Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 20.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 13.05.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1654
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., с която е
предявен против С.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено съществуване на вземането на ищеца
присъдено в заповедно производство по ч.гр.д.№ 1037/2018г. по описа на Районен
съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 1146.09 лева, представляваща
задължения по договор за стоков кредит от 15.07.2016г. сключен с „БАНКА ДСК”
ЕАД; договорна лихва в размер на 89.95 лева за периода от 15.08.2016г. до 12.01.2018г.;
мораторна лихва в размер на 31.16 лева
за периода от 15.03.2018г. до 16.06.2018г. и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението на 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира и съдебните разноски.
В съдебни
заседания ищецът не изпраща представител.
Ответника
не се явява и също не изпраща представител, нито е подал писмен отговор на
исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства,
които преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа
страна следните обстоятелства:
Претенцията на кредитора – ищец е
очертана в заповедното производство по частно гражданско дело № 1037/2018г. по
описа на Районен съд - Козлодуй за парично вземане в размер на главница 1146.09
лева; договорна лихва в размер на 89.95 лева за периода от 15.08.2016г. до 12.01.2018г.;
мораторна лихва в размер на 31.16 лева
за периода от 15.03.2018г. до 16.06.2018г. и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението на 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане, което вземане произтича от договор за стоков кредит № 198842 от 15.07.2016г.
сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД и договор за цесия, т.е. вземането е за неплатени
суми по договор за стоков кредит № 198842 от 15.07.2016г. сключен с „БАНКА ДСК”
ЕАД, което вземане е прехвърлено на кредитора с договор за цесия от 29.09.2017г.
Ищеца твърди и
доказва видно от приложения в делото договор за стоков кредит, че ответника на 15.07.2016г.
в гр.Монтана е сключил писмен договор за
стоков кредит с № 198842 с „БАНКА
ДСК” ЕАД, по силата на който ответника е получил в заем за закупуване на
мобилен телефон и телевизор сумата от общо 1868 лева, включващи и застраховка,
която се е задължил да върне заедно с уговорена лихва и такса на 24 месечни
вноски, всяка по 111.46 лева, като падежа е на 15.07.2018г. В договора е
уговорен фиксиран лихвен процент от 37.17% годишно и предсрочна изискуемост на
целия кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90
дни. Твърди и, че ответника е погасил част от кредита и е преустановила
плащанията на 29.01.2018г., което се установява от приложените в делото платежни
разписки.
Доказва, че с договор за цесия от 29.09.2107г. „БАНКА ДСК” ЕАД му
е прехвърлил своето вземане срещу ответника С.С.И. по договор за стоков кредит с
№ 198842 от 15.07.2016г. Ответника не оспорва тези факти.
Освен това, по делото се установява и, че въз основа на подадено
заявление на 22.06.2018г. от ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* в РС – Козлодуй било образувано ч.гр.дело № 1037/2018г.
по описа на съда. По същото съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е разпоредил ответника да заплати на ищцовото дружество
сумите, както следва: главница 1146.09 лева; договорна лихва в размер на
89.95 лева за периода от 15.08.2016г. до 12.01.2018г.; мораторна лихва в размер на 31.16 лева за
периода от 15.03.2018г. до 16.06.2018г. и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението на 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане, както и направените в
процеса разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
Заповедта не е
влязла в сила и не е връчена на ответника длъжник, поради което след указание
на съда и в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и искът,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Ответника не е
подала писмен отговор на исковата молба и не взема становище по делото.
С
оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като
съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора
е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за
съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД признати в заповедното
производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за
изпълнение на парично задължение.
Претенцията на ищцовото дружество е допустима. Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът,предявен по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е
предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда
на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е
признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е
индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а
легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение
на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително
и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.
Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на
чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест
/на ищеца/ е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът - че
е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума т.е
възраженията си срещу вземането. Уважаването на тази претенция предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между
страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение;
ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът
да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава,
за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на
чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите
суми. В тази връзка по делото безспорно
е установено, че е проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 1037/2018г. на
Районен съд - Козлодуй, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и в срок, по повод невъзможност заповедта да влезе в
сила и да бъде връчена на длъжника, ищецът е предявил настоящия иск.
С оглед
установяване на основателността на предявената в настоящото производство
претенция ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне
на стоков кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по
същия. Доколкото ответника не оспорва този факт – на съществуващ договор
за стоков кредит, и на факта, че не е изпълнил изцяло задълженията си, съда
счита за ненужно да излага доводи в този смисъл.
Така относно сключен договор за стоков кредит
и относно изпълнение на задължението на „БАНКА ДСК” ЕАД и усвояване на сумата
от 1868.00 лева от ответника не е налице спор между страните по делото. Не е
налице спор и досежно валидното съществуване на договор за цесия, по силата на
който ищеца е получил и встъпил в правата на кредитор спрямо ответника длъжник
по същия договор за заем.
При това положение, в тежест на ответника
е да установи плащане на погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди погасяване в
срок на всички анюитетни вноски по договора за заем и не оспорва претендирания
като главница техен размер, нито твърди условията по погасяване на кредита да
са променени по взаимно съгласие на страните и на това основание – евентуално
да се приеме тяхната недължимост.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за доказан и
основателен, поради което следва да признае за установено задължението на
ответника.
С оглед изхода
от спора и направеното искане в полза на дружеството ищец следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, както и с оглед разрешението
дадено в т.12 на тълкувателно решение № 4/13г. следва да
бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство, а именно:
сумата 225.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
25 лева платена държавна такса и юристконсулско възнаграждение в размер на 350
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.С.И., ЕГН ********** с адрес *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев вземането присъдено в заповедно производство по ч.гр.д.№ 1037/2018г.
по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 1146.09
лева, представляваща задължения по договор за стоков кредит от 15.07.2016г.
сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД; договорна лихва в размер на 89.95 лева за периода от
15.08.2016г. до 12.01.2018г.; мораторна
лихва в размер на 31.16 лева за периода от 15.03.2018г. до 16.06.2018г. и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
на 22.06.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.С.И., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Тервел Янчев Кънчев разноски, както следва: сумата
225.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 25
лева платена държавна такса и юристконсулско възнаграждение в размер на 350
лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен съдия: