№ 44
гр. Айтос, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Делото е висящо за втори път пред РС Айтос, след като с Р.№296/4.3.22г. по КАНД
№ 48/22г. на БАдмС е отменено Р.№46/16.11.21г. по НАХД №326/21г. на РС Айтос, а делото
е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е по жалба на „М. 2001“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: с.Л.,общ.Р., ***, чрез адв. З.Б., против Наказателно постановление (НП) № 01-
2600/4779 от 20.08.2021г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
което на жалбоподателя за нарушения на чл.72а, ал.2 и чл.55б, ал.5 от Закона за прилагане
на общата организация на пазарите на земеделските продукти на ЕС /ЗПООПЗПЕС/, както и
изискванията на Наредба №1/28.01.2015г за договорните отношения в сектора на млякото и
условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и
междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, са наложени 33 бр.
имуществени санкции в размер от по 1000лв. всяка. Моли съдът да отмени атакуваното НП.
Основните оплаквания касаят следното: нарушен бил чл. 40, ал.1 ЗАНН, т.к. АУАН бил
съставен в офиса на актосъставителя; липсвало описание на всяко от сочените нарушения;
посоченото в АУАН Приложение №1 не му било връчено; не били посочени дата и място на
извършване на нарушението за всеки от договорите; нарушено били правото му на защита,
т.к. не можело да се прецени дали са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, които давностни
срокове счита, че изтекли; чл. 72а, ал.2 ЗПООПЗПЕС не въвеждал конкретно дължимо
поведение; касаело се до маловажен случай. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган (АНО) оспорва жалбата чрез проц.
1
представител в о.с.з. Моли за потвърждаване на НП, претендирайки разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В периода 18.02.21г.-07.04.21г. служителите на ДФ „Земеделие“- свид.И.Р. и К.И.,
извършвали проверка на обекти за изкупуване на непреработено мляко в общ.Айтос, сред
които и в обект на жалбоподателя, стопанисващ пункт за изкупуване на непреработено
мляко в с.Л., общ.Р.. Посетили жалбоподателя и поискали списък с документи, които да им
бъдат представени до 07.04.2021г. Проверяващите преценели, че в периода 25.05.2020г.-
03.11.2020г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира в 30-дн.срок
всички договори за изкупуване на непреработено мляко, констатирайки адм.нарушение на
18.02.21г. Жалбоподателят бил поканен за съставяне на АУАН, като актосъставителят е
посочил, че е приложен списък с договорите, с информация за номер на договор, дата на
сключване, дата, до която е трябвало да бъдат регистрирани в ДФЗ и дата на възникване на
нарушението – Приложение № 1 към АУАН. На 07.04.2021 пълномощник на дружеството
получил АУАН №11/15/01/07.04.2020г., като възразил срещу АУАН в смисъл, че причините
за забавянето при регистрацията на договорите била обявената в страната епидемия от
Ковид-19. АНО издал НП № 01-2600/4779/20.09.2021г., в което възприел както
констатациите, така и пр. квалификация на нарушението, дадени в АУАН.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и при издаване на НП, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Съобразно чл. 42, т. 3 и т.4 и чл 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН актът и НП следва да
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават нарушението. Законът въвежда по императивен начин
задължение за контролните органи стриктно да съблюдават разпоредбите относно
съдържанието на АУАН и на НП. С особено значение са реквизитите относно датата и
мястото на извършване на нарушението, както и необходимостта от коректно
индивидуализиране на последното от обективна и правна страна чрез съответната
квалификация. В случая в АУАН липсва посочване на дата на извършване на нарушенията.
Освен това в АУАН липсва надлежно описание на нарушенията, т.е. процесуално
нарушение на чл. 42, т.4 ЗАНН, водещо до накърнено право на защита на санкционираното
лице. Посочването на броя нерегистрирани договори като препратка към приложение към
АУАН по никакъв начин не покрива изискването на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН, още повече, че
не се установява посоченото приложение да е било връчено на жалбоподателя. Едва в НП са
описани конкретните нарушения, както и датите им, което не е достатъчно според състава.
Задължението обаче и в АУАН да бъдат описани нарушенията, респ. посочени конкретните
дати на същите, остава и е свързано с правото на защита на санкционираното лице. При
липса на посочените реквизити жалбоподателят не е бил наясно точно какво е нарушил и
2
къде го е нарушил и съответно не може да организира адекватно защитата си.
Също така в АУАН погрешно е посочено и мястото на извършване на
деянието.Видно от приетата за нарушена разпоредба, санкционираният субект е бил длъжен
да регистрира договорите за доставка на сурово мляко от всички видове млека, доколкото се
явява първи изкупвач, в ОД на ДФЗ по адреса на дейността на си в 30-дн.срок от
сключването. От това следва, че както актосъставителят, така и АНО необосновано и в
противоречие със закона са възприели като място на извършване на простъпката офиса на
жалбоподателя в с.Л., каквото не съставлява и мястото на извършване на
проверката.Доколкото на дружеството е вменено нарушение, че не е регистрирало в
законоустановения срок процесните договори в ДФЗ, то явно мястото на нарушението не е
офиса на предприятието.
В НП е допуснат и порок при индивидуализиране на нарушената правна норма,
вписвайки освен нарушени разпоредби от ЗПООПЗПЕС, още и изисквания на подзаконов
нормативен акт, което обаче не е било сторено в АУАН, поради което санкционираното
лице е лишено от възможността да организира защитата си. Констатираните дотук
процесуални опущения са достатъчно съществени и водят до извод за порочност на
протеклото АНП, респ. за незаконосъобразност на НП, обуславящо извод за неговата
отмяна.
Дори да се приеме, че са налице посочени дати на вменените нарушение, съдът
намира, че неправилно е определена конкретната дата на извършването им, т.к. според чл.
55 б, ал. 5 ЗПООПЗПЕС договорите се регистрират в 30-дн.срок от сключването им.
Нарушението е факт и е извършено в деня, следващ изтеклия срок от сключването на
договора, като в конкретния случай неправилно са определени датите на част от
извършените нарушения. От момента на изтичане на 30-дн.срок, в който е следвало да бъдат
регистрирани договорите, е налице неизпълнение, а не от момента, в който е извършено
първото изкупуване. Такава дефиниция за срок няма в закона.
За пълнота съставът намира, че случаят се явява маловажен, съставляващо
самостоятелно основание за отмяна на НП, т.к. всяко от адм. задължения е било изпълнено
от жалбоподателя (на 28.5.20г. и на 13.11.20г., видно от приложение №1 към АУАН) преди
установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на
АНП. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни за настъпили
неблагоприятни последици, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид.Възможно е и причините за пропускането на законовия срок да са поради разразилата се
пандемия във вр. с Ковид-19 и въведената епидемиологична обстановка.
При този изход от спора жалбоподателят има право на разноски за адв.
възнаграждение, направени пред АРС и Адм.съд-Бургас, като се претендират съответно
1600лв. пред РС /л.55 от делото/ и 1500 лв. пред БАдмС, които суми с оглед направеното
възражение за прекомерност, съдът прецени да намали до 600лв.– за пред РС Айтос и 300
лв. – за пред БАдмС, т.е. общо до 900 лв. Касае се до адв.защита, която се е осъществила на
3
два пъти пред РС, но по своя характер и обем защитата е еднаква и еднотипна - независимо
от наложените 33бр. адм.наказания на жалбоподателя, то възраженията и доводите, развити
в жалбата и поддържани от адв. Б., макар и подробни, са едни и същи за всяко от вменените
нарушения, поради което и не следва механично да се сборуват наложените имущ.санкции
на дружеството, т.е. претендираните размери на адв.възнаграждение са прекомерни.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 01-2600/4779 от 20.08.2021г. на Изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което на „М. 2001“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: с.Л.,общ.Р., ***, за нарушения на чл.72а, ал.2 и чл.55б, ал.5 от Закона за
прилагане на общата организация на пазарите на земеделските продукти на ЕС, както и
изискванията на Наредба №1/28.01.2015г за договорните отношения в сектора на млякото и
условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и
междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, са наложени 33 бр.
имуществени санкции в размер от по 1000лв. всяка.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с адрес: *** да заплати на „М. 2001“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.Л.,общ.Р., ***, сумата от 900 лв.- разноски
по делото, направени пред РС Айтос и Административен съд-Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4