Решение по дело №2623/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1518
Дата: 21 септември 2018 г. (в сила от 10 декември 2018 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20183110202623
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2018г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и шести юли                                                      две хиляди и осемнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 2623 по описа за 2018 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на Б.К.К., със съдебен адрес *** против наказателно постановление  № 23-0000529/ 17.05.2018г. на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 139, ал.1, т.1, вр. чл. 101, ал.3, т.4, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП, ред. ДВ бр. 97 от 5.12.2017 г.).

            В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като не ставало ясно по какъв начин служителите на областния отдел са установили, че констатираната пукнатина на огледалото за обратно виждане е пречела на видимостта на водача, като се твърди, че през цялото време водачът е имал отлична видимост. Моли се за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който моли съда да отхвърли жалбата, като посочва, че видно от справката за нарушител това не е първият случай в който водачът управлява технически неизправно МПС, като съгласно Приложение 5 от Наредба № 32/2011г. на МТ конкретната техническа неизправност следва да се квалифицира като значителна.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 18.04.2018 год. около 11:05 часа в посока с. Тополи, срещу печатница „Изток Варна“ в посока с. Тополи, служители на ОО „АА“ спрели за проверка товарен автомобил, от категория N3 – влекач марка „Ман“, с ДК № В 1992 НХ и ДК на полуремаркето В 0473 ЕН, собственост на превозвача.

          Същият извършвал превоз за собствена сметка на товари /метални части/.

           В хода на проверката св. К. констатирал, че при извършване на превоз с МПС, водачът Б.К. управлявал технически неизправно превозно средство, тъй като дясното огледало за виждане назад на водача било с нарушена физическа цялост- в средата на огледалото имало хоризонтална пукнатина, която била от край до край, като от мястото на водача нямало друга възможност за видимост назад към пътя, тъй като автомобилът не разполагал с годни да осигурят нужната видимост заден или страничен прозорец.

          За посоченото св. съставил АУАН на водача, за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.1, вр. чл. 101, ал.3, т.4, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП, ред. ДВ бр. 97 от 5.12.2017 г.).            

          В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан свидетелят К.Н.К. – актосъставител, който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени обективно и безпристрастно.          

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и  със събраните в хода  на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:         

 Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Процесното наказателно постановление № 23-0000529/ 17.05.2018г. е издадено от компетентен орган - Началника на областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна агенцияАвтомобилна администрация”, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

С оглед приложимото право към датата на извършване на нарушението, обективирано в разпоредбата на чл. 101, ал. 1, 2 и 3, т.4, б. „а“ ЗДвП при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението, като разпоредбите на ал.2 не се прилагат за технически неизправности по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, когато липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад, като посочената разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла.

Видно от приложения по делото снимков материал и от показанията на актосъставителя огледалото за обратно виждане, с което е бил оборудван товарният автомобил е с нарушена цялост, като налице е хоризонтална пукнатина от единия до другия край през средата на огледалото, като същевременно за да си осигури видимост назад към пътя водачът следва да насочи вниманието си назад поглеждайки през единственото налично странично стъкло, което обаче означава, че при движението на автомобила той ще трябва да отклони изцяло погледа си назад, като по този начин ще бъде поставен в невъзможност да осигури непрекъснат контрол в посока напред към платното за движение.

С оглед на това съдът намира,че възраженията за това, че актосъставителят не се е убедил, че водача не е имал видимост назад са несъстоятелни.

В конкретния казус съдът намира, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на К. като водач на товарния автомобил, доколкото именно по време на неговото управление е била констатирана разглежданата техническа неизправност.

Правилно е била определена и санкционната норма,тъй като именно в чл. 179, ал.1, т.4  от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване.Правилно наказващият орган е наложил на въззивника наказание "Глоба" в размер на 150 лв., който е императивно определен в закона и за съда не е налице правна възможност за неговото намаляване.

Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в съществена степен се засягат обществените отношения, регулирани както от европейското, така и от националното законодателство, свързани с безопасността на извършваните превози. Поради това и като съобрази наличната по преписката справка за нарушител съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е Ш  И:

              ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 23-0000529/ 17.05.2018г. на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на Б.К.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150  /сто и петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 139, ал.1, т.1, вр. чл. 101, ал.3, т.4, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП, ред. ДВ бр. 97 от 5.12.2017 г.).

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: