Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………., 07.06.2017 г., Белоградчик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият Районен съд, 3 –
ти състав, на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в публично
заседание в следния състав :
Районен съдия : БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар М. Н.,
като разгледа докладваното от
съдия ЙОСИФОВА, гр. дело № 138 по описа за 2017 г.
Предявен
е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – за определяне на местоживеенето на
деца, родителски права, лични отношения и издръжка.
Делото
е образувано по искова молба на С.В.Ш. ***, против К.В.Т. ***. Ищецът сочи, че от съвместното им
съжителство с ответницата, са родени децата К. С. В., родена на *** г. и В.
С. В., роден на *** г. Ищецът твърди, че с ответницата са съжителствали заедно
от 1995 г. до края на 2007 г., когато се разделят. Сочи, че ответницата е тази,
която напуснала ищеца и децата си, и се е преместила да живее в гр. К., където
е създала ново семейство и има други две деца. Ищецът излага, че ответницата не
полага никакви грижи за децата си и не им изплаща издръжка. Твърди, че грижите
за родените от съвместното им съжителство деца, са поети изцяло от него. Сочи,
че е безработен и доходите му са единствено от социални помощи, които получава
като самотен родител.
В
подкрепа на исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответницата не е постъпил.
В
съдебно заседание, ответницата се явява и изразява становище, че не възразява
родителските права да бъдат предоставени на ищеца. Заявява готовност да заплаща
месечна издръжка по 115 лв. – за всяко от децата, но твърди, че няма възможност
да плаща издръжка за минало време.
По
искане на проц. представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана
свидетелката Х. М. Е. от гр. Б.
По делото, в
изпълнение на чл. 21, т. 15 във вр. с чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето, е изготвен и представен социален доклад от Д „СП”
– гр. Белоградчик.
Предвид възрастта на всяко
едно от децата и с оглед степента им на развитие, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 59, ал. 6 СК, същите са изслушани в съдебно заседание в присъствието на
социален работник от Отдел „Закрила на детето” при Д „СП” – Белоградчик.
Съдът, като взе предвид Исковата молба, представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна :
С
оглед заявената претенция и изложените в исковата молба обстоятелства, съдът
разпредели в доказателствена тежест на ищеца да докаже следните обстоятелства: че от
съвместното му съжителство с ответницата са родени децата К. С. В., родена на ***
г. и В. С. В., роден на *** г.; възпитателски
качества; полагани до момента грижи по отношение на децата; привързаност на децата към ищеца; възможност
за помощ от трети лица – роднини и близки на ищеца; материални
възможности на ищеца, в това число и жилищна обезпеченост; възможност на ответницата да заплаща издръжка в
претендирания размер.
От събраните по
делото доказателства се установи, а и не се оспорва от страните, че от фактическото
им съжителство, са родени децата К. С. В., родена на *** г. и В.
С. В., роден на *** г. От 1995 г. до 2007 г., двамата родители са съжителствали
заедно, като са полагали общи грижи за децата си. През 2007 г., ответницата е
напуснала семейството си и е заминала да живее в гр. К., обл. В., където е
създала друго семейство и има две деца.
В незагубилото своето приложение
ППВС № 1/ 12.11.1974 г., са очертани критериите от които съдът следва да се ръководи
при определяне на това, кой е по – пригодния родител да полага грижи за
ненавършилите пълнолетие деца при възлагане на родителските права.
Съдът намира, че ищеца е проявил
процесуална активност и доказа вменените му в доказателствена тежест обстоятелства.
Установи се, че с ответницата са разделени от около 10 години. В тази връзка,
за достоверни съдът кредитира показанията на разпитаната в хода на
производството свидетелка Х. М. Е. Същата показа пред съда, че ответницата е
напуснала семейството си преди около 10 години и е заминала да живее в гр. К.,
където е създала друго семейство. Също така, свидетелката установи, че за
децата се грижи само и единствено ищеца, докато ответницата напълно се е
дезинтересирала от тях, не ги търси, не контактува с тях, и не им заплаща
никаква издръжка. Свидетелката с показанията си установи, че ищеца е добър родител,
грижи се добре за децата си, а в жилището му има добри условия за отглеждане на
деца.
Съдът кредитира показанията на
така разпитаната свидетелка, тъй като не се установи пристрастност и
заинтересованост на същата от изхода на делото, не е в роднински връзки с която
и да е от страните по делото. Възприятията й са лични и непосредствени, тъй
като тя е съсед на ищеца и нейните деца са в приятелския кръг на децата на
страните по делото.
Всички обстоятелства,
факти и доказателства, които се изследват и преценяват по делото, следва да се
пречупват през призмата за запазване интереса на децата.
Съдът, обсъждайки
събраните по делото доказателства, приема, че ищеца е родителят, който притежава
по – добри възпитателски качества, необходими за отглеждането на децата. Майката
е тази, която ги е напуснала и се е дезинтересирала от тях, и то за един
продължителен период от време. През целия период от 10 години бащата е бил
този, който е полагал грижи и за двете си деца.
В този смисъл, съдът
взема предвид и така изготвения по делото Социален доклад. От съшия се
установява, че ищеца е осигурил необходимите индивидуални потребности на всяко
едно от децата, поддържат добра лична хигиена, децата облечени са с чисто и
подходящо облекло, спазва се необходимия за тях хранителен режим, лечение и
достъп до образование. К. С. В. е ученичка в Х – ти клас на СУ „Христо Ботев” –
гр. Белоградчик, а В. С. В. е ученик в VІ – ти клас на същото училище. Децата
живеят в жилище, собственост на дядото по бащина линия. Осигурена им е детска
стая. Бащата възпитава добре децата си, осигурява редовното им присъствие в
учебните часове, имат необходимите учебни пособия. От доклада се установява
също така, че между децата и бащата има емоционална връзка, привързани са към
него, като той е родителят, който полага грижи за тях от малки. Майката е
прекъснала контактите с тях, не проявява желание да се среща с тях, въпреки, че
бащата по никакъв начин не е ограничавал контактите по между им.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, съдът изслуша децата в съдебно заседание,
досежно желанието им при когото от двамата родители желаят да живеят. Всяко
едно от децата, изрази пред съда непоколебимото си желание да бъде отглеждано и
възпитавано от своя баща, който ги е отгледал от малки, към когото са
привързани и при когото се чувстват добре.
Бащата
притежава нужния родителски капацитет, необходим за отглеждането на деца и към
когото същите са силно привързани. Доказа се, че майката напълно се е
дезинитересирала от децата, като не поддържат никакви контакти по между и е
налице отчуждение по между им.
Поради това, съдът
намира, че от страна на ищеца се доказаха всички вменени му обстоятелства,
поради което и съдът приема, че именно на него следва да бъдат възложени
родителските права върху родените от съвместното му съжителство с ответницата,
ненавършили пълнолетие деца.
При
това положение, съдът следва да определи на майката режим на лични отношения, с
цел да не бъде прекъсвана връзката родител – дете. Поради това, съдът дава
възможност на майката, да взема при себе си децата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден, както
и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Предвид
на това, че бащата е този, който ще поеме в по – голяма степен отговорностите
по отглеждането и възпитанието на двете деца, то другия родител следва да
заплаща издръжка на всяко едно от тях и участието на майката в материално
отношение следва да е по – голяма степен от това на бащата. При определяне на
размера на издръжката, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, по смисъла на която,
размера се определя както според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
така и според възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно
действащия СК, законовата база въз основа на която се определя размера на
дължимата издръжка за дете е чл. 142, ал. 2 СК, по смисъла на който минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата.
Към
датата на постановяване на настоящия съдебен акт, размера на минималната
работна заплата за страната е 460 лв. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималния размер на същата, следва да е 115,00 лв. за
всяко едно от децата.
Майката на двете деца е млад
човек, в трудоспособна възраст, поради което следва да работи и да полага грижи
за своите ненавършили пълнолетие деца. Това правило е залегнало и в чл. 143, ал. 2 СК,
а именно – че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
С оглед законовата база при
определяне на издръжката, предвид нуждите на децата, съобразени с възрастта им
и предвид възможностите на страната, която я дължи, съдът намира, че следва да
определи на всяко едно от ненанавършилите пълнолетие деца, месечна издръжка в
минимален размер, а именно – по 115,00 лв. за всяко. Съдът присъжда издръжка в минимален
размер, предвид социалния статус на майката, както и с оглед на това, че същата
има и други две деца, за които полага грижи – М. М. и В. В..
Съдът намира, че основателно е искането за
присъждане на издръжката за една година назад, считано от образуване на делото.
Искът е предявен на 13.03.2017 г., поради което и издръжката за минало време
следва да бъде присъдена считано от 13.03.2016 г. /чл. 149 СК/. Установи се от
доказателствата по делото, че майката е напуснала децата си преди 10 години,
поради което и основателна е претенцията за присъждане на претендираната
издръжка за минало време.
Предвид
изхода на делото – съдът уважава исковата молба, то разноските по делото следва
да бъдат присъдени в тежест на ответницата.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ Упражняването
на родителските права по отношение на непълнолетното дете К. С. В., родена на *** г., с ЕГН **********
и по отношение на малолетното дете В. С. В., роден на *** г., с ЕГН **********, на бащата и законен представител С.В.Ш. ***, с ЕГН **********, при когото следва
да бъде и местоживеенето на децата.
Майката К.В.Т. ***, с ЕГН **********, има право на лични отношения с децата, като може
да взема при себе си децата К. С. В.,
родена на *** г., с ЕГН ********** и В. С. В., роден на *** г., с
ЕГН **********, всеки първи и трети съботен и
неделен ден от месеца, от 09.00 часа – на съботния ден до 17.00 часа – на
неделния ден, както и по един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след което да връща децата на бащата и законен представител С.В.Ш.
***,
с ЕГН **********.
Майката К.В.Т. ***, с ЕГН **********, се задължава да заплаща на непълнолетното дете К. С. В., родена на *** г., с ЕГН **********, подпомагана от
бащата и законен представител С.В.Ш.
***,
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115,00 лв. /сто и петнадесет
лева/, считано от 13.03.2016 г. /една година преди предявяване на иска/, до настъпване на законните причини
за изменение или отмяна на така определената издръжка, ведно със законните лихви върху всяка просрочена вноска, както и на малолетното си дете В. С. В., роден на ***
г., с ЕГН **********, чрез бащата и законен представител С.В.Ш. ***, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115,00 лв. /сто и петнадесет
лева/, считано от 13.03.2016 г. /една година преди предявяване на
иска, до настъпване на законните
причини за изменение или отмяна на така определената издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като
в останалата част до претендирания размер 120 лв. за всяко едно от децата, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция.
ОСЪЖДА К.В.Т. ***, с ЕГН **********,
да заплати по сметката на РС – Белоградчик, окончателната държавна такса върху
така определената издръжка в размер на 331,20 лв., 5,00 лв. – за издаване на
изпълнителен лист в полза на съда за държавната такса, както и 5,00 лв. – за
издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :