Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            14.06. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На десети юни                                         2019 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

              ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                          ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 161,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от МЗХГ гр. София, представлявано от П.Д.,***, против решение № 44/27.03. 2019 г. на ПРС, по гр.д. № 235/ 2018 г. на РС гр. Попово. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност, като се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Изложени са подробни съображения в жалбата, като се иска и заплащане на направените разноски. В съд.зас. жалбата се поддържа от ю.к. П.Д..

Отговори по жалбата са подадени от втория ответник  и от ищеца. Първият счита, че жалбата е основателна, а вторият моли да бъде оставена без уважение. Иска се  присъждане на разноските от страна на ищеца. В съдебно заседание адвокат Р. – пълномощник на сдружението на ловците и риболовците в гр. Попово не заяви изрично, че се присъединява към жалбата на другия ответник, като предостави на съда да прецени. Адвокат К.- пълномощник на ищеца поддържа отговора си и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, по отношение на процесуалния въпрос, поставен от въззивника и с оглед на задълженията си да очертае предмета на производството не е преценил, че има присъединяване от страна на единия ответник, към жалбата на другия. Такива искания нямаше от страна на пълномощника. Затова съдът счита, че решението спрямо този ответник е влязло в сила.

По отношение на решението, въззивният съд го намира за допустимо, валидно и по същество правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на  ПРС по отношение на правните изводи и установените факти.

Съдът е дал отговор в решението си на всички поставени от въззивника въпроси, като в голяма част те се покриват с писмените му бележки пред първата инстанция.

На първо място – искът е по чл. 50 от ЗЗД – обезщетяване на вреди от вещи – в случая дивеч, като е предявен срещу собственика на вещта – държавата, в лицето на МЗХГ и сдружението на ловците и риболовците в гр. Попово, което стопанисва този участък, където е станало произшествието.

ПРС е развил съображения защо се ангажира отговорността на въззивника – именно той е отговорният държавен орган, на когото е възложено управлението и стопанисването на дивеча. Отговорността на държавата винаги се реализира чрез нейните органи и в случая именно това министерство е натоварено със съответните права и задължения. Без значение е това, че има още едно лице, което отговаря. Отговорността на собственика е наред с тази на лицето, под чийто надзор е вещта. Този аргумент на съда не е коментиран в жалбата. Затова въззивникът е легитимиран както процесуално, така и материално-правно да отговаря за вреди,     причинени от дивеч.

По отношение на доказателствата по делото и протоколът за ПТП. Независимо от това какви недостатъци има този протокол, той не е единственото доказателство по делото, което подкрепя иска. Що се отнася до това кога е станало произшествието, при каква пътна обстановка, кой е водачът и това, че участниците са диво животно – благороден елен и автомобила на ищеца, всичко това е потвърдено. От разпита на свидетелите се потвърждават и всички останали факти, които се твърдят в исковата молба. Налице е експертиза относно  механизма на причиняване на щетата. Въззивният съд намира за неоснователни твърденията за съпричиняване от страна на водача. Установява се, че той е карал с позволената скорост, около 70-80 км/ч, при максимално разрешена от 90 км/ч. В момента, в който е могъл да реагира на внезапната поява на животното, той е спрял. Всички очевидци говорят за внезапно изскачане на животното на пътното платно, от намиращите се в ляво насаждения със слънчоглед, чиято височина е била поне на 1,50 м. В тази част на годината растенията са добре развити и са били цъфнали. Въззивният съд, също като първоинстанционния, не намира у водача виновно поведение и нарушаване на правилата за движение по пътищата, които да са свързани с произшествието. Всички изложени от въззивника доводи са неоснователни.

На автомобила безспорно са причинени вреди и техният вид и размер се установява от свидетелските показания и заключението на експертизата.

Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода от делото, такива се дължат на въззиваемия Р.Р.. Те са в размер на 200 лв. Те се дължат от въззивника. На другия ответник не се дължат разноски.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/27.03. 2019 г., по гр.д. № 235/ 2018 г. на РС гр. Попово, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите, седалище гр. София, адрес за кореспонденция по делото гр. Шумен, ул.“Любен Каравелов“ № 28А, представлявано от министър Р. Порожанов, а по делото от ю.к. П. Д., да заплати на Р.К.Р. ***, ЕГН **********, сумата от 200 лв., направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                   2.