Присъда по дело №3005/2015 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№        година                                                                                                                        Гр. С.         

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание  на 15.12.2015г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МИНА МУМДЖИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:	П.П.Я.Б.

Секретар: В.И.

Прокурор: Мариян Александров

Като разгледа докладваното от съдия председателя

Наказателно общ характер дело 3005 по описа за 2015г.  въз основа на закона и доказателствата по делото

                                                               П Р И С Ъ Д И:

      ПРИЗНАВА подсъдимия В.Е.Б. – български гражданин, роден на ***г***, осъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** за    ВИНОВЕН   в това, че при  условията на продължавано престъпление - с две деяния, които  осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - в периода от 17.02.2010г. до 29.03.2010г. в гр. С. предложил и обещал дар на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУП-СДВР, на  А.З.У., на длъжност “полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУП-СДВР, Д.В.Т., на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, за да не извършат действия по служба както следва:

1. 3а това, че на 17.02.2010 г.,в гр. С., ж.к. ********** е предложил дар - сумата от по 100 (сто)лева на две длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР и Д.В.Т., на длъжност „полицай“  в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, като казал: „Какво искате? По 100 (сто) лева на човек ще стигнат ли, за да станете и да се махнете оттук, защото плашите моите хора и моите клиенти?”, за да не извършат действия по служба - да напуснат маршрута си на обход и да не предотвратяват престъпления - държане и разпространение на наркотични вещества (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР, отм., обн. в ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г., който гласи, че „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления”.

2. За това, че на 29.03.2010 г.,в гр. С., ж.к ********** е обещал дар- сумата от 400 (четиристотин) лева на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 03 РУП-СДВР и  А.З.У., на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“,            сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, като казал: „Давам  ви  400 (четиристотин) лева да сменим топчетата, ако не сменим топчетата сега,  ще намеря начин да го сменя като дойдат цивилните полицаи и от полевия тест няма да излезе нищо”, за да не извършат действия по служба – да осуетят разкриване на престъпление „държане на високорисково наркотично вещество”,  като не попречат да бъде подменено полиетиленово топче, съдържащо  наркотично вещество, намерено в лицето К.И. З. (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г. „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления“) - престъпление по чл.304, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

            На основание чл.304, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА  и ГЛОБА в размер на 500 ( петстотин) лева.

            На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор.

 

            На основание чл.307а от НК ПРИСЪЖДА в полза на държавата левовата равностойност на предмета на престъплението в размер на 600 ( шестстотин) лева.

            На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати сумата от пет лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                                            2.

 

Мотиви към присъда по НОХД 3005/15г. по описа на СГС, НО, 10 състав

 

    От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на В.Е.Б. за извършено от него престъпление по чл.304, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че при  условията на продължавано престъпление - с две деяния, които  осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - в периода от 17.02.2010г. до 29.03.2010г. в гр. С. предложил и обещал дар на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУП-СДВР, на  А.З.У., на длъжност “полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУП-СДВР, Д.В.Т., на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, за да не извършат действия по служба както следва:

1. 3а това, че на 17.02.2010 г.,в гр. С., ж.к. ********** е предложил дар - сумата от по 100 (сто)лева на две длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР и Д.В.Т., на длъжност „полицай“  в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, като казал: „Какво искате? По 100 (сто) лева на човек ще стигнат ли, за да станете и да се махнете оттук, защото плашите моите хора и моите клиенти?”, за да не извършат действия по служба - да напуснат маршрута си на обход и да не предотвратяват престъпления - държане и разпространение на наркотични вещества (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР, отм., обн. в ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г., който гласи, че „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления”.

2. За това, че на 29.03.2010 г.,в гр. С., ж.к ********** е обещал дар- сумата от 400 (четиристотин) лева на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 03 РУП-СДВР и  А.З.У., на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“,            сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, като казал: „Давам  ви  400 (четиристотин) лева да сменим топчетата, ако не сменим топчетата сега,  ще намеря начин да го сменя като дойдат цивилните полицаи и от полевия тест няма да излезе нищо”, за да не извършат действия по служба – да осуетят разкрИ.е на престъпление „държане на високорисково наркотично вещество”,  като не попречат да бъде подменено полиетиленово топче, съдържащо  наркотично вещество, намерено в лицето К.И. З. (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г. „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления“).

Производството се провежда по реда на чл.269 от НПК, като е била изпълнена и процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК при разглеждане на делото пред друг състав на СГС. (л.8, л.33, том НОХД 6151/11г. по описа на СГС, НО, 15 състав).  Поради изложените обстоятелства подсъдимият не се явява пред настоящия съдебен състав, за да упражни лично правото си на защита.

Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е второ по ред след постановяването на отменително решение от 07.07.2014г. на САС, НО, 7 състав по ВНОХД 374/2014г., с което делото е било върнато на прокурор при СГП, като са били дадени конкретни указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство.

В производството пред съда прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че следва да бъде постановена осъдителна присъда. Навежда се доводът, че обвинението от обективна и субективна страна е доказано по категоричен и несъмнен начин от разпитите на полицейските служители И.Г., Д.Т. и У.. Изразява се становище, че първото деяние е било осъществено на  17.02.2010 г., както и че на тази дата  подсъдимият е предложил сумата от 100 лева на свидетеля И.Г. и свидетеля Д.Т. - полицаи  при 03 РУ на СДВР, за да не извършват действия по служба, да напуснат маршрута си на обход и да не предотвратяват престъпление – държане и разпространение на наркотични вещества. Представителят на СГП поддържа становището си, че второто деяние е било осъществено на  29.03.2010 г., когато  подсъдимият е обещал дар - сумата от 400 лева на полицейските служители И.Г. и А.З.У., за да не извършват действия по служба, като не изпълняват задълженията си да осуетяват и разкриват  престъпление - държане на високорисково наркотично вещество  и като не създават пречки да бъде  подменено полиетиленово топче, съдържащо наркотично вещество намерено в лицето К.И. З.. Изразява се становище, че престъплението е осъществено и от субективна страна при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.  Прокурорът посочва, че противоречия се установяват единствено в показанията на св. У., като при собствена оценка предлага да бъдат приети с доверие твърденията му  обещаната сума  да е била в по-големия  размер, а именно – в размер на  400 лева.  Предлага се на съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,  както и да се постанови  ефективното му изтърпяване.

Защитникът на подсъдимия - адв. К. предлага на съда да признае подсъдимия  В.Е.Б. за невиновен по повдигнатите от СГП обвинения по чл.304, вр. чл.26 НК. Изразява се становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин подсъдимият да е предлагал или обещавал дар  за това полицейските служители да не извършат свои задължения по служба. Защитата се позовава на решенията  на ВКС, постановени по настоящото наказателно производство и на указанията, дадени в тях да бъде установена  причината за наличието на противоречие в свидетелските показания относно размера на подкупа, който мотив се съдържа и в Решение № 536/2014 г. на ВКС. Защитата се посочва, че въззивният съд,  макар и да е провел  съдебно следствие  с  допълнителен разпит на свидетелите, не е установил  причината, поради която са възникнали  съществени противоречия в техните показания. Защитата предлага на съда да приеме за установено, че от фактическа страна не е установен размерът на сумите, предлагани в дар, ако изобщо е извършено такова деяние. Изтъква се,  че техният размер е неопределяем, като е изчерпана възможността за събирането на нови доказателства.

Защитата изразява становище, че детайлното изследване на противоречията в доказателствата е от изключително значение, тъй като и  двете обвинения се крепят единствено на свидетелски показания.  При собствена преценка на доказателствения материал защитата поддържа позицията, че обвинението  може  бъде обосновано по несъмнен и безспорен начин, само ако свидетелските показания  са  изцяло непротиворечиви, категорични и не подлагат под каквото и да е съмнение факта на предлагане или на обещаване на инкриминирания дар. Защитата подчертава, че нито един от разпитаните от съда  полицейски служители не е могъл да  обясни причината, поради която, макар и да им е предложен дар, те не са преприели съответните мерки за задържане и  за установяване на инкриминираното деяние. Подлагат се на критика показанията на св. У. с аргумента, че те  са неясни и противоречиви относно факта дали винаги, когато му е предлаган подкуп, е подавал сигнал за образуването на наказателно производство и дали винаги в подобни случаи е пристъпвал към задържане. Защитата подчертава, че този свидетел не е  сигурен за размера на обещания  дар, като не е могъл да обясни и защо не е пристъпил към задържане. В съдебните прения се предлага отрицателна оценка за достоверност на  свидетелските показания, като посочва, че те противоречат на правилата на формалната логика, а действията на полицейския служител У. не са били съобразени с неговите служебни задължения. Защитата акцентира, че св. У. не е бил в трудово – правни отношения с подсъдимия, поради което неговите твърдения, че се е чувствал застрашен от уволнение, не са основателна причина да не изпълни задължението си да задържи лице, което му предлага подкуп. В заключение защитата подчертава, че обвинението не би могло да бъде доказано по несъмнен и безспорен начин въз основа на наличните гласни доказателства, както  и че инкриминираните суми, представляващи дар по смисъла на чл.304 от НК не могат да се индивидуализират с конкретни доказателствени източници, събрани по реда, предвиден в НПК. В подкрепа на искането си защитата изтъква, че гласните доказателства  не са били ясни и пълни по начина, по който са събрани  при непосредствения разпит на свидетелите пред съда. Защитата посочва, че именно поради това обстоятелство е възникнала необходимостта от прочитането на показания, дадени от свидетелите в досъдебното производство. Защитникът изтъква, че едно от предявените обвинения се основава само  и единствено на свидетелски показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК, като се позовава на забраната по чл.281, ал.8 от НПК, за да подчертае, че те не могат да бъдат ползвани за постановяването на осъдителна присъда.

Що се отнася до обвинението за първото деяние, което според обвинението е извършено на  17.02.2010 г., в гр. С., ж.к. **********  и се отнася до предлагане на  дар -  на сумата от по 100 (сто)лева, защитата подчертава, че би могло да се основава само и  единствено на свидетелските  показания на свидетеля Г.. В тази връзка се изтъква принципно становище, че осъдителна присъда не може да се основава само на едни свидетелски показания, тъй  като подобна аналитична дейност би влязла в противоречие с основни правила на доказване в наказателния процес. Защитата посочва, че показанията на св. Г. са изолирани от останалия доказателствен материал, както и че този свидетел не може да посочи защо не е пристъпил към задържане на подсъдимия. Защитата изтъква, че пред полицейските служители не са съществували никакви пречки да изпълнят задълженията си, тъй като са разполагали с числено превъзходство над подсъдимия. Като допълнителен аргумент за оправдаването на подсъдимия се изтъква факта, че нито той, нито задържаното лице К. З. са имали агресивно поведение, което да поставя полицейските служители в ситуация на риск.

В реплика прокурорът посочва, че се касае за едно престъпление  по смисъла на чл. 26 от НК, както и че действията на полицейските служители могат да се разглеждат като евентуално допуснати дисциплинарни нарушения. Изтъква се обаче, че основанията за ангажирането на дисциплинарна отговорност не следва да се ценят и като основания за оправдването на подсъдимия.  Прокурорът акцентира върху кръга на съставомерните факти, като изразява становище, че следва да бъде доказан фактът на предложението или обещанието по чл.304 от НК, а не на конкретната сума, която съставлява дар по смисъла на този текст от закона.

Защитата в дуплика посочва, че показанията на полицейските служители са били противоречиви още през 2013г., когато изминалият период от време не е бил значителен, както и че противоречията засягат не само размера на предлагания или обещания дар, но и изобщо факта на отправено предложение или обещание по смисъла по чл.304 от НК.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и тяхното значение за фактите по чл.102 от НПК намира за установено следното.

          Подсъдимият В.Е.Б. е български гражданин, роден на ***г***,  осъждан, живущ ***, ЕГН **********. Подсъдимият е обявен за международно издирване с Европейска заповед за арест, както и за ОДИ с телеграма № 8306/2014г. на ГДНП - МВР и бюлетин № 33/2015г. на СДВР (т. 3, л. 44 от ДП). Въз основа на извършена справка в АИС „Граничен контрол“ за подсъдимия са събрани данни, че не е регистрирано официално напускане на пределите на РБ. Към настоящия момент местонахождението на подсъдимия  е неизвестно, като съдът е уведомен единствено за постъпила оперативна информация за пребиваването му в Сърбия, кв. „З.“, ул. „П.“ в неустановен период преди 16.11.2015г. ( датата на предоставяне на информация от МВР- СДВР, отдел  „Противодействие на криминалната престъпност“ ( л.112, СП, НОХД 3005/2015г., СГС).

На 17.02.2010г. през деня свидетелите И.Г.Г. и Д.Т. - длъжностни лица, полицейски служители при 03 РУ – СДВР  били изпратени да охраняват спортно мероприятие - баскетболни игри, които се провеждали в **-то СОУ, находящо се  в ж.к. „*****, гр. С.. По време на една от почивките двамата излезли от сградата. Свидетелите се намирали в близост до бл. *, когато до тях спрял червен автомобил. Шофьорската му врата била силно деформирана, като видимо не можела да се отваря. Това впечатление у свидетелите се затвърдило, след като възприели действията на излизане на шофьора – през вратата от дясно, предназначена за пътник в автомобила. Полицейските служители Г. и Т. се приближили до него и поискали да проверят документите на водача. Така въз основа на представени документи за самоличност установили, че автомобилът се управлява от В.Е.Б.. В този момент от кафене, в бл. *  започнали да излизат лица, които полицаите разпознали като контингент по линия „наркотици”. Докато извършвали проверка по отношение на Б., последният се обърнал към тях с думите: „Какво искате? По 100 лева на човек ще стигнат ли, за да станете и да се махнете от тук, защото плашите моите хора и моите клиенти?”. Свидетелите  Г. и Т. му отговорили, че нищо не искат и изпълняват служебните си задължения. Тогава обвиняемият започнал да ги обижда и заплашва с думите, че познава високопоставени лица, на които възнамерява да се обади, както и че ще запали автомобилите и жилищата им. В този момент св. Г. получил повикване по служебната радиостанция. Подсъдимият Б. забелязал това и са отдалечил.

На 29.03.2010г. около 15.00 часа длъжностните лица А.З.У. и И.Г.Г. -  полицаи при 03 РУ – СДВР изпълнявали служебните си задължения като патрулни полицаи по маршрут в ж.к. „****”. Докато обикаляли в района   около МОЛ С. забелязали лице, познато им от криминалния контингент, свързано с държане или разпространение на наркотични вещества. Свидетелите видели как при него отиват други лица, които му давали пари, а той им предавал увити пакетчета. Свидетелите У. и Г. задържали лицето и установили неговата самоличност като К.И. З.. При обиск по ЗМВР у К.И. З. било намерено едно обвито в полиетилен топче. Свидетелите изградили подозрение, че топчето съдържа високорисково наркотично вещество, поради което се обадили в дежурната част на 03 РУ - СДВР, откъдето поискали съдействие. В правомощията на ДОГ било включено и тестването на ВД с  полеви тест. Докато чакали дежурната група към свидетелите У. и Г. се приближил подсъдимият В.Е.Б.. Св. Г. вече го познавал от предходното деяние, описано по-горе. Подсъдимият се обърнал към полицейските служители с думите: „Давам ви 400 лева, да сменим топчетата. Ако не сменим топчетата сега, ще намеря начин да ги сменя като дойдат цивилните полицаи и от полевия тест няма да излезе нищо”. След като свидетелите отказали, Б. започнал да ги заплашва с уволнение и саморазправа.  Полицейските служители останали на място, като продължили да охраняват К. З.. Автомобилите на ДОГ  пристигнали при включена аварийна звукова сигнализация. В неустановен момент преди това подсъдимият напуснал местопрестъплението.  Още същия ден за  случая, свързан  с установяване на ВНВ  у К. З. от св. Г. бил сигнализиран началника на 03 РУП с ДЗ, приложена на л. 10, том 2 от ДП. Лицето К. З. е починало и не е било разпитвано в производството пред първоинстанционния съд (л.89, СП, НОХД 3005/15г., СГС). В неустановен момент от взаимния обмен на информация свидетелите узнали и прякора на подсъдимия – „Д.“.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители Г., Т.  и  У.. В подкрепа на изложените факти са и писмените доказателства, съдържащи се в том 2 от ДП – ДЗ, както и ДЗ, издадени в периода от 29.03.2010г. – 08.04.2010г., преценени в светлината на сезиращата им функция по смисъла на чл.208 от НПК, извлечения от регистратура на 03 РУП-СДВР, бюлетин за регистрираните престъпление на територията, обслужвана от 03 РУП за посочения период, наряден дневник на ПП 43-1 с местонахождение на поста, маршрута и участъка – „****“ за горепосочения период, писмени доказателства за издадена длъжностната характеристика на свидетелите в качеството им на служители на полицията при 03 РУП.  Справка за съдимост на подсъдимия сочи, че към момента на деянието е бил осъждан за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на лишаване от свобода на лишаване от свобода за срок от две години при строг режим ( л.14-л.20 от СП).

Основателно е възражението на защитата, че показанията на полицейските служители  са основните обвинителни доказателства. Лицето К. З., у когото са били открити ВНВ  и по повод на което е извършено второто от инкриминираните деяния от подсъдимия, е починало в хода на воденото наказателно производство още преди да бъде проведен разпит с негово участие. Качеството на  обвинителните доказателства обаче не може да бъде преценявано само и единствено на базата на един критерий, нито ограничаването им с предимно   свидетелски показания може да бъде предварително условие за оправдаването на подсъдимия. По арг. от чл.14, ал.2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Във връзка с възраженията на защитата съдът  следва да провери дали гласните доказателства съдържат съществени противоречия при възпроизвеждането на основния факт и ако това е така, дали се преодоляват и с какви средства. За отговор на поставените въпроси е необходимо свидетелските показания да бъдат обсъдени както поотделно, така и в съвкупност.

Първият от спорните въпроси се отнася до факта дали служителите на полицията са установили самоличността на лицето, за което се твърди, че им предлага или обещава подкуп. За да бъде изследван този въпрос хронологично на първо място следва да бъдат обсъдени показанията на св.  И.Г., тъй като те са относими и към двете инкриминирани деяния.  Следва да бъдат разгледани и констатираните в тях противоречия относно факта дали този свидетел е познавал подсъдимия, като контингент на 03 РУ преди инкриминирания период ( от показанията на св. Г. пред съда) или първият му сблъсък датира от инкриминирания случай със св. Т., установено след прочитане на показанията, които св. Г. е дал в досъдебното производство. Поради липсата на дадено от защитата съгласие съдът не е приложил процедурата по чл. 281, ал. 5 от НПК,  а показанията на св. И.Г. от ДП са били приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4  вр. ал. 1, т. 2 от НПК ( от протокол за разпит от 14.10.2014 г. приложени на лист 8 и 9 в зелена папка от ДП). Съдът намира, че противоречията са отстранени именно с посочения процесуален механизъм, а прочетените показания не са единствените доказателства за изследвания факт. Свидетелят е поддържал прочетените показания и те са депозирани в период, който е бил отдалечен незначително от инкриминирания период. На практика дадените от св. Г. изявления в производството пред съда са били частично потвърдени и след прочитане на показанията от досъдебното производство.  Преодоляването на противоречията е станало възможно поради поставената от св. Г.  разграничителна линия между факта на предварително събрана документална и словесна информация за подсъдимия, с която свидетелят поддържа позицията си, че е разполагал преди деянията  и момента на създаване на негови лични визуални впечатления от подсъдимия. Макар и св. Г. да е  разполагал с обмен на информация с други свои колеги от 03 РУП преди деянието, макар и на тази плоскост  св. Г. е бил запознат с имената на подсъдимия по повод снемането на самоличност, извършено от св. Т. на 17.02.2010г., от фактическа страна се установи, че първите му  визуални възприятия по отношение на подсъдимия съвпадат с инкриминирания период.  Извод в тази насока се обосновава от уточненията на свидетеля в съдебното производство след прочитане на показанията му от ДП, както и от разказа на св. Т. в СП, който също кореспондира  с направените уточнения. От съвкупната преценка на дадените от свидетелите Г. и Т. свидетелски показания се установи, че  към момента на деянието св. Т. е имал по – продължителна практика в района на 03 РУП, както и че именно този свидетел е  инициатор на проверката срещу подсъдимия по първото от инкриминираните деяния. Св. Т. разказа пред съда, че е приближил спрелия от подсъдимия автомобил и че именно той  е  поискал документите за самоличност на подсъдимия ( л.97, СП, НОХД 3005/15г., СГС). Така на фона на възпроизведените от св. Т.  факти, относими към  хронологията на случая, твърденията на св. Г., че изследването на криминалния контингент е било извършено поетапно, на първо място  чрез  разяснения от други негови колеги и на второ място – чрез визуализация към момента на първото от инкриминираните деяния, намират убедително потвърждение.  Установено е, че обменът на информация между полицаи, обслужващи един и същи район,  касае рутинна дейност в полицейската работа и логично е  обхванало и данните за извършвана от подсъдимия престъпна дейност, както и данните за района, в който  е концентрирана такава дейност. Твърдението на свидетеля Г., че предварителната информация е сочела за противоправни деяния, които се извършват  именно в района на „****“ в гр. С., е в логическа връзка с описанието,  съдържащо се  в показанията на същия свидетел на мястото, на което му е бил предлаган или обещаван подкуп при двете инкриминирани деяния. Свидетелят е изяснил в съдебното производство причината за поетапното му запознаване с криминалния контингент на 03 РУП, свързана с преместване на местоработатата му от друг район в  03 РУП, както и приносът на св. Т. за въвеждането му в особеностите на обслужвания от 03 РУП район. Твърденията за интензивен обмен на информация между полицейските служители кореспондират и с други изявления на свидетелите, както следва: на свидетеля Г., а именно, че е уведомил прекия командир на отделението за процесния случай; на св. Т.– че след деянието е научил за прякора на подсъдимия „Д.“ ( л. 97, л.98, СП, НОХД 3005/2015г., СГС). Може да се заключи, че към момента на деянията  подсъдимият не е бил непознато лице за служителите на 03 РУП, неговата самоличност е била потвърдена още при първия сблъсък от св. Т. чрез проверка на документи за самоличност по повод видимите технически неизправности на управлявания от подсъдимия  автомобил. Наистина, второто от инкриминираните деяния е  разкрито от друг екип на полицията,  в който  св. Т. не е бил включен, но то следва във времето първото деяние. Следователно на 29.03.2010г.   св. Г. вече е разполагал с оперативна информация за самоличността на подсъдимия, събрана при личното му участие при разкрИ.ето на първото от инкриминираните деяния. С оглед изяснените обстоятелства в тяхната хронология твърдението на св. Г. в съдебното производство, че е бил запознат с контингента на 03 РУП преди инкриминирания период съдържа привидно противоречие. С оглед обхвата на този период във времето  може да се заключи, че информираността  на св. Г. кой точно е подсъдимият В.Б. и как изглежда той наистина е включвала и визуални впечатления, но към момента на второто от инкриминираните деяния,  към разкрИ.ето на което този свидетел също е съпричастен наред със св. У..

По изложените съображения настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите на защитата, че полицейските служители не са установили връзка между автора на описаните от тях деяния със самоличността на подсъдимия.  За установяването на този факт пряк доказателствен източник са показанията на св. Т., дадени пред съда ( л.97, СП), а за второто деяние – показанията на свидетелите Г. и У.. Отделно от това  показанията на св. Г.  за външните индивидуализиращи признаци, характерни за подсъдимия – „нисичък,  около 165 - 170 сантиметра, набит,……брадясал, на около 30-35 години“  са потвърдени  частично от съдържанието на приложени по делото  справки БДС, както и с показанията на останалите  свидетели ( т. напр. – с показанията на св. У. (л.127 от СП, както и с показанията на св. Т. – л. 101 от СП, НОХД 3005/2015г.).  Съдът не се съгласява, че показанията на св. Г. и св. Т. се отличават с фрапиращи противоречия до степен да не може да се изведе достоверна фактическа обстановка. Една от групите факти, при изясняването на които не се съзират противоречия, касаят индивидуализиращите признаци от външния вид на подсъдимия. По сходен начин свидетелите са описали  ръста, телосложението и дължината на косата на подсъдимия.  При разпит пред съда св. Т. уточни, че е виждал подсъдимия към момента на деянието  и в съдебна зала в предходно съдебно заседание, като свидетелят очевидно визира производството пред САС по ВНОХД 186/2013г. предвид номера на съдебната зала, който е посочил точно в показанията си и за който също е съхранил спомен. При прочит на съдебния протокол от проведеното заседание е видно, че подсъдимият  е участвал лично в производството пред въззивния съд, като е било проведено съдебно следствие - точно така, както се твърди от свидетеля Т..

Няколко са основните акценти в показанията на св. Г.: първият е свързан с твърдението, че контактите му с подсъдимия са били многократни, което кореспондира с обвинението за осъществяването на повече от едно деяние, вторият– относно повода за сблъсъка на св. Г. с подсъдимия – при задържането на разпространители на високорискови наркотични вещества, което кореспондира с останалите доказателства, че  именно такова лице - К. З. е бил обект на полицейска проверка ( писмени      доказателства, съдържащи се в том 2 от ДП – извлечения от вътрешния бюлетин за регистрирани криминални престъпления на 29.03.2010г. - л.101, том 2, извлечение от регистратурата на 03 РПУ–л.12, том 2 от ДП); третият –  относно факта свидетелят да е действал в екипи  със свои колеги  в различен  състав, като същите са подробно изброени в показанията му (Д.Т., А.У., И.Ф.); четвъртият - реакцията на подсъдимия, включваща както инкриминираните деяния по чл.304 от НК, така заплахи, последвали отказа на служителите да приемат предложения или обещания подкуп. Установено е по несъмнен начин, че тези заплахи да включвали възможна саморазправа, както и заплахи, отнесени до възможни проблеми от служебно естество, касаещи преместване  и уволнение. В тази част показанията на св. Г. кореспондират непротиворечиво с показанията на св. У..

Въз основа на дадените от св. Т. показания в производството пред съда, както и въз основа на прочетените показания на св. Г. ( л.8, 9, том 3 от ДП) са установени конкретните обстоятелства, които са насочили вниманието на полицейските служители именно към подсъдимия Б. при първото от инкриминираните деяния. Те се свързват не само с видимите технически неизправности по автомобила на подсъдимия, но и с мястото на придвижване на подсъдимия с превозно средство -  в район, който представлява вход на училище и поради това  е регулиран със забрана за движение  на автомобили. Вярно е, че за спецификата на този случай, свързан с изброените обстоятелства, св. Г. не е имал съхранен спомен в съдебното производство. Достоверността на прочетените показания обаче е проверена с разказа на св. Т. в съдебното производство. Способността на св. Т.  през 2015г. да възпроизведе факти и обстоятелства, които са отнесени към период, който датира от 2010г., несъмнено сочи, че се касае за траен спомен, който се базира на преки и силни впечатления у св. Т.. Съдът констатира, че към момента на провеждане на съдебно следствие пред настоящия съдебен състав свидетелите  Т.  и  Г. в различна степен са съхранили спомените си  за едни и същи обстоятелства. Посочените различия обаче в конкретния случай не дискредитират техните показания. Съдът  счита, че се касае за индивидуални паметови особености, базирани на конкретния принос на всеки един служител в разкрИ.ето на случая. При първото от инкриминираните деяния приносът на св. Т. е по-голям, комуникацията му с подсъдимия също е била по-интензивна в сравнение с конкретното участие на св. Г.. Отделно от това се установи, че св. Г. макар и да е вземал решение по старшинство   при наряд, e познавал по-слабо  характерния за  района криминален контингент в сравнение със своя колега – св. Т.. Така изброените  факти самостоятелно кореспондират  с факта на по-високата степен на съхранение на спомените при св. Т. и  дават логично обяснение  за това обстоятелство.

Настоящият съдебен състав прие за установено, че точната словесна форма на предложението по чл.304, ал.1 от НК, използвана от подсъдимия при осъществяване на първото инкриминирано деяние, е установена въз основа на прочетените показания на св. Г.. Формата на изпълнение на престъплението е описана по идентичен начин и при непосредствения разпит на св. Т. пред съда, макар и този свидетел да е използвал различни изразни средства.  По непротиворечив начин въз основа на свидетелските показания е установена е  предлаганата като подкуп сума от  подсъдимия в размер на 100 лева, както и поведението, което подсъдимият е изисквал от полицейските служители – да не пречат на „неговите хора“ и „неговите клиенти“.

Съдът обсъди и исканията на защитата показанията на свидетелите  - полицейски служители да бъдат изключени от годния доказателствен материал поради твърдяно от защитата противоречие между съставените от свидетелите документи и изявленията им пред съда, че не знаят за конфликт между подсъдимия, възникнал  последователно между него и техни колеги - полицаи от 03 РУП. Действително по делото съществува документална следа за взети писмени „сведения“ от свидетелите У. и Т., които по-късно са били описани в обобщена информация от св. И.Г. – (л.5 - л.10, том 1  от ДП). От показанията на свидетелите се установи, че целта им е била да послужат за проверка на конкретен подаден от св. Г. сигнал за престъпление по чл.304, ал.1 от НК, както и че отношенията помежду им не са надхвърляли служебния характер.  Ето защо съдът счита, че липсата на допълнителен обмен на информация между свидетелите след деянията кой точно какви оперативни данни е събрал за подсъдимия, установено с показанията на св. Т. пред съда, също не дискредитира техните показания.

Не се приемат за основателни доводите на защитата, че твърденията на свидетелите за естеството на отправените заплахи към тях от страна на подсъдимия са абсурдни. Вярно е, че свидетелите не са били в трудови правоотношения с подсъдимия, за да се изведе на тази плоскост възможно въздействие на заканата му, че ще бъдат уволнени. В нито един момент обаче свидетелите не са твърдели, че подсъдимият е служител на МВР, още повече с преки правомощия при кадровото обезпечаване на този орган. Тъкмо напротив, свидетелите непротиворечиво са посочили, че подсъдимият е бил част от криминалния контингент по линия на наркотици, че е имал арогантно, агресивно поведение, с ясно демонстрирано чувство за недосегаемост от закона. Тази негативна характеристика в цялостното излъчване от поведението на подсъдимия, възпроизведено в показанията на свидетелите, се илюстрира особено красноречиво в негова забележка към св. Г. относно това дали   е изпробвал бронежилетката си. С оглед така изложените обстоятелства се обосновава извод, че  заканите за уволнение от страна на подсъдимия нямат изолиран характер в комуникацията му с полицейските служители. Съдът констатира, че те са били възприети от свидетелите  в контекста на посочената демонстрация на недосегаемост. На тази база привидно парадоксално, но напълно логично се открояват и  изводите, до които са достигнали свидетелите, а именно, че подсъдимият парадира пред тях и  с други неправомерни действия, а  именно - с неправомерно поддържани контакти в  структурите на изпълнителната власт, водещи до възможна сфера на влияние от негова страна в различни нива или сред различни служители в йерархичната структура на МВР.

С оглед възраженията на защитата за наличието на пълна невъзможност да се изяснят релевантните факти при анализ на свидетелските показания следва да се извърши преценка и на въпроса дали изобщо в тях се съдържат факти без противоречия и ако това е така, какви са те. Съдът счита, че на тази плоскост могат ясно  да бъдат обособени спорните факти.

Показанията на св. Г. и останалите свидетели дават непротиворечиво убедителна доказателствена основа за особеностите на двете деяния, свързани със самоличността на участниците в тях – първото в екип между св. Г. и  св. Т., второто – в екип между същия свидетел и  св. У.. По несъмнен начин се установи целта на наряда в периода на първото деяние, базирана  на възложени охранителни функции на баскетболна среща в ** СОУ, както и поводът подсъдимият да влезе  в полезрението на полицейските служители – появата им извън сградата по време на почивка от спортното мероприятие. Показанията на св. Г. и св. Т. съдържат последователно и хронологично изложение на фактите, предхождащи момента на деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Изяснени са спецификите на случая, които го отличават от останалите случаи на полицейски проверки, а именно – внезапната поява на подсъдимия, като водач на характерен с деформациите си върху вратата от към шофьорското място червен автомобил. Св. Т. е описал вдлъбната ламарина на ниво почти до волана. За същото място от конструкцията на автомобил, управляван от подсъдимия, се твърди техническа неизправност и в прочетените показания на св. Г.. Периодът, който разделя момента на депозиране на прочетените показания на св. Г. от показанията на св. Т. пред настоящия съдебен състав е твърде голям, с продължителност от почти две години, за да се приеме, че единият свидетел би могъл да бъде повлиян от показанията на другия свидетел. Такава възможност е напълно изключена и с оглед обстоятелството, че двамата свидетели са депозирали показанията си пред настоящия съдебен състав в едно и също съдебно заседание. Добросъвестността на свидетелите парадоксално се установява тъкмо поради контраста между отчетливите спомени на св. Т. в производството пред съда и липсата на спомени у св. Г. в същото производство за едни  и същи обстоятелства. Аргумент за извод в тази насока дава фактът, че и двамата свидетели са били разпитани в едно и също съдебно заседание, като познанството им не е възникнало по повод воденото понастоящем наказателно производство и е извън всякакво съмнение. Възможността за пряка комуникация между свидетелите  преди началото на съдебното заседание обаче  очевидно не е била употребена от обвинението, за да обслужи целенасочени усилия за постигането на  пълен синхрон в гласните доказателства, които се събират чрез разпит на полицейските служители в производството пред съда.  Напротив, липсата на противоречия в показанията на св.  Г. и Т. се извежда на друга плоскост - между показания, дадени в различни периоди, при това – значително отдалечени във времето.

При непосредствения разпит на св. Г. се събраха преки гласни доказателства, относими към предмета на доказване и по второто от инкриминираните деяния. И това е така, тъй като свидетелят беше категоричен пред съда, че подсъдимият е съпричастен към обещание за подкуп за замяна на „топчета“.  Няма никакво съмнение, че се касае не за какви да е топчета, а за такива, които съдържат ВНВ. На тази основа е изяснен поводът за   сблъсък между полицейските служители   с подсъдимия в един от инкриминираните случаи, а именно -  на действия по чл.354а от НК с предмет на престъпна дейност - полиетиленови топчета, използвани за  пакетиране на  наркотични вещества с различен цвят. Твърдението на св. Г., че описаният случай не е  единичен в неговата практика и че винаги в този район подсъдимият се е явявал като „отговорник“ за разпространението на ВНВ, носи информационна стойност за мотивите на подсъдимия да пристъпи и към  инкриминираната престъпна дейност по предлагане или обещаване на подкуп. Те са ясно дефинирани в уточнението на св. Г. – „искаше да се махнем, за да не му пречим.“ Без съмнение полицейските служители са били наясно с това обстоятелство и с оглед уточнението на св. Г., че намесата на подсъдимия  В.Б. е била осъществена по повод полицейска проверка, която може да осуети или да предотврати дейност по разпространение на ВНВ, към която последният е съпричастен. По същество този детайл по фактите съдържа съществена отличителна характеристика на втория от инкриминираните случаи.  По идентичен начин фактите, относими към второто инкриминирано деяние в своята специфика   са възпроизведени и в показанията на св. У., поради което съдът приема, че показанията и на двамата свидетели се основават на факти, които са възприели лично. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и детайлни и в частта, в която описват мястото на конфликта им с подсъдимия - „****“ около блок  №* за второто деяние и до * училище в същата зона  – за първото.

Вярно е,  че обвинението точно по отношение на второто деяние визира друга форма на изпълнение на престъплението, чрез обещаване на дар, а не „предлагане“, както се твърди в показанията на св. Г.. Но също така  е вярно, че показанията на св. Г., макар и да са послужили като основа на обвинението, не са елемент от процедура, свързана с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, провеждането на която се подчинява на предварително установени правила. От значение  е фактът, че показанията  са дадени непосредствено пред съда под формата на свободен разказ и под тежестта на отговорността, която свидетелят носи по чл. 290, ал.1 от НК и за която е предварително предупреден. Към свидетелските показания  не са приложими изискванията, относими към изготвянето обвинителен акт, поради което е без значение обстоятелството дали  свидетелят назовава фактите в светлината на  точната им правна характеристика („предлага“ или „обещава“). С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че макар при описанието на случая, въз основа на който е изградено обвинението по второто инкриминирано деяние, свидетелят да използва изразни средства („предлага“), които не кореспондират напълно с коректната  правна квалификация – „обещава“, те са достоверен източник на доказателства.

Съдът не се съгласява с доводите  на защитата, че се касае за неопределени и дори за неопределяеми суми, предмет на престъпление. Обещанието на подсъдимия да осигури сумата от 400 лева за свидетелите Г. и У. се основава на преследваната от него цел полицейските служители  да не извършат действия по служба, като  осуетят разкрИ.ето на  престъпление „държане на високорисково наркотично” чрез бездействие, а именно   като не попречат да бъде подменено полиетиленово топче, съдържащо  наркотично вещество, намерено в лицето К.И. З. (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г. „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления“). От разпита на св. Г. и св. У. пред съда се установи както точният размер на обещаната от подсъдимия сума, както  и естеството на преследваната от него цел. Св. Г. е категоричен в показанията си, дадени пред съда, че обещаната сума  е възлизала на   „400.00 лева“ и деянието е било извършено успоредно с отправено искане да бъдат подменени установени ПЕ топчета, съдържащи ВНВ. В частта относно размера на обещаната като подкуп сума в неговите показания не са били установени противоречия в нито един момент от развитието на производството. На тази база съдът прецени, че се касае за траен спомен, който служи за стабилна основа, на базата на която да бъдат оценени показанията на другия полицейски служител, участвал в проверката. Първоначално св. У. разказа пред съда, че обещаната сума е била в същия размер – 400 лева. В прочетените на осн. чл.281 ал.4 от НПК показания от ДП свидетелят е посочил сумата от 70 лева, а в съдебното производство потвърди прочетените показания в тази част. За да отговори на въпроса кои от показанията следва да бъдат приети с доверие, съдът на първо място ги съпостави с показанията на св. Г. и след като прецени, че последният по този въпрос не е имал никакви колебания, счете, че са достоверни  именно неговите твърдения. Противоречията в показанията на св. У. са  допуснати в рамките на неговите разпити в  досъдебното производство, а в съдебното производство са били потвърдени като достоверни и в двете противоречиви части (л. 128, л.129, НОХД 3005/2015г.,  СП, СГС).  Изказаните от свидетеля У. съображения в СП да потвърди като достоверна и сумата от 70 лева се основават на изказаното от него предположение, че след като показанията са депозирани в период, по – близък до инкриминирания, вероятно са по - достоверни. Въпреки, че времето, в което св. У. е дал за първи път показания пред компетентен орган в ДП – 27.09.2010г. е отдалечено незначително от инкриминирания период, в сравнение с показанията, дадени пред настоящия съдебен състав през 2015г., съдът намира, че в конкретния случай това обстоятелство не   е аргумент за тяхната достоверност. Следващите показания на св. У. от ДП датират също от период, незначително отдалечен от инкриминирания– от 20.10.2014г., а също така  и незначително отдалечен от първия разпит, а размерът на инкриминираната сума в тях е фиксиран на 400 лева. Твърде кратък е изминалият период от време от момента, в който са били депозирани в досъдебното производство едните и другите показания, в които последователно се съобщават две различни суми, предмет на подкуп – съответно  70 и 400 лева. Следователно  изминалият период от време от датата на деянието няма  някакво особено значение за качеството на съхранените спомени в конкретния случай. Съдът намира, че генезисът  на допуснатите неразрешими вътрешни противоречия в показанията на св. У., дадени от него в досъдебното производство относно размера на обещаната като подкуп сума, е свързан с  изначалната липса на спомен за тези факти. Свидетелят е запълнил тази непълнота в спомените си първоначално с предположения, а впоследствие с наслагването на информация, получена съзнателно или не след деянието. Видно от съдебните протоколи, удостоверяващи проведени заседания пред друг състав при СГС (л.63-л.80, СП, НОХД  6151/11г.) св. У. е бил разпитван преди св. Г. и няма данни да е бил освобождаван от присъствие в съдебно заседание. От съдържанието на съдебния протокол може да се заключи, че св. У. е присъствал на разпита на св. Г., както и на прочитането на неговите показания от досъдебното производство. Въз основа на този  факт възниква непреодолимо съмнение, че свидетелят У. може да е възприел съдържанието на прочетените показания, както и да го възпроизвежда при последващите си разпити. Противоречията в показанията на св. У. в  частта относно размера на обещаната като подкуп сума са пренесени и в  съдебното производство, тъй като свидетелят потвърждава като достоверни и двете суми. По изложените съображения, както и с оглед данните за възпроизвеждането на информация, насложена в съзнанието на свидетеля след деянието, те не са достоверен източник на доказателства. Не се касае обаче за неотстранима непълнота на доказателствата от значение за крайния изход на делото, тъй като самостоятелно размерът на инкриминираната сума се установява от показанията на св. Г.. Този свидетел  за разлика от св. У. в нито един момент не е твърдял, че обещаната като подкуп сума е различна от 400 лева.  В останалата част от показанията на св. У. не се констатират нито вътрешни противоречия, нито противоречия с изявленията на св. Г., поради което съдът ги цени като годен източник на доказателства. С оглед проверка на показанията настоящият състав на съда съпостави отношението на свидетеля У. и към друга част от прочетените показания. На въпроса дали и от кого е бил използван полеви тест – от полицейските служители или от дежурната група св. У. в прочетените показания от 27.09.2010г. е твърдял същите факти, както и в СП, но ги е изложил ретроспективно. В разказа си пред съда свидетелят У. посочи, че поначало той  и св. Г. не са разполагали с необходимото оборудване за тестване на ВД  и посочената дейност се е осъществявала от дежурната група. В този смисъл са протоколирани и показанията на  св. У. , дадени от него на 20.10.2014г. (л. 6, 7, зелена папка, ДП), като липсват каквито и да е противоречия, респективно – липсвали са основания за прочитането им в тази част.  Следователно вътрешните противоречия в показанията на свидетеля  се свеждат  само и единствено до размера на обещаната като подкуп сума.

Съдът намира, че не е обоснована  критиката на защитата и към обема на извършената полицейска проверка, отнесена към липсата на действия за задържането на подсъдимия. Настоящият съдебен състав счита, че качеството и обемът на действията, извършени от свидетелите Г., Т. и У. за разкрИ.е на случаите на извършено престъпление не сочи за проявена недобросъвестност. Аргументи в подкрепа на този извод се извличат на първо място от правната характеристика на мярката по чл.63, ал.1 от ЗМВР ( отм.) и на второ място – от съдържащите  се в свидетелските показания данни, които са ги мотивирали да не задържат подсъдимия като автор на престъпление по чл.304, ал.1 от НК.

Задържането на лице, за което са събрани данни, че извършва тежко умишлено престъпление към момента на деянието, е било регулирано от нормата на чл.63, ал.1 от ЗМВР ( отм. ДВ. Бр. 19 от 5 Март 2014г., отм. ДВ. Бр. 53 от 27 Юни 2014г.). Настоящият състав на съда счита, че поначало неправилно преценката на обстоятелствата по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР ( отм.) е била изведена от защитата като абсолютен критерий за достоверност на свидетелските показания. За  задържането на лице, за което за което има данни, че е извършило престъпление, полицейските служители разполагат с дискреционна власт. Не следва да се пренебрегва и характерът на задържането по чл.63, ал.1 от ЗМВР (отм.) като принудителна административна мярка, която  се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. Тя обаче следва да се налага и в съответствие с целта на закона, т.е. само за постигането на  съответните цели, предвидени в ЗМВР. Като вид административна принуда, ПАМ не е средство за реализиране на наказателна отговорност, а  налагането ѝ е свързано с необходимостта да се предотврати възможността съответното лице да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. При собствена преценка на релевантните цели на задържането по ЗМВР съдът намира, че за постигането на тези цели не е било наложително задържането на подсъдимия по ЗМВР, както при първото, така и при второто от инкриминираните деяния. Няма данни подсъдимият към този момент да е бил търсен по конкретно оперативно, досъдебно или съдебно производство и да се е укрил, няма данни да е съществувала непосредствена опасност от извършването на друго престъпление, нито се установява опасност подсъдимият да е искал да продължи да извършва същото престъпление, за което се провежда производството понастоящем. Напротив, от прочетените показания на св. Г., както и от разказа на св. Т. пред съда се установява, че подсъдимият след отказа на полицейските служители да приемат подкуп, си е тръгнал сам. Следователно подсъдимият е осъществил признаците на състав на престъпление по чл.304, ал.1 от НК при наличието на категорични данни, че няма да се осъществи и  третата форма на изпълнително деяние на същото престъпление, изразяваща се в  даване на дар. Пряк източник на доказателства  в тази насока са показанията на св. Т. от съдебното производство, в които е посочил, че не е установил основания за задържането на подсъдимия, защото деецът „не е изваждал пари“. (л.99, СП, СГС, НОХД 3005/15г.). Въз основа на свидетелските показания съдът приема за установено, че подсъдимият след получения  отказ от страна на полицейските служители да приемат неговото предложение не е обективирал намерение да продължи този вид престъпна дейност, поради което не е съществувала и необходимост да се пристъпи към задържане с оглед целите на това задържане по ЗМВР  (отм.) Ето защо липсата на инициатива на полицейски орган за задържане по чл.63, ал.1 от ЗМВР (отм.)  не е и не може да бъде абсолютен критерий за преценка нито за установяване на  извършено престъпление от обективна страна, нито за качеството на възприятията и оценъчната дейност на свидетелите, които са осъществявали правомощието си да разкриват и разследват престъпления.

Съдът счита, че свидетелите подробно са разяснили  мотивацията си да не предприемат действия по задържане на подсъдимия и при двете  инкриминирани деяния. Защитата на  подсъдимия беше организирана имено с изясняването на този въпрос с оглед проверката на дадените от тях показания. Съдът констатира, че решението на полицейските служители е било взето в рамките на тяхната оперативна самостоятелност дали да бъде наложена  ПАМ по чл.63, ал.1 от ЗМВР (отм.). В основата на това решение към момента на деянието освен въпросът дали са налице данни за извършено престъпление, полицейските служители  е следвало да решат и въпросите по чл. 72. (1) ( ЗМВР – отм.), който  в тогава действащата редакция предвижда при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган….“.

Във всички случаи свидетелите Г.  е следвало освен целите на задържането по ЗМВР да съобразяват и риска от оказване на съпротива, възможните параметри на физическа сила и помощни средства в пределите на чл.72, ал.1 от ЗМВР (отм.), както и реда за употреба на помощни средства по чл.73 от ЗМВР (отм.). При разпит на св. Т.  се изясни, че на инкриминираната дата той нито е бил въоръжен, нито е разполагал с  белезници или с друг вид помощни средства. Въз основа на неговите показания  се изясни, че с такива е разполагал свидетелят Г., като последният е имал и водеща функция, като старши на патрула за провеждането на полицейската проверка. Свидетелят Т. обаче не може да бъде държан отговорен за решение, което друг служител на полицията е взел в рамките на отредените му правомощия по старшинство. Категорично се установи, че изпълнението на престъплението при  първото от инкриминираните деяния  не касае веществени доказателства. Св. Т. беше категоричен пред съда, че подсъдимият е споменавал конкретни суми, но нито ги е изваждал, нито ги е слагал в ръцете или дрехите на полицейските служители. С оглед изложеното решението на полицейските служители да не прибягват до правомощието си по чл.63, ал.1 от ЗМВР (отм.) се основава на конкретни данни за липсата на релевантните опасности по ЗМВР (отм.) и не може да бъде аргумент за тяхна недобросъвестност.

При осъществяването на първото от инкриминираните деяния липсата на инициатива  за задържането на подсъдимия е била обоснована от целта, за която са били изпратени служителите Г. и Т. – да охраняват училищно спортно мероприятие в * СОУ. Появата им в района на подсъдимия, който е съвпадал с територията на училището,  не е била свързана с обход на предварително зададен маршрут за превенция на престъпността, поради което е установена и причината свидетелите да отдадат приоритетно значение за охранителната функция към училището, явяваща се тяхна основна задача точно в този момент. Ценна информационна стойност в тази насока носят показанията на св. Т., който разказа на съда, че екипът от полицейски служители  е имал основна задача да осигури охрана на  баскетболна среща на деца между различни училища. Отговорността за изпълнението на  тези функции е била обусловена и от  информация за възможно сбИ.е между агитки на различни отбори. Настоящият съдебен състав счита, че охраняването на масово спортно мероприятие, което се характеризира с многобройни участници, които далеч надвишават числеността на изпратения  полицейски екип от двама души, самостоятелно представлява фактор, препятстващ свидетелите да извършват пълноценно други свои задачи, които рутинно също са свързани с опазването на обществения ред. За числено превъзходство на полицейските служители над подсъдимия при първото деяние също е некоректно да се говори, тъй като подобна оценка изисква да бъде игнорирана изцяло съществена  част от показанията на св. Т. пред съда,  а именно – тази, която касае хронологията от факти, предхождаща изпълнението на първото от инкриминираните деяния. Св. Т. разказа на съда, че намесата на подсъдимия следва по време действията на други неустановени по делото лица, които са станали обект на наблюдение от страна на полицейските служители по подозрение, че разпространяват и /или/ придобиват високорискови наркотични вещества. Въз основа на прочетените показания, дадени от св. Г. в досъдебното производство, се установи, че комуникацията с подсъдимия при първото деяние е  протичала успоредно с приближаването на неустановен брой лица в посока от кафене в бл. 7, находящо се в близост до охранявания обект – * СОУ. В прочетените показания на св. Г. се твърди, че е разпознал в тяхно лице контингент по линия на наркотици, а св. Т. е описал дори облекло на едно от лицата, което е свързал с най-активна дейност по разпространение на неустановени обекти. Същият свидетел е извършил частична идентификация въз основа на общи белези за облекло, като е посочил, че в кафенето е възприел лице със  „светлосин суитчър“.  Може да се заключи, че св. Т. е осъществил наблюдение с достатъчна продължителност във времето, за да констатира, че лицето със син суитчър се среща с много други лица, които идват за малко и  си тръгват. Св. Т. е изложил пред съда детайлно причините за формиране на подозрение, че се касае за разпространение на ВНВ с оглед съвпадането на появата на полицейските служители до оградата на училището с прекратяването на притока от лица към неустановеното лице, облечено със син суитчър, а отделно от това – и с оглед внезапните действия на същото това лице по напускане на района. Образно свидетелят Т. изясни пред съда своите впечатления по отношение на лице, познато като контингент на полицията по линия на наркотици с констатацията – „изпари се“. Важно е да се посочи, че разказът на полицейските служители разкрива факти, които са се развили успоредно във времето наред с протичането на охранявано от тях спортно мероприятие. Посочената съвкупност от обстоятелства дава основание на съда да приеме, че подсъдимият хронологично е отправил инкриминираното предложение да даде на полицейските служители сумата от 100 лева именно във връзка с прекратяването на дейността от страна на лицето, облечено със син суичър в  бл. * на ж.к. „****“. Наличието на синхрон между действията на подсъдимия и неустановените лица, излизащи от кафенето в посока към полицаите и действията на лицето със син суичър е  несъмнено установено. Така точният момент на отправянето на инкриминираното предложение от подсъдимия към свидетелите, съпоставено с обстановка, която поне видимо е била оценена от полицаите като дейност по разпространение на ВНВ, носи информационна стойност и за необоснован  риск относно сигурността на полицейските служители в случай, че предприемат задържане спрямо подсъдимия. В заключение съдът счита, че не е  опровергано съдържанието на обвинителните доказателства за съпътстваща деянието по чл.304, ал.1 от НК престъпна дейност по чл.354а от НК,  в която са въвлечени неустановен брой лица, надвишаващи значително по численост включените в наряда полицаи. На тази плоскост не може да се приеме за обоснован и аргумента на защитата, че полицейските служители не са предприели задържане, само защото не са разполагали с  данни за осъществено престъпление. Причините да не се приеме задържане по чл.63, ал.1 от ЗМВР ( отм.) могат да бъдат различни от претендираната и в конкретния случай те са изяснени от гласните доказателства по убедителен начин.

В гласните доказателства се съдържа обоснован отговор защо не е било осъществено задържане на подсъдимия и при втория от инкриминираните случаи. И в този случай гласните доказателства сочат за числено превъзходство на лица, за които са събрани данни, че извършват престъпна дейност над полицейските служители. Конкретната обстановка, предхождаща непосредствено извършването на второто деяние, за което е обвинен подсъдимият, е установена детайлно и в показанията на св. У., който разказа на съда, че преди да пристъпят към задържане на К. З. той и колегата му – св. Г. са наблюдавали в известен период от време как различни лица се доближават към З.  и разменят вещи с него. Твърдението на св. У., че доста голяма част от  лицата, за които е съществувало подозрение, че участват в престъпна дейност при  различни хипотези от чл.354а от НК,   са се разбягали при появата на полицейските служители, отново сочи за превес в числеността на криминалния контингент в сравнение с осигуреното полицейско присъствие в района. Съдът счита, че това обстоятелство е предопределило  изначално съществени затруднения при постигането на ефективност от полицейската проверка. Несъмнено свидетелите са били поставени в ситуация да установят повече от едно лица във връзка с едно и също подозрение, че са съпричастни към престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Въз основа на дадените от св. У. показания се установи, че в тази група лица следва да се включи и подсъдимият, тъй като същият е бил забелязан в непосредствена близост до проверявания З.. Настоящият съдебен състав счита, че в тази връзка броят на лицата, които са били наблюдавани да комуникират със задържания З., както и поведението на подсъдимия следва да се ценят като комплекс от обстоятелства, които в своята съвкупност са поставили в риск не само  преследвания резултат от полицейската проверка -  да се изясни пълния обем от факти, относими към осъществяването на престъпна дейност, но и личната безопасност на полицейските служители.

Информация в тази насока съдът черпи и от показанията на св. Г., депозирани пред настоящия съдебен състав. Свидетелят е изяснил, че  е разполагал със свобода в преценката си дали да предприеме задържане на лице, което извършва престъпление. От друга страна от показанията на св. У. се обосновава извод, че св. Г. е вземал решения за действията на полицейския екип по старшинство. Ето защо в конкретния случай е важна преди всичко преценката на дадените от св. Г. показания. Правомощието на полицейските служители по чл.63, ал.1 от ЗМВР ( отм.  с ДВ, бр. 53, обн. от 27 Юни 2014г.), но в сила към инкриминирания период  в конкретния случай не е било осъществено произволно, а след анализ на  степените на неотложност, с които са били изискуеми различни по своя характер  действия на полицията. От една страна свидетелите Г. и У. са били изправени пред необходимостта да разкрият престъпна дейност, свързана с държане, а евентуално – и с  разпространение на ВНВ, като обектът на проверката основно се е явявало лице, различно от подсъдимия и данните, че това лице държи важни веществени доказателства са категорични. От друга страна полицейските служители са разкрили и престъпление по чл.304 от НПК, извършено от подсъдимия. В двата случая обаче процесът на събиране на доказателства се подчинява на различни степени на неотложност, обусловено от факта, че разкрИ.ето  на второто престъпление не е било обусловено от действия по чл.164 от НПК, касаещи приобщаването на   веществени доказателства.  Без съмнение необходимостта от разследването и на двата случая съвпада по време и те се намират във фактическа връзка помежду си, макар и да се отнасят до различни обекти на полицейската проверка. Това обстоятелство е допълнителен аргумент за разбирането, че полицейските служители е следвало да планират своите действия в зависимост от това кои от тях имат неотложен характер, като концентрират усилията си при осъществяването на неотложните. Критерият за неотложност се извежда от наличието или липсата на опасност от укрИ.е на доказателства, чието събиране по-нататък във времето може да се окаже невъзможно. Депозирането на свидетелски показания за извършеното от подс. Б. престъпление по чл.304 от НК несъмнено няма такъв характер за разлика от изземването на ВНВ, които с оглед данните за конкретните количества, са могли да бъдат укрити в кратък период от време. Опасността от укрИ.е на полиетиленовото топче, което  е  държал К. З., е била висока и с оглед непосредственото присъствие на подсъдимия и демонстрираните от него усилия да бъде постигнат именно такъв резултат. Изброените обстоятелства са все аргумент за съображенията на съда, че полицейските служители правилно са отдали приоритетно значение на задържането на З., а не на подсъдимия, както и че пределите, в които са осъществили правомощията си по чл. 63, ал.1 от ЗМВР (отм.) не са обвързани нито с факта на извършено престъпление по чл.304, ал.1 от НК от обективна страна, нито са показател за тяхно субективно намерение този случай изобщо да не се разследва или избирателно да се разследва в по-късен момент. Свидетелите Г. и У. са били изправени пред необходимостта да осуетяват  опасностите от засягането на различни по вид обществени отношения, но при различни степени на неотложност. Несъмнено с престъпни действия по чл.354а от НК се засягат отношения, свързани с охрана на общественото здраве. РазкрИ.ето и доказването на това престъпление неизменно се свързва с изземването ( и то с годни процесуални способи) на наркотичните вещества, които биха имали значение на основно веществено доказателство и при един бъдещ съдебен процес.  Подкупът по чл.304 от НК също е тежко  престъпление, но в хипотезата на дадено обещание или предложение за подкуп, не може да се говори за необходимост от събирането на веществени доказателства, още повече в неотложен порядък, което самостоятелно поставя разследването на този вид престъпление в позиция на по-ниска степен на неотложност в сравнение с охранителната функция, предприета от свидетелите спрямо друго лице по подозрение, че държи ВНВ с цел да ги разпространява.  Несъмнено свидетелят Г. е съзнавал обема на своите правомощия да задържи подсъдимия, но в преценката за приоритетите при разследването на двата случая, характерни с различни обекти на посегателство, те са били отчетени правилно. Св. Г. посочи на съда, че не е задържал подсъдимия, тъй като е  охранявал друго лице по подозрение, че  продава наркотици. В тази част неговите показания са допълнени и от разказа на св. У., който в производството пред съда изясни, че макар и двамата със св. Г. да са разполагали с помощни средства, съгласно действащи инструкции са се подчинявали на указанието едно лице да не прибягва към задържане, ако не разполага с подкрепата на поне още един полицейски служител. Следването на предварително дадени указания, установено от показанията на  св. У., дава допълнителен аргумент за взетото от свидетелите решение да задържат само  едно лице– К. З..

Ето защо съдът счита, че в конкретния случай решението  на полицейските служители да задържат само К. З. при наличието на данни за разнородна престъпна дейност, извършена от различни лица, не следва да бъде подлагано на  упрек дотолкова,  доколкото те са изпълнили задълженията си да сигнализират за подкрепление. Фактът, че подсъдимият си е тръгнал, без да изчака пристигането на допълнителни екипи от полицейски служители, е обусловено от пропуск в действието на други звена или полицейски служители, различни от свидетелите Г. и У. и няма отношение към оценката на тяхната добросъвестност. Дори и да се приеме, че подсъдимият Б. е бил известно време на разположение, за да бъде задържан, от показанията на св. Г. се изясни, че подкреплението е пристигнало с полицейски автомобили с включена звукова сигнализация. При това положение подсъдимият несъмнено е разполагал с допълнителни възможности да получи изпреварваща информация и да планира точния момент, в който да напусне местопрестъплението. Ето защо, противно на исканията на защитата, настоящият съдебен състав счита, че  на тази плоскост не следва да се черпят доводи за дискредитирането на обвинителните гласни доказателства.

Привидното противоречие в показанията на св. Г., че при второто деяние е изчаквал подкрепление, но не е викал такова,  е разрешено със съпоставката на неговите твърдения с показанията на св. У.. Въз основа на разказа на този свидетел се установи, че допълнителни екипи на полицията са били сигнализирани от неговия колега У. още преди намесата на подсъдимия и по повод на инициираната полицейска проверка срещу К. З. по подозрение за разпространение на наркотични вещества. Касае се за задължителното изискване откритото у З. ВД да бъде тествано от специализиран полеви тест, с който разполага само ДОГ.

Неоснователни са възраженията на защитата за съществуващи противоречия в показанията на св. У. относно момента на ползване на полеви тестове. Касае за привидно вътрешно противоречие с оглед уточнението на свидетеля, че при разговор със задържаното лице е узнал за  съдържанието на полиетиленовото топче. На второ място, моментът на ползване на полевия тест, а именно – от дежурната група, а не от св. У.,  е изяснен по категоричен начин и от съдържанието на коментара от страна на този свидетел по повод прочетените показания от досъдебното производство. Обективните действия на подсъдимия Б., дават яснота за субективното му отношение към извършената полицейска проверка, както и за целта на обещания подкуп при второто инкриминирано деяние. Несъмнен факт, установен от показанията на полицейските служители, е моментът на оттеглянето на подсъдимия от местопрестъплението при осъществяването на второто от инкриминираните деяния – преди пристигането на дежурната група. Въз основа на този факт може категорично да се заключи, че подсъдимият нито е бил свидетел на тестването с полеви тест, нито е положил усилия да получи информация за резултата от този тест. Така може да се заключи, че подсъдимият от субективна страна към момента на инкриминираното обещание за подкуп е бил напълно наясно и без да изчаква резултат от полеви тест с действителното съдържание на откритото при К. З. полиетиленово топче. Този синхрон в доказателствения материал кореспондира именно с тезата на обвинението, че подсъдимият е имал мотив да направи инкриминираното обещание за подкуп на полицейските служители преди пристигането на оперативна група, която разполага с полеви тестове.  

Една от основните критики на защитата към свидетелските показания е свързана и с момента на подаване на сигнала за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.304, ал.1 от НК. Този момент от обективна страна е установен от документите, сочещи за администрирането на сигнала и неговия автор. В такава насока следва да бъдат ценени съдържащите се в том 1 от ДП материали, от които е видно, че Началникът на 03 РУП е бил сезиран на 17.05.2010г. с обобщена докладна записка от св. Г.. Този факт потвърждава изявлението на свидетелите Т. и У., че именно св. Г. е имал водеща функция по старшинство в работата  на полицейските екипи, в които е бил включен на инкриминираните дати. Първият по време от създадените документи със сигнализираща функция като законен повод по смисъла на чл.208 от НПК е съставена от св. Г. ДЗ от 08.04.2010г. (л.5, том 1 от ДП). – десет дена след второто от инкриминираните деяния. В разпит на св. Г. в производството пред съда се изясни, че преди да сигнализира писмено началника на 03 РУП, той   е уведомил за случая в разговор прекия си командир. Документите, съставени от останалите свидетели, представляват писмени обяснения от тях, които не са дадени пред компетентен орган по реда, предвиден в НПК  и следват по време съставената от св. Г. ДЗ от 08.04.2010г., като единствената им функция е свързана със събирането на оперативна информация в подкрепа на данните, изложени в сигнала на св. Г.. Съдът приема, че дадените обяснения от свидетелите У. и Т. нямат сезираща функция за извършено престъпление и не са били дадени с такава цел по две основни съображения: първото е, че са обслужвали подаден вече сигнал за същите факти, а  второто се извежда ясно въз основа на показанията на св. Т. в разпит пред настоящия съдебен състав. Той е посочил, че не е „приел на сериозно“ предложението на подсъдимия (л.99, СП, НОХД 3005/2015г. на СГС). Свидетелят е уточнил, че много по - сериозно е приел заплахите на подсъдимия срещу телесната си неприкосновеност.  За тази част от дейността на подсъдимия  прокуратурата не е внесла съответно обвинение в съда, но така или иначе фактът на отправени заплахи към полицейските служители е безспорно установен и същият е в логическа връзка с обвинението, че подсъдимият е прибегнал до тях, след като е  получил отказ от полицейските служители да приемат подкуп. По делото е налична и ДЗ с обобщаващо съдържание, също съставена от св. Г., която датира от 17.05.2010г., т.е. след обясненията на останалите свидетели –л.4, том 1 от ДП.  В светлината на така установените факти е видно, че полицейските служители не са имали колебания за правомерното поведение, което дължат, като са обективирали разбирането си, че основната опасност за тях произлиза преди всичко от отправените заплахи. Без съмнение, не е установен физически сблъсък между свидетелите и подсъдимия и в тази част възраженията на защитата са основателни. Опасността от подсъдимия обаче не следва да се свежда само до този вид сблъск. Не е без значение словесният сблъсък между свидетелите, от една страна и подсъдимия, от друга. По несъмнен начин се установи, че  поведението на подсъдимия  е било агресивно, като агресията е осъществена със сериозни словесни внушения относно здравината на бронежилетката на един от полицаите ( по отношение на св. Г.), както и със заплаха, че ще  инициира в бъдеще неправомерен натиск от други служители в системата на МВР, които разполагат с позиции да го оказват. При положение, че по същото време свидетелите са отдавали приоритетно значение на работата си по линия за разкрИ.е на престъпления, свързани с  наркотични вещества, настоящият съдебен състав счита, че забавата за сигнализиране от  10 дни след второто деяние, не дискредитира свидетелските показания. От материалите, съдържащи се във втори том от ДП е видно, че на 29.03.2010г. ( инкриминираната дата по второто деяние) св. Г. е съставил  ДЗ, изпълняваща сигнализираща функция по отношение на деяние, свързано с разпространение на ВНВ от лице, за което се споменава и в свидетелските показания - за К. З. (л.10, л.11, том 2 от ДП). Случаят е бил регистриран в 03 РУП още на инкриминираната дата, като е отразен с името на лицето, от което е получена предварителна информация – Емануил Захариев ( л. 12, стр.2 , том 2 от ДП). От ДЗ, съдържаща се на л.4 от том 2 от ДП е видно, че свидетелят Г. на последната от инкриминираните дати е работил и по други случаи, относими към разследването на престъпления срещу здравето на гражданите. Независимо, че заплахите, отправени от подсъдимия, както и престъпната му дейност, за която се провежда настоящото наказателно производство, не са описани  пряко в тези ДЗ, не може да се твърди, че свидетелите са укрили информация или че са възпрепятствали своевременното разследване на случая. И това е така поради факта на подаден сигнал срещу К. З. още на 29.03.2010г. Основание за такъв извод дава анализът  на свидетелските показания, от които  се установи по несъмнен начин, че престъплението, извършено от подсъдимия, е във фактическа връзка с деянието, извършено от лицето К. З.. Функциите на органите на досъдебното производство  и обемът на техните действия са извън компетентността на свидетелите Т., У. и Г.. Във всички случаи обаче с факта на подаването на ДЗ на 29.03.2010г. срещу лице, за което свидетелите твърдят, че е бил наркоразпространител в района на „**“* , те са имали правото да очакват, че ще бъдат разпитвани по този случай, включително и за съпътстващите наркоразпространението обстоятелства, т.е. и за подсъдимия. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че писмените доказателства, съдържащи се във втори том от ДП – подадени ДЗ, както и извлечения за дадени наряди и регистрирани случаи на регистратура при 03 РУП също не могат да дискредитират свидетелските показания, на които се основава обвинението на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до правен извод, че подсъдимият В.Б. от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.304, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като при  условията на продължавано престъпление - с две деяния, които  осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - в периода от 17.02.2010г. до 29.03.2010г. в гр. С. предложил и обещал дар на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУП-СДВР, на  А.З.У., на длъжност “полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУП-СДВР, Д.В.Т., на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, за да не извършат действия по служба както следва:

1. 3а това, че на 17.02.2010 г.,в гр. С., ж.к. ********** е предложил дар - сумата от по 100 (сто)лева на две длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР и Д.В.Т., на длъжност „полицай“  в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, като казал: „Какво искате? По 100 (сто) лева на човек ще стигнат ли, за да станете и да се махнете оттук, защото плашите моите хора и моите клиенти?”, за да не извършат действия по служба - да напуснат маршрута си на обход и да не предотвратяват престъпления - държане и разпространение на наркотични вещества (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР, отм., обн. в ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г., който гласи, че „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления”.

2. За това, че на 29.03.2010 г.,в гр. С., ж.к ********** е обещал дар- сумата от 400 (четиристотин) лева на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - И.Г., на длъжност „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 03 РУП-СДВР и  А.З.У., на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“,            сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ-СДВР, като казал: „Давам  ви  400 (четиристотин) лева да сменим топчетата, ако не сменим топчетата сега,  ще намеря начин да го сменя като дойдат цивилните полицаи и от полевия тест няма да излезе нищо”, за да не извършат действия по служба – да осуетят разкрИ.е на престъпление „държане на високорисково наркотично вещество”,  като не попречат да бъде подменено полиетиленово топче, съдържащо  наркотично вещество, намерено в лицето К.И. З. (в нарушение на чл. 58 от ЗМВР отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г. „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления“.

Престъплението по чл.304 ал.1 от НК във вменената на подс. Б. във вина първа форма на изпълнителното деяние е довършено със самото предлагане, независимо дали се е стигнало фактически до даване, съответно – до приемане на облагата от длъжностните лица. При предлагането за даване на неследващ се дар или каквато и да е облага, респективно и при обещаването на дар престъплението е формално. Представата на длъжностното лице за това дали обещанието или предложението може реално да се осъществи е без значение. За осъществяване на престъпния състав не е необходимо и длъжностното лице да изрази съгласие. В конкретния случай облагата е била предложена и обещана на длъжностни  лица с оглед постигането на тяхно  бъдещо действие или бездействие, а именно, за да извършат или да не извършат действие по служба.  Както подсъдимият, така и длъжностните лица са били наясно със съдържанието на целеното действие или бездействие, както и че изискваното от подсъдимия поведение е пряко свързано с изпълнението на служебните задължения на свидетелите. Съдът счита, че след като от субективна страна у длъжностните  лица е била формирана представа за съдържанието на предложението и обещанието за  подкуп, както и представа за естеството на  бъдещото поведение, което се изисква от тях,  е осъществен и субективният състав на престъплението.

От обективна страна подсъдимият е предложил на длъжностните лица - А.У., И. Г. и Т. благоприятно изменение в тяхната имуществената им сфера при първото деяние чрез предложение, а при второто деяние - чрез обещаване за даване на неследващ се дар. На практика, подс. Б. е предложил на длъжностните лица - полицейски служители да осъществи фактическо разпореждане с определени вещи - парична сума, т. е. той е осъществил формата на изпълнително деяние „предложи дар”. Наред с това подсъдимият Б. е осъществил и изпълнително деяние на престъплението в хипотезата при която деецът „обещае дар“,  тъй като словесно е поел ангажимент да извърши плащане в един бъдещ момент, като предостави сумата от 400 лева на свидетелите Г. и У. при предварително поставени условия – да не извършат дължимите от тях действия по служба да разкриват престъпление „държане на високорисково наркотично вещество” в  нарушение на чл. 58 от ЗМВР отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014г. „Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления“. Деянието е било осъществено от подсъдимия с цел да мотивира полицейските служители  да осуетят изпълнението на това свое задължение, като не попречат да бъде извършена подмяна на  полиетиленово топче, съдържащо  наркотично вещество, намерено в лицето К.И. З. с друго, което е празно. Деянието на подсъдимия е осъществено при наличието  на отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като престъпният резултат е могъл да засегне и правилното функциониране на обществените отношения, свързани с дейността на правосъдието. Полицейските служители към момента на деянието не могат да бъдат считани за  разследващ орган по смисъла на чл.194, ал.4 от НПК вр. с чл.212, ал.2 от НПК, чиято първа редакция е обнародвана след това  с ДВ, бр. 32/2010г. Следователно деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл. 289  от НК. Преследваният от подсъдимия  ефект обаче – да бъде засегнато правораздаването, що се отнася до събирането и запазването на ВД, които имат значение за разкрИ.е и доказване на престъпления по чл.354а от НК, е несъмнено установено обстоятелство. На тази основа съдът счита, че е изяснен от субективна страна мотивът за извършване на престъплението. Подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективна страна на съставомерното си поведение, като същото е извършено и с цел да бъдат накарани длъжностните лица - полицейски органи - чрез предлагането или чрез обещаването на бъдещи разпоредителни действия с парични суми, които представляват дар по смисъла на чл.304, ал.1 от НК, да пропуснат да извършат действие по служба. Подсъдимия  е знаел, че поначало на полицейските служители е вменено задължението да разкриват престъпления и именно тази тяхна функция е искал да засегне. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че престъплението е извършено от подсъдимия виновно, като формата  на вината е пряк умисъл. Това е така, доколкото се установи, че подсъдимият е съзнавал, че предлага парична сума на полицейски служители, за да не извършат охрана и запазване на местопроизшествието, което е действие по служба, като  се съгласят да бъде подменена установената полиетиленова сгъвка, съдържаща ВНВ, с друга, която няма съдържание,  уличаващо в престъпление. На тази база съдът прие, че с действията си подсъдимия Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.304, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът съобрази следното.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.304, ал.1 от НК друг състав на СГС  е определил наказание за срок от една година и глоба в размер на 500 лева. Бил е осъществен инстанционен контрол по жалба на защитника на подсъдимия и по повод на този контрол и постановено отменително решение на САС делото се разглежда за втори път от първоинстанционния съд. При това положение съдът намира, че е обвързан с правилото на “reformazio in peus” при определянето на наказание и независимо от допълнително установените факти и обстоятелства не може да влошава положението на подсъдимия в случай на осъдителна присъда. Съдът намира, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на  чл.54 от НК, тъй като причината за забавянето на процеса е свързана с конкретната фактическа и правна сложност на случая. Отделно от това след постановяването на отменителното  решение на САС от 07.07.2014г. е допуснато забавяне на производството до внасянето на обвинителен акт през м. май 2015г.  Причината за забавянето обаче е свързана с процесуалното поведение на подсъдимия, който  при условията на чл.66, ал.1 от НПК е променил известния по делото адрес, довело до необходимост от провеждането на съответни издирвателни мероприятия.  Съдът съобрази нормата на чл.304, ал.1 от НК, която предвижда до 6 години лишаване от свобода и глоба до 5 000 лв.,  съдебното минало на подс. Б., който към момента на извършване на деянията по настоящото дело е бил осъждан, размера на предложения подкуп, факта на осъществени две деяния на престъплението, целеният от подсъдимия противоправен резултат, с който е искал да засегне и обществените отношения, свързани с осъществяване на правосъдието. Смекчаващо отговорността на подс. Б. обстоятелство е единствено младата му възраст. Неговата тежест обаче е незначителна, особено при съпоставка с отегчаващите отговорността обстоятелства. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията на чл. 55 от НК. С оглед изложеното съдът наложи наказание „лишаване от свобода“ в пределите, очертани от нормата на чл.54 от НК, спазвайки и забраната да се влошава положението на подсъдимия.  Изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК изисква налагане и на кумулативно предвиденото наказание „глоба” за извършеното престъпление по чл.304, ал.1 от НК. Наказването на този вид престъпна дейност се съобразява с целите по чл.36 от НК да се окаже въздействие върху дееца, както и да допринесе за осъществяване на генералната превенция. По изложените съображение съдът счита, че макар и да не е предвиден минимум на наказанието „глоба“ ,  не следва да намалява нейния размер в минимума по чл.47, ал.1 от НК.

По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” съдът прецени, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно от дееца, тъй като  е осъждан на лишаване от свобода  и съществува  законоустановена пречка да се приложи правният институт на условно осъждане. С оглед данните за правния статус на подсъдимия са налице основанията на  чл.60, ал.1 вр. с чл. 61, т.2 от ЗИНЗС за определянето на първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор.

Съдът на основание чл.307а от НК присъди в полза на държавата левовата равностойност на предмета на престъплението в размер на 600 (шестстотин) лева.

            На основание чл.190, ал.2 от НПК осъди подсъдимия да заплати сумата от пет лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

         Воден от изложеното, съдът постанови присъдата.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: