Решение по адм. дело №460/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на А. Т. П. с [ЕГН] и Т. И. Д. с [ЕГН], и двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], представлявани от пълномощник - адв. Д. З., против Заповед № РД-16-209/17.02.2025г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.3 от ЗУТ административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „Навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.287“ с размери 2.50/2.00м с дървена конструкция, реализиран в имот с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място], представляващ УПИ VІ, кв.11 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Със заповедта е определен 30-дневен срок от влизането и в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неизпълнение в срока за доброволно изпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително изпълнение по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба за реда и условията за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите и за реда и начина за премахване на незаконни строежи на територията на Община Поморие, приета с Решение № 829, взето с протокол № 30 от 21.11.2013г. на Общински съвет – Поморие.

Жалбоподателите оспорват заповедта за премахване на незаконно строителство като незаконосъобразна поради противоречие със закона. Излагат съображения, че лицето, по чийто сигнал е започнало производството, няма правен интерес от премахване на процесния обект, поради което липсва предпоставката на чл.24 от АПК за започване на производство по неговото премахване. Навеждат доводи, че обектът описан в заповедта не представлява „строеж“ по смисъла на ЗУТ, неправилно е квалифициран като такъв от VІ-та категория, и съответно не попада в хипотезата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. В тази връзка твърдят, че обектът може лесно да бъде отстранен, не е трайно прикрепен към земята, няма основи, които да са вкопани в имота, извършен е от мажоритарните собственици на имота. Посочват още, че административният орган не е разгледал направените от жалбоподателите възражения за търпимост на обекта. Правят искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателите, поддържа жалбата и иска оспорената заповед да бъде отменена. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Депозира писмени бележки.

Ответникът - кмета на Община Поморие, чрез процесуалния си представител – адв. Ю. Б., представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. Излага подробни съображения в подкрепа на законосъобразността на заповедта. Ангажира допълнителни доказателства. Депозира писмена защита.

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ (видно от приложените по делото разпечатка от ССЕВ за изпратено жалба към Община Поморие и получен автоматичен отговор за отваряне на съобщението, изпратено чрез ССЕВ от неговия получател), от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том І, дело № 64/1959г., издаден от районен съдия при Поморийски районен съд, нотариален акт за дарение на недвижим имот №69, том І, д. № 126/1988г., издаден от районен съдия при Поморийски районен съд, нотариален акт за дарение на недвижим имот №106, том І, д. № 218/1988г., издаден от районен съдия при Поморийски районен съд и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 16.06.1997г. жалбоподателите А. Т. П. и Т. И. Д. са собственици на 2/3 идеални части от имот с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място] и на част от изградената в имота четириетажна жилищна сграда, построена въз основа на сключен договор за групов строеж по реда на чл.192 от ЗТСУ и разрешение за строеж № 100 от 29.08.1989г. на началник управление в Община Поморие с възложител Т. Д..

По данни от КККР на [населено място] - А. Т. П., Т. И. Д. и Т. Г. Г. са собственици на имот с идентификатор 57491.503.291. Т. Г. е придобила собственост върху 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място] с площ от 283 км., представляващ УПИ VІ-601 в кв.11 по плана на [населено място], ведно със самостоятелен обект в сграда в същия имот с идентификатор 57491.503.291.1.5, а именно гараж с площ от 18 кв.м., и съответните идеални части от сградата по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том І, рег.№ 961, д.№97 от 2016г. на нотариус с район на действие РС – [населено място].

На 27.02.2024г. от Т. Г. е подадена пред кмета на Община Поморие жалба, в която твърди, че в имот с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място], без строителни книжа и без нейно съгласие като собственик на част от имота, през 2023г. във вътрешната част на двора е извършено строителство на навес с лятна кухня, къщичка за куче и навес към основната сграда в имота, вследствие на което същата е поставена в невъзможност да ползва собствеността си (гараж). Според Г. строителството е извършено от А. П.. Отправено е искане за извършване на проверка и издаване на заповед за премахване на незаконно строителство.

На 19.03.2024г. в имот с идентификатор 57491.503.291 е извършена проверка от служители на Община Поморие, за което е изготвен констативен протокол № 1 от същата дата. Собствениците на имота – двамата жалбоподатели, както и Т. Г. са били уведомени за извършване на проверката с писмо с изх.№ ДИТ-969-1/13.03.2024г., получено надлежно от тях на 14.03.2024г., видно от приложените известия за доставяне. В хода на проверката е констатирано, че в имота има монтирани два броя навеси – един, долепен до жилищната сграда, и друг – монтиран на имотната граница с имоти с идентификатори 57491.503.290 и 57491.503.287, както и масивна баня с тоалетна на границата с имот с идентификатор 57491.503.292. В протокола е отбелязано, че проверката е извършена в присъствието на Т. Д. и Т. Г..

С писмо от 10.04.2024г. на кмета на Община Поморие от А. П. и Т. Д. е изискано да представят документи за изграждане на установените при проверката обекти в имот с идентификатор 57491.503.291. В отговор, от страна на Т. Д. на 25.04.2024г. в Община Поморие са представени договор за групов строеж №948/25.10.1989г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том І, дело № 64/1959г., издаден от районен съдия при Поморийски районен съд (видно от приложен протокол). Впоследствие, с писмо от 29.04.2024г. двамата жалбоподатели са уведомени, че поради непредставяне на документи за изграждането на установените обекти в собствения им имот – два броя навеси и баня с тоалетна, ще бъде извършена повторна проверка от служители на Община Поморие. На 10.05.2024г., видно от констативен протокол № 1 от същата дата, на която е присъствал и Т. Д. е извършена проверката. В протокола са описани общо четири обекта, установени в имот с идентификатор 57491.503.291 – баня с тоалетна (не е предмет на настоящото производство); навес с размери 6.50/2.20м, захванат за североизточната фасада на жилищната сграда (не е предмет на настоящото производство); дървен навес с размери 2.50/2.00м от монтирани колони върху базалтови плочи, дървени греди и обшивка с дървена ламперия, покрит с воалит, с изградена под него зидана мивка (предмет на настоящото производство); и навес – обособена кухня, с размери 3.20/4.60м с височина 2.50м, изграден върху бетонова основа, облицована с гранитогрес, дървени колони и греди с обшивка от дървена ламперия покрит с воалит, изграден на границата на имот с идентификатор 57491.503.290 и 57491.503.287, като към имот с идентификатор 57491.503.290 е долепен до съществуваща масивна ограда (не е предмет на настоящото производство). Констатирано е при проверката, че описаните обекти възпрепятстват ползването на самостоятелен обект с идентификатор 57491.503.291.1.5 – гараж.

На 10.06.2024г. в Община Поморие е подадено заявление от А. П. и Т. Д., ведно с писмени доказателства към него – документи за собственост и разрешение за строеж на жилищна сграда. В същото е посочено, че двамата, заедно с Т. Г. са собственици на имот с идентификатор 57491.503.291, а притежаваният от Г. обект – гараж, винаги е бил ползван за склад, а не по предназначение. Направено е уточнение, че жалбоподателите са заварили, установените навеси в имота, при закупуването му през 1988г. и се ползват като слънцезащитни съоръжения.

По повод на отправено искане, главният архитект на Община Поморие е дал становище, обективирано в писмо с изх.№ 94Т-969-1/08.07.2024г., в което посочва, че двата установени навеса (в дъното на имота) в проверения имот имат функцията на лятна кухня и представляват постройка на допълващото застрояване, за която не се изисква инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж.

В резултат на извършените проверки на място и по документи и постъпилото становище от главния архитект, от служители на Община Поморие към дирекция СУТОС е издаден констативен акт № 03 от 18.07.2024г. по отношение на обект: „навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.291“, находящ се в поземлен имот (УПИ) VІ, кв.11 по плана на [населено място], представляващ имот с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място]. По отношение на обекта е посочено, че е с размери 2.50/2.00м и е реализиран от монтирани дървени колони върху базалтови плочи, дървени греди и обшивка с дървена ламперия, покрит с воалит, а под същия е изградена зидана мивка. Посочено е, че според становище на гл.архитект на Общината от 08.07.2024г. установеният обект представлява строеж – допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ. Проверяващите са констатирали, че в Община Поморие не е открито разрешение за строеж за обекта, поради което е направено заключение, че същият е извършен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което издаденият констативен акт, представлява основание за започване на производство за премахване на незаконно строителство.

С констативния акт, на двамата жалбоподателите, приети за собственици на разглеждания обект, е дадена възможност да представят възражения в 7-дневен срок. Актът е получен от тях на 23.07.2024г., видно от приложените известия за доставяне. В указания срок същите са представили писмен отговор, в който сочат, че по отношение на обекта, предмет констативен акт № 03/18.07.2024г. е започнала процедура по узаконяване.

С писмо с вх.№ 94Т-969-1/07.01.2025г. главният архитект на Община Поморие, във връзка с отправено запитване от страна на директора на дирекция СУТОС при Общината, е дал становище, че обектите „навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.287“ и „навес – лятна кухня“, с оглед заявлението на жалбоподателите, че същите са реализирани преди 1988г., не са търпими строежи по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ЗИД на ЗУТ, тъй като не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Описано е в писмото, че посочените обекти не отговарят на разпоредбите на Глава шеста – Второстепенни и временни постройки, временни строежи, стопански постройки и санитарни съоръжения от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977г. на Министерството на строежите и архитектурата, тъй като са разположени на дъното на имота и на страничната регулационна линия, като калканите им стени не покриват калкана стена на заварена сграда в съседния имот и не е налично съгласие на собственика на съседния имот, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана пред служители в техническата служба, че такава ще бъде извършена и стените ще се покрият напълно. Посочено е още, че обектите не отговарят на условията на чл.42, ал.2 от ЗУТ.

Към административната преписка са приобщени още и извадки от регулационния план на [населено място], съответно на одобрения план със заповед № 1293/1968г. и на одобрения план със заповед № РД-16-487/1988г.

При така извършените проверки и събраните писмени доказателства от кмета на Община Поморие е издадена оспорената в настоящото производство заповед за премахване на незаконен строеж, а именно обект: „Навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.287“. Прието е, че Т. Д. и А. П., в качеството си на възложители, без разрешение за строеж, са изградили в дъното на имот с идентификатор 57491.503.291 процесния обект, с размери 2.50/2.00м, реализиран от монтирани дървени колони върху базалтови плочи, дървени греди с обшивка от дървена ламперия и покрит с воалит, под който е изградена зидана мивка, които обстоятелства са установени от изготвения констативен акт № 03/18.07.2024г. В мотивите на заповедта е прието, че установеният обект представлява строеж от допълващо застрояване, който не е търпим, съобразно становища на главния архитект на Община Поморие от 07.01.2025г. и от 08.07.2024г. Прието е още, че строежът е VІ-та категория, съгласно чл.137, ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ. Посочено е също, че в срока за подаване на възражение срещу констативния акт от страна на жалбоподателите е постъпило заявление, че е инициирана процедура по узаконяване на строежа – издаване на удостоверение за търпимост. Заповедта е връчена на А. П. и Т. Д. на 24.02.2025г., видно от приложените известия за доставяне.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Н. К. К., който твърди че познава И. П. - съпруг на жалбоподателката А. П. от 1987г. К. разказва, че семейството на жалбоподателите е закупило стара къща на два етажа (полуизба и надземен етаж) в [населено място] през 1988г.-1989г., с намерение да строи нова такава. Свидетелят сочи, че е посещавал имота преди извършването на новия строеж, като описва, че старата къща била на улицата, а зад къщата имало стар чардак с два дървени кола, който ползвали за събирания на открито. Самият чардак бил на задната стена на къщата. Свидетелят сочи, че не си спомня зад къщата да е имало други постройки, освен описания от него чардак. Отбелязва, че и преди и сега има едно навесче, но не знае дали е старото, преремонтирано ли е или е съвсем ново. Сочи също, че не е обърнал внимание на начина на захващане на чардака и как е направен.

К. обяснява, че строежът на новата къща е започнал в периода 1989г., като строителството продължило не по-малко от 2 години. В тази връзка свидетелят разказва, че старата къща била разрушена, а самият той участвал в изграждането на първата плоча на новата къща, която съществува в момента в имота. При строежа на новата къща не е забелязал дали всички постройки в двора са били съборени, тъй като строителните дейности се извършвали в предната част на двора и не е ходил в задната му част. Прави уточнение, че не е наясно какво е било съборено преди новото строителство.

Свидетелят посочва още, че и към настоящия момент на задната фасада на вече новата къщата има същия чардак като на старата къща, но не знае дали това е старият чардак, или същия е съборен и е построен нов такъв. Сочи, че според него съществуващият навес е около 4-5 метра. Уточнява, че при последното си посещение преди две-три години, е забелязал, че в задната част на двора освен описания чардак има и други постройки, но не може да посочи какви са, единствено уточнява, че постройката се намира срещу гаражната врата отстрани на къщата в дъното на двора. Свидетелят не е забелязал дали чардака, който е закрепен за къщата граничи със съседния имот.

По делото е извършена и комбинирана съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. С. Б. и инж. Т. П.. В изготвеното заключение е посочено, че в ПИ с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място] (УПИ VІ, кв.11 по плана на [населено място]) има изградени два навеса. Описан е първият навес, изграден от дървена конструкция, монтирана върху базалтовите плочки, покриващи дворното пространство, изпълнен на североизточната фасада на жилищната сграда, с размери 6.82/1.86 м. (2.20м. до края на покривната козирка) и височина 2.50м. По отношение на втория навес е посочено, че представлява Г-образен навес с дървена конструкция, състояща се от колони и греди, и обшивка от дървена ламперия, монтиран върху базалтовите плочки, покриващи дворното пространство, с едноскатен покрив, покрит с воалит, с площ от около 20кв.м. и оборудван като лятна кухня. Този Г-образен навес според заключението е изграден в дъното на имота, в североизточния му ъгъл, на границата (пред оградите) с ПИ 57491.503.287 и ПИ 57491.503.290. Вещото лице е установило, че на границата между ПИ 57491.503.291 и съседният на изток ПИ 57491.503.290 има изградена плътна ограда с височина 2.20м., която служи за граница на Г-образния навес от изток. Констатирано е още, че в ПИ 57491.503.290 има също изградено допълващо застрояване. На север ПИ 57491.503.291 граничи с ПИ 57491.503.287, като на границата между имотите има плътна ограда с височина от 1.50м., която представлява северната граница на Г-образния навес, в частта предмет на настоящото производство.

Според експерта предмет на настоящото производство е част от описания Г-образен навес с размери 2.25/2.54м, площ от 5.72кв.м. и височина 2.50м., под която част, на границата с ПИ 57491.503.287, е изградена зидана мивка, облицована с фаянсови плочи. Описано е в заключението, че под и пред мивката, върху базалтовите плочки е изпълнена настилка от гранитогрес с ширина около 60см, а над мивката, върху самата ограда, която е с височина около 1.50м., до нивото на покривната конструкция е изпълнено остъкляване с ПВЦ дограма и орнаментни стъкла, а частта от оградата пред която е монтирана мивката е облицована с фаянсови плочи. Вещото лице е описало, че двете дървени колони в края на навеса стъпват върху базалтовите плочки, с които е покрито дворното пространство, и поставена под тях малка плочка с размер на колоната. Не са установени основи, планки и болтове за захващането на тези две колони към терена. Описано е още, че общите колони, носещи покрива, са в останалата част от Г-образния навес. Същите стъпват върху вдигната около 30см. над терена площ, покрита с гранитогрес, под който е извършена бетонова основа. Тези колони са захванати с планки и болтове. Дадено е заключение, че доколкото обектът предмет на заповедта представлява част от Г-образния навес и не е самостоятелен обект , то за същия не може да се изследва дали е бил допустим или не към правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му или към настоящия момент.

Вещото лице е установило, че Г-образният навес е захранен с ток и вода и дава заключение, че същият функционира като лятна кухня и представлява строеж - второстепенна постройка от допълващото застрояване. Отбелязва, че предметът на настоящото производство не е самостоятелен обект, а е част от Г-образния навес и не попада в хипотезата на чл.151, ал.1 т.3 от ЗУТ.

В заключението е посочено, че при извършена проверка в Община Поморие не са открити строителни книжа, в това число разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга, съгласие на останалите съсобственици или съседи за Г-образния навес. Вещо лице е установило, че в Община Поморие, с молба № ТСУ-849/28.04.2025г., е инициирана процедура за узаконяване на обекта по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ.

При огледа на конструкцията вещото лице е установило, че вложените дървени материали за изграждане на Г-образния навес са нови, а плочките, с които е облицована чешмата и частта от оградата са в добро състояние, във връзка с което е дало заключение, че навесът би следвало да е изграден преди не повече от 5, 6 години.

Освен описаните два навеса, в проверявания имот са установени и още две постройки – масивна постройка в северозападния ъгъл на имота, представляваща баня и тоалетна и заградено с телена мрежа пространство за домашен любимец.

При разглеждане на съществуващите за Община Поморие планове, експертът е установил, че на кадастралния плана от 1988г. в процесния имот има изчертана масивна двуетажна къща, която е достигала до границите на процесния обект, но същият не е нанесен в плана. В северозападния ъгъл на имота бил нанесен съществуващия клозет. В същия план било отразено, че двуетажната къща се събаря – посредством нейното зачертаване, и било показано застроително петно на четириетажна масивна стоманобетонова жилищна сграда, която към момента вече е изградена и нанесена в кадастралната карта. Вещото лице дава заключение, че според характеристиките на процесния обект, същият не подлежи на вписване в кадастралния план и кадастралната карта. Към експертизата са изготвени приложения 1 и 2, които показват местоположението на установеното в ПИ 57491.503.291 строителство, в това число и двата навеса, и съответно съобразно нанесените обекти в кадастралния план от 1988г.

В съдебно заседание, вещите лица уточняват, че навесът би следвало да е изграден преди 5-6 години, тоест около 2018-2019 г.

Частта- предмет на оспорваната заповед била функционално свързана с останалата част от Г-образния обект. В процесната част имало чешма, мивка за измиване на съдовете, ползва се от кухнята, като в другата част на помещението са печки, хладилници. В цялост Г-образният обект представлявал лятна кухня, с обща дървена покривна конструкция, изцяло нова, а не след основен ремонт, дървеният материал, с който била изградена бил свеж, но масивната лята мивка, изградена на границата на имота можело да е съществувала по-отдавна и да е била без покрив.

Посочват, че строежът, ако се разглежда като цяло, трябвало да е V категория, защото VІ категория са само два вида постройки. Само предметът на заповедта не можело да се определи категорията, тъй като е част от навеса. Във външната си част обектът бил подпрян с две дървени колони, които имат по една плочка под самата колона, няма болтове, няма планки, вътрешните две колони на процесния обект били закрепени с планки и те представляват част от другия обект.

Според вещите лица процесната част можело да се разруши, но тогава би се нарушила целостта на покрива, тъй като покривната конструкция била обща.

Уточнява се, че входът на гаража се намирал в задната част на къщата, на границата със съседния УПИ VІІ и между двата навеса, този, който е на гърба на къщата и Г-образния навес, нямало достатъчно разстояние, за да може да премине кола. При премахването на процесния обект не би се разрешил проблема с ползването на гаража., тъй като не се променя проблемното разстояние.

Посочва, че за останалата част на Г-образния навес е налице друго висящо дело. На въпрос на адв.Б. вещото лице посочва, че при скъсяване на покрива, в рамките на процесния обект, би могло да се премахне само процесният обект с допълнително укрепване, тъй като има допълнителна връзка на обшивката на дъските, които стъпвали върху гредите. Укрепване би се наложило, ако връзката е в рамките на този детайл, иначе се режел покривът и се премахвала останалата част. Ако просто се отрежел покрива, това отделяне би било механично и нямало да даде завършеност на покрива и затова се налагало укрепване, да се оформи челото. Ако се махне покрива и остане чешмата открита,за нея не било необходимо строително разрешение.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на Общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строежът е категоризиран като VІ-та категория. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.

Тук следва да се посочи, че съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147 от ЗУТ са от шеста категория. Безспорно процесният навес не може да се квалифицира като временен строеж, т.е. не е строеж по чл.54, ал.1 и 4 от ЗУТ. От друга страна, нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ изброява видовете строежи, за които за издаване на разрешение за строеж не е необходимо одобряване на инвестиционен проект. Такъв строеж, съобразно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, са постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151, ал.1 от ЗУТ. В чл.151, ал.1 от ЗУТ са посочени постройките, за чието изграждане не е необходимо издаване на разрешение за строеж, като в нито една от посочените точки не е упоменат като обект навес, лятна кухня или обекти обобщени като допълващо застрояване или второстепенни постройки на допълващото застрояване. Единствено в т.3 от цитираната разпоредба са посочени леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни, които по същество представляват второстепенни постройки на допълващото застрояване и не съответстват по функционално си предназначение на процесната постройка.

В случая, процесният обект, наименован „навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.287“, представлява част от Г-образен дървен навес с функционално предназначение – лятна кухня, съобразно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Лятната кухня, а същевременно и навесите (които не представляват леки постройки за отоплителни материали и инвентар, каквото предназначение няма процесния обект) като самостоятелен обект на застрояване, не попадат в хипотезите на изчерпателно изброените в чл.151, ал.1 от ЗУТ обекти. Същите имат характеристики на допълващо застрояване, съответно второстепенни постройки на допълващото застрояване. В тази връзка следва да се приеме, че процесният обект като допълващо застрояване попада в хипотезата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. При тези съображения съдът приема, че правилно процесният обект е квалифициран като такъв от VІ-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срока и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа фактическите обстоятелства, въз основа на който административният орган е квалифицирал извършения строеж и обстоятелствата, въз основа на които е достигнал до извод, че същият е незаконен и подлежи на премахване, съответно и не е търпим, като в тази връзка надлежно е препратено към документите по преписката (становища на главния архитект на Общината), в които се съдържат посочените мотиви.

Действително съдът установи, че в заповедта не се съдържа посочване на конкретната точка от чл.225, ал.2 от ЗУТ, въз основа на която установеният строеж е приет за незаконен. Този пропуск на административния орган, въпреки че представлява нарушение на административнопроизводствените правила, в случая не може сам по себе си да доведе до незаконосъобразност на заповедта, доколкото в текстовата част на същата се съдържат достатъчно данни и конкретно посочване на предпоставките, въз основа на които е извършена преценка за незаконност на строителството, а именно липса на разрешение за строеж и в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая е проведена надлежна процедура по издаване на оспорената заповед, както и от фактическите основания за издаване на същата може по недвусмислен и категоричен начин да се изведе правното основание, т.е. съответната хипотеза от чл.225, ал.2 от ЗУТ, въз основа на която е разпоредено премахване на разглеждания строеж, а именно в случая това е чл.225, ал.2, т. 2, пр.второ от ЗУТ – строеж извършен без издадено разрешение за строеж. Липсата на посочване на конкретната правна норма, въз основа на която се определя защо строежът е незаконен е посочена –чл.148, ал.1 от ЗУТ, съдържа се и като текстовото изписване в заповедта, поради което не е основание да се приеме, че е налице неяснота във волята на административния орган или че е ограничено правото на защита на жалбоподателите. Последните са наясно с фактическите установявания и конкретната предпоставка, поради която изпълнения от тях строеж е приет за незаконен, което обуславя извод, че същите имат възможност да се защитят в пълна степен срещу констатациите на органа. Ето защо, така допуснатото от административния орган нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл.второ от АПК, а именно непосочване на конкретно правно основание, в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си да доведе до отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата по издаване на процесната заповед. Производството е започнало въз основа на издаден констативен акт № 3 от 18.07.2024г., изготвен при спазване изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и от компетентните за това лица. Актът е надлежно връчен на жалбоподателите, в качеството им на извършители на установения строеж, с което е спазено изискването за уведомяване на лицето за започване на производство по чл.225а от ЗУТ. На жалбоподателите е дадена възможност да представят възражения по акта. Вместо възражения от тяхна страна единствено е постъпил отговор, че е започнала процедура по узаконяване на процесния обект, която процедура обаче е започнала след издаване на процесната заповед (доколкото съобразно изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза молбата за провеждане на производство по §184 от ПЗР на ЗУТ е подадена на 28.04.2025г.) и съответно е ирелевантна за настоящото производство. Оспорената заповед също е връчена надлежно на оспорващите.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че поради липса на правен интерес у Т. Г. за премахване на процесния строеж, не са изпълнени изискванията на чл.24 от АПК за започване на производството. По същество производството за премахване на незаконно строителство е регламентирано в ЗУТ, който закон се явява специален спрямо АПК. За започване на това производство административният орган разполага с оперативна самостоятелност, т.е. същия разполага с преценката дали да го започне или не, като в тази връзка постъпилите сигнали за извършено незаконно строителство не са обвързващи за органа. Следователно дали лицето подало информация пред кмета на Община Поморие за извършено незаконно строителство има или не правен интерес да „докладва“ същото е ирелевантно за провеждане производство по премахване на незаконно строителство.

Независимо от горното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

По настоящото дело липсва спор относно собствеността и извършителите на строежа.

За да постанови оспорената заповед административният орган е приел, че установеният строеж – „Навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.287“, е незаконен, тъй като е реализиран в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, т.е. извършен е без надлежно издадено разрешение за строеж, представляващо основание за премахване по смисъла на чл.225, ал.2, т.2, пр.второ от ЗУТ.

Първият въпрос, който следва да бъде решен е дали, така описания обект, представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съдът намира, че процесният обект попада в определението на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и представлява строеж, по-точно постройка от допълващото застрояване, в какъвто смисъл е и заключението по съдебно-техническата експертиза. По същество строежът, предмет на процесната заповед, действително не е трайно прикрепен към земята и няма вкопани основи. Въпреки това този обект не може да се квалифицира като преместваем, каквито доводи се навеждат в жалбата, доколкото за неговото изграждане са извършени съответните строително-монтажни работи, в случая чрез изграждане на дървена конструкция. От друга страна, от данните по делото безспорно се установява, че навесът е ситуиран в собствения на оспорващите имот и няма функциите посочени в чл.56, ал.1 от ЗУТ, а има обслужващи функции към построената в имота на жалбоподателите лятна кухня, с която представлява функционална и конструктивна цялост и която също представлява допълващо застрояване. Последното сочи, че навесът има обслужващо предназначение към лятната кухня и към основното застрояване в имота, което категорично го квалифицира като второстепенна постройка от допълващото застрояване по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ и съответно като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Както се посочи по-горе в изложението процесният строеж не попада в приложното поле на чл.151, ал.1 от ЗУТ, т.е. по отношение на него не е въведено изключение от нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и съответно за изграждането му е необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая не е спорно, а и се установява от данните по делото, в частност извършената съдебно-техническа експертиза, че за процесния строеж няма издадено разрешение за строеж, поради което същият попада в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2, пр.второ от ЗУТ и представлява незаконен строеж, както правилно е приел административния орган.

Не са налице основания да се приеме и че строежът е търпим. За да е търпим един строеж, то същият следва да попада в някоя от хипотезите на §16 от ДР на ЗУТ или §127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Съществена предпоставка за приложението на цитираните разпоредби е строежът да е изграден преди 31.03.2001г. В случая жалбоподателите не установяват строежът да е бил извършен в посочения период. В своето заявление в хода на производството по издаване на оспорената заповед същите твърдят, че са заварили строежа при закупуване на имота през 1988г. Това обстоятелство обаче не се установява от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Видно от приложените извадки от регулационния план на [населено място], съответно на одобрения план със заповед № 1293/1968г. и на одобрения план със заповед № РД-16-487/1988г., както и не е спорно по делото, към 1988г. в имот с идентификатор 57491.503.291 е имало изградена двуетажна жилищна сграда. Съществуването на къщата се потвърждава и от показанията на свидетеля К.. Видно от изготвената към заключението по съдебно-техническата експертиза комбинирана скица на кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1988г. и извършената от вещото лице геодезическа снимка, съществуващият към настоящия момент строеж – лятна кухня, част от който е и процесния навес, попада в очертанията на съществуващата двуетажна къща в частта си от към имот с идентификатор 57491.503.290 и граничи с основното застрояване в частта си от към имот 57491.503.287. Свидетелят К. разказва, а и не е спорно по делото, че съществуващата двуетажна къща е съборена и на нейно място е извършено ново основно застрояване – четириетажна жилищна сграда (което е отразено и в плана от 1988г.). Според К. на гърба на старата къща е съществувал дървен навес, който е бил конструктивно закрепен за стената на къщата. Този навес следва да е попадал на мястото където към настоящия момент се намира дървения навес, предмет на съдебното производство. Не може обаче да се приеме, че описаният от К. навес и процесния навес са един и същ обект, доколкото видно от комбинираната скица към експертното заключение, сега съществуващият навес (в процесната част) не е долепен до основното застрояване, а се явява изграден на регулационната линия в дъното на имота на разстояние от съществувалата къща, а в останалата си част попада върху самата къща. Още повече, че по делото има данни, че в имота съществува друг навес, който е закрепен за фасадата на основното застрояване и който навес в по-голяма степен отговаря на описанието, дадено от К., въпреки че според настоящия съдебен състав доколкото е извършено ново основно застрояване в имота, с изцяло събаряне на старото основното застрояване, то не може да се приеме, че е запазен описаният от свидетеля обект на допълващото застрояване. Тук следва да се има предвид още, че дървеният навес е конструктивна част от изградената лятна кухня, според заключението на вещите лица. Двете части на лятната кухня (така както са разделени от административния орган) лятна кухня и дървен навес над зидана мивка, представляват един обект, който е изграждан едновременно и в цялост, и не могат да се обособят като две отделни и самостоятелни части, за които да се приеме, че са извършвани в различно време. При тези съображения, съдът приема, че процесната постройка не е съществувала преди 1988г., т.е. не може да е била заварена от жалбоподателите при закупуване на имота от тях. От друга страна, от заключението на вещото лице се установява, че материалите, от които е изградена лятната кухня с процесния навес са на не повече от 5, 6 години, което предполага изграждането им през 2018г. – 2019г., като липсват данни за частична замяна на конструктивни елементи или други, които да определят, че към настоящия момент съществуващ навес е бил ремонтиран, напротив касае се за една цялостно нова конструкция, за която няма данни да е съществувала на по-ранен момент. Изложеното сочи, че процесният строеж е извършен след периода относим към §16 от ДР на ЗУТ или §127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и съответно за него се явяват неприложими нормите за търпимост.

Въпреки изложеното до тук, съдът счита, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, тъй като предметът на същата не е индивидуализиран в достатъчна степен. В тази връзка, най-напред следва да се отбележи, че предмет на заповедта е дървен навес, за който е описано, че е изграден в дъното на имот с идентификатор 57491.503.291 и е с размери 2.50/2.00м, реализиран от монтирани дървени колони върху базалтови плочи, дървени греди с обшивка от дървена ламперия и покрит с воалит, под който е изградена зидана мивка, като административният орган е квалифицирал същият като самостоятелен обект. Така даденото описание на строежа се разминава с описанието дадено от вещото лице. Експертът е категоричен, че дървеният навес не е самостоятелен обект, а представлява част от Г-образен навес с дървена конструкция, състояща се от колони и греди, и обшивка от дървена ламперия, монтиран върху базалтовите плочки, покриващи дворното пространство, с едноскатен покрив, покрит с воалит, с площ от около 20кв.м. и оборудван като лятна кухня. Двете части на този Г-образен навес, една от които е предмет на настоящото производство, имат общ покрив, ползват общи носещи колони и конструктивни елементи и имат общо функционално предназначение.

Съдът споделя становището на експерта относно характеристиките на обекта, а именно че същият не представлява самостоятелен обект. За да може един обект да се квалифицира като самостоятелен същият следва да има самостоятелни носещи конструкции или да е закрепен трайно към друг обект, или да може ясно да бъде разграничен по своята самостоятелност, а случаят не е такъв. Процесната част от навеса не е самостоятелна и не е закрепена за другата част на лятната кухня, по начин, който да позволява неговото разграничение - с оглед наличието на общ покрив, ползването на носещи греди за цялата Г-образна постройка и общото функционално предназначение. Невъзможността описаният в заповедта обект да се разграничи като самостоятелен такъв, води до извод, че административният орган неправилно е квалифицирал установения строеж като самостоятелен обект, а не като част от друг по-голям обект, което по същество обуславя неправилна индивидуализация на подлежащия на премахване строеж.

От друга страна, действително нормата на чл.225, ал.2 от ЗУТ предвижда възможност за премахване и на част от строеж. В този хипотеза административният орган има задължение да опише частта от строежа, която подлежи на премахване, по начин, който да води до категоричен и безпротиворечив извод коя част от строежа е незаконна и съответно подлежи на премахване. В случая това не е сторено. Единствено посочването, че навесът стои на дървени колони без да се уточни тяхното местоположение, функции и дори брой, води до невъзможност да се разбере каква точно част от целия строеж следва да бъде премахната според административния орган. Липсва категорично разграничение на строежа предмет на заповедта от целия по-голям обект. Последното следва от обстоятелството, че двете части на навеса, както ги разграничава административния орган, ползват една обща конструкция – покрив и носещи елементи. Следва да се отбележи също, че с премахването на процесната част безспорно ще се наруши покривната конструкция на целия обект – Г-образен навес – лятна кухня, като според вещото лице би се наложило допълнително укрепване и завършване на покрива. Последното не е било разгледано при издаване на процесната заповед.

Наред с това, самият навес, предмет на процесната заповед, е изграден на границата с ПИ 57491.503.287, като северната му стена се явява изградена плътна ограда с височина от 1.50м., върху която е монтирана ПВЦ дограма до покривната конструкция, т.е. оградата и монтираната дограма също се явяват част от процесния навес. В случая с процесната заповед е разпоредено премахването на навес с дървена конструкция. Самата конструкция на обекта се определя от носещите елементи, а оградата и ПВЦ дограмата представляват ограждащата стена, а не носещ елемент, т.е. не са част от конструкцията на навеса, но са единно цяло с него. Посоченото фактическо състояние на навеса и даденото в заповедта описание създават неяснота относно това какво точно следва да бъде премахнато, дали навесът само като покрив и носещи греди или в цялост, т.е. всички негови съставни елементи. В последния случай обаче се засяга и друг обект на строителство, а именно оградата, представляваща част от стената на навеса, чиято законност не е била изследвана в настоящото административно производство. Изложеното води до извод, че дори да се приеме, че административният орган е имал предвид само част от строеж, а не самостоятелен обект, то тази част не е индивидуализирана в достатъчна степен за целите на производството по премахване на незаконно строителство.

В този смисъл съдът приема, че е наредено премахването на строеж, който неправилно е определен като самостоятелен обект и не е индивидуализиран в достатъчна степен. Посочените по-горе несъответствия водят до невъзможност да се идентифицира с точност незаконния строеж, както и да се установи волята на административния орган относно точните негови параметри, които подлежат на премахване. Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде направено в оспорената заповед, а не да бъде установявано или допълвано в хода на съдебното производство или евентуално при предприемане на действия изпълнение.

При изложените съображения съдът приема, че в разпоредителната част на оспорената заповед липсва точно и ясно очертаване на правата и задълженията, възникнали по повод на премахването на вписания в нея незаконен строеж, с което е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Административният орган в производството по премахване на незаконно строителство има задължение да даде точно и конкретно описание на незаконния строеж, който да дава възможност да се разбере какво именно следва да бъде премахнато. Последното е от съществено значение за спазване принципа на съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо, като е издал заповед, чието разпореждане не въвежда пълна яснота в нейния предмет, административният орган е допуснал нарушение в разпоредителната част на заповедта, представляващо допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и съответно на приложението на закона, което определя издадената заповед като незаконосъобразна.

С оглед на изложеното, съдът приема жалбата на А. Т. П. и Т. И. Д. за основателна, поради което оспорената Заповед № РД-16-209/17.02.2025г. на кмета на Община Поморие като незаконосъобразна следва да се отмени.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите се дължат направените в хода на производството разноски. По делото е представен списък, включващ 650лв. адвокатско възнаграждение, което е заплатено, 200лв. депозит за експертиза и 21,50лв. заплатена държавна такса. С изключение на сумата от 1,50лв., което представлява такса за превода на банката, поради което не се включва в съдебните разноски, на жалбоподателите следва да бъдат заплатени предявените суми в общ размер на 870лв.

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХXII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-209/17.02.2025г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.3 от ЗУТ административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „Навес на границата на имот с идентификатор 57491.503.287“ с размери 2.50/2.00м с дървена конструкция, реализиран в имот с идентификатор 57491.503.291 по КККР на [населено място], представляващ УПИ VІ, кв.11 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

ОСЪЖДА Община Поморие с ЕИК ********* да заплати на А. Т. П. с [ЕГН] и Т. И. Д. с [ЕГН] сумата от 870 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.