Р
Е Ш Е Н И Е
473
/ 26.2.****г.
гр. ******, 26.02.****г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06398 по описа на съда за **19г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
К.А.А., с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 172,05 лева, представляваща 1/6 от общата стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия в размер на 1032,27 лева
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ******, ул. „*******”, бл. **, ап. * за периода
от 01.05.**17г. до 30.04.**18г. включително и сумата от 12,06 лева,
представляваща 1/6 от законната лихва за забава на месечните плащания в общ
размер на 72,38 лева за периода от 09.07.**17г. до 16.10.**18г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04755/**19г. по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
пълномощника му адв. Б.В. - ПАК, е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва по основание предявените срещу ответника установителни искове.
Същия оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот или
ползвател на същия.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им,
намирайки ги за доказани по основание и размер. Ответникът, чрез пълномощника
му, пледира за решение, с което предявените от ищеца установителни искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Изтъква, че от събрания доказателствен материал
не се установява размера на претендираната идеална част, съответно част от
претенцията в извлечението от сметка, да е такава, каквато сочи ищецът и
доколкото съдът не може да измени или отмени съответно искането на ищеца в
определената част на претенцията, то исковете се явяват неоснователни. Заявява,
че в хода на производството не е доказано по несъмнен начин, че ответника
притежава съответното право на собственост, респ. на ползване, което също сочи
на неоснователност на предявените искове.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3228 от 19.08.**19г. по
ч. гр. д. № 04755 по описа за **19г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от **12 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът
е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на
ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по делото
писмени доказателства и в частност: заверено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 49, том. I,
рег. № 336, дело № 44 от **12г., се установява, че лицата А.С.А. и А.М.А.са
придобили ½ идеална част от правото на собственост върху процесния
недвижим имот, чрез възмездна сделка, а именно: покупко-продажба. От приетото като доказателство по делото заверено копие
на Удостоверение за наследници с изх. №17/ГРС-5786 от 24.10.**17г. се
установява, че лицето А.С.А. е наследодател на ответника, като същия е починал
на 04.08.**16г., оставяйки за наследници съпругата си А.М.А.и децата си –
ответника К.А.А. и дъщеря си А.А.А.. С оглед обстоятелството, че по делото са
представени, респ. приети, доказателства само досежно закупената от
наследодателите ½ идеална част от процесния имот, то съдът намира, че
ответника се явява пасивно материално правно легитимиран да отговаря за
задълженията на имота само до размера на собствената си идеална част, а именно:
1/12. Тук следва да се посочи, че макар в цитирания по-горе нотариален акт да е
посочено, че наследодателя на ответника притежава на собствено основание
(наследствено правоприемство) останалата ½ идеална част от процесния
имот, то по делото не са анжарани каквито и да било доказателства в тази
насока. Самото посочване на това обстоятелство в нотариалния акт по своята
същност представлява едно декларативно изявление, което не е достатъчно, за да
докаже въпросния факт. Още повече, че последния се оспорва от представителя на
ответника. Предвид тези съображения и с оглед приетите за установени
обстоятелства, съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния
имот, притежаващ 1/12 идеална част от правото на собственост върху него, се
явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на
дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок.
Както в писмения си отговор, така и в съдебно
заседание, ответникът е заявил, че не оспорва предявените искови претенции по
размер, поради което, на основание чл. 146 ал. 1 ГПК, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот, за
периода от 01.05.**17г. до 30.04.**18г. включително, е доставена топлинна
енергия на стойност 1032,27 лева. Предвид установения обем от права на ответника, в
синхрон с липсата на ангажирани от страна на последния доказателства, установяващи
заплащане на претендираната сума, съдът намира, че предявения от
ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен в размера му
до 1/12 и отхвърлен в останалата му част. Съдът намира за необходимо да
посочи, че както правилно е посочил представителя на ответника, извън
възможностите на съда е да променя по собствено усмотрение размера на исковата
претенция на ищеца. Доколкото, обаче, в настоящия случай се касае за обем от
права, притежаван от ответника, в част, по-малка от посочената от ищеца, то
съда не е обвързан от това ограничение и е в правомощията му да признае
предявения иск в по-малкия му размер.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение
в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Между
страните не се оспорва и обстоятелството, че на ищцовото дружество се дължи и
сумата от 72,38лв., представляваща размера на дължимата се законна лихва за
забава на месечните плащания за посочения исков период, поради което това
обстоятелство е било обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
С оглед установения
обем от права от ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно
основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 1/12 и отхвърлен
в останалата му част, до пълния предявен размер.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху дължимата главница
от 86,02 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК– 16.08.**19г. до окончателното й плащане.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по направеното от ответника възражение за
недължимост на претендираните вземания поради погасяването им по давност. Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение
на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 16.08.**19г., поради което
съдът намира, че погасени по давност ще са вземания на ищеца за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 16.08.**16г. С оглед обстоятелството, че в случая
са претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила след този момент, съдът
намира възражението за неоснователно.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/**13г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от
които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на **0.00 лв, от които: 50.00 лв. за
държавни такси в двете производства (исково и заповедно) и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 93,44 лв. за направените по
настоящото дело и ч. гр. д. № 4755/**19г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че
ответникът е доказал разноски в исковото и заповедно производства в общ размер
на 500.00 лева (300.00 лева в исковото и **0.00 лева – в заповедното
производство). Ищецът, обаче, в исковата си молба, е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение №6/**13г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.**04 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.**04
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска срещу всеки един от тях в исковия процес е в
размер на 300.00 лв. и в размер на 150.00 лева – в заповедното производство,
поради което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно, досежно
адвокатското възнаграждение, направено в заповедното производство. С оглед това
обстоятелство, съдът намира, че последното следва да бъде намалено до размера
от 150.00 лева.
С
оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 210,27 лв., представляваща
направени в исковото и заповедното производства разноски за адвокатско
възнаграждение, изчислена съобразно с отхвърлената част от исковете.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу К.А.А.,
с адрес: ***, че К.А.А. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 86,02 лева, представляваща 1/12 от общата стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия в размер на 1032,27 лева
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ******, ул. „*******”, бл. **, ап. * за периода
от 01.05.**17г. до 30.04.**18г. включително и сумата от 6,03 лева, представляваща 1/12 от законната лихва за забава на
месечните плащания в общ размер на 72,38 лева за периода от 09.07.**17г. до
16.10.**18г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.08.**19г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 04755/**19г. по описа на Районен съд – гр. ****** е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните
претендирани размери на иска за главница от 172,05 лева и на иска за лихва за
забава на месечните плащания в размер на 12.06 лева.
ОСЪЖДА К.А.А., с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- ******”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, сумата от 93,44 лева, представляваща направените по делото и
по частно гражданско дело № 04755/**19г. по описа на ПРС, разноски, изчислени
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- ******”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ
на К.А.А., с адрес: *** сумата от 210,27
лева, представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 04755/**19г.
по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04755/**19г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: