Р Е Ш Е Н И Е
№ 1054 06.11.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 524 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на ПК „ФАР“- в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1, представлявана от синдика В.Х.Ч., със
съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ № 57,
ет.3, против Заповед № РД-16-291 от 28.02.2023г., на кмета на община Поморие, с
която на основание чл.225а от ЗУТ е наредено премахване на строеж магазин
„Хранителни стоки – север“, находящ се в УПИ II,
кв.122 по плана на гр.Поморие, ПИ 57491.506.525 по КК и КР на гр.Поморие.
В сезиращата жалба се сочат възражения за
незаконосъобразност на административния акт, поради противоречие с материалния
закон и необоснованост. Излагат се доводи, че констатациите на органа, освен че
са в противоречие помежду си, противоречат и на относими към фактите правни
норми. Според жалбоподателят, процесния обект не следва да се разглежда като
временна постройка по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), а по-скоро като
преместваем обект по смисъла на чл.120, ал.5 от ППЗТСУ.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован чрез синдика В.Ч., се представлява от адв.М., който поддържа жалбата и
излага становище, че от събраните по делото доказателства се доказва
незаконосъобразността на обжалваната заповед. Иска се отмяна на акта и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на община Поморие, редовно
уведомен, не се явява, а се представлява от упълномощен представител-адвокат Л.А.
***, която в проведени по делото открити съдебни заседания и чрез представена
писмена защита с вх.№ 10024/09.10.2023г., излага съображения за неоснователност
на жалбата. Претендират се разноските, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК на л.98 от делото.
Административен
съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения
административен акт, по съществото си неблагоприятен за жалбоподателя. Това е
така, защото оспорващата страна /кооперация/ се легитимира като собственик на строежа,
предмет на заповедта, а последната подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е налице правен интерес от обжалването, а
същото е направено в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчване на
заповедта на 08.03.2023 г. /л.12 от делото/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези
констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери
следното:
ФАКТИТЕ:
С писмо изх.№
39-11-1 от 30.01.2023г. кмета на община Поморие е уведомил В.Ч. – синдик на
Кооперация „ПК ФАР“ – в несъстоятелност, че на 03.02.2023г. от 10:00 ч. ще бъде
извършена проверка на обект: магазин „Хранителни стоки“, ситуиран в УПИ II, кв.122 по
плана на гр.Поморие, за което е необходимо осигуряване на достъп и присъствие
(л.20). Писмото е връчено на синдика на 31.01.2023г., видно от нарочното
отбелязване за това и представеното известие за доставяне.
На
03.02.2023г., работна група от дирекция СУТОСУП към община Поморие е извършила
проверка на място и по документи на обект: магазин „Хранителни стоки-север“,
ситуиран в УПИ II, кв.122 по плана на гр.Поморие, с административен адрес:
гр.Поморие, ул. „Марица“ № 1, за което е съставен констативен акт № 01 от
същата дата (л.19). В констативният акт е посочено, че имотът е собственост на
община Поморие, съгласно Акт № 5197/17.01.2012г. за частна общинска собственост
(л.21), а обекта: магазин „Хранителни стоки – север“ е собственост на ПК „ФАР“
– гр.Поморие правоприемник на РПК „Наркооп“. Констатирано е, че изграденият строеж представлява обект – магазин „Хранителни
стоки – север“, с размери 13,90м Х 10,45м и с височина Н=2.80м., изграден от
метални и талашитени плоскости върху бетонова основа. Реализирани са отвори за
прозорци и врати, на които са монтирани дограми. Посочено е, че изпълненото
представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като за същия няма открит
съгласуван инвестиционен проект. За строежа е налично разрешение за стоеж №
65/06.06.1978г. – „За сглобяем павилион“ (л.620. Според проверяващите,
издаденото разрешение за строеж е по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), но
същото е изгубило правно действие съгласно §50а от ЗТСУ (отм.). Предвид това е
прието, че е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че
констативният акт е основание за започване на административно производство за
издаване на заповед по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен
строеж. Проверката е извършена в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател.
Констативният
акт е получен от г-н Ч. – синдик на ПК „ФАР“
– в несъстоятелност на 07.02.2023г. (л.15), като в законоустановения срок срещу
акта е постъпило писмено възражения с вх.№ 39-18-1 от 13.08.2023г. (л.16-17 от
делото).
На основание
проведеното административно производство и съставения констативен акт е
издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-16-291/28.02.2023г.
(л.14) на кмета на община Поморие, с която е наредено в 14-дневен срок от
получаването ѝ жалбоподателя да премахне установения строеж „Хранителни
стоки - север“, находящ се в УПИ II, кв.122 по плана на гр.Поморие, ПИ
57491.506.525 по КККР на гр.Поморие. В мотивите на заповедта, органа е възприел
изцяло констатациите от констативния акт. Посочено е, че към преписката се
съдържат: Разрешение за строеж № 65/06.06.1978г. – „За сглобяем павилион“,
издадено от кмета на община Поморие и Удостоверение за търпимост №338Ф от
04.05.2004г., издадено от главния архитект на община Поморие. Според органа
издаденото разрешение за стоеж е загубило правно действие съгласно §50а от ЗТСУ
(отм.), а удостоверението за търпимост няма правно действие, предвид факта, че
сградата е законно построена въз основа на издаденото разрешение за строеж.
Прието е, че строежът е реализиран без изискващите се строителни книжа в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което са налице обстоятелствата по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за неговото премахване, като незаконен.
В хода на
съдебното производство, за изясняване на факти от значение за решаването на
спора, е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. Според неопроверганите
констатации на вещото лице процесният обект може да се квалифицира като строеж,
по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същия, предвид неговите характеристики
(описани в констативно-съобразителната част на заключението и приложения
снимков материал) не може да бъде отделен от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура и да бъде преместен в пространството без да загуби
своята идентичност и възможност да бъде ползван на друго място със същото или
подобно предназначение на това, за което е ползван, без да бъде нарушена
неговата цялост. Според експерта, по плана на гр.Поморие, одобрен със заповед №
РД-16-487/05.12.1988г. процения обект фигурира като МЖ-магазин 2364. Посочва,
че със заповед № РД-16-674/13.07.2011г. е одобрено частично изменение на ПУП,
като УПИ II, кв.122 се преотрежда за КОО
(комплексно обществено обслужване) и детска площадка. В съдебно заседание, въз
основа на наличните по преписката документи, експертът посочва, че периодът на строеж на процесния обект е от
1978г. до 1988г.
При така установените факти,
съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Заповед №
РД-16-291 от 28.02.2023г., на кмета на община Поморие е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма.
Преди издаване
на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е
съставен констативен акт за извършената проверка, който е връчен на
жалбоподателя. Изрично в констативния акт е посочено, че той е основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за
издаване на заповед за премахване и в този смисъл правото на защита на юридическото
лице не е нарушено. Дори е упражнено и правото да се подадат писмени възражения
срещу констатациите, обективирани в констативния акт.
При издаване на
обжалваната заповед, административният орган е приел, че описаният строеж е
изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съгласно която
норма строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. В тази връзка, органът е приел, че е налице незаконен строеж в
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.
Неоснователни
са изложените в жалбата доводи, че процесния обект представлява преместваем обект, по смисъла на чл.120,
ал.5 от ППЗТСУ (отм.) и в този случай не намира приложение § 50а от ЗТСУ
(отм.). От доказателствата по делото, в това число и приетата
съдебно-техническа се установява, че разпоредения за премахване обект
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за който е било
издадено разрешение за строеж № 65/06.06.1978г., съгласно което се разрешава на
Наркооп да построи сглобяем павилион за хранителни стоки по типов проект
съгласно дадена виза от 05.04.1978г., върху 154 кв.м. Освен това, от приложени
от оспорващата страна писмени доказателства се установява, че обектът не е
преместваем, доколкото същият придобил траен градоустройствен статут.
Относно
представеното от жалбоподателя Удостоверение за търпимост № 338Ф от
04.05.2004г. /л.53 от делото/, освен че същото не се намира в оригинал архивите
на Община Поморие, като не е намерена и преписка по издаването му, следва да се
посочи, че в случай като настоящия не намират приложение нормите на §16 от ПР
на ЗУТ, касаещи търпими строежи. Доколкото §17 от ЗУТ е приет и действа
едновременно с §16 и след системното тълкуване на мястото на първата разпоредба
и на отношението на двете норми, се стига до извод, че тя се явява специална по
отношение на §16 и дерогира действието на последната по отношение на имотите,
построени по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) / в този
смисъл Решение № 9375 от 7.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2020 г. Решение
№ 1730 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11318/2019 г. и др./ В
хипотезата на §16 законодателят е поставил като условие обектът да е бил
построен изначално без строителни книжа, тоест такива да са липсвали към
момента на построяването му, а не да са изгубени или да са изгубили правното си
действие по силата на закона, който последен случай урежда §17 от ПЗР на ЗУТ.
Законодателят е взел предвид, че съгласно действието на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
(отм.) в правния мир са съществували и съществуват една категория строежи,
които са притежавали строителни книжа и са били законни към момента на
построяването им, но построяването им е било допуснато под едно съществено
условие, че са временни по своя характер. Предоставят се „по изключение“, за
временни нужди и съгласно закона се събарят след заемане на терена за
предвиденото в ПУП мероприятие, т.е. условие за допускане на построяването им е
тяхното ограничено във времето съществуване. В тази връзка строежите, разрешени
по реда на чл.120, §4 по ППЗТСУ не попадат в хипотезите на §16 от ЗУТ, поради
изначално законния им характер към момента на построяването, изгубен
впоследствие заради временното им и нетрайно естество, а не заради липсата на
строителни книжа. Колкото до §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, същият не е приложим и
поради времето на изграждане на обекта, а именно в периода от 1978 до 1988г, съгласно
направените по-горе констатации при анализа на доказателствата. Да се
приеме обратното би означавало този вид строежи да бъде приравнен на обектите с
траен статут, което е несъвместимо с целта на строежа и условията, при които е
допуснато неговото изграждане.
Що се отнася
до тезата на ответника, че разрешението за строеж е изгубило правното си
действие, следва да се посочи следното:
Предвид
представените по делото документи и с оглед времето, когато е разрешено
строителството – 1978г. несъмнено разрешеният обект – „сглобяем павилион за
хранителни стоки от типов проект, съгласно виза дадена от 05.04.1978г.“ има
временен статут, по смисъла на тогава действалия ППЗТСУ.
Съгласно
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), в редакцията му действаща към момента на
издаването на разрешението за строеж „По
изключение, във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански
организации, главният архитект (инженер) при окръжния (градския) народен съвет
може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни
постройки. Такива постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на
собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за предвиденото ново
строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е
ползувала, без да се заплащат.“
Същевременно,
съгласно §50а, ал.1 от ЗТСУ (отм.) в сила от 31.10.1998г., „Разрешенията за строеж и одобрени проекти за
постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по
действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като
временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за
приложение на Закона за териториално и селищно устройство (Постановление № 500
на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на
разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са
разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и
допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.).“. Постановление № 500 на МС е
публикувано в ДВ бр.6/16.01.1998г. и правилника е влязъл в сила на 19.01.1998г.
Сочената разпоредба има материално-правен характер и е породила правното си
действие от момента на влизане в сила. При това положение строителните книжа
издадени по реда на чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ (отм.) са изгубили действието си на 19.01.2001г., като обезсилени по
право. След като издаденото разрешение за строеж по силата на
цитираната законова норма е изгубило своето действие от този момент и
разрешения с него строеж става незаконен. В този смисъл, следва да се има
предвид и нормата на §50а, ал.2 от ЗТСУ (отм.), съгласно която тези строежи се
премахват по реда на чл.160 от ЗТСУ (отм.). Изключение от това правило е
предвидената възможност в § 50а, ал. 3 от ПЗР ЗТСУ (отм.) на постройката да
бъде даден постоянен градоустройствен
статут и бъде изменен градоустройствения план по молба на собственика на
постройката в шестмесечен срок от влизането в сила на ЗИД ЗДС до областния
управител, съответно до кмета на общината. По същият начин е уреден статутът на
тези постройки и в § 6а ПР ППЗТСУ (отм.). Съгласно § 50а, ал. 5 от ПЗР ЗТСУ
(отм.), за общинските имоти решението за постоянен градоустройствен статут се
взема от общинския съвет.
С приемането на
ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.), с който е отменен ЗТСУ е предвидена последна възможност за саниране на незаконния характер
на особена категория от този вид строежи, установена с §17 от ПЗР на ЗУТ, в сила от 02.01.2001г. В тази норма са
предвидени два вида процедури, като съгласно ал.1 „С решение на областния управител или на общинския съвет строежи с
временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998
г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън
случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на
строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз
основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл.195 и чл. 196 от
този закон.“.
От
представените по делото доказателства се установява безспорно, че процесният
строеж е изграден върху общинска земя. По делото е приложен Акт за частна
общинска собственост № 5197 от 17.01.2012г. /л.21 от делото/, от който се установява, че процесният строеж е
разположен върху недвижим имот- частна общинска собственост.
От страна на жалбоподателя, в хода на
производството е представена и приета като писмено доказателство Заповед №
РД-16-297 от 21.04.2003г., с която Кметът на Община Поморие учредява възмездно
право на строеж на ПК „ФАР“-гр.Поморие върху процесния недвижим имот- частна
общинска собственост, като е определена цена на правото на строеж.
Съгласно ал.2
на §17 „По решение на областния управител
или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този
закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен
устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен
статут в съществуващите им размери и вид. След установяване на траен
устройствен статут на собствениците на съществуващите строежи се учредява право
на строеж при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона
за общинската собственост.“
От текста на
разпоредбата става ясно, че се касае за същия вид строежи, построени върху
държавна или общинска земя и
находящи се върху такава към момента на действието на посочената норма,
непопадащи в хипотезата на чл.195 – 196 ЗУТ, които в 6-месечен срок от влизане
на закона в сила са могли да придобият траен устройствен статут. От
представените по делото писмени доказателства, в частност Заповед № РД-16-297/21.04.2003г. на кмета на община Поморие /л.65
от делото/, се установява, че върху недвижим имот – частна общинска
собственост - пл.№ 2364 в УПИ II кв.122 по плана на гр.Поморие урегулиран от
1150 кв.м, за обект придобил траен
градоустройствен статут въз основа
на действащия ЗРП на гр.Поморие, собственост на ПК „ФАР“ – Поморие със ЗП
154кв.м., е учредено възмездно право на строеж на ПК „ФАР“ – Поморие на
основание чл.37, ал.1 от ЗОС, чл.34, ал.1 и ал.2 от Наредба 7 на Общински съвет
Поморие, §17, ал.2 от ЗИТ и Решение 353/12.07.2002г. на Общински съвет Поморие.
Доколкото ответната страна не установи неистинност на заповедта, при откритото в проведено на 21.06.2023г. съдебно
заседание производство по чл.193 от ГПК, съдът намира същата за годно писмено
доказателство. Заповедта представлява официален документ, по смисъла на чл.179
от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и се ползва с обвързваща за съда материална
доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства до
доказване на противното. Съдържанието на това писмено доказателство, макар
формалното му оспорване от ответника по делото, не е опровергано с други
допустими доказателства в този процес, поради което липсват причини да не бъде
кредитирано с доверие, респективно да не се приеме като годно доказателство
установяващо факта, че за процесният имот /строеж/ е инициирано съответното
производство за придобиване на такъв статут. Според §17, ал.2, изр.2 от ЗУТ
предпоставка за учредяване правото на строеж е именно съществуващият строеж да е
с установен траен градоустройствен статут, какъвто е случаят.
При така
направените констатации се обосновава извода, че при постановяване на
оспорената заповед административният орган не е изследвал всички факти и
обстоятелства от значение за спора, като не е събрал относимите доказателства
във връзка с приложимостта на §17 от ЗУТ, при наличие на данни в същата
общинска администрация /община Поморие/,
че е учредено право на стоеж, след придобиване на траен градоустройствен статут
на процесния обект. Нормата на § 17 от ЗУТ е относима към установяването на
конкретно правно основание по чл.225, ал.2 от ЗУТ. Липсата на коментар относно
релевантният факт, че в правния мир съществува коментираната предходна заповед
означава, че не са обсъдени относимите доказателства във връзка с приложимостта
или неприложимостта на § 17 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че наличието на
подобен статут не е голословно твърдение на оспорващата страна, а е изявление в
административен акт, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, а
именно Кметът на община Поморие и не може да бъде пренебрегнат при
постановяване на процесната заповед, съответно без да е обсъдено защо не се
приема наличието на такъв статут от страна на същата администрация, която сочи,
че е придобит траен статут години преди това.
Обобщено, съдът
намира, че оспорената заповед е постановена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довели и до противоречие на заповедта с материалния
закон. Следователно, обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК и като такава следва да бъде отменена. В този
смисъл са и указанията на актуалната съдебна практика по сходен казус, например
Решение № 4687 от 03.05.2023г. по адм.
дело № 1811 от 2023г. на ВАС на РБ. Приложимостта на § 17 от ПР на ЗУТ е
отрицателна предпоставка за постановяване на заповед с процесното правно
основание. Вярно е, че съдът на свой ред служебно извършва проверка на адм. акт
за спазване нормите на материалния закон, но при неизяснени факти в самото
производство по издаване на заповедта съдът не би могъл да проверява изводите
на ответния орган и тяхната законосъобразност. Още повече, в настоящото
производство съдът няма правомощия да осъществява косвен контрол за
законосъобразност на Заповед № РД-16-297/21.04.2003г. на кмета на община
Поморие, респективно да проверява дали са налице предпоставките за нейното
издаване. Отново следва да се отбележи, че ответникът не ангажира доказателства
за опровергаване фактите, обективирани в тази заповед и нейното правно значение
не може да се омаловажи или игнорира.
В заключение, оспорената
по делото заповед е незаконосъобразен административен акт, а жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА и следва да се уважи, като бъде отменен акта изцяло.
Не са налице
основанията по чл.173, ал.2 от АПК, доколкото не е подадено заявление, по което
органът следва да се произнася и няма основание да бъде връщана преписката на
ответния орган с указания.
При този изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски,
на основание чл.143, ал.1
от АПК, в полза на ПК „ФАР“- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1, представлявана от синдика
В.Х.Ч. следва да се присъдят разноските по делото пред настоящата инстанция, от
които 50 лв. заплатена държавна такса (л.7), 490 лв. платено възнаграждение на
вещото лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза (л.83 и л.105), както
и адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв., според наличния по делото
Договор за правна защита и съдействие № 075666 на л.35, респективно приложените
доказателства за съдебно определение, с което е разрешено на кооперацията в
несъстоятелност да заплати този адвокатски хонорар на пълномощника на
оспорващата страна или разноски в общ размер на 1340 лева, платими от Община
Поморие в полза на кооперацията.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас,
първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № РД-16-291
от 28.02.2023г., на кмета на община Поморие, с която на основание чл.225а от ЗУТ е наредено на ПК „ФАР“- в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1 премахване на строеж магазин
„Хранителни стоки – север“, находящ се в УПИ II, кв.122 по плана на гр.Поморие,
ПИ 57491.506.525 по КК и КР на гр.Поморие.
ОСЪЖДА Община
Поморие, да заплати на ПК „ФАР“-в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Поморие, ул. „Алеко Константинов“ № 1, представлявана от синдика В.Х.Ч.,
разноските по делото пред настоящата инстанция в общ размер на
1340 /хиляда триста и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването.
СЪДИЯ: