Решение по дело №23510/2011 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260080                                         20.08.2020 година                     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря: Диана Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 23510 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на постановеното съдебно решение по извършване на делбата № 2371 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив. С него на основание чл. 349, ал. 2 ГПК допуснатият до делба недвижим имот – апартамент, е поставен в дял на Г.Г.Й., която е осъдена да заплати на другия съделител Н.Г.М. сумата от 14 400 лева за уравнение на дела ѝ.

Съделителката Н.Г.М. твърди, че не е платена присъдената сума за уравнение на дела ѝ, поради което иска обезсилване на решението.

Съделителката  Г.Г.Й. възразява, че сумата е платена, иска отхвърляне на предявения иск, като се позовава на това, че решението по извършване на делбата е вписано.

Настоящият съдебен състав намира предявения иск по чл. 346, ал. 6 ГПК за процесуално допустим, тъй като се иска обезсилване на решение по извършване на делбата, постановено по възлагателна претенция по чл. 346, ал. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи и възражения, както и приетите по делото доказателства, приема, че предявеният иск подлежи на отхвърляне, по следните съображения:

Искането по чл. 349, ал. 6 ГПК за прогласяване на настъпило обезсилване по право на решението по извършване на делба по чл. 349, ал. 2 ГПК, съставлява искане за признаване на липсата на валидна престация на сумите, определени по възлагателното решение като паричен еквивалент на имотен дял на съделителя, който е останал без дял в натура. В тежест на ответника по този иск е да установи, че платил в срок определената от съда сума  по уравняване на дела на другия съделител.

Установява се от приетите по делото доказателства /л.94-л.96/, че на ***** в полза на Н.Г.М., с три последователни пощенски превода от една и съща дата, е преведена сумата от 14 400 лева, колкото е уравнението на дела ѝ. Преводите са извършени от С.П.С., упълномощена от Г.Г.Й., с приложено по делото пълномощно/л. 93/, което инкорпорира в себе си договор за мандат. Изпълнението на паричните задължения не е с оглед на личността, поради което кредиторът няма правен интерес да откаже изпълнение от всяко трето лице, без оглед отношенията на това лице с длъжника. Пощенските записи доказват най-малко, че в полза на Н.Г.М. е направен опит да се извърши плащане. Ако хипотетично се допусне, че кредиторът е отказал да получи сумата по пощенските записи, тогава няма да е налице погасяване на задължението, но кредиторът ще бъде поставен в забава.  В тази връзка с решение № 799 от 24.09.1994 г. по гр.д. № 681/94 г. на ВС, I г.о., е разгледан казус, при който съделителят, на когото е било възложено жилището, е изпратил с пощенски запис дължимата сума на кредитора, но последният е отказал да я получи. Направен е извод, че в този случай кредиторът неоправдано не е приел предложеното му своевременно изпълнение и е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, поради което длъжникът не следва да понесе санкцията на чл. 288, ал.7 ГПК/отм./ за обезсилване на възлагателното решение.

Настоящият съдебен състав споделя съображенията в цитираното по-горе съдебно решение, като разписките за осъществените пощенски записи се явяват достатъчно доказателство, за да бъде отхвърлен предявеният иск. При забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, длъжникът не може да търпи негативни правни последици, тъй като се освобождава от собствената си забава. Отделно, в случая обосновано може да се предположи, че дела е уравнен. Пощенският запис е нареден от трето лице, като нито една от страните не се позовава на приложените по делото разписки – ищецът поради липса на интерес, тъй като не носи тежест по установяване факта на плащането, а ответникът вероятно поради незнание, тъй като нареждането не е извършено лично от него, а от негов представител.     

Така мотивиран, РС-Пловдив

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.М., ЕГН ********** против Г.Г.Й., ЕГН ********** иск по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на решение № 2371 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.

                                                           

СЪДИЯ:/п/ Деян Вътов

 

Вярно с оригинала: Ц.В.