РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 02.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5534
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази
И.С.И.
и Л.Т.И. са предявили против М.К.М. и Д.Д.Д.
иск да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици въз основа
на давностно владение продължило над десет години на поземлен имот с
идентификатор 63427.15.472 намиращ се в гр. Русе, с площ 1606 кв. метра. Иска се и да бъде отменен и нотариалният акт за собственост за
посочения имот съставен през 2013 година с № 189, том 2, рег. № 6324, дело № 222/2013г. по описа
на нотариус Цв. Миланов, вписан при Службата по вписванията гр. Русе, вх. рег. №
11891 от 19.08.2013г, № 89, том 30, дело № 5887/2013г. Ищците твърдят, че ответниците никога не са владяли имота по начин,
годен да придобият имота в резултат на това владение.
Ответниците
оспорват иска. Твърдят, че през 1967 година са придобили
по договор за продажба при равни права 1 декар от 1,7 декара лозе, който имот
влиза в площта на имота по нотариалният акт от 2013 година, който се иска да
бъде отменен. В съдебно заседание представителят на
ответниците е заявил, че Д.Д. е придобил част от спорния имот в режим на
съпружеска имуществена общност. Представителят на
ищците е заявил изрично, че не желае съпругата на ответника да бъде конституирана като ответник по
делото и не желае да насочва иска си и срещу нея. Районният съд е
постановил решение, което е било обжалвано. Във въззивно съдебно заседание на 14.06.2019г.
представляващият ищците е заявил че обжалва първоинстанционното решение и по
съображения, че не е била конституирана съпругата на ответника Д. (въпреки
факта, че техният представител пред първата инстанция изрично е заявил, че няма
да насочи иска си срещу съпругата на Д., а съдът не може служебно да
конституира ответник, тъй като едно лице придобива качеството ответник,
когато срещу него предявят иск). Окръжният съд е обезсилил
първоинстанционното решение по съображения, че в случаите когато
спорното право представлява съпружеска имуществена общност съпрузите са
задължителни другари по исковете предявени от или срещу тях за вещи придобити в
режим на СИО (въпреки изричното разрешение дадено в Тълкувателно решение № 3 от
29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК- „По предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.“)
Делото е върнато на районния съд с указание за конституиране
на надлежна страна- задължителен другар в процеса. Липсват
указания как точно следва да се осъществи конституирането при изричното
нежелание на ищците да насочат иска си срещу съпругата на Д. и при действието
на диспозитивното начало в процеса (чл.6 от ГПК). Настоящият
състав е указал на И.С.И. и Л.Т.И., че в изпълнение на решение № 278 от
11.07.2019г. по в.гр.дело № 310/2019г. на РОС следва да насочат исковата си молба и срещу съпругата
на Д.Д.Д.- И.И.Д..
Ищците са
депозирали нова искова молба, насочена срещу М.К.М., Д.Д.Д. и И.И.Д..
Ответниците
Д.Д.Д. и И.И.Д. оспорват иска и в настоящото производство. Твърдят, че изцяло
поддържат предходния отговор на исковата молба и искат ангажиране на писмени
доказателства.
В хода на делото М.К.М. е починала, поради
което производството по отношение на нея е прекратено. Единствен наследник на М.К.М. е Д.Д.Д., който е страна по делото от момента на неговото образуване, поради което
нови страни не са конституирани след смъртта на М..
Предявения иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК- за установяване,
че ответниците не са собственици на недвижим имот.
Производството се развива след като вече делото е било един път разгледано
от районния съд, решението е било обезсилено и делото върнато за разглеждане на
районния съд като се конституира като страна и съпругата на Д.Д.Д.- И.И.Д.. Както бе посочено по-горе- обезсилването на предходното първоинстанционно
решение по делото от въззивната инстанция е неправилно и в пряко нарушение на Тълкувателно
решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016
г., ОСГК. Концепцията за задължителното другарство на съпрузите
по вещни искове предявени от или срещу тях е очевидно погрешна и без да е
необходимо тълкувателно решение, тъй като едно от основните начала на
гражданския процес е диспозитивното
начало (чл.6 от ГПК) според което ищеца определя срещу кого да предяви иск и
съдът не може да му наложи ответник. Няма еднозначен отговор и въпросът в чия
тежест следва да останат разноските във връзка с участието на наложения от съда
ответник, ако предявеният срещу него иск се окаже неоснователен. По друга хипотеза относно задължителното
другарство е образувано тълкувателно дело № 7/2020г. на ОСГТК по което следва
да бъде даден отговор на въпроса: „Задължителни или факултативни необходими
другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск
за нищожност на договора?“ Аргументите на част от съставите на
ВКС да приемат, че в тази хипотеза другарството е задължително се извеждат от
неделимостта на спорното право и от необходимостта решението да е еднакво по
отношение на другарите. Тези характеристики на спорното право обаче определят
другарството като необходимо, не и като задължително. Обратното би означавало
всяко необходимо другарство да се приравни на задължително, което влиза в
разрез с основни положения в гражданския процес. По тези съображения в
посочената хипотеза другарството е необходимо и факултативно, но не е
задължително. Последните разсъждения се излагат, за да се обоснове виждането,
че т.нар. „задължително другарство“ се изчерпва със случаите, когато законът
изрично (напр. чл. 26 ал.4 от ГПК, чл. 440 ал.2 от ГПК, чл.63 ал.1 от СК и др.)
или косвено (напр. чл.75 ал.2 от ЗН и др.) посочва кои лица задължително следва
да участват по делото. Във всички останали случаи, в които законът не
разпорежда задължително участие на страни в производството, другарството следва
да е факултативно, независимо от това, че може да е необходимо, което разбиране
в най-пълна степен съответства на диспозитивното начало в процеса, като
същевременно се избягват изкуствено създадени спорни правни конструкции, които
като краен резултат водят до противоречива практика и необосновано забавяне на
делата.
Независимо, че страните в настоящото производство очевидно не са
задължителни другари, решението на въззивната инстанция в обратния смисъл е
влязло в сила и в резултат на него делото е разгледано отново, като е осигурено
участието в делото на И.И.Д.. Предвид принципа на процесуална преклузия на
права обаче, следва да се даде отговор на въпроса каква е последицата от
връщането на делото по отношение на процесуалните преклузии и дали
преклудираните права при предходното разглеждане на делото следва да бъдат
възстановени при последващото разглеждане. Настоящият състав счита, че този
въпрос следва да се разреши, като се съобразява основанието за обезсилване на
първото постановено решение. В случая, това е неучастието на И.И.Д. в процеса и делото се гледа отново за да й се осигури възможността тя да
участва. Това обаче не следва да дава възможност на другите страни да поправят
свои процесуални пропуски при предходното разглеждане на делото- правата на
страните участвали при първоначалното разглеждане да правят възражения и
ангажират доказателства са преклудирани при първоначалното разглеждане. Те
единствено могат да правят възражения и доказателствени искания във връзка с
изявленията и исканията на И.И.Д..
Настоящият съдебен състав изцяло възприема установените фактически
положения и правните изводи направени от първата инстанция при предходното
разглеждане на делото:
Ищците
твърдят, че по време на брака си придобили чрез договор за покупко- продажба,
сключен под формата на нот. акт № 46,
т. ХІ, дело № 3307/1995 г. по описа на
нотариус при РРС Цвятко Миланов процесния имот. Сделката е
сключена на 05.06.1995 г. между С. И. Г. и И.С.И.,
които са баща и син. По силата на този договор, първият ищец, заедно със
съпругата си, придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ЛОЗЕ от 1605 кв.м. находящо
се в землището на гр. Русе, местността
„К..”, с номер на парцела
15472 при граници: на север Т. С. А.,
юг – П. Ат. М.
и запад – П.
И. ***. Съгласно заповед № РД- 18 – 91/15.12.2007 г. на ИД на
АГКК вторият, описан в нотариалния акт имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 63427.15.472 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и
седем, точка, петнадесет, точка, четиристотин седемдесет и две/, с адрес на
имота: гр. Русе, местност ********, с площ
1606 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин
на трайно ползване: Лозе, стар идентификатор 15472, при граници- 63427.15.750,
63427.15.751, 63427.15.478, 63427.15.476, 63427.15.475, 63427.15.471,
63427.15.465, 63427.15.467, 63427.15.732, 63427.15.480.
Ищците
твърдят, че правото на собственост върху имота е било възстановено с Решение №
111/09.06.1994 г. на Поземлена комисия Русе на техния праводател С.И. Г.. Заявяват, че те и техният праводател винаги са
упражнявали пълноценно правото си на собственост въру процесния имот като са го
стопанисвали, управлявали и обработвали през годините след възстановяване на
правото на собственост. Твърдят, че след направени справки в Имотен регистър и
Служба по геодезия, картография и кадастър
установили, че ответниците по иска са признати за собственици на
процесния имот по давност с нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 189, том 2 , рег. № 6324, дело № 222/2013
година по описа на нотариус Цвятко Миланов и вписан при Службата по вписванията
гр. Русе вх. рег. №
11891 от 19.08.2013 год., акт № 89 , том 30, дело №
5887/2013 год. Ищците заявяват, че ответниците никога не са владяли имота
постоянно, явно, непрекъснато и със съзнанието за собственост, за да бъдат
признати от нотариуса за собственици. Твърдят, че преди възстановяване на
правото на собственост през 1994 год., имотът е обработван от ТКЗС- Русе, а
след 1995 год. действителните собственици са въведени
във владение на възстановения имот, поради което ответниците не са упражнявали
фактическа власт върху него.
С първоначалната искова молба се иска да бъде признато за установено че ответниците М.К.М.
и Д.Д.Д. не са собственици въз основа на осъществено давностно владение в
продължение на повече от 10 години на процесния имот. На
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска
да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 189, том 2 , рег. № 6324,
дело № 222/2013 година по описа на нотариус Цвятко Миланов вписан в Служба по
вписванията- Русе с вх. рег. № 11891 от
19.08.2013 год., акт № 89 , том 30, дело № 5887/2013
год. Претендират разноски.
В отговора на първоначалната искова молба ответниците оспорват предявения иск. Твърдят че са собственици на процесния имот от 1967 год. по силата на нот. акт за покупко- продажба № 21, том VІІ,
дело № 2749/1967 г. по описа на нотариуса в гр. Русе, като са
придобили собственост при равни права на 1 от 1.7 дка лозе, при описани в нот.
акт съседи за този декар. Този 1 декар лозе влиза в площта на лозето,
посочено в оспорвания нот. акт № 89/2013 г.
Ответниците заявяват, че ищците никога не са владели процесния недвижим имот,
напротив- от 1967 год. и понастоящем те упражняват
непрекъсната и безспорна фактическа власт върху него. Считат
предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за
покупко- продажба на недвижим имот № 166, том Х, дело 2502/1958 год. (л.42 от
гр.д. № 1838/2018г. на РРС) бащата на първия ищец купува 1600 кв.м. от лозе,
цялото от 3900 кв.м., находящо се в землището на гр. Русе, местност *******
(сега Ч*****). В разписен лист от Община Русе към проекта за дворищна
регулация, (л.43 от гр.д. № 1838/2018г. на РРС), С.М.Г.фигурира като собственик
на лозе 822А, като е посочен документ за собственост- решение 111 от 09.06.1994
год. на ОбПК. Приложен е по първоначалното дело и нотариалният акт от 1967 г.
(л.27), с който Г. Ф. Ч. продава на ответниците при равни права от собственото
си лозе, находящо се в землището на гр. Русе, местността *******, цялото от 1,7
дка, само 1 дка. В този нотариален акт е записано, че основанието за издаване
на акта е решение на ТПС комисия от
30.09.1958 год. С това решение на ТПС комисия имотът, предмет на продажбата от
1967 год., е даден в замяна на негов имот- лозе от 1,7 дка в местност *******,
ІІ к.
На основание чл.
10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от
собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на
трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с
изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат
да се позовават на придобивна давност. Поради това с решение № 111 от 09.06.1994 год. на ПК- Русе (л.9 от
гр.д. № 1838/2018г. на РРС) по заявление с вх. № 644/02.12.1991 год. и
представените писмени доказателства от С.М. Г., е възстановено правото му на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 1,800
дка, V категория, находящо се в землището на гр. Русе в местността ***** имот №
15472 по кадастралния план от 1984 год. По гр.д. № 1838/2018г. на РРС е приложен документ от Община Русе с вх. № П-
480/09.06.1994 год. на ПК- Русе (л.44), според който се възстановява имот с нов
планоснимачен номер 822 А с площ 1800 кв.м. в местността ********* (*******).
На 05.06.1995
год. С.М*Г. продава на И.С.И. по време на брака му с Л.Т.И., два свои
недвижими имота, един от които е процесният- лозе от 1605 кв.м., находящо се в
землището на гр. Русе, местност **** с номер на парцела 15472.
С нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 189/19.08.2013 год. (л.12) М.К.М. и Д.Д.Д. са признати за собственици на имот
с идентификатор 63427.15.472 по кадастралната карта на гр. Русе, местност ************
с площ 1606 кв.м.
При
първоначалното разглеждане на делото е изготвяна съдебно- техническата
експертиза, като вещото лице е посетило на място спорния имот в присъствие на
страните и извършило замерване със специализирана геодезическа апаратура. На
място ответниците са показали границите на имота, който обработват. На скицата
вещото лице е изобразило тази площ с контур с плътни линии между точки 1,2,3 и
4. Същата е с размер 735 кв.м. и е част от имот с идентификатор 63427.15.472 по
кадастралната карта на гр. Русе, местност ******. Ищецът И.С. е посочил
контура, затворен между точки 1,2,5,6 и 3. На място е установено, че частта,
затворена между точки 2,5, 6 и 4 е необработена. Той е обяснил, че имотът
продължава и на юг, но тази част не се обработва. Посоченият от ищеца С. контур
обхваща части от имоти с идентификатори 63427.15.471 и 15.472 по кадастралната
карта на гр. Русе, местност ******* (бивша ***********).
Свидетелите П* А*и
И.Д. установяват, че М.К.М. и Д.Д.Д. са владяли част
от имот 15.472 от 1967 год. и понастоящем. Вещото лице е установило на място
това, което заявяват и свидетелите- че имотът е обработван, частично засаден с лозе, а западната му част- със
зеленчуци. Двамата свидетели познават местността детайлно, описват владяната от
ответниците част, съседите, пътя, по който се преминава, за да се стигне до
него, всеки от тях е посещавал имота многократно. За разлика от тези свидетели,
свидетелите посочени от ищците Е* Т* и До* Г. имат съвсем бегла и отдалечена
във времето представа за точното местонахождение и начина, по който изглеждат
имотите. Самият ищец също не е ориентиран на място къде точно са границите на
имотите, които заявява, че владял непрекъснато и необезпокоявано от 1995 год.
насам. Поради това и настоящият състав на съда изцяло кредитира показанията на
Ат*и Д.. При
тези доказателства е видно, че понастоящем фактическата власт върху 735 кв.м. от имот с
идентификатор 63427.15.472 по кадастралната карта на гр. Русе, местност ***, се упражнява от
ответниците и това е така от момента на придобиване на имота на 01.12.1967 год. Данните
за упражнявана от страна на ищците фактическа власт за тази част от имота няма. Ответниците
са направили ограда на имота и са го стопанисвали след сделката. С оглед на това следва да
се приеме, че упражняваната от тях фактическа власт в периода от 01.12.1967 год.,
респективно 1997 год.,
до момента на завеждане на иска надхвърля 5 години и е достатъчна за
придобиване на имота по давност. Този извод обуславя
отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за тази част от имота. В хода на настоящото дело са разпитани и свидетелите В* Д*
и Г.Т. посочени от ищците И.С.И. и Л.Т.И., чийто
показания обаче не следва да бъдат съобразявани предвид настъпилата преклузия
още при предходното разглеждане на делото. Същите са допуснати предвид
възможността да опровергават доказателства ангажирани от И.И.Д.. И в настоящото
производство е назначено вещо лице, което определя размера на частта от имота,
която е била владяна от ответниците.
При настоящото
разглеждане на делото е назначено ново вещо лице, което дава заключение близко
по съдържание със заключението на вещото лице при първоначалното разглеждане,
като владяната от ответниците част от имота е идентична, но е индивидуализирана
по различен начин.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
При извода за
извършена реституция в полза на ищците следва да се постави за разглеждане
предявеното от ответниците по иска възражение за придобиване на имота по
давност на основание чл.
79, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че давностният срок е започнал да тече от
момента на придобиване на имота, когато е предадено владението върху него и е
изтекъл към 19.08.2013 год.- датата на съставяне на нотариалния акт за
собственост по давностно владение. С оглед на установените обстоятелства, че
ответниците са придобили имота с договор за покупко- продажба, сключен във
формата на нотариален акт, от лице, което е било собственик по замяна по ЗТПС,
то те са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1
ЗС и могат да се ползват от кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2
ЗС. Реституционната процедура на ищците е приключила още през 1994
год., и началото на давностния срок, поставен с придобиването на фактическата
власт върху имота, е след прекъсването на придобивната давност, уредено в чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ /в сила от 22.11.1997 г./. Ето защо, за придобиване на имота
е достатъчно упражняване на владение в петгодишен срок. Поради забраната на чл.
10, ал. 13 от ЗСПЗЗ той започва да тече от 1997 год. и е изтекъл през 2012 год.
На основание чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху
тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били
продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни
или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон.
Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. Следователно до
1994 год. ответниците не са могли да придобият по давност процесния имот,
въпреки, че са владяли част от него.
Съгласно чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ
когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за
трудовата поземлена собственост, правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или
извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната
остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се
счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. С решение № 260 от
24.01.2014 г. по гр. д. № 60/2013 г. на I г. о., е прието, че нормите на чл. 10, ал.
13 от ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.
3 от ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, поради
което намират приложение по отношение на неприключилите към момента на
изменение на закона /ДВ бр. 98/1997 г./ административни производства по
възстановяване на собствеността. В същия смисъл е Решение № 179 от
20.04.2011 г. по гр. д. № 563/2010 г. на I г. о. Според изложените в
тях съображения на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земите, които собствениците
са притежавали към момента на образуване на ТКЗС - това е правилото на чл. 10, ал. 1
от ЗСПЗЗ. В чл. 10 от
ЗСПЗЗ преди посоченото изменение липсват конкретни правила за
възстановяване на собствеността на земеделски земи, притежавани преди
образуване на ТКЗС, когато след кооперирането, съответно одържавяването им,
земите са били прехвърлени на трети лица. С новата ал. 13 на чл. 10, приета със
ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/97 г./ е изрично предвидено възстановяване на собствеността
и върху тези земи, които са били продадени или предоставени на трети лица от
ТКЗС и други селскостопански организации, с изключение на изрично посочените в
закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал.
13 ЗСПЗЗ попадат и замените, извършени по реда на ЗТПС (отм.), за които в чл. 18з, ал.
3 ППЗСПЗЗ /изм. ДВ бр. 122/1997 г./ е предвидено, че правото на
собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако с
него са извършени разпоредителни сделки или е застроен /последната хипотеза е
добавена с изменението в ДВ бр. 18/1999 г./, в които случаи замяната остава в
сила. В същия смисъл е и Решение № 77 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7166/2014 г., II г. о., ГК.
Предвид изложеното, съдът намира, че
след като към момента на постановеното в полза на ищците реституционно решение
законът не съдържа пречка за възстановяване на собствеността, каквато е уредена
едва по- късно с изменението в ДВ бр. 98/1997 г., то
новосъздадената разпоредба не може да намери приложение спрямо вече
приключилото производство по възстановяване на собствеността. Това би означавало придаване на обратно действие на изменението на
закона, каквото изрично не е предвидено, а и отнемане на права, които вече са
придобити, което е правно недопустимо. Ето защо,
разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от
ППЗСПЗЗ не следва да се прилага към
настоящия случай. Имотът подлежи на възстановяване по
общото правило на чл. 10, ал. 1 от
ЗСПЗЗ като такъв притежаван от
наследодателя на ищеца И.С. преди образуването на ТКЗС. Следователно ищците се легитимират като собственици на имота по
силата на решението на Поземлената комисия- Русе от 09.06.1994 год. и нотариален акт № 46, том ХІ, дело № 3307/1995 год.
Неоснователно
е възражението на ищците, че осъществяваното от ответниците владение само върху
735 кв.м. от имота е пречка за придобиването
по давност на тази част, тъй като тя не може да бъде годен обект на правото на
собственост, защото води до разделяне на имота при действието на ограничение за
минималния размер на новообразуваните имоти. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ е
неприложима в спора между страните относно правото на собственост върху имота,
тъй като същата касае разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти,
при които способи имотите не могат да се раздробяват на части с размери,
по-малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН. Казусът е различен - спорът
касае принадлежността на правото на собственост върху имота, като ответниците поддържат, че са негови собственици на
основание давностно владение в периода от 1965 год., респективно
1996 год. и го владеят необезпокоявано, явно и спокойно като свой имот. В
подкрепа на твърденията си са ангажирали и свидетелски показания. В този смисъл е Решение
№ 107 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 434/2009 г., II г. о., ГК.