О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 15.05.2020
година град Омуртаг Районен
съд – Омуртаг
На петнадесети
май две хиляди и двадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 321, по описа за 2019
година, прецени следното:
Произнасянето
е по реда на чл. 140 във връзка с чл. 130 и чл. 7 ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е
образувано по постъпила искова молба от Т.Р. ***, против ответниците Д.Н.Х., с
адрес: *** и “ТУС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.***,
общ.Омуртаг, с ЕИК *********, представлявано от Х.М.Ч., с която са предявени
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК във вр. с
чл.90, във вр. с чл.88 от ЗКИР.
Съдът като
прецени материалите по делото, на основание регламентираното от чл. 7 ал.1 ГПК
служебно начало и с оглед правомощията да прецени допустимостта на иска към
настоящия момент съгласно чл. 140 ал.1 ГПК счита следното:
В исковата
молба, по която е образувано настоящото производство, е посочено, че на 17.07.2013г.,
между ищцата, в качеството ѝ на наследник на В. П. И., починал на *** г., и Б. П. П. бил сключен
договор за аренда, за срок от шест години, считано от 01.10.2013 г., вписан в
Служба по вписванията – Омуртаг, под вх. № 1683/23.07.2013 г., Акт № 250, том ІІІ.
Сочи се в молбата, че с договора били отдадени под аренда наследствени на
ищцата земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, общ. О., а именно: 1.
Нива с площ от 10.001 дка, находяща се в местността ***, имот № 117007 по плана
за земеразделяне; 2. Нива с площ от 20.000 дка, находяща се в местността ***,
имот № 111003 по плана за земеразделяне; 3. Нива с площ от 19.999 дка, находяща
се в местността ***, имот № 105007 по плана за земеразделяне; 4. Нива с площ
32.100 дка, находяща се в местността ***, имот № 107014 по плана за
земеразделяне; 5. Нива с площ от 4.004 дка, находяща се в местността ***, имот №
116007 по плана за земеразделяне; 6. Нива с площ от 1.535 дка, находяща се в местността
***, имот № 100004 по плана за земеразделяне. Посочено е в молбата, че преди да
е изтекъл срока на описания по-горе договор за аренда, един от останалите
наследници на тези земеделски земи /отв. Х./ сключил с „ТУС“ ЕООД - с. ***, общ.
О., представлявано от Х.М.Ч., нов Договор за аренда от 23.03.2016 г. за същите
земеделски земи, за срок от двадесет и пет години, считано от 01.10.2017 г., с
нотариална заверка на подписите рег № 799 от 23.03.2016 г. на нотариус С. Й., с
рег. № 674 по регистъра на нотариалната камара, с район на действие района на
РС – Омуртаг. Описаният договор за аренда бил вписан в Служба по вписванията –
Омуртаг, под дв. вх. № 573/24.03.2016 г. В исковата молба е цитиран текста на чл.
3, ал. 5 от ЗАЗ /отм. ДВ бр. 55/2018 г. / и е изложено становище, че сключения договор
за аренда от ищцата с арендатора П. бил
вписан в Службата по вписванията преди договора сключен между двамата ответници
и поради това в случая била налице конкуренция на права по смисъла на чл. 3, ал.
5 от ЗАЗ /отм. ДВ бр. 55/2018 г. / Поради изложеното в исковата молба ищцата
прави искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
сключения между ответниците Д.Н.Х. и „ТУС“ ЕООД - с. ***, общ. О., представлявано
от Х.М.Ч., Договор за аренда от 23.03.2016 г., с нотариална заверка на
подписите рег № 799 от 23.03.2016 г. на нотариус С. Й., с рег. № 674 по
регистъра на нотариалната камара, с район на действие района на РС – Омуртаг, вписан
в Служба по вписванията – Омуртаг, под дв. вх. № 573/24.03.2016 г., няма правно
действие за стопанската 2017/2018 година, за стопанската 2018/2019 година и за следващите
стопански години до стопанската 2041/2042 година, и на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК във вр. с чл. 90, във вр. с чл. 88 от ЗКИР да бъде заличено вписването
на същия договор. Претендира и съдебни разноски.
Изпълнена е
процедурата по чл. 131 от ГПК, след приемане на исковата молба, съдът е
изпратил препис от нея заедно с приложенията на ответниците, като е указано да
подадат писмени отговори в едномесечен срок, указано е и задължителното
съдържание на отговорите и последиците от неподаването ми или неупражняването
на права, както и за възможността да се ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
Ответникът Д.Н.Х.,
с адрес:г***, е получил съобщението и книжата, и в срока по чл. 131 от ГПК е
подал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл. 131, ал2 от ГПК. В
отговора ответникът е изложил възражение за недопустимост на иска, тъй като за
ищцата не съществувал правен интерес от предявяването на иска и съответно право
на иск. Посочено е в отговора, че предмет на двата договора било временното
възмездно ползване на земеделски земи и спор за конкуриращо се материално право
можел да възникне единствено между арендаторите Б. П. П. и „ТУС“
ЕООД – с. ***, общ. О., като първият от тях можел да предяви иска преди да
изтече срока на сключения между него и ищцата договор за аренда – на 01.10.2019
г. С оглед изложените в отговора съображения е направено искане производството
по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на исковете. Алтернативно е
направено искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът „ТУС“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. О., с ЕИК *********,
представлявано от Х.М.Ч., е получил съобщението и книжата, и в срока по чл. 131
от ГПК е подаден писмен отговор от упълномощения от законния представител на
дружеството адв. М. ***, който отговаря на изискванията на чл. 131, ал2 от ГПК.
В отговора е изложено становище, че исковата молба е недопустима, поради
липсата на две абсолютни положителни процесуални предпоставки, обуславящи
възникването на правото на иск, а именно: липсвал правен интерес от предявяване
на иска и липсвал и спор за материално право между ищцата и този ответник. Изтъкнато
е в отговора, че тъй като предмет на двата договора за аренда било временното
възмездно ползване на земеделските земи, спор за материалното право на
временното възмездно ползване на тези земи можел да възникне единствено между
арендаторите по двата договора и че двете посочени по-горе абсолютни
положителни процесуални предпоставки за възникване правото на иск – правен
интерес и спор за материално право, щели да бъдат налице, в случай че едни от
двамата арендатори е насочил иска против другия арендатор. Посочено е, че
ищцата не е имала правно основание да ползва процесните имоти в периода от 01.10.2013
г. до 01.10.2019 г., тъй като доброволно е отдала тези имоти под аренда на П., с
което му предоставила това право, поради което между нея и ответното дружество не
бил налице спор за гражданското материално право за временното възмездно
ползване на имотите и съответно липсвал правен интерес от предявяване на
исковете. Посочено е, че исковете биха били допустими, в случай че са били подадени
своевременно – до изтичане на срока на първия договор за аренда, от арендатора П.
и основателни доколкото имало
припокриване в сроковете на двата договора за стопанските години 2017/2018 и
2018/2019, но след 01.10.2019т., когато първия договор бил прекратен поради
изтичане на срока, липсвала конкуренция между двата договора за аренда и
съответно липсвал спор за материалното право за временно възмездно ползване
върху имотите. Предвид изложеното в отговора е направено искане производството
по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на иска Алтернативно са
изложени и съображения за неоснователеност на исковата молба.
След като
прецени изложеното в исковата молба и отговорите съдът счита следното: Предвид
изложените обстоятелства в исковата молба и петитума на същата, съдът счита, че
са предявени: отрицателен установителен иск – ищцата претендира да се признае
за установено че сключения между двамата ответници договор за аренда няма
правно действие за стопанската 2017/2018 година, за стопанската 2018/2019
година и за следващите стопански години до стопанската 2041/2042 година, и свързан
с него иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 90, във вр. с
чл. 88 от ЗКИР – ищцата претендира да бъде заличено вписването на същия договор.
Съгласно съдебната практика правният интерес при отрицателния установителен иск
за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. В конкретния
случай по силата на процесния договор за аренда, сключен между ответника Д.Н.Х.,
в качеството на арендодател и ответника „ТУС“ ЕООД - с. ***, общ. О., в
качеството на арендатор, на последния, е предоставено правото на временно
възмездно ползване на подробно описаните в договора земеделски земи, предмет на
същия. По силата на сключения през 2013 г. между ищцата, в качеството на
арендодател и лицето Б. П. П., в
качеството на арендатор, договор за аренда, на П. също е предоставено правото на временно
възмездно ползване на подробно описаните в този договор земеделски земи, предмет
на същия. Факт е, че шест от имотите описани в двата договора са едни и същи, както
и че процесния договор за аренда е сключен пред изтичане на срока на договора
за аренда сключен между ищцата и П. и че
двата договора са действали едновременно през две стопански години - 2017/2018
година и 2018/2019 година, но това обстоятелство може да породи спор за
материално право – правото на възмездно временно ползване на шестте имота, само
между арендаторите по двата договора за аренда, тъй като именно те притежават
това право по силата на цитираните договори. Следователно единствено
арендаторите по двата договора за аренда биха имали правен интерес от
предявяване на исковете. Ищцата не е носител на правото на временно възмездно
ползване на земеделските земи, описани в договорите, съответно не налице
възможност да бъде страна в спор за това материално право и за нея липсва
правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Наличието на
спор за материално право и на правен интерес от предявяване на иска са
абсолютни процесуални
предпоставки за реализиране на правото на защита чрез установителния иск. Предвид
изложеното предявеният от ищцата иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
се явява недопустим. От редакцията на чл. 537, ал. 2 от ГПК е видно, че исковите
претенции по този текст нямат самостоятелен характер и уважаването им зависи от
уважаването на иска, с който е разрешен спорът за съответното материално право.
Следователно в случая исковата претенция на ищцата по чл. 537, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 90, във вр. с чл. 88 от ЗКИР се явява обусловена от установителния
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и след като не е налице правен интерес за ищцата
за предявяване на последния то липсва и правен интерес за предявяване и на иска
по чл. 537, ал.
2 от ГПК във вр. с чл. 90, във вр. с чл. 88 от ЗКИР, с оглед на което и този
иск се явява недопостим. По изложените по-горе съображения съдът счита, че
производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на
предявените искове.
Въз основа на изложените съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 321/2019
г. по описа на РС – Омуртаг, поради недопустимост на предявените искове от Т.Р.
***, против ответниците Д.Н.Х., с адрес: *** и „ТУС“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: с. ***, общ. О., с ЕИК *********, представлявано от Х.М.Ч., с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 90, във вр. с чл. 88
от ЗКИР.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните с частна жалба пред ОС - Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна
Захариева