Р Е Ш Е Н И Е
№ 1590 17.11.2020 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на
четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Чавдар
Димитров
при секретар И. Ламбова и с участието на Х.К. - прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас,
разгледа адм.дело № 1864/2020 година.
Производството е по реда на глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ф.А.И. *** чрез адв. Р.Г.И.,*** срещу Агенция Митници, Булстат *********,
гр.София, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и
204 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 650,00 лева, представляващи
причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт наказателно
постановление № 241/28.06.2019г., издадено от Директора на Агенция Митници против
ищеца, ведно с законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.09.2020г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява от надлежно упълномощения си представител – адв. Р.И..
Същата не възразява против хода на делото и поддържа исковата молба с нарочно
писмено становище. Представя списък на разноските.
Ответникът – Агенция Митници, Булстат *********,
гр.София, ул. „Г.С.Раковски“, чрез представител по пълномощие, изразява
становище в отговора на исковата молба за недопустимост на същата. Счита, че
наказателното постановление не е било отменено изцяло, което обстоятелство
препятства разглеждането на спора по същество и уважаването на исковата претенция,
като приравнява частичната отмяна на специфична форма на изменение на спорното
Наказателно постановление. В условията на евентуалност ответникът изразява
становище за неоснователност на исковата молба поради липсата при условията на
кумулативност на всички предпоставки от хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради
липсата на противоправен характер на действията на административнонаказващия
орган. За недоказано се сочи и наличието на настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, доколкото правната защита и представителство от адвокат не е със
задължителен характер, като претенцията според ответника е допустима единствено
във висящ процес, но не и след приключване на делото, в отделно съдебно
производство. Оспорва се истинността на двата договора за правна зашита и
съдействие заради поредните им номера и значителния времеви диапазон между
подписването на единия и на другия договор. Сочи се и липсата на пряка
причинноследствена връзка между платеното и соченото за противоправно действие
на административнонаказващия орган по издаване на процесното наказателно
постановление. Позовава се на съдебна практика на ВКС. На последно място счита,
че е засегнато и правото му на възражение за прекомерния размер на
възнаграждението, каквото процесуално действие би било допустимо в общия
процесуален случай. Отделно от изложените доводи за неоснователност претендира
и за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за двете инстанции
по обсъжданото административнонаказателно дело.
Прокурорът дава становище за основателност на исковата
молба.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №241/28.06.2019г.,
издадено от Зам. Директор ТД Южна Морска при Агенция митници, на ищеца, за нарушение
на чл.233, ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл.233, ал.1
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 196,00 лв. и на
основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата 20 бр. цигарени
кутии марка Karelia
slims , без акцизен бандерол с
400 къса цигари.
От посоченото
наказателно постановление се установява, че на 10.02.2019 година, около 14:50
часа на МП „Малко Търново“ на трасе за обработка на входящи автомобили е
пристигнал пътуващ от Република Турция за Република България лек автомобил
марка Опел Мерива с регистрационен № В 22 16 ВК, управляван от ищеца, пътуваща
сама. Преди започване на митническата проверка шофьорът бил запитан дали има
митнически стоки за деклариране, като при получен отрицателен отговор
митническите органи са започнали проверка на превозното средство и багажа на
пътника. В хода на проверката, в багажа на ищеца е открита недекларирана срока
– 20 бр. цигарени кутии с 400 къса цигари марка Karelia Slims без акцизен бандерол. Стоката била иззета с разписка
за задържане №0128262 от 10.02.2019г.
Наказателното постановление е било оспорено пред РС – Малко
Търново, за което е било образувано административно-наказателно дело №72/2019
година. С решение № 39/01.10.2019 година (лист 4-6), съдът е потвърдил НП, с
мотиви за доказаност на авторството, субективната и обективната страна на нарушението.
Решението на районния съд е било обжалвано с
касационна жалба, подадена от ищцата пред Административен съд-Бургас и е било
образувано к.а.н.д. № 2606/2019 година. Касационният състав се е произнесъл с
решение № 44/10.01.2020 година, с което е отменил решение № 39/01.10.2019
година на РС Малко Търново в частта, в която е било потвърдено Наказателно
постановление №241/2019г. от 28.06.2019г., издадено от заместник директор на ТД
Южна морска при Агенция Митници, с която част на основание чл.233, ал.3, вр. с
ал.1 от Закона за митниците на Ф.И. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 196,00 лева, представляваща 200% от продажната цена на
стоката, като вместо отменената част е постановил, че отменя Наказателно
постановление №241/2019г. от 28.06.2019г., издадено от Заместник директор на ТД
„Южна морска“ при Агенция Митници в посочената част. Със същото решение
Административният съд е оставил в сила Решение №39 от 01.10.2019г. в останалата
негова част.
В образуваното административно-наказателно дело пред
въззивната съдебна инстанция жалбоподателят се е представлявал от процесуален
представител – адвокат Р.И. - ВАК, видно от представени пълномощни и договори
за правна защита и съдействие - №6 от 09.07.2019г. и №7 от 21.10.2019г. на
кочан №10489 на Съвета при варненска адвокатска колегия. Административен съд –
Бургас е бил сезиран с касационна жалба, изготвена и подписана от процесуалния
представител на ищеца И., като първата е представила второто по ред пълномощно
с договор за правна защита и съдействие сер.
Б № 353632 от 21.10.2019 година (лист 3 от касационното дело), видно от който е уговорено възнаграждение в размер на 300
лева, заплатено в брой.
При такаустановената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
1000 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство пред Административен съд - Бургас. Видно от приложените дела
на съдебните производства по оспорване на наказателното постановление, към
датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция - РС Малко
Търново - 25.09.2019г., както и към датата на постановяване на въззивния
съдебен акт - 01.10.2019г., не е
действала законодателната промяна в ЗАНН по чл.63, ал.3 от този закон - обн.ДВ
бр.94/2019г. от 29.11.2019г., в сила от 02.12.2019г., допускаща претендирането
и присъждането на разноски в административнонаказателното производство. По тази причина допустимо е разглеждането на
предявения иск за сумата от 350,00 лева, изходяща от посоченото правно
основание (отменено като незаконосъобразно наказателно постановление), поради
липсата към момента на приключване на съдебното дирене и към този на
постановяване на решението на въззивната инстанция на друг допустим процесуален
способ за обезщетяване на страната за извършените пред тази инстанция разноски.
Не така стоят обстоятелствата, свързани с извършеното
заплащане на разноски за адвокат с цел процесуално представителство пред
касационната инстанция. Последното проведено о.с.з. пред Административен съд
Бургас е на 12.12.2019г. В същото е било приключено съдебното дирене, като от
страна на ищцата - касатор или от процесуалният й представител не са били
претендирани нито устно, нито в писмен вид, сторените и доказани разноски за
защита пред тази инстанция. Към датата на заседанието вече е била налична и
влязла в сила законодателната промяна на чл.63, ал.3 от ЗАНН - обн.ДВ
бр.94/2019г. от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., т.е. към момента на
провеждане на касационното производство в т.ч. и към момента на провеждане на
съдебното заседание на 12.12.2020г., за ищеца е било обективно възможно и
нормативно допустимо да претендира разноските в рамките на висящото съдебно
дело, които са направени пред касационната инстанция. След като искането за
присъждане на разноски за касационната инстанция не е било надлежно направено
пред същата, претендирането му понастоящем, като част от исковата претенция за
вредите причинени от отмененото Наказателно постановление по реда на ЗОДОВ,
вече е процесуално недопустимо, поради наличието на друг процесуален ред, по
който това искане е можело да бъде претендирано и разгледано. Производството по
реда на ЗОДОВ в този смисъл не представлява алтернативен начин и алтернативно
процесуално средство за търсене на обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение
в производството по оспорване на наказателното постановление пред касационната
инстанция, т.е. не е налице възможност ищецът да избира измежду няколко
възможни процесуални способа, а за него единствената възможност е била да
претендира тези разноски в рамките на касационното производство, за което,
както се отбеляза, към момента на провеждане на съдебното заседание пред
административния съд, това вече е било нормативно допустимо.
На основание изложеното, исковата молба в частта
касаеща претенция за сумата от 300,00 лева, заплатена за процесуално
представителство пред касационната инстанция следва да се върне на ищеца и
производството по настоящото дело в същата част да се прекрати.
Искът в останалата му част е допустим, като подаден от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
По делото няма спор, че с НП № 241/28.06.2019г.,
издадено от Зам. Директор на ТД Южна Морска, на ищеца Ф.А.И. на основание
чл.233, ал.3, вр. ал.1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
196,00 лв. и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата 20 бр.
цигарени кутии марка Karelia slims, без акцизен бандерол с 400 къса цигари. Същото
е било оспорено по съдебен ред пред РС – Бургас, посредством наетия адвокат И.
- ВАК. С решение № 39/01.10.2019 година, районният съд е потвърдил НП, с
решение № 44/10.01.2020 година АдмС – Бургас е отменил частично решението на
въззивната инстанция, като е отменил оспореното НП именно в санкционната му
част, а е оставил в сила решението на първоинстанциония съд единствено в частта
с която е потвърдено постановеното с оспореното НП отнемане в полза на
държавата на вещите предмет на нарушението, притежанието на които е забранено. Като
мотиви на касационната инстанция е изложено твърдението, че е нарушена правна
норма, различна от посочената в НП, а именно чл.237 от ЗМ, според която в
случаите, когато стоките нямат търговски характер и са открити на обичайни
места при митническия преглед, те се отнемат в полза на държавата, без да се
налага глоба. Решението е било постановено на 10.01.2020 година и същото е окончателно.
Обикновено отношенията между адвокат и
клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена
от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такива са и договорите, чиито
разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение
№ 6/2012 на Върховен касационен съд
(ВКС) „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“
Във въззивното производство по обжалване
на НП 241/28.06.2019 година, издадено от Зам. Директор на ТД Южна морска,
ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Договор сер.Б. № 353631 от 09.07.2019 година, представен
пред настоящата инстанция е бил представен и по а.н.д. № 72/2019 година и както
бе посочено по-горе за адвоката е липсвала процесуална възможност да претендира
тези разноски пред инстанцията, пред която е реализирал правната услуга,
предмет на същия.
На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда
установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на
иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в
случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в
производството по обезщетението; 2.
вреда от такъв административен акт и 3.
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е
от изброените условия, обезщетение не се присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този
ред.
Независимо, че наказателното постановление не е
отменено изцяло, поради това, че предмета на нарушението е забранен за
притежание и е бил иззет в полза на държавата, причина за отмяната му в
санкционната част е фактът, че е постановено при липса на материално-правните и
процесуално-правните предпоставки за издаването му. Издадено е, въпреки обективните
данни, че количеството на цигарите е минимално, т.е. нямат търговски характер и
не са били скрити. Т.е установено е, че ищцата е санкционирана в нарушение на
разпоредбата на чл.237 ЗМ, който постановява глоба да не се налага, а единствено
да бъдат иззети вещите, чието притежание е забранено. По този начин в
проведеното на две инстанции съдебно производство е била отменена съществената-санкционна
част от процесното НП, доколкото тази, касаеща изземване на вещите може да бъде
реализирана и с индивидуален административен акт, вместо чрез провеждане на
административно-наказателно производство, а и самото изземване и извършено при
изготвяне на АУАН-а от актосъставителя, като действията му по отнемането на
забранена за притежание вещ практически са единствено потвърдени от страна на
административнонаказващия орган, като самото отнемане не е предвидено сред
видовете административни наказания в разпоредбата на чл.13 ЗАНН.
Поради изложеното, съдът приема, че издаденото и
отменено в санкционната му част НП представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Според тълкувателното решение, след като едно
от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред, то и
настоящият случай попада в тази хипотеза, като ирелевантни за предявения иск са
мотивите за отмяната. Съгласно диспозитива на същото тълкувателно решение, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството
по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
Ето защо, следва да се приеме, че
е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. С решение № 44/10.01.2020 година, административният съд практически
е отменил НП в санкционната му част.
От незаконосъобразният акт -
отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно
постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление пред въззивната инстанция, в размер на 350 лева. Според правилото
на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би
заплатил разноските по делото и адвокатското възнаграждение, и заплатените на
това основание суми не биха представлявали за него вреда, ако не бе издадено
наказателното постановление, отменено впоследствие. Независимо, че липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по
своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на
издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. От
това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране
отговорността на държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Налице е и третото условие за реализиране на тази
отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление,
отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година
на
ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу
него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат като не е било
длъжно да го ангажира, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно
постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който
изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
За да бъде исковата претенция основателна, същата
следва да е предявена и по надлежния, предвиден от закона процесуален ред. В
тази връзка, както бе посочено и по-горе съдебният състав отчита обстоятелството,
че считано от 02.12.2019г. е в сила допълнение в чл.63 ЗАНН. Приета е нова
ал.3, съгласно която „в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“ Нормата е с процесуален характер и
доколкото видно от приложеното к.а.н.д. №2606/2019г. по описа на АС Бургас се
установява, че единственото открито съдебно заседание е проведено на
12.12.2019г., т.е. 10 дни след влизане в сила на цитираната процесуална
разпоредба, процесуалният представител на ищцата е могъл да потърси присъждане
на разноските за развилата се касационна инстанция. Въпреки правната възможност
да поиска присъждане на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция
ищецът не го е сторил, с което е пропуснал преклузивния срок за това. Опитът да
бъде компенсиран този правен пропуск, чрез депозиране на искова претенция по
друг правен ред е процесуално недопустим и искът в тази му част следва да бъде
оставен без разглеждане, производството прекратено, а исковата молба върната на
ищеца.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1
ал.1от ЗОДОВ единствено в частта касаеща заплатения хонорар за представителство
пред РС Малко търново, поради което исковата претенция е основателна и доказана
в допустимата й част, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 350,00 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска,
както се сочи в исковата молба.
Относно посоченият като договорен размер от триста и
петдесет лева следва да бъде споменато и това, че съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от триста лева е минималният размер за дела
от рода на процесното, поради което не може да бъде приета за прекомерен
размера на договореното възнаграждение, а доколкото е заявено под формата на разписка
в договора за правна помощ и пълното й плащане, то категоричен е изводът, че
същата следва да бъде възстановена на ищеца вцялост.
По разноските за настоящото производство, съдът намира
че следва да се произнесе съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Според
същата „Ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска.“ Става ясно, че внесената държавна такса се
дължи изцяло от страна на ответника дори и при частично уважаване на исковата
молба. Не така стои въпросът с адвокатското възнаграждение, което следва да се
присъди съразмерно на уважената част от исковата претенция. В конкретния спор
следва да се приеме, че исковата претенция не е уважена изцяло, в пълния
претендиран размер от 650,00 лева, поради което разноските следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от исковата
претенция, включвайки 10,00 лева заплатена държавна такса и 188,46 лева
адвокатски хонорар.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
1864/2020г. на Административен съд гр.Бургас образувано по искова молба на
ищеца Ф.А.И. *** чрез адв. Р.Г.И.,*** срещу Агенция Митници, Булстат *********,
гр.София, в частта касаеща иска за
осъждане на ответника на основание чл.1, ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и 204 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред Административен
съд Бургас по КАНД №2606/2019г. по описа на Административен съд Бургас,
представляваща причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен
съдебен акт наказателно постановление № 241/28.06.2019г., издадено от Директора
на Агенция Митници против ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 08.09.2020г., поради недопустимост на
исковата молба в тази й част.
ВРЪЩА исковата молба в прекратената част на ищеца.
ОСЪЖДА
Агенция Митници, с Булстат *********, гр.София, ул. „Г.С.Раковски“,
основание чл.1, ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и 204 от ЗОДОВ да заплати на Ф.А.И. ***
обезщетение в размер на 350,00 лева, представляващи причинени на ищеца имуществени
вреди за процесуално представителство в развилото се административнонаказателно
производство пред Районен съд Малко Търново, дължимо вследствие отменено с
окончателен съдебен акт наказателно постановление № 241/28.06.2019г., издадено
от Директора на Агенция Митници против ищеца, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.09.2020г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция Митници, с Булстат *********,
гр.София, да заплати на Ф.А.И. *** сумата от 198,46 (сто деветдесет и осем лева
и 46 стотинки) – разноски по делото.
Решението в
прекратителната му част, имаща характер на определение, може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните, а в останалата част в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: