№ 44
гр. Шумен, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500565 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по две жалби: Първата с вх. № 262126/24.11.2022г.
депозирана от Р. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Шумен и Втората с вх. №
262135/25.11.2022г. депозирана от П. Д. П. с ЕГН ********** от с. ...., обл.
Русе и двете срещу Определение № 260146/15.11.2022 г. по гр. д. №
3392/2018 год. по описа на Районен съд - Шумен, с което на осн. чл. 253 от
ГПК съдът е отменил протоколно определение от 09.07.2019г. за допускане и
конституиране на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК на Р. Д. П. с ЕГН **********,
като трето лице помагач на ответните страни и е постановил, че не допуска
конституиране на същата, като трето лице помагач на ответниците по делото.
И в двете жалби, се сочи за неправилност и незаконосъобразност на
определението и се иска от съда да го отмени. Твърди се, че конституирането
на Р. Д. П., като трето лице помагач на страната на ответниците, е по нейна
инициатива по реда на чл. 218 от ГПК, а не както е посочено в определението
по чл. 219, ал. 1 от ГПК, тъй като има разлика между привличане на трето
лице по чл. 219 от ГПК и встъпване на трето лице по чл. 218 от ГПК. Излага
се и в двете жалби, че в случая е налице хипотезата на чл. 218 от ГПК и
третото лице вече е встъпило да подпомага една от страните и на осн. чл. 223
от ГПК постановеното Решение № 794/05.08.2019г. вече има установително
действие и е влязло в сила между страните по делото и третото лице.
1
В сроковете по чл. 276, ал. 1 от ГПК, отговор по първата жалба е
депозиран от П. Д. П., в който изрично заявява, че частната жалба е
основателна и се присъединява към изложените в нея обстоятелства и факти и
моли съда за отмяна на определението. Аналогичен отговор е постъпил и от
Р. Д. П. по отношение на втората жалба на П. Д. П., за основателност на
жалбата и за незаконосъобразност на определението.
Отговор и по двете жалби е постъпил и от ищцата Ц. Д. Г., в който
излага доводи и съображения за неоснователност на същите и е направено
искане съдът да ги отхвърли.
Частните жалби са депозирани в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от
надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни са и
допустими. Разгледани по същество, съдът ги намира за основателни поради
следните съображения:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова
молба на Ц. Д. Г. срещу П. Д. П. и И.П.С. за делба на недвижими имоти. С
молба от 14.06.2019г. жалбоподателката Р. Д. П. е поискала от съда на
основание чл. 218 от ГПК да бъде конституирана като трето лице помагач на
страната на ответниците, тъй като си е запазила пожизнено правото на
ползване върху прехвърлените им от нея идеални части от имотите предмет
на делбата и защото като ползвател същата има интерес решението да бъде
постановено в тяхна полза. С протоколно определение от 09.07.2019г. съдът е
допуснал и конституирал Р. Д. П., като трето лице помагач на страната на
ответниците. Това обстоятелство е надлежно отразено и в обстоятелствената
част на влязлото в сила Решение № 794/05.08.2019г. по гр.д. № 3392/2018г. на
РС – Шумен, като на стр.1 от него е записано, че на основание чл. 218 от ГПК
по делото е конституирана и Р. Д. П., като трето лице помагач на страната на
ответниците.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, след
допълнително запознаване с материалите по делото, първоинстанционния съд
е констатирал, че обстоятелствата по делото, не са от категорията на тези,
които водят до привличането на третото лице - помагач Р. Д. П. и на
основание чл. 253 от ГПК, е отменил протоколното си определение от
09.07.2019г. за допускане и конституиране на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК
на Р. Д. П. с ЕГН **********, като трето лице - помагач на ответните страни
2
и е постановил, че не допуска конституиране на същата, като трето лице-
помагач на страната на ответниците по делото. Приел е, че наличието на
учредено право на ползване в полза на третото лице не е пречка за
извършване на делбата и не води до нейната недействителност, както и, че
ограничението от правото на ползване е единствено във възможността на
собствениците да използват имота, но не и да се разпореждат с него. Вещното
право на ползване следвало имота, респ. правото на собственост върху имота
и притежателите на собствеността са обвързани от ползването на третото
лице, но самото право на ползване не можело да бъде предмет на делбата и
съдебният акт в случая, нямало да се отрази на правното положение на
третото лице.
Настоящия въззивен състав намира така постановеното определение по
чл. 253 за недопустимо. Искането за встъпване като трето лице - помагач от
страна на Р. Д. П. е направено своевременно в определения по чл. 218 от ГПК
срок и съдът го е уважил. Встъпването на трето лице се допуска, когато то
има интерес решението по делото да бъде постановено в полза на
подпомаганата страна. От обстоятелствата изложени в исковата молба и
представените по делото доказателства, както и от тези представени с
молбата за встъпване, съдът е направил извод за наличие на интерес у третото
лице от встъпване в производството, тъй като за него съществува интерес от
постановяване на решението по спора в полза на страните които подпомага,
затова и с определение от 09.07.2019г., влязло в сила е допуснал и
конституирал третото лице – помагач.
Въпреки наличието на това произнасяне, с обжалваното пред
настоящата инстанция определение № 260146 от 15.11.2022г., съдът повторно
е разгледал искането по чл. 218 от ГПК и като го е намерил за неоснователно,
е постановил ново определение, с което сам отменя определението за
допускане и конституиране на Р. Д. П. с ЕГН **********, като трето лице -
помагач на ответните страни и е постановил, че не допуска привличане и
конституиране на същата, като трето лице - помагач на страната на
ответниците по делото.
Така постановеното определение е процесуално недопустимо,
доколкото след постановяването на определението от 09.07.2019г.,
производството по искането по чл. 218 от ГПК е приключено, а обжалваният
пред настоящата инстанция съдебен акт няма характер на такъв по чл. 253 от
3
ГПК, тъй като не са налице предпоставките на чл. 253 от ГПК - липсват нови
обстоятелства, грешка или пропуск на съда.
Предвид изложеното обжалваното определение, с което е отменено
протоколно определение от 09.07.2019г. за допускане и конституиране на Р.
Д. П. с ЕГН **********, като трето лице - помагач на ответните страни по чл.
218 от ГПК и е постановено недопускане на конституирането й, следва да
бъде обезсилено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 260146/15.11.2022 г. по гр. д. №
3392/2018г. по описа на Районен съд - Шумен, с което на осн. чл. 253 от ГПК,
съдът е отменил протоколно определение от 09.07.2019г. за допускане и
конституиране на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК на Р. Д. П. с ЕГН **********,
като трето лице - помагач на ответните страни и е постановил, че не допуска
конституиране на същата, като трето лице - помагач на страната на
ответниците по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4