Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.04.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти състав в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №10355/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Л.А.В. излага в исковата молба, че пострадала при ПТП в с. Кокаляне,
което настъпило между л.а."Фолксваген Пасат" с рег.№ *******и лек
автомобил "Опел Виваро" с рег.№*******, в който пътувала ищцата, като
по това време била на 12 години. Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал
водачът на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег. № *******, който се движел
от с. Кокаляне по ул. "Димитър Благоев" от ул."Васил
Левски" към бул."Самоковско шосе" и в района на кръстовището с
последния, поради неспазване на знак Б1 /"Пропусни движещите се с
предимство"/, отнел предимството на движещия се по път с предимство лек
автомобил "Опел Виваро" с рег.№******* и станал причина за настъпване
на ПТП, след което ищцата е откарана по спешност в УМБАЛСМ "Пирогов",
където е установено мозъчно сътресение, фрактура на носните кости, лицева
асиметрия с деформация на носната пирамида, болезнено затруднено носно дишане с
лявата ноздра, оток в областта на носа, нарушено обоняние, кръвонасядания по
лигавицата на устната кухина на горната устна срединно, кръвонасядания по
лакътя на лявата ръка, по дясното бедро и по двете подбедрици. Ищцата изпитвала
силно главоболие, вследствие на силния
удар в носа, била изключително стресирана, виждала замъглено, виело й се свят, гадело й се. За
лечението си претърпяла операция под пълна анестезия на 14.02.2020г. с извършено
закрито наместване на носната фрактура. Последвал силно болезнен следоперативен
период, в който не можела да яде нищо, тъй като от тампоните в носа трудно
дишала и нямала обоняние. Отслабнала с четири килограма през това време, два
пъти са й вливани обезболяващи. Преди ПТП била скиор състезател, но след това
не можела да се състезава и тренира. След изписване от болницата се обострили стресът и страховете й. До този
момент била водеща физическата болка, а след това имала проблеми със съня, поради
което ставала през нощта да търси майка си. Страхувала се да не остане
обезобразена в лицето от травмата. Не искала да се вижда с хора, срамувала се
от външния си вид поради белезите. Все още изпитва страх от автомобили и
возенето в тях. Продължава да има кошмари, умствено и физическо безпокойство,
свързани с ПТП. Носела пластмасова имобилизационна превръзка, която й
причинявала дискомфорт при спане. Установеното счупване на носните кости довело
до лицева асиметрия и трайно затруднение в дишането с лявата ноздра, състояние
което без оперативна интервенция не би довело до възстановяване. Излага, че е направила разходи за лечението си
в размер на 79.04лева, от които 60,00лева за съдебно-медицинско удостоверение,
11.06лева за антибиотик и 7,90разходи за копиране на снимки. За случая е
образувано ДП№ 11061/2020г.по описа на РТП на СДВР, което не е приключило към
датата на исковата молба.
Поддържа, че към момента на
настъпване на произшествието отговорността на деликвента е застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка "Гражданска
отгвоорност", валидна към датата на ПТП. Извънсъдебната претенция е
депозирана при ответника на 09.03.2020г., като в тримесечния срок за
обезщетение не е платена такава от застрахователя, поради което счита че дължи
лихва за забава от 10.07.2020г.
Предвид изложеното предявява иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 25 100лева, частично
предявен от общо претендираната сума от 37 000лева, обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 13.02.2020г., ведно със
законната лихва от 10.07.2020г. до окончателното плащане, 79,04лева обезщетение
за имуществени вреди, представляващи стойността на заплатеното лечение, ведно
със законната лихва от 30.09.2020г. до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗД "Б.И."АД в писмения си отговор излага съображения
за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", относно л.а."Фолксваген Пасат" с
рег.№ ******но счита за недоказано настъпването на ПТП по вина на застраховано
при него лице. Евентуално е направено възражение за съпричиняване с твърдения,
че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е
фабрично оборудван. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение и
недоказаност на описаните в исковата молба вреди.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 11.05.2021г. са приети за безспорни
обстоятелствата, че към датата на настъпване на ПТП -13.02.2020г. гражданската отговорност на водача на лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******е застрахована при
ответника.
За установяване механизма на ПТП е представен констативен
протокол№К-85, в които е посочен механизъм на настъпване на произшествието,
като е посочено, че водачът на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******навлиза
в кръстовището между бул."Самоковско шосе" и ул."Васил
Левски" без да спазва знак Б1, след което участва в ПТП с л.а. "Опел
Виваро" с рег.№*******, който се отклонява и се блъска в метален стълб за
улично осветление. Представен е протокол за оглед на местопроизшествие и албум.
Приета е авто-техническа експертиза, по която са
дадени следните отговори на поставените въпроси:
- ПТП е настъпило, като микробус "Опел Виваро" с рег.№*******
се движел по бул."Самоковско шосе", возейки петима пътници-деца от
9-12г. , като приближавайки Т-образно кръстовище с ул."Димитър
Благоев" в с.Кокаляне се движел със скорост от около 50км.час. По същото
време лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******се движел по
ул."Д.Благоев" и достигнал кръстовището с бул."Самоковско
шосе", като спрял пред пътен знак Б1 и не възприемал приближаващи се
микробус. Когато разстоянието между тях станало от 5,0метра предприел внезапно
навлизане на пътното платно с маневра извършване на ляв завой в посока
София. Водачът на микробуса реагирал
инстинктивно на опасността, като задействал волана в посока наляво и натиснал педала на спирачната уредба, но
независимо от предприетите действия настъпил сблъсък между автомобилите в дясна пътна лента, като настъпил челен кос
удар за двата автомобила. От
насочеността на ляво микробусът се отклонил наляво, преминал през лявата пътна
лента, достигнал почти челно до намиращия се вляво върху тротоара метален стълб
от уличното осветление и го ударил с
предна броня и капак, като го деформирал и изкривил в посока на удара, който е
стопиращ, поради ниската скорост на движение на микробуса.
Според вещото лице единствената причина за настъпване
на ПТП е навлизането на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******в
пътното платно на бул."Самоковско шосе" в момент, когато по него се е движел и
приближавал микробус "Опел Виваро" с рег.№*******.
По въпросите към комплексна медико-автотехническа
експертиза, вещите лица Междидиева и Г. отговарят следното:
- Лек автомобил "Опел Виваро" с рег.№*******
е снабден фабрично с предпазни обезопасителни триточкови колани на всички
седалки.
-При установения механизъм на ПТП и местопложението
на пострадалата на крайно ляво дясно на задния ред седалки, при удара с лекия
автомобил е възможно тялото да политне в посока напред и ако е без поставен
колан да достигне до предностоящата стойка на втория ред седалки; при завиване
наляво след удара с левия автомобил до срещата с металния стълб под действието на инерцията на собственото си
тегло и скоростта на автомобила, горната част на тялото ще се задвижи наляво и при
правилно поставен предпазен колан и има
възможност да достигне до странично стоящи части на интериора като ляво
стъкло и вертикалните рамки на стъклата
отляво; при удара в металния стълб се повтарят същите условия.
-Според вещите лица носенето на предпазен колан от
ищцата ограничава в по-голяма степен риск от травма на носа, както и от
тежестта на същата. Вследствие на отклонението на микробуса наляво е възможно
ищцата да се отклони наляво и да се удари в страничното стъкло, което да е
причина за настъпилата фрактура, което не се влияе от наличието или не на предпазен колан.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице М., което право заключение за травматичните увреждания на ищцата, в
резултат от ПТП, които се изразяват в
счупване костите на носа със затруднено дишане с лявата ноздра, лицева
асиметрия с деформация на носната пирамида с отток в областта на носа, наличие
на кръвонасядания по лигавицата на
устната кухина на горна устна срединно.
-Описано е проведеното лечение на ищцата, което е
стационарно с лечение на фрактури на лицеви и челюстни кости медикаментозно,
както и оперативно под обща венозна анестезия, при която е извършена репозиция
на носните канали с последваща интраназална предна тампонада. Следоперативното
състояние е спокойна, оплаква се от умерени болки. При изписването без
оплаквания с назначени две контролни
прегледа. По данни на родителя е проведен 7 дневен антибиотичен курс в домашни
условия, като в продължение на 2 месеца детето е имало болка, оток, затруднено
дишане, отслабване на обоняние, засилващи се при физически усилия и промяна на
надморската височина, след 3 месеца е без оплаквания.
-След проведено стационарно лечение обичайно
тампоните се свалят до третия ден, а
постоперативния оток и дискомфорт изчезват в рамките на 10-14 дни.
-От представените рентгенографии на носни кухини без
убедителни данни за фрактурни промени.
В открито съдебно заседание на въпроси на страните
вещото лице отговаря, че извършената лицева репозиция е направена, за да се възстанови изкривяването,
настъпило след травмата. Установена е от
документацията лицева асиметрия, като изкривяването е коригирано оперативно. Тампоните
се свалят на третия ден, а постоперативния оток и дискомфорт отшумяват с
рамките на две седмици, затова лицето има дата за контролен преглед на 14-тия
ден. Носната деформация е коригирана и остават носните тъкани, които отичат,
набъбват и от този оток на лигавицата се получава затруднено дишане, което
отшумява след 14-тия ден. Няма документация какво е станало след 14-тия ден, но
след три месеца момичето е без никакви оплаквания. При някои пациенти в
резултат от настинки и простуди е
възможно да настъпят усложнения, но в този случай не е така. Смята се, че след
14-тя ден е налице комфорт, но има много хора които си правят козметични
интервенции на носа и след 14-20тия ден
са трудоспособни и се появяват на обществени места. Според вещото лице в случая няма данни за
предписан антибиотик.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелят Г. А. към м.02.2020г. работел като треньор
по ски и на 13.02.2020г. пътували към София от Боровец, като на едно от кръстовищата
на бул."Самоковско шосе" една кола излязла внезапно на пътя и станало
ПТП. Движел се в дясната лента и
управлявал л.а. "Опел Виваро" с рег.№*******, возели се отзад шест
деца. На всяко тръгване проверяват дали са с поставени колани и при настъпване
на произшествието всички деца били с такива, включително и Л.. Лекият автомобил
бил спрял на една от преките, а той се движел по път с предимство. В
продължение на минута му виждал фаровете, тъй като било сумрак, нямал пуснат
мигач, просто чакал на кръстовището. Когато се приближил към него нямало как да
прецени, че ще тръгне и той излязъл на 5 метра пред него, за да направи ляв
завой и да тръгне към София. Ударът настъпил на кръстовището. Свидетелят
натиснал спирачка, като видял че се опитва да се включи в движението, завил
волана наляво, но не успял да предотврати удара. След удара микробусът бил тласнат
и наблизо имало стълб, в който се ударил. Не е имало прегради между втория и третия ред
седалки, разпределението им е фабрично. На Л. лицето й било в кръв и плачела, бързо дошла линейки и я поели. Тя
не била в състояние да говори.
Свидетелят В., баща на ищцата, дава показания, че в
деня на ПТП изпратил дъщеря си на тренировка и половин час по-късно му се
обадили, че са катастрофирали. Отишъл веднага в Кокаляне, видял всички деца и
отишъл при дъщеря си, която била в линейката. Доста кръв имало по нея,
треперела и плачела, трудно дишала. Закарали я в Пирогов и той отишъл там. Виело й се свят и трудно дишала, тъй като
имала поставени тампони в носа, които спирали кръвта. Останала няколко дни в болница, заедно с
майка си, която останала с нея в една стая. Видимо била в шок от ситуацията.
Разрешили му да я види след операцията, постоянно я боляла главата, била с
подпухнало лице, челото й било подуто, не можела да диша през носа, не можела
да стои права повече от 2-3 минути. След престой в болница от около седмица, я
прибрали вкъщи и два месеца живяла с болки при смяната на тампоните, което се
правело доста често. Все още не е възстановено дишането й. Притеснявала се дали ще има нос като на
боксьор. Носът й не е възстановен в същия вид, има една кривина, която се вижда
отгоре и не я имала преди това. В самата
плочка горе стои криво носа, но по притеснително е че не може да диша нормално
през него все още. Ходили на всички контролни прегледи. Тя се занимава
професионално със спорт, за което й пречи невъзможността за нормално дишане
през носа. Изпитва затруднение да поеме дъх през носа и диша повече през устата
при активно трениране. Тогава не успяла
да си завърши състезателния сезон. Възстановяването й отнело около 2-3 месеца,
през които болките постепенно намалявали, но при всяка смяна на тампоните през
10 дни било за нея много тежко и била на болкоуспокояващи. Сега реално не диша
през носа и няма обоняние. На втория месец имала синини под очите и около носа,
а оток нямало през втория месец. Боляло я
и коляното от ударите в колата, което продължава досега. От малки децата му са научили да поставят
предпазни колани при качване в кола.
Представени са фискални бонове за направени разходи
за копиране и разпечатка в размер на 7,98лева
от 24.04.2020г. за аугментин
-11.06лева на 15.02.2020г. и за СМ удостоверение в размер на 60,00лева на
17.02.2020г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика на лек
автомобил л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР.
При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът
взема предвид съдебната практика,
обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.№768/2009г. ТК
, в което е прието, че неоспореният в
процеса констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява
официален документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че
съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и с други
доказателствени средства.
В
тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет механизъм на настъпване
на процесното ПТП, идентичен с посочения в констативния протокол, като е
направено заключение, че единствената причина за настъпване на ПТП е
навлизането на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******в
пътното платно на бул."Самоковско шосе" в момент, когато по него се е движел и
приближавал микробус "Опел Виваро" с рег.№*******.
Този извод се потвърждава от показанията на
свидетеля Г. А., който е управлявал л.а. "Опел Виваро" с рег.№*******
при настъпване на ПТП. Същият свидетелства, че се движел по път с предимство и
в продължение на минута виждал фаровете на лек автомобил "Фолксваген
Пасат" с рег.№ ******който чакал на кръстовището. Когато се приближил към
него нямало как да прецени, че ще тръгне и той излязъл на 5 метра пред него, за
да направи ляв завой и да тръгне към София.
Ударът настъпил на кръстовището. Свидетелят натиснал спирачка, като
видял, че се опитва да с включи в движението, завил волана наляво, но не успял
да предотврати удара. Показанията на свидетеля следва да се кредитират, като
съдът ги преценява по реда на чл. 172 от ГПК и приема, че са подкрепени от
останалите доказателства по делото по отношение механизма на настъпване на ПТП.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, от
които съдът приема за установена вината на водача на лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№ *******за
настъпване на произшествието, при което е пострадала ищцата, поради което е
установена пасивната материално-правна
легитимация на ответника за плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от
ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във
връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. От заключението на вещото лице се установява, че са получени
описаните по-горе травматични увреждания, в резултат от които по отношение на
ищцата е проведена оперативна интервенция, с която е наместено полученото
лицево изкривяване, след което е останал оток на лицето, който е преминал 14 дни
след оперативната интервенция, като след три месеца ищцата няма никакви
оплаквания. Следва да се направи извод за търпени интензивни болки при
настъпване на ПТП, по време на стационарното и оперативно лечение и 14 дни след
него, когато ищцата е изпитвала болки от счупените кости на носа, след това
дискомфорт от това, че е възпрепятствано дишането през носа, болки при смяна на
тампоните. Според вещото лице при ищцата е настъпило пълно възстановяване, тъй
като три месеца след ПТП няма оплаквания.
Поради това не следва да се кредитират показанията на свидетеля В.,
който свидетелства, че дъщеря му и сега не може да диша нормално през носа, че не може да си поеме нормално въздух, че няма обоняние,
тъй като вещото лице не намира убедителни доказателства, за да се направи такъв
извод, а неговите показания следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и
в тази част да не се кредитират. В
останалата им част относно търпените болки и страдания от ищцата, състоянието й
след инцидента, възстановителния период
от 2-3 месеца, следва да се кредитират,
тъй като съответства на заключението на вещото лице по СМЕ.
Следва да се вземе предвид, че след ПТП ищцата
изпитва страх да се вози в кола, че е била възпрепятствана да продължи
нормалния си начин на живот. Макар и да няма доказателства за това, че се е
занимавала професионално със ски, то от показанията на свидетеля А. следва да
се направи извод, че целта на пътуването, при което е настъпило ПТП, е била
тренировки по ски на превозваните деца в
Боровец, поради което може да се приеме за доказано, че с настъпване на ПТП
ищцата е била възпрепятствана да продължи своите тренировки и евентуално да
участва в състезания, тъй като инцидента е настъпил в разгара на ски сезона
през месец февруари.
Не на последно място следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че към датата на настъпване не на ПТП ищццата е била на
12-дгодишна възраст, поради което настъпилите събития, преживените болки и
страдания, оперативната интервенция, възстановяване, придружено с болки и
различни процедури по смяна на тампони са се отразили негативно на детската й психика. Следва да се вземе предвид
и това, че ищцата през цялото време е изпитвала основателен страх от това, че
лицето й може да получи загрозяващи белези.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да се вземат предвид горепосочените,
установени по делото и релевантни обстоятелства, въз основа на които съдът
определя обезщетение в размер на 25 100лева, като приема, че е
неоснователна претенцията за обезщетение за разликата от 25 100лева до 37 000лева.
Неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението на ищцата
чрез закупуване на антибиотик, тъй като според вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза няма данни за проведено и предписано
антибиотично лечение, във връзка с което да е закупен аугментин за 11.06лева.
На следващо място разходите, за които се претендира присъждане на обезщетение,
изразяващи се в копиране и разпечатка в размер на 7,98лева от 24.04.2020г., не се установява да са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Следва
да се присъди обезщетение за направените разходи за съдебно-медицинско удостоверение
в размер на 60,00лева на 17.02.2020г., тъй като такова е представено по делото
и следва да се направи извод, че представлява разход , направен в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че
ищцата е била без обезопасителен колан. При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако
по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата.
От заключението на комплексната експертиза се установява,
че автомобилът, в който е пътувала ищцата, е фабрично оборудван с обезопасителни
колани на всички седалки, че при установения механизъм на ПТП и
местопложението на пострадалата на крайно ляво дясно на задния ред седалки е възможно травматичните увреждания да настъпят и ако е без поставен
колан. Според вещите лица носенето на предпазен колна от ищцата
ограничава в по-голяма степен риск от травма на носа, както и от тежестта на
същата. Вследствие на отклонението на микробуса наляво е възможно ищцата да се отклони на ляво и да
се удари в страничното стъкло, което да е причина за настъпилата фрактура,
което не се влияе от наличието или не на
предпазен колан.
Съдът приема, че от това заключение не може да се
направи извод, че ищцата е била без
предпазен колан, тъй като уврежданията са от такъв характер, че могат да бъдат
получени и в двата случая, поради което следва да
се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставките за намаляване на обезщетението за причинените
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 25 100лева.
По
претенцията за присъждане на лихва за забава съдът следва да вземе предвид
приетото в решение № 128 от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І т.О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, като вв него е прието, че В хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото
лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищцата е подала заявление за
плащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество на 09.03.2020г.,
поради което следва да се приеме, че дължи лихва за забава върху присъденото
обезщетение от 10.03.2020г. до окончателното му плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Представени
са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 1604,00лева, които следва
да се присъдят.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“АД с ЕИК *******да заплати на Л.А. В. с ЕГН ********** на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100лева,
в резултат от ПТП, настъпило на 13.02.2020г., ведно със законната лихва от
10.07.2020г. до окончателното плащане, 60,00лева обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -30.09.2020г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78. ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1604,00лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от
60,00лева до 79,04лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: