Решение по дело №1317/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К., [ЕГН], гр. Варна, [жк], против Решение № 552/25.04.2024г. на Районен съд - Варна, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 481/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0819-004632/22.12.2023г. на н-к в група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ й е наложена глоба, в размер на 400,00лв. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения, че не е извършила вмененото административно нарушение. В тази връзка сочи, че според показанията на свидетелите, мястото на ПТП е пред жилищния й блок и същото е настъпило при паркиране на колата, която е искала да измести на разстояние не повече от 10 - 15 метра. По изложените съображения твърди, че се касае за маловажен случай. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - н-к в група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, чрез юрк.К. Л. - А., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки С.д. № 9780/08.07.2024г. Намира за правилна преценката на ВРС, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което правилно не е приложен чл.28 ЗАНН. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че с жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти не установяват извод за наличие на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН - каквото е основното оплакване в жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 22.11.2023г., около 16:30 часа, в гр.Варна, до бл.***, Н. К. управлявала л.а. Т. А. с ДК № [рег. номер], собственост на И. Я., като настъпило пътно-транспортно произшествие между управляваното от К. МПС и друго такова, неустановено по делото. М. К. и другия водач възникнал спор по повод случилото се, като впоследствие К. напуснала местопроизшествието, а другият водач подал сигнал до компетентните органи. На място пристигнали служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна - св.К. Д. и св.Р. К.. По данни на подалото сигнала лице бил установен регистрационния номер на управляваното от К. МПС, а въз основа на същия, К. била установена като лице, което го е управлявало. Служителите на Сектор „Пътна полиция“ осъществили с нея връзка по телефона и й разпоредили да се върне на местопроизшествието. След като К. се върнала, на място полицейските служители установили нейната самоличност и извършили проверка, при която констатирали, че л.а. Т. А. с ДК № [рег. номер] е собственост на И. Я. и е без сключен, и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесната дата. Прието било, че К. е извършила нарушение на чл.638, ал.3 КЗ, за което й бил съставен АУАН серия GA № ***/22.11.2023г., подписан без възражения. Въз основа на АУАН било издадено НП № 23-0819-004632/22.12.2023г., с което на К. е наложена глоба, в размер на 400,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, без допуснати в производството съществени процесуални нарушения, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Вмененото във вина на лицето нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената правна норма и е индивидуализирано следващото се за нарушението наказание. По същество е изведен извод, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час, К. е управлявала МПС, без за същото да има сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт е приет за безспорно установен от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя и свидетеля по акта, както и от служебно извършената справка на сайта на „Гаранционен фонд“, според която на датата и в часа, в които е установено нарушението, за процесното МПС не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Прието е също, че в случая е налице субективна съставомерност, т.к. К., в качеството на водач, е била длъжна и е могла преди да предприеме действие по управление на превозното средство, да се информира дали за същото са спазени законовите изисквания, в т.ч. по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“. По изложените съображения е прието, че правилно отговорността на К. е ангажирана за нарушение на чл.638, ал.3 КЗ. В контекста на разпоредбата на чл.28 ЗАНН и на дефиницията за „маловажен случай“ по § 1, т.4 ДР на ЗАНН, ВРС е приел, че установените по делото факти не сочат на маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка е съобразено, че изискването за управление на МПС само след сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ е императивно, К. не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че е управлявала автомобила само няколко метра, както и че фактът на настъпило ПТП изключва приложимостта на чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Направените изводи от въззивния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка, включително и чрез разпит на свидетели. Обсъдил е заедно и поотделно събраните доказателства, и се е произнесъл мотивирано по доводите на страните, като е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Макар служебно изготвената от ВРС справка от сайта на „Гаранционен фонд“ да не е приобщена към доказателствата по делото - изведена е на 25.04.2024г., т.е. след проведеното на 13.03.2024г. открито съдебно заседание и след обявяване на делото за решаване, фактът, че за управлявания от К. автомобил на 22.11.2023г. не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ се установява безспорно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.К. Д. и св.Р. К., а и не се оспорва от жалбоподателката. От същата не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите в АУАН, поради което правилно ВРС е приел, че извършването на вмененото нарушение е безспорно установено.

Правилно ВРС е приел и че установените факти не обосновават маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН и § 1, т.4 Д. З..

Управляването на МПС е правнорегламентирана дейност, която е източник на повишена опасност. Обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на моторни превозни средства /МПС/, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Както правилно е приел ВРС, изискванията за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и за управление на МПС само след сключена и валидна такава, са императивни, поради което е ирелевантно изминатото разстояние с автомобила, за който не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По делото не се установяват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи. Напротив, безспорно е установено, че докато процесният автомобил е бил управляван от К., с участието на същия е настъпило ПТП, което обстоятелство изключва приложимостта на чл.28, вр. § 1, т.4 Д. З..

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.4, вр. ал.5 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП в размер на 80,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 552/25.04.2024г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 481/2024г.

ОСЪЖДА Н. Д. К., [ЕГН], гр.Варна, [жк], *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!