино, община Аврен, област Варна, без посочен точен адрес, с имота, в
който се намира процесния обект на потребление
, посочен като с.Д., ул.“К.“, № *. Наред с изложеното, съдът
съобразява и обстоятелството, че видно от изготвената справка от НБД Население постоянният
и настоящ адрес на ответницата С.С. ***, а не адреса на процесния обект на
потребление.
На второ място, дори и да се приеме, че ответницата
С.С. е
битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в
исковата молба обект на потребление, находящ се в с.Д., ул.“К.“, № *, с клиентски
номер ***** и абонатен номер *****, то съдът следва да съобрази заключението на
вещото лице по приобщената по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
която към датата на отчитане на потребената ел.енергия процесният електромер,
касаещ процесния обект на
потребление , не е бил метрологично
годен. Следователно , доколкото ищцовата страна твърди, че начисленото
количество ел.енергия е за реално потребена ел.енергия , то същата е отчетена с
електромер, който не е бил метрологично годен към датата на отчитане на
количеството потребена ел.енергия. При това положение съдът намира, че не е
налице годно техническо средство – електромер, което да е отчело ползвана
ел.енергия , поради което и отчетените данни от СТИ, въз основа на които
ищцовото дружество претендира заплащане на отчетеното количество ел.енергия, не
могат да се приемат за достоверни. Не е представен Протокол за монтаж –демонтаж
на устройството, който да е подписан в
присъствието на клиент и в който да е
отчетено начално салдо на показанията на електромера.
Наред с изложеното , настоящият съдебен състав съобразява
обстоятелството, че процесният период на потребление на ел.енергия, предмет на
настоящото производство , е периодът от 29.01.2017г. до 27.02.2017г., видно от фактура
№ **********/10.03.2017г. на стойност 987,66 лв. Съгласно заключението на
вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, за периода от един
месец не е възможно да се потреби това количество енергия от 4500kw/h, но
същото е изчислено при 8-часово максимално натоварване. Вещото лице формира
извод, че размерът от 4500kw/h електроенергия не са отчетени като разход за
един месец, а за периода от 2014г. до
2017г. Всички отчети за месеците през този период са нулеви. т.е. не е
отчитано. Вещото лице изрично посочва, че се касае за доставено количество
електроенергия, което СТИ е отчел, но не е било инкасирано ежемесечно. В
проведеното по делото съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да се
определи нито периода от време, за който е било начислено процесното количество
ел.енергия, нито в кой часови диапазон същата е потребена.
Следователно , от заключението на вещото лице по
приобщената по делото съдебно-техническа експертиза , както и от разпита му в проведеното
по делото открито съдебно, е видно, че
не може да се направи извод за кой
период от време е отчетена претендираната
ел.енергия, доколкото вещото лице счита, че електромерът е отчел ел.енергия ,
потребена за периода от 2014г. до 2017г., а процесния период е само за един
месец - от 29.01.2017г. до 27.02.2017г. , т.е.е не може да се направи обоснован
извод, че отчетеното количество ел.енергия е именно за процесния едномесечен
период. Наред с изложеното , съдът съобразява обстоятелството, че ответникът е
релевирал възражение за изтекла погасителна давност, като от съвкупния доказателствен материал не
е възможно да се определи какво количество ел.енергия е потребено и за кой
период в рамките на периода от 2014г. до 2017г.
По изложените съображения исковата претенция
за установяване на вземането за главница
за сумата в общ размер на 987,66 лева се явява неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на исковата
претенция за главница, се явява неоснователна и претенцията за присъждане на
мораторна лихва в размер на 123,74 лв. върху претендиранат главница.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото
дружество не е провело успешно доказване за дължимост на претендираните
суми за главница и лихви, поради което предявените искове следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Ответната страна се представлява от особен представител,
на основание чл.47 ал.6 от ГПК, поради което разноски в полза на ответната
страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.Ф.С. ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на
потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в с.Д., ул.“К.“, № *, с клиентски номер ***** и абонатен номер *****,
следните суми, а именно:
- сумата от 987.66 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление находящ се в с.Д., ул.“К.“, № *, с клиентски номер ***** и абонатен номер ***** , за която е издадена фактура № **********/10.03.2017г. за периода от 29.01.2017 г. до 27.02.2017 г.,
- сумата от 123.74 лв.- представляваща мораторната лихва по фактурата за
неплатена ел. енергия от падежа й до 20.07.2018 г.
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 05.09.2018 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед № 6759/07.09.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
13530/2018г. на Районен
съд-гр.Варна - 14 състав, на
основание чл.422 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: