№ 12633
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110143608 по описа за 2022 година
Ищецът „В. и к....“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ..., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. А. Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, .... дължи сумите 1344.42 лева представляваща цена на доставена питейна
вода и цена на услугата отвеждане на отпадни води за период от 31.05.2010 г. до 26.11.2021
г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 844.35
лева мораторна лихва за период от 31.05.2010 г. до 26.11.2021 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20693/22 г. на СРС, 72
състав. Ищецът твърди, че за процесния период между него и ответницата е съществувало
правоотношение свързано с предоставяне на ВиК услуги, при приложими общи условия на
ищеца като оператор на ВиК услуги. Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
силата на тези общи условия за имот в гр. Костинброд, ул. Струма № 9, за който са
издадени фактури за дължима, но неплатена потребена и отведена вода. Твърди, че е налице
и забава за заплащане на задълженията. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Моли да се установят вземанията. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
погасените по давност вземания до 11.8.2019 г. и лихвата върху тях. Не оспорва
непогасените по давност задължения и предлага сключване на спогодба за тях. В молба за
първото съдебно заседание поддържа готовноста за сключване на спхоразумение с ищеца. В
мола за последното заседание моли за отхвърляне на исковете поради липса на доставени
ВиК услуги.
С протоколно определение от 22.03.2023г. е прекратено производството по делото в частта
1
относно исковете за признаване дължимостта на сумата за главница над 578.82 лв. до
първоначално предявените 1344.42 лв. и за периода 31.05.2010 г. – 31.03.2018 г. и относно
иска за признаване дължимостта на сумата за мораторна лихва над 85.86 лв. до
първоначално предявените 844.35 лв. и за периода 31.05.2010 г. – 31.03.2018 г. Ищецът
поддържа и моли да се уважат исковете за 578.82 лв. стойност на доставени ВиК услуги в
периода 1.5.2018 г.-26.11.2021 г. и 85.86 лв. мораторна лихва за периода 1.05.2018 г. -
26.11.2021 г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1,
т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения
положителен установителен иск, а именно - валидно възникнало договорно отношение с
ответника за продажба на ВиК услуги и качеството му на потребител, изпълнение на
задължението за доставка на ВиК услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта
до докаже, че е платил.
Съгласно § 1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 2, ал. 1 от Общитете условия, одобрени от КЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014 г., „потребители“ на ВиК услуги са юридически или физически лица
- собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят такива услуги.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, които
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
Костинброд е ищцовото дружество, което е публикувало одобрените ОУ.
Безспорно е и че ответницата е потребител на ВиК услуги за имот в гр. Костинброд, ул.
Струма № 9. Това обстоятелство е отделено като безспорно с доклада по делото, като следва
да се има предвид, че в молба за първото по делото заседание, след като се е запознала с
проекто-доклада, ответницата не е възразила срещу това обстоятелство, като е продължила
да поддържа готовността за сключване на споразумение за непогасените по давност
задължения. Дори представеният от ответницата контролен лист потвърждава наличието на
открита партида за процесния имот на нейно име и че в имота има монтиран водомер, по
който да се отчита потреблението.
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че през процесния период са доставени ВиК
услуги на стойност 1344.42 лв.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че страните в производството са обвързани
от облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги при приложими общи
условия на оператора на услугите. По силата на това правоотношение ответницата е
2
задължена към ищеца да заплати цената на предоставените в имота услуги.
След като се доказа доставянето на ВиК услуги и стойността им, в полза на ищеца е
възникнало вземане срещу ответницата за заплащане на стойността им в установения размер
от 578.82 лв. за периода 1.5.2018 г.-26.11.2021 г., за който произовдството не е прекратено.
Ответницата е противопоставила възражение за погасяване на претендираното вземане по
давност, което е частично основателно.
Задълженията за плащане на доставяните ВиК услуги представляват задължения за
периодично плащане и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност. Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа. Съгласно
чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество, потребителите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 14.03.2022 г., от когато се считат
предявени исковете, при което погасени по давност са вземанията за периода 1.5.2018-
31.12.2018 г. Дължими остават вземанията за доставени ВиК услуги в периода от 1.1.2019 г.
/падежирало на 30.3.2019 г./ до 30.09.2021 г. в размер на 476.22 лв., за които искът следва да
се уважи. Видно от справката, претендираните вземания касаят предоставени услуги до
30.09.2021 г., така че искът следва да се уважи до тази дата, а 26.11.2021 г. е падежът на
последното вземане, а не на предоставяне на услугите.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи наличието на дължимо главно задължение, както и определен в
общите условия падеж за изпълнение, при което не е необходима покана. С настъпване на
срока ответникът е изпаднал забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
всяка неплатена месечна главница. За дължимата главница и за периода от 31.3.2019 г.
/когато е падежът на главницата за м.1.2019 г./ до 26.11.2021 г. лихвата възлиза на 55.04 лв.,
съобразно справката, за които искът следва да се уважи.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането й.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има на разноски съразмерно с уважената част от
исковете, като от направени разноски за държавна такса 42.29 лв. и 420 лв. адвокатско
възнаграждение, дължими от ответника са 369.50 лв. За заповедното производство се
дължат 129.71 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно чл. 78, ал.3 ГПК,
право на разноски има и ответницата, като от разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 520 лв., й се следват 104.38 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „В. и к....“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. София, ..., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД,
3
вр. §1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. А. Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, .... дължи сумите: 476.22 лв. представляваща стойност на доставена
питейна вода и цена на услугата отвеждане на отпадни води за период от 01.01.2019 г. до
30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането,
и 55.04 лв. мораторна лихва за периода от 31.3.2019 г. до 26.11.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20693/22 г. на
СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за
главница за разликата над 476.22 лв. до претендираните 578.82 лв. и за периода 1.5.2018 г. -
31.12.2018 г. и 1.10.2021 г.-26.11.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата над 55.04 лв. до
претендираните 85.86 лв. и за периода 1.5.2018 г. - 30.3.2019 г.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, .... да заплати на „В. и к....“ ЕООД,
ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ..., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски в исковото производство в размер на 369.50 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 129.71 лв.
ОСЪЖДА „В. и к....“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ..., да
заплати на С. А. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, .... на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
разноски по делото в размер на 104.38 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4