ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
29.06.2020 г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година, в състав съдия Иванка Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Пенчева ч. н. дело № 182/2020 г. по описа на Районен съд
Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на М.М.О. и Р.С.О. срещу Постановление от 16.04.2020
г. на Районна прокуратура Велинград, с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 756/2019 г. по
описа на РП Велинград и ЗМ № 514/2019
г. по описа на РУ Велинград, водено за това, че през месец юли 2019 г., в гр.
Велинград, самоволно не по установения по закона ред е осъществено едно
оспорвано действително или предполагаемо право, като случая не е
маловажен-престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Релевират се доводи незаконосъобразност на
обжалваният акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите считат, че
прокурорът при правилно възприетата фактическа обстановка, е изградил необосновани
правни изводи, че извършеното деяние не съставлява престъпление.
Жалбата е подадена в срока по чл.
243, ал. 3 НПК /препис от обжалвания прокурорски акт е връчен на жалбоподателя М.О.
на 24.04.2020 г. 2020 г., а жалбата е подадена на 28.04.2020 г. /, от надлежно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Пред съда не се
представени доказателства за връчване на препис от обжалвания акт на Р.С.О.,
поради което съдът счита, че подадената на 30.04.2020 г. жалба е в срок.
Жалбоподателката е съпруга на М.О. и доколкото наказателното производство е
образувано за извършени самоуправни действия по отношение на придобит по време
на брака на жалбоподателите имот, Р.О. има качеството на пострадала от престъплението
лице и е процесуално легитимирана на обжалва прокурорския акт.
За да постанови обжалваният акт,
прокурорът от Районна прокуратура Велинград е приел, че не се установява по
безспорен начин имуществен спор между пострадалите и извършителите на
самоуправните действия, както и че самите действия обективно не могат да се
определят като самоуправни. Прието е, че действията не осъществяват друг състав
на престъпление от общ характер.
Съдът като съобрази представените по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано за това, че през м. юли в с.
Грашево, самоволно не по установения ред е осъществено едно оспорвано
действително или предполагаемо право, като случаят не е маловажен-престъпление
по чл. 323, ал. 1 НК.
Районна прокуратура Велинград е сезирана с жалба на М.О. от 09.07.2019
г. за това, че започнатото от него и неговото семейство на 08.07.2019 г. строителство
на ограда между неговия и съседния имот, собственост на бащата на М. О., е преустановено
след отправени от М. С. О., А.М.Д.и С. М.О. заплахи към него, съпругата и сина им, че ще ги
пребият.
На 05.08.2019 г. пред държавното обвинение е депозирана жалба от М.М.О.
за това, че на 03.08.2020 г. М.е., М. О. извадили кол и пуснали овцете си да
пасат в неговия имот, като ги заплашили, че ще го бият, а на следващия ден А.двлязъл и окосил с косачка тревата в имота
им.
В хода на разследването са събрани
писмени доказателства, от които се установява, че М.О. е собственик на
основание давностно владение на дворно място в с. Грашево, махала „Мечо корито“
от 1000 кв. м., при съседи улица, М.Н. и А.а.к, за което е издаден нотариален
акт по обстоятелствена проверка от 14.12.1984 г. На 03.06.2019 г. му е издадено
разрешение за строителство на лека ограда /мрежа/ с височина до 2,20 м. по
западната регулационна линия, изцяло в имота на възложителя, влязло в сила на
21.09.2019 г.. На 03.07.2019 г. е съставен протокол за откриване на строителна
и определяне на строителна линия и ниво. На място са поставени колове,
маркиращи трасето на оградата.
Не е спорно обстоятелството,
че съседен на имота на пострадалия М.О. е имотът на неговия брат С.О., баща на М.
О..
Налице са противоречия в
показанията на свидетелите относно обстоятелството отправяни ли са заплахи за
побой на 08.07.2019 г. по отношение на М.М.О., Светлин Младенов Пехливанов и Р.С.О.
от М.С. О., А.а.д.и С. М.О., които не са отстранени по съответния ред чрез
поставяне на свидетелите в очни ставки.
Не е изяснено обстоятелството за съществуващ имуществен спор между М.О.
и останалите лица, за които се твърди, че са отправили заплахите, както и
извършени ли са твърдените в жалбата от 05.08.2019 г. действия. От
свидетелските показания не се установява воден ли е между пострадалия и
посочените жалбите лица спор за правото на собственост или ползването на имота,
за което обстоятелство свидетелите не са били разпитвани.
Според теорията и съдебна практика
самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира
взаимоотношенията между отделни граждани, като пряко се засяга дейността по
решаване на спорове за имуществени права. Затова субект на престъплението може
да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. При него е
необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. Законът
няма предвид дейност по запазването на такова положение, дори то да е
неправомерно създадено. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
323, ал. 1 НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на
едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо
право. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство,
трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ
се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за
осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му
да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда
или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация.
Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я
завладява не по установения от закона ред- т.е в нарушение на законите, които
уреждат реда за решаване на правни спорове.
Предвид на установените по делото факти, извършеното на 08.07.2019 г. деянието
се явява несъставомерно по чл. 323, ал. 1 НК. Действията, които се твърди,
че са извършени от свидетелите М.С. О., А.а.д.и
С. М.О., а именно отправени заплахи за физическа саморазправа, за да
преустановят изграждането на оградата, не внасят промяна в съществуващото
фактическо положение, а водят до пропускане такава. Ето защо съдът счита, че с
тези действия не е осъществен фактическия състав на престъплението
самоуправство.
Изводите на прокурора, че с тези
действия не е осъществен състава на друго престъпление от общ характер, за
което да бъде повдигнато обвинение, не подлежат на съдебен контрол, доколкото образуването
на наказателно производство и повдигане на обвинение са в изключителните
правомощия на прокурора, за които съдът не може да дава указания.
Въпреки, че споделя изводите на прокурора, че със заканителните действия
не е осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, съдът счита, че
постановлението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна
прокуратура Велинград за установяване на обстоятелството извършвани ли са посочените
в жалбата от 05.08.2019 г. действия по премахване на метален кол от свидетелите
М.М.е. и М. Сабих О. и пускане на овце в имота на пострадалия М.О., както и за
косенето на трева в имота му на следващия ден от свидетеля Дишов, за които
показанията на свидетелите Р.С.О. и М.С. О. са противоречиви, а другите
свидетели, включително и жалбоподателя, изобщо не са разпитвани. Противоречията
в свидетелските показания на Р.О. и М.О.
следва да се отстранят чрез провеждане на очна ставка. Следва също да се
разпитат повторно всички свидетели за съществуващ между пострадалия и неговото
семейство от една страна и М.О., М.М.е. и М. А. Д., от друга, имуществен спор
относно собствения на пострадалия имот, в с. Грашево, махала „Мечо корито“,
както и извършвали ли са О.,е. и Д. посочените в жалбата от 05.08.2019 г.
действия. След провеждане на необходимите действия по разследването, прокурорът
следва да направи обоснована преценка извършено ли е престъпление самоуправство,
като след анализ на фактическата обстановка,
изложи задълбочени мотиви, кои факти счита за осъществили се и въз
основа на какви доказателства и субсумират ли се под състава на чл. 323, ал. 1 НК, респ. да съобрази дали не е налице маловажен случай.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5 НПК, във вр. с чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.04.2020
г. на Районна прокуратура гр. Велинград, с което на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 756/2019 г. по описа на РП Велинград
и ЗМ № 514/2019 г. по описа на РУ Велинград.
ВРЪЩА досъдебното производство на Районна прокуратура Велинград за изпълнение на
указанията съобразно мотивната част.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от
съобщаване, че е изготвено пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева