РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
София, 15.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
Членове:
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
БОЖИДАР
СТАЕВСКИ
при
участието на секретаря Алина
Тодорова,
като
разгледа докладваното от Татяна Димитрова въззивно гражданско дело № 20211100502274
по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.” към МВР - гр.
София срещу Решение № 20276873 от 15.12.2020г. постановено по гр.д.№ 75051/2019г
на СРС, II
ГО,
53 състав, с което е осъдена Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.” към МВР да заплати
на Л.А.А.., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от
1496,55 лв. представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. до
30.11.2019 г., заедно със законната лихва от 23.12.2019 г. до погасяване на
задължението и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 223,29 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до
22.12.2019 г., както и сумата от 400 лева – разноски по делото.
Въззивникът
излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на СРС.
Правните изводи за наличие на извънреден труд и необходимостта от последващото
му обезщетяване са напълно погрешни. Излага правни доводи, че НСОРЗ е
неприложима. Посочва, че отразения в ССЕ труд не е извънреден, тъй като същия е
изчислен сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал 22.00 часа до
6.00 часа – 8 часа за процесния период и отчетен след прилагане на разпоредбите
на чл. 9, ал. 1,2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Твърди се, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР по
изчисляване и заплащане на този един час нощен труд. Отчитането и заплащането
на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл.
179, ал. 1 и 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, Наредба 8121ь-776/29.07.2021г.
на МВР, а неговия размер се определя със заповед на Министъра на ВР, който е с
часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвиден в чл. 140 от Кодекса на
труда. Поради това, се твърди, че не следва да се прилагат текстовете на чл. 9,
ал. 1,2 и 3 НСОРЗ по КТ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като за
8 часа, след умножаване с коефициент 0.143, както е посочено в изготвената по
делото експертиза.
В хода по същество се сочи /в
писмени бележки/, че определения със заповедите на министъра на вътрешните
работи размер на нощния труд - 0,25 лв. на час бил платен на служителя ведно с
месечното му трудово възнаграждение, по което обстоятелство не се спори.
Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по
КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги приравнявал с
коефициент 0,143. Счита, че причината да се уреди по този начин
продължителността на нощния труд в системата на МВР може да е компесаторния
механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите на МВР имали повече и
разнообразни права по ЗМВР, които работниците и служителите по КТ нямали.
Другата причина била специфичният характер на дейността на тези служители,
посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В този смисъл било и тълкуването
на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на МОТ, посочено в дело С-262/2020
на СЕС. Излага доводи за различие на двата вида труд - „нощен“ и „извънреден“
като нощен бил положеният в тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00
часа.
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор на въззивната жалба в срок и изразява становище
за нейната неоснователност. Заявява доводи, че решението на СРС е правилно и
законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото
доказателства. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.01.2021г. и е
обжалвано в срок на 18.01.2021г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След
преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За
да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на
нощния труд в дневен е била предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена, като в следващите два
подзаконови нормативни акта - Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015
г. / и Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. / липсва изрична
норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С
оглед това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143, като в противен
случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.
В
случая е установено, че ищецът е положил нощен труд, който при сумарно
изчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 размера на положения
труд възлиза на 1496.55лв, заедно със законната лихва от
23.12.2019 г. до погасяване на задължението и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 223,29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2017 г. до 22.12.2019 г., както и сумата от 400 лева
– разноски по делото.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал.
3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т. 2
вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР. За процесния период - 26.07.2016г.- 26.07.2019г. действа Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, съгласно
които за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
Това
означава, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на
общия правен режим, като едновременно с това не предоставя на тези държавни
служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.
Основното
възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като
се касае за специална уредба.
С
решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022г. е прието, че чл.20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на
държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
В
пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на механизъм в
Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779
/обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на нощните часове труд в
дневни със съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Такива съображения не
можели сами по себе си да представляват цел от общ интерес. Дадени са
разяснения, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния
труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в
сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право,
като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в
МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т.
1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да
се приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24 - часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането
на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в
чл. 14 от Конвенцията за З.правата на човека и основните свободи.
За
пълнота на изложението ще посочим, че празнотата в правото е отстранена с
изменение на чл.187, ал.4 ЗМВР, обн.ДВ, бр.60 от 07.07.2020г., където изрично е
прието, че: при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1.
Решението
на СРС е правилно включително и в частта за разноските.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за разноски, на
въззиваемата страна следва да се заплати сумата в размер на 400 лева, съобразно
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се
присъждат в пълен размер, което не е прекомерно.Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20075459 от 23.03.2021 г. по гр.д.№ 42089 по описа за 2020 г. на СРС,
Второ ГО, 53-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.” към МВР да заплати на Л.А.А., ЕГН **********,
сумата в размер на 400лв, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.