РЕШЕНИЕ № 260000
гр. Сливен,
17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ.
ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско
дело № 20202230103848 по описа за 2020 година
В исковата си молба Т.А.Т. излага,
че по силата на договор, извършен в нот.акт от
2011-та година, е собственик на овощна градина в землището на Сливенските
минерални бани с площ 19 800кв.м., засадена с черешови дръвчета. На
23.01.2020г. бил уведомен, че тя е опожарена. Веднага отишъл на място, заедно
със зет си, като установил, че голяма част от дръвчетата- 540 бр., са обгорели
и пострадали, а и изгоряло капково напояване с дължина 3 800 линейни метра.
Уведомил полицията и при разследване, извършено в досъдебно производство се
установило, че извършител на деянието е Г.С.А., който два дни по-рано палил
сухи треви в собствената си градина, съседна на неговата. Силният вятър
раздухал огъня и го пренесъл и в неговата градина и въпреки положени от А.
усилия, той не успял да овладее огъня.
Ищецът счита, че с това си виновно и
противоправно поведение ответника му е нанесъл щети в
общ размер на 9 000лв., които следва да обезщети. Отправил му извънсъдебна
покана в тази връзка, но А. отказал плащане.
С оглед писмените изявления на
ищеца, направени в изпълнение на дадени му от съда указания за
индивидуализиране претенциите, те са следните:
1. Обезщетение на вреди от
унищожаването на споменатия брой дръвчета. Искът е с цена 2 700лв., като това
са преки загуби, чиято стойност е формирана от сумата, необходима за закупуване
на тези дръвчета, която според ищеца е 5лв. на дръвче за засаждане.
2. Иск с цена 1 600лв., представляваща стойността на създадено за
поливането на плодните дръвчета от овощната градина капково напояване от
3 800 линейни метра, което е било тотално унищожено от пожара / с цена
0.421лв. на метър/. Това също представляват преки за ищеца загуби.
3. Последната търсена от ответника сума е 4 700 лв., явяваща се
стойността на черешите, които ищеца би добил от въпросните 540 бр. плодни
дръвчета, ако те не бяха унищожени от пожара. Сумата представлява пазарната
стойност през 2020 г. на съответното количество череши, което може да се добие
от толкова на брой дръвчета- 9 400кг., при цена 0.50лв. за килограм. Това
са имуществени вреди от вида пропуснати ползи.
Ищецът търси и сторените от него разноски в настоящото дело.
Ответникът депозира писмен отговор, като
оспорва исковете. В съдебно заседание прави, чрез пълномощника си-адвокат,
изявление, което видоизменя съдържанието на писмения отговор и съда само
маркира неговото съдържание- заявява, че е посочил в отговора, че оспорва ищцовото
твърдение, че в резултат на пожара са били унищожени 540 бр. черешови дръвчета
в градината на ищеца, а на свой ред твърди, че са били само 170 бр., водейки се
от заключение на експертиза, назначена в проведено по-рано във времето
досъдебно производство. Иначе не
твърдял, че са унищожени точно 170 дръвчета и 11 подновени. Признава, че има
унищожени дръвчета, но не знае броя им и счита, че ищеца следва да го докаже.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установени
следните факти:
Видно от представен с исковата молба
документ- нот.акт №18, том I, дело № 15/2011 по описа на нот. рег № 092- Д. Ненов, в него
на 17.01.2020 г. е извършен договор, по силата на който ищеца е закупил
поземлен имот с идентификатор 30990.32.57 с площ 19 800квм. в землището на
с.Злати войвода, Сливенска обл.- зем.земя,
с трайно предназначение овощна градина.
С постановление от 29.10.2020г. на
прокурор от РП-Сливен е спряно образуваното досъдебно производство №320/2020г.
по описа на РУ МВР Сливен, вх.№ 450/ 2020г. на РП-Сливен. Това е наложено
единствено от факта, че предвид размера на нанесените в резултат на
непредпазливите действия на А. вреди на Т., причинителя им се преследва по
тъжба на пострадалия, а не по общ ред. Едновременно с това е дадена възможност
на пострадалия да предяви, ако прецени, че това следва да стори, частна тъжба в
определен от закона срок. От съдържанието на документа е видно, че прокурора е
установил, че на 23.01.2020г. А. е запалил сухи треви в собствената си черешова
градина, намираща се в близост до тази на Т., а духащия вятър разгорял огъня.
Въпреки положените от А. и още едно лице усилия, те не успели да го овладеят,
поради което той се пренесъл в градината на Т., като опожарил множество плодни
дръвчета там.
Сред материалите в това досъдебно
производство, изискано от СлРС и приложеното по настоящото дело по
доказателствено искане на ищеца, е сведение, дадено от Г.С.А. пред инспектор от
РУ на МВР- Сливен на 18.02.2020г. В него той обяснява, че преди около две
седмици е работил в градината си, която се намира до Сливенски минерални бани,
като заедно с един работник от с. Злати войвода почиствали дръвчета и сухи
треви, които след това запалили да изгорят. Внезапно излязъл силен вятър, който
духал в посока съседната градина, собственост на Т.Т..
Обадил се е на пожарната, но докато дойде съответния автомобил, пожара се бил
пренесъл в градината на Т.. След проведеното гасене А. погледнал в градината на
Т. и не видял никакви щети, освен сухата трева и маркучите на капковото
напояване. Излага също, че по-късно потърсил Т. и разговаряли по повод неговите
щети като А. му предложил да се споразумеят и се разбрали за целта да се
срещнат след няколко дни.
А. е бил разпитан в досъдебното
производство и като свидетел, на 17.06.2020г. Освен другото е заявил, че е бил
викан в полицията където разказал всичко
така, както се е случило. Заявява „не съм отричал, че огъня тръгна от моята градина.
Изразих желание да възстановя нанесените щети на Т.“.
Събрани бяха гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Х. В. А., П. П. В. и И. В. М.
От показанията на първия от тях съда
приема, че в местността на Сливенските минерални бани ищеца има две градини с
плодни дръвчета, които са на разстояние една от друга- по-малката по площ, е
засадена с праскови, а другата- по-голямата- 20дка, с череши, както и че и
двете са с капково напояване, което е изградено през 2018г. Също, че през
м.януари отишли да видят черешовата градина, тъй като ищеца му се обадил, че му
е съобщено, че е опожарена. От показанията му съда приема още, че на място е
имало обгорели дръвчета, а капковото напояване е било изгоряло. От показанията
на този свидетел съда приема също, че плодната градина на ответника е съседна
на ищцовата.
От показанията на свидетелките съда
приема, че по уговорка с ответника са отишли, в началото на пролетта- началото
на м.март, на място, за да направят оглед на съседна на неговата градина,
собственост на непознат за тях човек. Също, че последния е бил там, но не ги е
допуснал да влязат в нея, както и че при оглед отвън е било видимо само
обгаряне на стволове на дръвчета, без да са засегнати короните им. Също, че по
стволовете е имало смола, чието наличие, според свид. М.- становище, изказано
от нея като експерт, е било породено от недобро състояние на дръвчетата. От
показанията на същата съда приема и че по земята в градината на ищеца е имало
парчета от тръби от капково напояване.
Според свид.В.,
опожаряването в градината на ищеца е било на Тодоровден, предната година.
В хода на производството бяха назначени
бяха две съдебни експертизи. От заключението на вещото лице по първата от тях-
единичната, съда приема, че черешовата градина на ищеца е засадена със
сортовете Ван и Бинг, като от дълги години единичната
цена на фиданка от производител на посадъчен материал е 5 лв. Също, че такива
дръвчета навлизат в плододаване след четвъртата
година, а в пълно плододаване- след осмата. Имат
живот от 70-80 години, като при пълно плододаване
добива е 60-80кг. от дърво. За региона, в който е градината на ищеца, средния
добив е 20-30кг.
От заключението се установява и че в
един декар от градината има засадени 50 бр. дръвчета /при необходими 20кв.м. за
дръвче/. Също, че не само по документи, издавани от ищеца- фактури, но и по
информация от черешопроизводители от региона,
изкупната цена на черешите е била 1 000лв./тон. Вярно е, че в писменото
заключение вещото лице я посочва като цена през 2021-ва и 2022-ра години, но в
отговор на въпрос на пълномощника на ответника в съдебно заседание експерта бе
категоричен, че и през 2020-на година цената е била такава.
При огледа, извършен от вещото лице
в края на 2022-ра година, той е установил на място унищожени, повредени, силно
угнетени растения и празни места- общо 215бр.
От заключението на последващата- тройна, експертиза съда приема, че към датата
на огледа градината на ищеца е във вегетация и дръвчетата са встъпили във фаза
нарастване на плодовете. Към този момент капковото напояване е възстановено.
Становището на експертите е, че установено пропадане на дървета в градината не
може категорично да бъде отдадено на пожара, тъй като пропадналите дървета са бели
наравномерно разпръснати по всички редове на
градината; при това са били с различна дебелина на ствола, което е показател,
че изсъхването е ставало през различни години. Това може да се отдаде на
възрастта на градината, тъй като срока на амортизация на черешовите дръвчета е
20г. Подобни дръвчета са в период на активен растеж и плододаване
между осмата и двадесетата години, но едновременно с това има пропадане на
дръвчета-естествен процес, като е 0.3%- 0.8% на година. Отчитайки, че градината
към 2023-та година е двадесет годишна, вещите лица правят извод, че процента на
естествено отпадналите дървета е 16, т.е. броят им би бил 121. Тъй като при
огледа са били изброени 264 бр. пропаднали дървета, експертите изчисляват, че
евентуалната щета от пожара са 143 дръвчета.
Становището на експертите е, че по наредба,
действаща в тази област, чистия приход от една череша на година е 15.94лв.
Съдът няма да обсъжда, съотв.- и кредитира, онази част от заключението,
представляваща данни в табличен вид- на стр.4, тъй като такъв вид щети не са
предмет на делото.
Член от състава на експертизата
заяви в съдебно заседание, при изслушване на заключението, че има поглед върху
градината на ищеца от момента на закупуването й от него. Също, че той самия не
може да твърди колко дръвчета са загинали при процесния пожар, тъй като, ако
има опожаряване, е нормално то да стане в една масова част, а на място трите
вещи лица са констатирали, че загиналите дръвчета са разпръснати навсякъде, и
неравномерно, в градината. Според това вещо лице, ако мине пожар, той ще засегне
всички дръвчета в дадена област, а няма да опожари едно дръвче, следващите
две-три -не, да опожари следващото след тях и т.н. Сериозни съмнения, че
погиването на дръвчета в градината на ищеца не е в резултат на пожара буди и
факта, че по дръвчетата има т.н. мразобойни-
сцепвания на кората, които се дължат на температурните разлики, амплитуди, през
зимата- по-топло през деня и по-студено през нощта, което сцепване води до
загиване на дръвчето в годините.
Според вещото лице, ако има пожар,
то той би трябвало да увреди дървото изцяло. Ако пожара е причина за погиване
на дръвчета, то те би трябвало да са изгорели изцяло, като въглен. Имало е, констатирани са били, при огледа, няколко обгорели
дръвчета в източната част на градината, около кладенец, но точно те са били
живи. Експертите са констатирали на място 86 новозасадени
дръвчета, като част от тях са двугодишни, а друга- четири годишни, т.е. били са
засяти преди пожара.
Сред материалите по делото се и две фактури- листи №40 и 41.
По-рано издадената **********/16.03.2018г. е за авансово плащане от 4000 лева с
ДДС за система за напояване, извършено от Т.А.Т., а по-късно издадената- №
**********/28.04.2018г., за плащане от същото лице на 3718,84лева с ДДС отново
за система за напояване.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са в обективно, кумулативно съединяване три оценяеми, осъдителни иска. Всеки от тях е за обезщетяване
на вреди и почива на института на непозволеното увреждане. Така, съгл. чл. 45
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. А на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деянието- чл. 52 от ЗЗД.
Общо за всички претенции следва да се посочи, че бяха
доказани предпоставките по цитираната правна норма, за ангажиране на деликтната отговорност на ответника- налице е деяние,
дадено под форманта на действие- запаления от него огън, пренесъл се в имота на
ищеца. Не в писменият отговор, а по-скоро в хода на делото А. като че ли се
опитва да оспори факта, че той именно е запалил огъня, в собствената си
градина, който след това се е пренесъл и в градината на ищеца, но по делото са
налице достатъчно доказателства за това- в тази връзка част от писмения
отговор, а също и т.н. сведения, дадени от самия него в досъдебното
производство- те са написани или поне –подписани, от него, на хартиен носител и
освен друго са и извънсъдебно признание от него на тези факти. Та той е бил
готов още тогава да обезщети Т., но не го е сторил поради възникнал между тях
спор за размера на паричното обезщетение.
Налице е противоправност на
деянието, като дори може да се счита, че осъществява и състав на престъпление-
образуваното досъдебно производство е спряно, а след това – и прекратено, само
защото в хода му е установен по-нисък от изисквания в съдебната практика размер
на щетите, при който наказателната отговорност се преследва по общия ред.
Налице е и причинно следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат- именно запаления от ответника огън е предизвикал пожар и
в градината на ищеца.
Първият иск е за
обезщетение за претърпяни преки загуби, изразяващи се
в унищожаването, в следствие предизвикан от ответника пожар, плодни дръвчета,
засадени в градината на ищеца. Те-унищожените, според него са 540 бр. и с
единична цена 5лв. на фиданка за засаждане, което дава и цена на иска 2 700лв.
Този иск съда ще отхвърли като недоказан, защото се събраха доказателства за
единичната цена на дръвче, готово за засаждане, от производител и тя действително
е 5лв.- заключението на единичната експертиза, като тази цена не се е променяла
дълги години.
Липсват обаче
доказателства колко са били общо засадените в градината дръвчета към момента на
пожара и колко от тях са били опожарени, при това в степен да бъдат унищожени,
т.е. погинали и поради това негодни да плододават в
същата година и занапред, което би наложило замяната им с нови.
Поради липсата на
доказателства за тези обстоятелства съда ще отхвърли и иска за обезщетяване на
вреди, представляващи пропуснати ползи. Последните ищеца съизмерява
с количеството плод, което би добил от погинали 540 дръвчета. В доказателствата
по делото са налични данни- заключението на единичната експертиза, за това
какъв е средния добив от плодно, черешово дърво и за региона той е поне 20кг. Събраха се доказателства и за
цената на този плод- вещото лице по същата експертиза бе категорично, че през
2020-та година изкупната цена на черешата е била същата, както през 2021-ва и
2022-ра години- 1 000лв. на тон. Т.е., налице са достатъчно данни, за да може
да бъде пресметнато минималното количество череши и съотв.-
минималната цена, която би могло да се получи за тях от продажбата им, а от
там- общата сума, която може да се получи и с която е подходящо да се съизмери
обезщетението за пропуснати ползи, стига да се знае колко са погиналите дръвчета. Но
доказателства за това липсват. Иначе, категорично се установи, че градината на
ищеца е засята с черешови дръвчета,
чийто период на активен растеж и плододаване е между осмата и двадесетата години. Градината
на ищеца на около двадесет години, но липсата на яснота за това колко дръвчета
са изгорели, унищожени, при пожара, пречи да се изчисли размера на дължимото
обезщетение. Така, като недоказан, иска трябва да бъде отхвърлен.
Следва да се коментира, че вещото лице по единичната
експертиза е констатирало, при огледа на място на градината на ищеца, че 215бр.
са унищожени, повредени, силно угнетени и празни места на дръвчета! Това обаче е
общ брой, без експерта да посочва конкретно число на опожарени и поради това унищожени дръвчета, като
дори експерта заявява, че не може да се твърди, че тези дръвчета са унищожени
от огън или са паднали и изгнили. Така също, съгласно заключението на тройната
експертиза, не може да се твърди колко дръвчета са загинали при процесния
пожар, тъй като ако има опожаряване е нормално то да стане в една масова част,
а на място трите вещи лица са констатирали, че загиналите дръвчета са разпръснати
навсякъде и неравномерно, в градината. Т.е., ако мине пожар, той ще засегне
всички дръвчета в дадена област, а няма да опожари едно дръвче, следващите
две-три -не, да опожари следващото след тях и т.н. Сериозни съмнения, че
погиването на дръвчета в овощната градина на ищеца не е в резултат на пожара е
и факта, че по дръвчетата е имало т.н. мразобойни- сцепвания
на кората, които обаче се дължат на температурните разлики, амплитуди, през
зимата: по-топло през деня и по- студено- през нощта, което сцепване води до загиване на дръвчето в годините. И още- ако е имало пожар,
то той би трябвало да увреди дървото изцяло; ако пожар е причина за погиване на
дръвчета, то те би трябвало да са изгорели изцяло, като въглен. А такива вещите
лица не са констатирали на място. Имало е няколко обгорели дръвчета- в
източната част на градината, около кладенец там, но точно те са били живи.
Все поради липсата на
доказателства следва да се отхвърли и последния иск- с цена 1 600лв.,
представляваща стойността на създаденото за поливането на плодните дръвчета в
овощната градина капково напояване от 3 800 линейни метра, което по
твърдение на ищеца е било тотално унищожено от пожара. Установено бе- от свидетелски показания, че в
градините на ищеца, вкл. процесната черешова, е имало изградено капково
напояване- в процесната градина- през 2018-та година. Налични са и доказателства,
че то е било засегнато от пожара. Няма обаче доказателства за това каква е била
общата дължина на вложеното в процесната градина напояване и каква част от него
е изгоряла. От ищеца се представиха две фактури, за закупени материали за
такова напояване, но на първо място липсват доказателства, че точно те-
материалите по тези две фактури, са вложени за изграждането на напояването в
процесната плодна градина от 19 800кв.м., а липсват доказателства и каква
е била общата му дължина- в тази връзка не се събраха свидетелски показания,
нито пък в коментираните фактури е отразено количество/дължина. Така също, не
са налични доказателства какво точно от това напояване е изгоряло при пожара-
от становищата на експертите се налага извод, че капковото напояване включвана
не само маркучи на повърхността на земята, а и тръби и др. части, заровени в
земята, а за тях е трудно да се предположи, че биха били засегнати от пожар.
Вярно е, че в заключението си вещото лице по единичната експертиза дава
становище за стойност на капково напояване от 4 300 лв. Цената обаче е за 3 900
линейни метра /а процесното е 3 800/ и за
оборудване, включващо основни тръби, разпределители, филтри, кранове,
регулатори на налягане, прикрепващи клинове, твърд маркуч с дюзи, капкообразуватели, каквито не са предмет на делото.
Ето защо и този иск, като недоказан, ще бъде отхвърлен.
Общо за всички претенции може да се отбележи още, че в голяма, решаваща
дори степен неяснотите в обстоятелствата, на които са основани исковете, съотв. липсата на доказателства за тях, се дължи на
поведението на самия ищец, тъй като се установи- от свидетелски показания, а и
от документ, че той не е допуснал в градината си нито ответника, нито пък
осигурени от него експерти, много преди завеждане на делото, когато между Т. и А.
е съществувал диалог, за да направят непосредствен оглед, а констатациите от
него да закрепят по съответен, подходящ начин.
Този изход на делото означава, че на ищеца не се следват разноски- по арг. за противното от ал.1 на чл. 78 ГПК, докато ответника
има право на сторените от него разноски, а те, за които се представя и списък
по чл.80 от ГПК, направен в представената от адв.Д. писмена
защита, е: 700лв. възнаграждение за пълномощника- адвокат, видно от ДПЗС №
********** и два депозита от по 250лв.- за вещи лица.
При изложеното,
Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Т.А.Т. с ЕГН: **********
и съдебен адресат адв.Ел.П. от СлАК
иск с пр.осн.чл.45 от ЗЗД да бъде осъден Г.С.А. с
ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Д. от СлАК да му заплати обезщетение в размер на 2 700лв.,
представляващо равностойността на 540 бр. нови, млади фиданки за засаждане,
всяка с единична цена 5лв., която сума се претендира заедно със законната лихва
за забава до окончателното й изплащане.
Вредите се твърди да са настъпили в следствие изгарянето на
толкова на брой черешови дръвчета в градината на ищеца, която е с площ 19 800кв.м.
и се намира в землището на Сливенски минерални бани, при пожар, предизвикан
през м.януари 2020г. от действия на ответника, който запалил сухи треви в
своята, съседна плодна градина, като огъня се пренесъл в имота на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Т.А.Т. с ЕГН: **********
иск с пр.осн.чл.45 от ЗЗД да бъде осъден Г.С.А. с
ЕГН: ********** да му заплати обезщетение в размер на 1 600лв., представляващо
стойността на 3 800лв. линейни метра капково напояване, която сума се
претендира заедно със законната лихва за забава до окончателното й изплащане.
Вредите се твърди да са настъпили в следствие изгарянето на
капковото напояване с такава дължина, монтирано за напояване на черешовите дръвчета
в градината на ищеца, която е с площ 19 800кв.м. и се намира в землището на Сливенски минерални бани, при
пожар, предизвикан през м.януари 2020г. от действия на ответника, който запалил
сухи треви в своята, съседна плодна градина, като огъня се пренесъл в имота на
ищеца.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Т.А.Т. с ЕГН: **********
иск с пр.осн.чл.45 от ЗЗД да бъде осъден Г.С.А. с
ЕГН: ********** да му заплати обезщетение в размер на 4 700лв., представляващо
стойността- сумата като печалба, която ищеца пропуснал да реализира, като обере
и продаде през 2020-та година плодовете-череши, от 540 бр. черешови дръвчета,
която сума се претендира заедно със законната лихва за забава до окончателното
й изплащане.
Вредите се твърди да са настъпили в следствие изгарянето на
толкова на брой черешови дръвчета в градината на ищеца, която е с площ 19
800кв.м. и се намира в землището на
Сливенски минерални бани, при пожар, предизвикан през м.януари 2020г. от
действия на ответника, който запалил сухи треви в своята, съседна плодна
градина, като огъня се пренесъл в имота на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Т.А.Т. с ЕГН: ********** с
пр.осн.чл.78 ал.1 от ГПК, да бъде осъден Г.С.А. с
ЕГН: ********** да му разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.А.Т. с ЕГН: ********** да заплати на Г.С.А. с ЕГН: **********, на осн.чл.78
ал.3 от ГПК, сторените от последния разноски по делото- 1 200лв. /хиляда и двеста лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
Съдия при Районен съд
– Сливен: _______________________