Решение по дело №213/2020 на Административен съд - Монтана

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         

                                    № 368/12.08.2020 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА             

 

 

Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година:  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар      Антоанета Лазарова                                           и с участието

на прокурора      Галя Александрова                                                     разгледа Адм.дело №213/2020г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл.1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.203 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

         Образувано е по искова молба на „П*** 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК * , подадена чрез пълномощника му адвокат П., с която се претендира да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на 350 лева. По същество на спора, ищеца не се явява, като в писмена молба подадена чрез пълномощника му адвокат П., поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото в размер посочен в представен списък на разноските.

         В постъпил по делото писмен отговор, ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Г., взема становище, че иска е неоснователен за претендираната обезщетение над 300 лева. По същество на спора, ответника не взема становище.

Встъпилия по делото прокурор от Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че иска следва да бъде уважен до сумата от 300 лева, тъй като са налице всички законови предпоставки за осъждане на ответника за този размер на претендираните имуществени вреди, а за сумата от 300 лева не се установяват предпоставки за уважаването му.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното:

 Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна по делото не е спорно, следното:

С Наказателно постановление №32-0000253/18.09.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Ищеца е обжалвал Наказателно постановление №32-0000253/18.09.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, като с Решение от 23.01.2020г. по НАХД №17543/2018г. по описа на Софийски районен съд жалбата му е уважена и наказателното постановление е отменено, като съдебното решение е влязло в законова сила.

От така описаните безспорни обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове., като исковете се разглеждат по реда на АПК. 

Условие за допустимост на иска (чл.204, ал.1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отменено като незаконосъобразно е наказателно постановление за налагане на имуществена санкция, което  следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт), като в случая предвид обстоятелството, че с Решение от 23.01.2020г. по НАХД №17543/2018г. по описа на Софийски районен съд е отменено Наказателно постановление №32-0000253/18.09.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана, следва да се приеме, че това условие за допустимост на иска е изпълнено.

 Настоящата съдебна инстанция счита предявения иск за частично основателен, тъй като исковете по чл.203 и сл. отАПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат установява с надлежни доказателства, че е налице основателност на исковата му претенция за сумата до 300 лева. Това е така, тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ. По делото се установява, че по НАХД №17543/2018г. по описа на Софийски районен съд, ищеца е бил представляван от адвокат П., която е изготвила жалбата и е осъществила процесуално представителсво в едно заседание, което е проведено по делото. От НАХД №17543/2018г. по описа на Софийски районен съд се установява по безспорен начин, че адвокат П. е осъществила процесуалните действия в пълния обем на адвокатските задължения, тоест налице е съответствие между положения труд от пълномощника, които е довел до положителен за ищеца резултата, и договореното възнаграждение. Тези процесуални действия на адвокат П. са основани на надлежно упълномощаване (сключен с ищеца Договор за правна защита и съдействие, с който тя е упълномощена от ищеца срещу сумата от 300 лева да осъществи процесуално представителство по обжалване на описаното наказателно постановление издадено от Началника на ОО“АА“ - Монтана).  В случая заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е реално платено при сключване на договора, съставлява вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление за налагане на имуществена санкция, което има характер на административен акт, тъй като той е издаден от административен орган и представлява властнически акт. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – наказателното постановление за налагане на имуществена санкция, което е отменено от съд по      

съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Настоящият съдебен състав изрично отбелязва, че размера на договореното и заплатено възнаграждение между ищеца и адвокат П. изцяло кореспондира с процесуалните действия, които са извършени от пълномощника в защита на интересите на доверителя пред Софийския районен съд, тоест ищеца следва да бъде възмезден по справедливост с пълния размер на заплатените от него разходи по делото, които представляват вредата, която се претендира в настоящето производство. Размера на договореното между ищеца и пълномощника му възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския районен съд е справедлив и обоснован и изцяло съответства на обема на извършената работа, тоест с уговарянето и заплащането му е спазена разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразно наказателно постановление за налагане на глоба от административния орган, който упражнява властническите си правомощия. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление за налагане на глоба. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца в следствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление за налагане на глоба, която ищеца е счел за  

 

 

 незаконосъобразно наложена. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, която е в случая е породена и от високия размер на наложеното административно наказание.  

 

 

Неоснователна по разбиране на настоящия съдебен състав се явява исковата претенция за сумата над 300 лева. Това е така, тъй като по делото не се представиха надлежни доказателства, които да установяват извършването на разходите, респективно претърпени вреди за сумата над 300 лева. Следва да се отбележи, че ищеца следва да установи всяка от претендираните от него вреди по основание и размер, а в случая не бяха ангажирани доказателства, които да установяват реалното извършване на претендираните разходи за сумата над 300 лева, която както стана дума е договорена и платена от ищеца.

Съдът, отбелязва, че непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на ищеца, а именно: деяние, (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да произтича и претендираната щета е изцяло на ищеца, тъй като той следва да докаже иска си, като в настоящото производство ищеца е установил с надлежни доказателства претендираното от него непозволено увреждане за сумата от 300 лева, която представлява вреда в следствие на заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по дело пред Софийския районен съд. За сумата над 300 лева, която се претендира, като вреда не се събраха годни доказателства, които да обосновават уважаването на иска в претендирания от ищеца размер.

Пълнотата изисква да се посочи, че ищеца не е заявил в исковата си претенция присъждане на лихви, тоест такива не могат да бъдат присъдени от настоящия съдебен състав. 

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ищеца за присъждане разноски по водене на съдебното производство (внесена държавна такса в размер на 25 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева – общо 325 лева претендирани разноски), съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „П*** 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК * разноски по делото в размер на 278, 57 лева, които са съразмерно определени в съответствие с уважената част от иска.

При тези доводи настоящата съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на „П*** 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК * , подаден чрез пълномощника му адвокат П., с който се претендира да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети до размер от 300 лева, а неоснователен и недоказан за сумата над 300 лева, предвид което на основание чл.172, ал.1 от АПК във връзка с чл.203 и сл. от АПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес гр.София, Район „Средец“, ул.“Г*** “ №* , БУЛСТАТ * , да заплати на основание чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „П*** 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК * сумата 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение) следващи се от отменено по съдебен ред Наказателно постановление №32-0000253/18.09.2018г., което е издадено от Началник ОО „АА“ – Монтана.

ОТХВЪРЛЯ иска на „П*** 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК * предявен срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр.София, Район „Средец“, ул.“Г*** “ №* , БУЛСТАТ * за предявената сума над 300 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр.София, Район „Средец“, ул.“Г*** “ №* , БУЛСТАТ * ,  да заплати на „П*** 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК * сумата от 278, 57 (двеста седемдесет и осем и 57 ст.) лева разноски по настоящето съдебно производство.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: